№ 13130
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско дело №
20241110161609 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени
от /ФИРМА/, ЕИК: *************, с адрес на управление:
******************************* като универсален
правоприемник на /ФИРМА/, ЕИК: **********, срещу
/ФИРМА/, ЕИК: ***********, с адрес на управление:
********************************, при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 1 533,96
лв., представляваща незаплатено възнаграждение по
договор за маркетингови услуги за месец октомври 2021г.
съгласно издадена фактура № ********** от 02.11.2021г.,
1
сумата от 470,18 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 13.11.2021г. до 23.06.2024г., сумата от 1527,85 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
маркетингови услуги за месец ноември 2021г. съгласно
издадена фактура № ********** от 03.12.2021г., сумата от
455,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.12.2021г. до 23.06.2024г., за които вземания в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39971/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в.
Ищецът извежда съдебно предявените си права с
твърдения, че на 26.08.2021г. между страните е сключен
договор, по силата на който ответникът му възложил
извършването на маркетингови услуги срещу ежемесечно
възнаграждение в размер на 1278,30 лв. без вкл. ДДС,
дължимо до 5 календарни дни след получаване на
фактурата за месеца, следващ месеца на предоставяне на
услугата. Поддържа, че за периода от 01.09.2021г. до
30.11.2021г. били осъществени възложените маркетингови
дейности по отношение на целия асортимент от продукти за
пушене “****” в магазините от търговските вериги
„******“ и „*************“. Сочи, че за извършената
работа за месец октомври 2021г. били изготвени Приемо-
предавателен протокол от 01.11.2021г. и Фактура №
**********/02.11.2021г., които били изпратени по
електронен път на ответното дружество на 03.11.2021г.
Допълва, че за предоставените маркетингови услуги за
месец ноември 2021г. били издадени Приемо-предавателен
2
протокол от 01.12.2021г. и Фактура №
**********/03.12.2021г., които също били изпратени по
електронен път на 03.12.2021г. Съгласно чл. 8, ал. 2 и ал. 3
от процесната сделка било уговорено, че при евентуално
несъгласие със съдържанието на приемо-предавателния
протокол възложителят следвало да отправи писмено
уведомление до изпълнителя в 3-дневен срок след неговото
получаване по електронен път. Твърди, че ответникът не е
отправял уведомления, поради което предоставените
маркетингови услуги следвало да се считат за изпълнени и
приети. Счита, че в негова полза са възникнали парични
притезания за възнаграждение, и моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира извършените в хода на
исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който излага становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва
наличието на сключен договор за маркетингови услуги
между страните от 26.08.2021г. Възразява срещу
дължимостта и изискуемостта на претендираните
възнаграждения, тъй като за месеците октомври и ноември
2021г. ищецът не бил предоставил възложените
маркетингови услуги и било налице неизпълнение на
договора. Твърди, че насрещната страна не е изпълнила
задължението си по чл. 4, ал. 1 от процесната сделка да дава
отчет за извършената работа ежеседмично със справки
съгласно уговорената система за отчетност, която се
3
проследявала през интернет портала на изпълнителя.
Допълва, че е бил лишен от възможността да проследява
изпълнението на договора. Оспорва фактическите
твърдения, че липсата на възражение срещу приемо-
предавателните протоколи в 3-дневния срок означавало, че
работата е изпълнена и приета, с аргументи, че страните
били уговорили специфичен ред за отчитане на
изпълнението – онлайн система, която е под контрола на
ищеца. Релевира възражение, че ищецът не му е
предоставил за преглед извършената работа, за да се
извърши приемане, а единствено е изпратил изготвените
протоколи. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат И., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат Д., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като
ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на
чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от
4
фактическа страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 39971/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
По делото страните не спорят, че между тях е валидно
сключен на 26.08.2021г. договор за маркетингови услуги, по
силата на който ответникът като възложител, възложил на
ищеца, като изпълнител да извърши, считано от 01.09.2021г.
