№ 3375
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20241110216605 по описа за 2024
година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат П. М.
Б. от АК-Враца, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-
021356/05.09.2024 г., издадено от Д. Д. Д. – началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Д., който го обжалва в срок. С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление поради неговата неправилност. Твърди се, че
жалбоподателят не е предприел маневра, свързана с цялостно навлизане в
съседна лента. Поддържа се, че пътнотранспортното произшествие (ПТП) е
настъпило поради действията на водача, управлявал другия участвал в
произшествието лек автомобил, тъй като той не се е съобразил със
задължението си да пропусне превозните средства, движещи се в кръговото
кръстовище. Оспорват се фактическите констатации, отразени в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното
постановление. Претендират се разноски.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят К. К. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат П. М. Б., който моли жалбата да бъде уважена, а наказателното
постановление отменено като неправилно и незаконосъобразно. Адвокат Б.
твърди, че от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство
1
свидетели се установява, че механизмът на пътнотранспортното
произшествие не отговаря на посочения в констативния протокол. Поддържа,
че от събраните по делото доказателства е видно, че водачът, управлявал
другия участвал в процесното ПТП автомобил, е нарушил правилата за
движение по пътищата, като не е спрял и не е пропуснал движещия се в
кръговото кръстовище автомобил, управляван от жалбоподателя Д..
Претендира разноски.
Въззиваемата страна – началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки от
главен юрисконсулт В. В. П. с пълномощно от наказващия орган се прави
искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на
административнонаказателната процедура не са били нарушени установените
законови норми, касаещи сроковете за съставяне на АУАН и НП. Поддържа се,
че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни за това
административни органи. Излага се, че при съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на НП са спазени
изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят, управлявайки
МПС, е навлязъл в съседна лента, при което не е пропуснал автомобил, който
се е движил по нея. Навежда се, че посочената правна квалификация
кореспондира с установеното от фактическа страна. Излага се, че правилно са
приложени и санкционните норми. Поддържа се, че АУАН е редовно съставен,
поради което, на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има доказателствена сила
до доказване на противното. Твърди се, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че е жалбоподателят е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. С оглед
изложените съображения се иска от съда да постанови съдебен акт, с който
жалбата да бъде отхвърлена като недоказана и необоснована, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбоподателят К. К. Д. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории С, М, СЕ, В, АМ, ТКТ, ВЕ, като му било издадено СУМПС *** г.,
валидно до 20.09.2034 г.
На 26.08.2024 г., жалбоподателят К. Д. управлявал лек автомобил марка
„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, в гр. София по ул. „Околовръстен път“ с
посока от ул. „Бъдеще“ към бул. „Царица Йоанна“. На предната дясна седалка
–до шофьорското място, като пасажер се возила свидетелката А. Т. Д.а.
Жалбоподателят Д., управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел
„Зафира“, с рег. № ***, достигнал намиращото се на пътен възел АМ
„Струма“ и Околовръстен път кръгово кръстовище, чието платно за движение
се състояло от три пътни ленти, при което навлязъл и предприел движение по
средната от трите ленти в кръстовището с кръгово движение. Около 12:50
часа, на 26.08.2024 г., в района на кръговото кръстовище, находящо на пътен
2
възел АМ „Струма“ и Околовръстен път, жалбоподателят Д., управлявайки
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. №***, и движейки се в
средна лента, предприел маневра цялостно навлизане в съседна лента – от
средна към дясна, за да излезе от кръговото движение на изхода за бул.
„Царица Йоанна“, при което не пропуснал насочилия се към изхода на
кръговото кръстовище за бул. „Царица Йоанна“ и движещ се в дясната пътна
лента лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. №***,
управляван от свидетеля Е. И. И., при което между двете превозни средства
настъпило пътнотранспортно произшествие. В резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие били причинени материални щети, както на
лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, така и по лекия
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, рег. №***. След настъпилото
пътнотранспортно произшествие автомобилите не били преместени. Между
участниците в настъпилото пътнотранспортно произшествие възникнал спор
относно механизма на настъпването му, поради което за реализираното ПТП
жалбоподателят Д. подал сигнал на тел. 112.
За лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, рег. №***, била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
полица № ***** от 18.12.2023 г. с начало 18.12.2023 г. и край 17.12.2024 г.
Застрахователната полица № ***** за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите била прекратена предсрочно на 03.04.2024 г. заради
„невнесена вноска“.
На място във връзка с възникналото пътнотранспортно произшествие
бил изпратен полицейски екип от „Пътна полица“ СДВР, част от който били
свидетеля Р. Б. Б. и Ж. Й. Й.. Пристигналите на местопроизшествието
полицейски служители огледали щетите по двата автомобила и изслушали
двамата водачи. Жалбоподателят Д. и свидетелят И. като водачи на пътните
превозни средства, участвали в пътнотранспортното произшествие,
попълнили саморъчни декларации, в които всеки от двамата посочил
обстоятелствата на ПТП и причините за настъпването му. Свидетелят Р. Б. Б.
съставил Протокол за ПТП № 2024-1022-12521-1 от 26.08.2024 г. ведно със
скица, в които отразил обстоятелствата и механизма на настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Полицейските служители, използвайки
служебен таблет, заснели щетите по двата автомобила. В Протокол за ПТП №
2024-1022-12521-1 от 26.08.2024 г. свидетелят Б. отразил, че в резултат на
настъпилото пътнотранспортно произшествие били причинени материални
щети, както следва: по лекия автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег.
№ *** – „странична дясна част“, а по отношение на лекия автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ц 200“, рег. № *** – „предната броня, ляв фар, преден
капак, ходовата част, лява джанта и др“.
Свидетелят Р. Б. в присъствието на жалбоподателя К. Д. и на Ж. Й. Й. –
свидетел при установяването на нарушението, съставил АУАН серия GA, №
1375033/26.08.2024 г., с който повдигнал срещу жалбоподателя К. Д.
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което било реализирано ПТП. Актът бил
предявен на жалбоподателя Д., който го подписал и посочил, че има
възражения срещу него. На жалбоподателя Д. бил връчен и препис от АУАН.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят К. Д. не депозирал
3
възражения срещу съставения АУАН серия GA, № 1375033/26.08.2024 г.
Въз основа на АУАН серия GA, № 1375033/26.08.2024 г., е издадено и
обжалваното Наказателно постановление № 24-4332-021356/05.09.2024 г.,
издадено от Д. Д. Д. – началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР,
с което на жалбоподателя К. К. Д., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал.
2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено
следното от фактическа страна: гласни – показания на свидетелите Е. И. И.,
А. Т. Д.а и Р. Б. Б.; писмени - Протокол за ПТП №2024-1022-12521-1, два броя
саморъчни декларации от 26.08.2024 г., скица на пътнотранспортно
произшествие, справка - картон на водача, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019
г., Заповед № 513з-12708/28.08.2020 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
писмена справка от Областно пътно управление – гр. София, ведно със схеми
на организация на движението на кръговото кръстовище на пътен възел АМ
„Струма“ и Софийски околовръстен път, справка от „Гаранционен фонд“,
писмено съобщение от ЗК „Лев Инс“АД; веществени – 5 броя снимки.
При изграждането на изводите си за релевантната фактическа
обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля
Е. И., тъй като същите са информативни, последователни и кореспондиращи с
останалия приобщен доказателствен материал. Свидетелят депозира
показания относно обстоятелства, които е възприел лично – същият е
очевидец на процесното ПТП, тъй като той е управлявал автомобила, с който
жалбоподателят К. К. Д. е реализирал процесното ПТП. От съобщеното от
свидетеля И. настоящият съдебен състав извлича информация както относно
мястото, на което е настъпило пътнотранспортното произшествие, така и
досежно механизма на настъпилото ПТП, който механизъм съответства
напълно на констатираните материални щети по двата автомобила.
