№ 380
гр. С., 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500438 по описа за 2024 година
С решение № 25 от 12.03.2024 год. по гр. дело № 306/2023 год. Етрополският
районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на С. С. М.
от гр. Е. съществуването на вземания на „Б.Д.“ АД, гр. С., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 16.06.2023 год. по ч.гр.д. № 190/2023 год. по описа на
РС-Е., произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 12.08.2019 год.,
включващи: 2000,54 лева – главница, ведно със законната лихва от 16.06.2023 год. до
окончателното изплащане на вземането; 1572,55 лева – дължима договорна лихва за периода
от 07.12.2020 год. до 15.06.2023 год.; 253,94 лева – обезщетение за забава за периода от
07.12.2020 год. до 15.06.2023 год. и разноски за държавна такса в размер на 76,54 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Ищецът е осъден да заплати на
ответницата направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото противоречи на материалния и процесуалния закон и на събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
1
В отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск с възражението, че
задълженията по процесния кредит не са били поети за задоволяване на нужди на
семейството, а единствено за лични нужди на починалия длъжник М. М.в, поради което
следва да се счита за оборена презумпцията по чл. 32, ал. 2 от СК.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:
На 12.08.2019 год. между „Б.Д.“ АД като кредитор и М. Ц. М.в – кредитополучател е
сключен договор за кредит за текущо потребление разрешен и усвоен размер на
потребителския кредит 10 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, като крайният срок
на договора е 12.08.2029 год. Предоставеният кредит се олихвява с променлив лихвен
процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 6,75% годишно или 0,02%
на ден, В т. 8.1 от договора за кредит е договорено, че лихвеният процент се променя с
промяната на референтния лихвен процент при предпоставките, по реда и сроковете,
посочени в Общите условия. На 12.08.2019 год. съгласно условията на подписания договор
банката е наредила сумата по разрешения кредит по посочената в договора разплащателна
сметка. Съгласно т. 5 от договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на
кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план – приложение към
договора за кредит. Неразделна част от договора за кредит са общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, Тарифата на „Б.Д.“ АД
за лихвите, таксите и комисионните, които на основание т. 21 от договора
кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора. Видно от представеното
в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката,
кредитополучателят е допуснал просрочие в погасяването на месечните вноски, като
последната платена по кредита вноска е с падеж 07.11.2020 год., като към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК е налице неизпълнение на 31 броя месечни вноски през
периода 07.12.2020 год.- 07.06.2023 год. в размер общо на 2000,54 лева главница и 1572,55
лева – договорна лихва.
Видно от удостоверение за наследници от 05.04.2022 год. кредитополучателят М. М.в
е починал на 15.11.2020 год. Според протокол № 103/2022 год. по ч.гр.д. № 106/2022 год. по
описа на ЕтРС, наследниците на М.в – съпругата С. С. М. и децата му Ц. М., Т. Ц., А. Ц.а и
Х. Ц. са се отказали от неговото наследство, като съдът е постановил отказите от наследство
да се впишат в особената книга при РС-Е..
Според показанията на св. В. – съседка на семейството в гр. Е., съпругът на
ответницата починал през 2020 год. През 2019 год. същият споделил със свидетелката, че
теглил кредит в размер на 10 000 лева от „Б.Д.“. Свидетелката знае, че този кредит бил
използван за негови лични нужди, като съпругът често губел парични средства, които
проигравал в казината в града, заради което имал и чести скандали с ответницата. Същият
бил пристрастен към хазарта.
Съгласно показанията на св. Д. – съседка на ответницата, последната й се оплакала,
че след смъртта му я търсят от банката заради теглен от него кредит, за който тя не е знаела.
2
Ответницата споделила, че съпругът й е изтеглил от банката 10 000 лева, които проиграл в
казиното в града, като за семейството нищо не останало. Оплаквала се, че същият е
пристрастен към хазарта.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното :
Предявеният от ищеца по реда на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК главен
частичен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за
признаване за установено съществуването на вземане по договор за заем е процесуално
допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, поради
подадено в срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение за вземането по реда на
чл. 410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с
който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Кредитополучател по процесния договор за кредит е наследодателят – съпруг на
ответницата. Спорен по делото е въпросът за това оборена ли е презумпцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, според която съпрузите отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.
По въпроса за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на
обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване
нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл.