маркетингови услуги, съгласно портфолио на възложителя
по приложение № 3 към договора, срещу ежемесечно
възнаграждение в размер на 1278,30 лева с ДДС, дължимо
до пет календарни дни след получаване на фактурата за
месеца, следващ месеца на предоставената услуга.
Уговорено е че договора се сключва за срок от една година,
считано от 01.09.2021г. Не е спорно също така, че за периода
м.10.2021г. и м.11.2021г. изпълнителят е изготвил и предал
на възложителя два броя фактури № **********/02.11.2021г.
за сумата от 1533,96 лева, за което е издаден и приемно -
предавателен протокол от 01.12.2021г. и фактура №
**********/03.12.2021г. за сумата в размер на 1527,85 лева,
за което е приет по делото и приемно - предавателен
протокол от 01.12.2021г.
В чл. 4 от договора, страните договорили, че
5
извършените дейности изпълнителят ще отчита със
справки, съгласно системата за отчетност, проследима през
интернет – портала на изпълнителя, с което възложителят е
запознат, според чл. 4, ал.2 от договора. Съгласно чл. 8, ал.2
от договора изпълнителят издава приемно-предавателни
протоколи и фактура в началото на текущия месец за
извършените през предходния месец маркетингови услуги,
като възложителят се задължава да заплати описаното в чл.
8, ал.1 от договора възнаграждение до пет календарни дни
след получаване на фактурата и приемно-предавателния
протокол по електронен път. В чл. 8, ал.3 от договора
страните договорили, че в случай, че в рамките на три
работни дни след получаване на приемно-предавателния
протокол по електронен път възложителят не отправи
писмени претенции, страните ще приемат, че услугата е
изпълнена и приета от възложителя, като в чл. 8, ал.4 от
договора е договорено, че изпращането и получаването на
приемно-предавателния протокол по електронен път не
изключва подписването на същия на хартиен носител.
Съгласно чл. 8, ал.5 от договора неприемането на услугата
от страна на възложителя се прави аргументирано с
писмено уведомление до три работни дни след получаване
на приемно - предавателния протокол, като уведомлението
може да бъде изпратено както по електронен път, така и на
хартиен носител.
Съгласно изслушаната ССчЕ общият размер на
6
вземанията на ищеца възлиза на сумата от 3061,81 лева по
процесните фактури, а лихвата за забава в размер на 925,35
лева.
По делото във връзка с възраженията на ответника и
изпълнението на договора от страна на ищеца като
изпълнител е допуснато събиране на гласни
доказателствени средства на страната на ищеца. Разпитан е
свидетелят Х.В. – търговски директор на ищцовото
дружество от 15 години. В показанията свидетелят
възпроизвежда, че основната дейност на дружеството е
извършване на мърчъндайзинг услуги, като клиентите на
дружеството са доставчици в редица търговски вериги,
като ******, *********, ************* и др. Дейността е
извършване на мърчандайзинг в съответните търговски
обекти, като презентации на продуктите на доставчиците в
съответните обекти, позициониране на дисплеи, стелажи,
поддържане и следене на асортимент и подреждане на
стоките по определени мърчандайзинг стандарти. Ищецът
разполага с комуникационна система, до която се има
достъп онлайн в реално време, с която се отчита работата
на всеки един от клиентите. Конкретно ответникът подава
вейпи продукти. С оглед процесния период, свидетелят
посочва, че от страна на ответното дружество не били
постъпили никакви възражения за извършената работа.
През процесния период ищцовото дружество изпратило на
ответника поне 5-6 имейла, но без обратна връзка.
Ответникът имал достъп до системата за отчитане /онлайн
7
портал/, като през периода октомври -ноември 2021г.
ищецът извършвал услуги за активните за продажба
продукти в съответните вериги. Спрямо активните
продукти било извършвано позициониране на стока,
следене наличност на артикулите, включително и за
неналичните, като за последното били осъществени
разговори с ресорните лица в обектите, като ответното
дружество имало достъп и до тази информация. Свидетелят
уточнява, че клиентска платформа, комуникационна
система или интернет портал и система за отчетност са
едно и също нещо. В тази система за месецитне октомври -
ноември 2021г. били качени отчетите на мърчандайзерите,
снимки и друга информация, която касае извършените
услуги в рамките на процесния период, като тези отчети
имало възможност и да се експортират в различни формати,
като excel, pdf и др.