Показанията на свидетеля Д. отразяват преките му впечатления във връзка с
настъпилото ПТП, неговото собствено поведение и поведението на другия
водач – жалбоподателят Д., преди, по време и след настъпването на ПТП. В
хода на съдебното следствие свидетелят Д. подробно възпроизвежда момента
на реализирането на пътнотранспортното произшествие, като убедително
пояснява, че след навлизане на кръговото кръстовище се е движел в дясна
пътна лента на трилентовото платно за движение, като жалбоподателят Д.,
който се движел в средното платно за движение, внезапно предприел маневра
завой надясно, за да излезе от кръговото кръстовище, в резултат на което
настъпило ПТП, между управлявания от свидетеля И. автомобил и
автомобила с водач жалбоподателя Д..
Съдът възприе с доверие и показанията на свидетеля Р. Б. Б., който при
разпита му, проведен в хода на съдебното следствие, демонстрира добре
съхранен спомен и възпроизвежда детайлно и последователно обстоятелства,
свързани с посетеното от него пътнотранспортно произшествие. От
4
показанията на свидетеля Б. съдът извлича информация както относно датата
и мястото на пътнотранспортното произшествие, така и досежно механизма на
настъпване на ПТП. От съобщеното от свидетеля Б. се установява, че след
като пристигнали на местопроизшествието, той и неговият колега – Ж.Й., са
издали АУАН, протоколи за материални щети, скица на ПТП и са заснели със
служебен таблет автомобилите, участвали в пътно транспортното
произшествие.
Показанията на свидетелката Д.а – съпруга на жалбоподателя Д., в
частта, в която тя съобщава за датата и мястото на произшествието и за това,
че към момента на настъпването на процесното ПТП, тя е седяла на преданата
дясна седалка - до шофьорското място, на автомобила, управляван от
жалбоподателя Д., са последователни и кореспондиращи на останалия
приобщен по делото доказателствен материал, поради което те следва да
бъдат кредитирани. Същевременно, обаче, показанията на свидетелката Д.а
относно механизма на настъпването на произшествието не само не намират
подкрепа, но и биват опровергани от останалия доказателствен материал, от
който безспорно и несъмнено се установява, че жалбоподателят Д.,
управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег. №***, и
движейки се в средна лента, предприел маневра цялостно навлизане в съседна
лента – от средна към дясна, за да излезе от кръговото движение на изхода за
бул. „Царица Йоанна“, при което не пропуснал насочилия се към изхода на
кръговото кръстовище за бул. „Царица Йоанна“ и движещ се в дясната пътна
лента лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200“, с рег. №***,
управляван от свидетеля Е. И. И., в резултат на което между двете превозни
средства настъпило пътнотранспортно произшествие. Предвид изложеното
настоящият съдебен състав не дари с доверие тази част от показанията на
свидетелката Д.а.
За изграждането на фактическата обстановка, така както е възприета от
настоящия съдебен състав, допринасят и приложените веществени
доказателства – 5 броя снимки, изготвени от отзовалите се на сигнала за
настъпилото пътнотранспортно произшествие полицейски служители.
Въпреки това, че представените снимки не са цветни, те позволяват да се
добие представа относно материалните щети, които двете превозни средства
са претърпели вследствие на настъпилото ПТП.
Приобщените по делото писмени доказателства също са относими,
обективни и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод за
осъществен състав на административно нарушение.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният
състав на първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното
наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, при
следните съображения:
5
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
От гледна точка на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз
основа на акт за установяване на административно нарушение, който е
съставен от компетентен орган. Съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи, полицейските органи, заемащи
длъжност „младши автоконтрольор“ в СДВР, са оправомощени да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. В процесния
случай, АУАН серия GA, № 1375033/26.08.2024 г., е бил съставен от свидетеля
Р. Б. Б., който, видно от Заповед № 513з-12708/28.08.2020 г., е бил
предназначен на длъжност „младши автоконтрольор“ I степен в 01 група
„Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на пътното движение“
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което същият разполага с
материална и териториална компетентност да съставя актове за установяване
на нарушения на ЗДвП.
На база съставения акт за установяване на административно нарушение
е издадено и обжалваното наказателно постановление, което също се явява
издадено от материално компетентен орган. Видно от т. 3.6 на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
началникът на сектор „Административно обслужване“ към ОПП - СДВР, е
оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на
обслужваната територия. От акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и
заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи се
установява, че издалата наказателното постановление старши инспектор Д. Д.