32, ал. 2 от СК е налице формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в
постановеното Решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019 г. на ВКС на РБ, III г.о. и
др. Съгласно даденото в нея разрешение, по силата на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от един от тях за
задоволяване на нужди на семейството. В този случай за поемане на солидарното
задължение се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т. е. в
тежест на този, който твърди, че не отговаря солидарно или отговаря за по-малка част от
задължението, е да докаже тези обстоятелства. Когато едно парично задължение е поето от
единия съпруг, солидарната обвързаност на другия съпруг възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В
тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той
не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди, с оглед на
което и двамата съпрузи имат качеството длъжници. Знанието или незнанието на
оспорващият съпруг не е предвидено като условие за приложение на законовата презумпция,
а съгласно чл. 154, ал. 2 от ГПК не подлежат на доказване фактите, за които съществува
установена от закона презумпция, като солидарната отговорност за задължения на съпрузите
и на семейството е факт, за който е установена от закона презумпция. В този смисъл и
Решение № 293/19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, III ГО; Решение № 211 от
23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 342 от 04.01.2013 г. по гр. д.
3
№ 1358/2011 г. на ВКС, ІV ГО и Решение по гр. д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV ГО.
В случая настоящият състав намира, че установената от закона презумпция по чл. 32,
ал. 2 от СК е оборена по делото, тъй като получените от процесния договор за кредит
средства не са били употребени за нужди на семейството. Според показанията на св. В. и св.
Д. съпругът на свидетелката се занимавал с хазарт, като всичките си парични средства
влагал и губел в игрите, заради което имал и чести скандали с ответницата, тъй като теглил
кредити без нейно знание и съгласие, като средствата от тези заеми изразходвал именно за
хазартни игри и за свои лични нужди, без да влага каквато и да било част от тях за
благосъстоянието на семейството.
Действително, незнанието за поетите задължения от единия съпруг е отрицателен
факт, който не е предвиден в текста на чл. 32, ал. 2 от СК като основание за
освобождаването на съпруга от отговорност за тези задължения /Определение № 2145 от
30.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4167/2023 г. и др./. Средствата обаче следва да са вложени
именно за задоволяване на нуждите на семейството. Според утвърдената съдебна практика
на ВКС на РБ, обективирана в решение № 50253 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 393/2022 г. на
ВКС, ГК, III г. о. и цитираните в него решение № 68 от 27.07.2020 г. по гр. д. № 2077/2019 г.
на ВКС, ГК, III г. о., решение № 293 от 19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г. на ВКС, ГК, III
г. о. и решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др., под
"нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството,
които според практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите
лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко
закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими
имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна;
ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за
другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за
задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството,
са по начало общи, независимо от това на чие име са придобити, то и задълженията,
изпълняващи същата функция следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от
единия от съпрузите.
В конкретния случай солидарната отговорност на съпрузите е обусловена от това
дали заетата сума е ползвана за нужди на семейството, като солидарната отговорност в
хипотезата на чл. 32, ал. 2 СК не възниква автоматично единствено с получаване на
заемната сума, а е обусловена от това дали тя е била усвоена пряко за задоволяване на
нуждите на семейството. Съдът намира, че в случая за ответницата не е възникнала
съобразно презумпцията по чл. 32, ал. 2 СК солидарна отговорност по сключения със
съпруга й договор за кредит, тъй като не е установено семейното предназначение на
4
получената сума по кредита и в конкретния случай кредитирането не е по никакъв начин
свързано нито с пряко придобиване на налични или бъдещи вещи, нито с влагане на сумата
в ремонт или подобрения на съпритежавана вещ, тъй като няма никакви индиции за целта на
кредитирането и същата не е посочена в договора, поради което няма никакво основание тя
да се предполага еднозначно като семейна нужда. Освен това свидетелите твърдят, че
поради зависимостта на кредитополучателя към хазарта, последният не само, че не е внасял
средства за нуждите на семейството, но дори е изнасял семейни средства, което и е довело
до влошаване на отношенията между съпрузите. Според тези свидетели именно
разпиляването на семейните средства на съпруга за хазартни игри е влошило отношенията
между съпрузите и е било причина за честите им скандали преди смъртта му. Показанията на
свидетелите, които са без родствена връзка със страните, са непротиворечиви и достоверни,
като същите се подкрепят и от останалите събрани по делото писмени доказателства, вкл. и
с оглед направените откази от наследството на кредитополучателя от наследниците му по
закон. С оглед съвкупната преценка на така установените обстоятелства, съдът намира, че по
делото не се установява изтегленият заем да е бил предназначен и използван за задоволяване
нуждите на семейство. Този извод изключва солидарната отговорност на съпрузите,
произтичаща от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК за поетите от съпруга М. М.в задължения
по договор за заем, съответно - изключва отговорността на съпругата му - ответницата С. С.
М. за изпълнение на това задължение.
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
макар и по различни съображения, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на въззиваемата адв. У. сумата 600 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, представляваща дължимо възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 12.03.2024 год. по гр. дело № 306/2023 год. на
Етрополския районен съд.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, гр. С. да заплати на адвокат Г. В. У. ЕГН ********** от гр. Б.
сумата 600 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6