Договорното правоотношение между страните има
характеристиките безспорно на договор за услуга, който е
подвид на договора за изработка. Договорът е от типа
консесуален, двустранен, възмезден и неформален, като от
него възникват права и задължения в тежест и полза на
всяка от страните, затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението
на другата страна. С договора за изработка/услуга
изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи/изпълни/предостави дадена услуга на нещо по
възложение на възложителя, съгласно поръчката на другата
8
страна, което да бъде годно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение по аргумента на
чл. 258 и чл. 261 от ЗЗД. За да бъде уважен искът с правно
основание по чл. 258 от ЗЗД, следва ищецът в условията на
пълно и главно доказване да установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение с ответника по
договора с твърдяното от него съдържание; размера на
уговореното възнаграждение; изпълнение на договорните си
задължения като изпълнител и изправна страна, тоест
престирала качествено /точно и в срок/, съобразно
възложеното от възложителя, като е извършил уговорените
дейности в съответния им обем, съобразно уговореното и
работата е приета, или неоснователно е отказано
приемането й от възложителя; че за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорените суми в
претендираните размери, но последният не го е изпълнил, т.
е. да докаже по основание и размер на претенциите си. По
акцесорните искове в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на главнично вземане, изпадането на ответника
в забава и размера на лихвата.
В настоящия случай страните не спорят, че между тях
валидно е сключен сключен на 26.08.2021г. договор за
маркетингови услуги, по силата на който ответникът като
възложител, възложил на ищеца, като изпълнител да
извърши, считано от 01.09.2021г. маркетингови услуги,
9
съгласно портфолио на възложителя по Приложение № 3
към договора, срещу ежемесечно възнаграждение в размер
на 1278,30 лева с ДДС, дължимо до пет календарни дни след
получаване на фактурата за месеца, следващ месеца на
предоставената услуга. Възраженията на ответника касаят
изпълнението на договора, ответникът възразява за
процесния период договора да е изпълнен точно. Възразява
за него да е било възможно да следи отчетността на
работата по договора, като в тази връзка по делото е приета
електронна кореспонденция между страните, от която се
установява, че ответника не ще заплати процесните
фактури поради липса на отчетност за свършена работа,
като имейлите касаят и разговори между страните за
предоговаряне на договора по условия, поставени от
ответника, също свързани с качеството и обема и
отчетността на така свършената от ищеца работа, като с
писмо от 25.05.2022г. ответникът е отправил по ел.път и
изявление за прекратяване на договора.
Съдът приема, че ответното дружество е възлагало
извършването на съответните макетингови услуги. Също
така приема показанията на свидетеля за достоверни, тъй
като, преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са
последователни и житейски логични, като не се доказа
тяхна заинтересованост от изхода на правния спор, предмет
на делото. Обстоятелството, че свидетелят е търговски
директор на ищцовото дружество само по себе си не е
достатъчно да изключи достоверността и обективността на
10
субективните възприятия на свидетеля, които той изяснява
при разпита.
По делото е прието заключението на ССчЕ, което съдът
кредитира, тъй като е извършено обективно комптентно и
добросъвестно. То доказва, че процесните фактури са
осчетоводени при ищеца. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като не се доказа
последното да е заинтересовано от изхода на спора.
С оглед на горното, настоящата инстанция счита, че
ищецът не доказа пълно и главно, че е налице точно
изпълнение на процесния договор. Съгласно трайната
съдебна практика пълно и главно доказване е това, за което
съответната страна в гражданския процес носи
доказателствена тежест и е проведено по такъв начин, че да
не остави съмнение у решаващия състав, че твърдяният
факт се е осъществил в обективната действителност – така
Решение № 235 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г., I ГО
на ВКС и др.