заема длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, поради което и разполага с материална и
териториална компетентност да издаде атакуваното наказателно
постановление.
Съдът служебно констатира, че са спазени давностните срокове за
съставяне на АУАН и издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 от ЗАНН и
чл. 43 от ЗАНН- актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението, и на санкционираното лице.
Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и
препис
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 ,
съответно - чл. 57 ал. 1 от ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се
съдържа описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата, при
които то е било извършено, с посочване на нарушените разпоредби.
От гледна точка на материалния закон:
Настоящият съдебен състав намира, че материалният закон е приложен
правилно, като наведеното от жалбоподателя оспорване на фактическата
6
обстановка, възприета от актосъставителя и от наказващия орган, не се явява
основателно. Според нормата на чл. 25 ал. 2 изр. 1 от ЗДвП при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. Съдът приема, че в случая от кредитирания доказателствен
материал по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят Д.,
управлявайки марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, е предприел
маневра, при която се отклонил надясно по платното за движение и при която
навлязъл в съседната дясна пътна лента, в която се е движил управлявания от
свидетеля И. лек автомобил, без да се съобрази с положението на автомобила
на свидетеля И., като при предприетата маневра не пропуснал попътно
движещия се от дясната му страна лек автомобил и поради това настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие. В хода на съдебното
производство по несъмнен начин се установи и това, че нарушението е
извършено преди изхода за бул. „Царица Йонна“ на кръговото кръстовище,
намиращо се на пътен възел АМ „Струма“ и Околовръстен път. Вследствие на
извършеното от жалбоподателя Д. нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал. 2
изр. 1 от ЗДвП е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие, в
резултат на което са били причинени имуществени вреди на неговия и на
управлявания от свидетеля И. автомобил.
Нарушението е извършено непредпазливо във формата на небрежност.
Жалбоподателят Д., като лице, притежаващо правоспособност да управлява
МПС, е знаел и е бил длъжен да знае, че преди извършването на маневрата,
свързана с навлизането в съседната пътна лента, е трябвало да се убеди, че в
съседната пътна лента не се движат други пътни превозни средства и
съответно да пропусне движещите се по пътната лента пътни превозни
средства преди да навлезе в нея. Преди предприемане на маневрата
жалбоподателят Д. е бил длъжен и е имал обективната възможност да
погледне към огледалото за обратно виждане и към дясното странично
огледало, за да се убеди, че от дясната му страна няма попътно движещи се
превозни средства, които трябва да пропусне и едва тогава да предприеме
навлизането в пътната лента, но не го е направил и това е довело до
настъпването на пътнотранспортното произшествие.
Административнонаказващият правилно е приложил и санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 от ЗДвП, съгласно която на водач,
който поради неспазване на правилата за предимство, причини
пътнотранспортно произшествие, се налага административно наказание
„глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, каквото по вид и размер
административно наказание е наложено и на жалбоподателя Д.. Предвиден е
абсолютно определен размер на глобата, поради което съдът не може да го
изменя.
Настоящият съдебен състав приема, че извършеното от жалбоподателя
Д. административно нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН – такъв, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Извършеното от
7
жалбоподателя Д. административно нарушение е с такава степен на
обществена опасност, която оправдава санкционирането на жалбоподателя. В
резултат от поведението на жалбоподателя Д. е било реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което са били причинени материални
щети, като, предвид часа и мястото на настъпилото произшествие, е
съществувал и риск от засягане здравето и живота както на непосредствените
участници в ПТП, така и на останалите участници в движението.
По разноските:
Предвид изхода на производството право на разноски, на основание чл.
63д ал. 4 от ЗАНН, има административнонаказващият орган, каквато
претенция е заявена с депозираните по делото писмени бележки. Настоящият
съдебен състав, като взе предвид както това, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, така и това, че процесуалното
представителство на административнонаказващия орган в настоящото
производство се е изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без
явяване на процесуален представител в съдебно заседание, прецени, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
административнонаказващия орган за процесуално представителство следва
да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-
021356/05.09.2024 г., издадено от Д. Д. Д. – началник сектор в СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя К. К. Д., ЕГН **********,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА жалбоподателят К. К. Д., ЕГН **********, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8