Точното изпълнение в широк смисъл, включва
изпълнението в количествен, качествен и темпорален
аспект. Въпреки, че настоящата инстанция кредитира
свидетелските показания, събрани на страната на ищеца,
последните не са достатъчни да се докаже точното
изпълнение на договора пълно и главно. Той посочи, че
процесните фактури касаят период през който е
11
извършвано позициониране на стока, следене наличност на
артикулите, включително и за неналичните, като за
последното били осъществени разговори с ресорните хора в
обектите, като ответното дружество имало достъп и до тази
информация, тоест били извършвани услуги на наличните
артикули на ответника – доставчик, както и следене за
неналичните, което съставлявало изпълнение предмета на
договора, като уточнява, че клиентска платформа,
комуникационна система и интернет портал и система за
отчетност са едно и също нещо и именно през нея е
отчитана свършената работа касателно периода
м.10,11.2021г. В тази система за месецитне октомври-
ноември 2021г. били качени отчетите на мърчандайзерите,
снимки и друга информация, която касае извършените
услуги в рамките на процесния период, като тези отчети
имало възможност и да се експортират в различни формати,
като excel, pdf и др. Такива не са представени по делото,
при изричното оспорване от страна на ответника на
точното изпълнение на договора. Свидетелските показания
единствено изясняват, че е извършвана работа, но не
свидетелстват за никакви конкретни обстоятелства във
връзка с изпълнението – дали възложената работа е
изпълнена качествено, дали е изпълнена съобразно
твърдения обем – отработени часове и дали е
мърчандаизйнг услугите са предоставени в уговорения
между страните срок, не установяват точно отчетността на
работата. В случая, липсват индиции, че работата е
12
извършена качествено в уговорения обем и от гледна точка
на издадените по делото фактури и протоколи. Напротив,
ответникът оспорва точното изпълнение, като изрично е
оспорил че е приел представените фактури – последните
нито са подписани от него, последното не се установи в
производството, не са подписани и приемно-предавателните
протоколи. Нещо повече, с оглед постигнатото съгласие на
страните, как ще бъде приемана, съответно заплащана
извършената работа, се налага извод в обратната посока, че
работата не е приета, тъй като изпълнението на договора е
неточно, с неясна отчетност, в този смисъл ответникът е
провел насрещно доказване, като е представил приета по
делото ел.комуникация между страните, което е достатъчно
да внесе съмнение в доказването, което провежда ищецът.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че възраженията
на възложителя за неточно изпълнение в количествено/
обемно отношение не се обхващат от установената в чл. 264,
ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на
изпълнителя, като защитно средство при предявен иск по
чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл решение № 94 от
02.03.2012 г. на ВКС по т.д. № 133/2010 г., II ТО, ТК). В тази
връзка съдът намира твърдението на ищеца, който
позовавайки се на чл. 8, ал.3 от договора посочва, че
неотправянето на уведомлението в уговорения тридневен
срок по договора е равносилно на приемане на работа, за
неоснователно.
По изложеното съдът намира, така предявените като
13
главни искове за неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени. При неоснователност на главните искове
на отхвърляне подлежат и така предявените акцесорни
искове за лихва.
Искане за присъждане на разноски са заявили и двете
страни. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът е заплатил разноски в исковото производство в
размер на 800,00 лева за адвокатско възнаграждение за
реалното заплащане на което съгласно постановките на т.1
от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице
доказателства на 56 и л.57 от досието по делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************* срещу /ФИРМА/, ЕИК ***********,
обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 1 533,96
лв., представляваща незаплатено възнаграждение по
14
договор за маркетингови услуги за месец октомври 2021г.
съгласно издадена фактура № ********** от 02.11.2021г.,
сумата от 470,18 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 13.11.2021г. до 23.06.2024г., сумата от 1527,85 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
маркетингови услуги за месец ноември 2021г. съгласно
издадена фактура № ********** от 03.12.2021г., сумата от
455,15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.12.2021г. до 23.06.2024г., за които вземания в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39971/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в, и за които
вземания в полза на ищеца е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 39971/2024г. по описа на СРС,
45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************* ДА
ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер
на 800,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16