ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Ловеч, 04.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ЛОВЕЧ, четвърти
административен състав, в закрито
заседание на четвърти октомври две хиляди и двадесет и първа година, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като съобрази докладваното от съдията адм.д. № 349 по описа за 2021
година на съда, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3 от
Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 127ж, ал. 1 от същия кодекс.
Административното дело е образувано по жалба на „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“
№ 42, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:
*********, представлявано от А.М. – управител, чрез пълномощник адвокат А.В. –
САК, срещу действия на органите по
приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 222401942644_8 от
27.08.2021 г., издаден от И.С.Е.-инспектор по приходите и Г.С.С.-инспектор по
приходите в ЦУ на НАП при Главна дирекция „Фискален контрол“ ОД-Велико Търново,
потвърдени с Решение № 124 от 14.09.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново.
В жалбата се твърди, че
действията са незаконосъобразни, тъй като органите по приходите, подписали
протокола, едновременно констатират явяването на водача и стоката по
декларираното местоназначение в тяхно присъствие (спазване на изискванията на
чл. 121а, ал.1, т.4 от ДОПК) и въпреки това налагат обезпечителни мерки
съгласно чл.121а, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.121а, ал.1, т.4, предложение
първо от ДОПК (установено неявяване на водача на мястото на разтоварването). Излага
се, че както е посочено в Протокола, несъответствие в случая не е налице,
поради което не става ясно как точно и на какво основание органите по приходите
са определили размера на обезпечението, което се наложи да предостави
Дружеството. Твърди се, че Решението № 124/ 14.09.21 на директора на ТД на НАП
Велико Търново, с което се отхвърля жалбата на Дружеството, по същия начин
както и Протокола за самите действия, е немотивирано.
Сочи се, че Решението преповтаря съдържанието на Протокола, като го обогатява с
липсващата информация, липсата на която посочи Дружеството в жалбата си, а
„мотивите“ на органа се изразяват в цитиране на законови норми и
неаргументирани и голословни твърдения. Иска се отмяна на оспорените действия и
присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът
по делото – Директора на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се
установява, на 27.08.2021 г. на основание чл.127в от ДОПК от органите по
приходите е осъществен фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск на територията на страната, като e извършена проверка на място на
разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в с.
Български извор. обш. Тетевен, обл. Ловеч, на МПС марка „Волво“ с
регистрационен № ***, с ремарке № ***, превозващ газьол, включена в Приложение
№ 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г., допълнена със Заповед № ЗМФ-599/13.06.2014
г. и Заповед № ЗМФ-68 от 24.01.2015 г. на Министъра на финансите и е поставено обикновено
ТСК с номер № 0308797.
На
27.08.2021 г. при извършения оглед на товарния автомобил в присъствието на Л.В.П.
- водач на МПС и А.А.К. - упълномощено лице на дружеството е установено, че
поставеното техническо средство е с ненарушена цялост, като същото е отстранено
с протокол № 222401942644 7/27.08.2021 г.
С Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск /ПИПСВФР/ №222401942644_8/27.08.2021 г. е установено пълно
съответствие при извършената проверка между посоченото в документите количество
и вид на стоката, и констатираното в действителност. Според отразеното в същия
протокол, на основание чл. 121а, ал.3
във връзка с чл.121а, aл.1, т.4,
предложение първо от ДОПК (установено неявяване на водача на
транспортното средство на мястото на получаването/разтоварването й) е
предприето предварително обезпечаване на фискален контрол, а именно определено
е обезпечение в размер на 3631.60 лв., представляващо 30 % от пазарната
стойност на стоката и изземване на стоката – Газьол 6655 л. и Бензин за
двигатели 6577л., със срок на действие 72 часа, и документите към нея. Пазарните цени на описаните
стоки са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите при
прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. на министъра на
финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. При определянето й е използван методът на сравнимите неконтролирани
цени между независими търговци, като експертния резултат е получен след
съпоставяне на цената за продуктите по контролирана сделка с цената за продукти
по съпоставими неконтролирана сделки, осъществена при съпоставими условия, който е предпочетен, тъй
като се концентрира изключително върху цената на търгувания продукт (стока).
За извършената проверка на стоки с висок
фискален риск е съставен №222401942644_8/27.08.2021 г. С приемо-предавателен
протокол № 222401942644_10/27.08.2021 г. , подписан от наложилите обезпечението
органи по приходите и от А.К., стоката е оставена за отговорно пазене на
упълномощеното лице-А.К.. Определеното парично обезпечение е било внесено, след
което с ПИПСВФР № 222401942644_15/30.08.2021 г., иззетите стоки са освободени.
Срещу действията, обективирани в
Протокол №222401942644_8 от 27.08.2021 г., е подадена жалба до директора на ТД
на НАП - гр.Велико Търново. Постановено е Решение № 124 от 14.09.2021 г. на директора
на ТД на НАП - Велико Търново. Решаващият орган е потвърдил действията като е
изложил мотиви, че е налице предпоставката на чл.121а, ал.3 вр. с чл.121а, ал.1
от ДОПК. Посочил е, че дружеството е част от групата „Лукойл България“ ЕООД. Дружеството
- майка е ПАО „Лукойл“ (Руска федерация). Посочил е също, че предмет на дейност
на дружеството е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали.
„Лукойл България“ ЕООД извършва търговия на горива от обекти с peг. ЕСФП
(бензиностанции). Регистрирани са 196 бр. обекта тип 31 -ЕСФП с нивомерна
система, с данни за регистрирани 2499 бр. трудови договори. Както и че, в подадената ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО за 2020 г. дружеството е декларирало: Приходи: 2 170 295 745.46 лв.;
Счетоводна печалба: 10 605 109,24 лв.; Данъчна печалба: 11 412 021,55 лв. Въз основа на тази информация е прието се
установява наличие на индикации, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни и са налице предпоставки
за прилагане на единен критерии за риск.
Няма данни кога решението е връчено на
жалбоподателя, като жалбата срещу него и действията на органите по приходите е
подадена директно пред АдмС Ловеч на 29.09.2021 г., поради което с Разпореждане
от з.с.з. на 30.09.2021г. съдът е изискал представяне на цялата административната
преписка, постъпила по делото на 01.10.2021г.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Оспорването е извършено в рамките на преклузивния
срок по чл.41, ал.3, вр. с чл.127ж от ДОПК, до местно компетентния административен
съд. От външна страна жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити на
чл. 149, вр. с чл. 144, ал.2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При
служебно извършена проверка на основание чл.160, ал.2, вр. с чл.144, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че обжалваните действия, обективирани в ПИПСВФР
№222401942644_8/27.08.2021 г., са извършени от оправомощени органи и в рамките
на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Посочената норма определя материалната компетентност на органите по
приходите, извършили оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата,
като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, предмет на ВОП,
за които съществува висок фискален риск, и на превозващото ги ППС е било
поставено техническо средство за контрол, съгласно легалното определение в §1,
т.26 от ДР на ДОПК. В случая не се спори, че съставилите протоколите инспектори
по приходите имат качество на органи по приходите, оправомощени да извършват
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Органът по
приходите има правомощието, при наличието на хипотезите по чл.121а, ал.1 и ал.2
от ДОПК, съгласно алинея трета от същия член, да предприеме действия по чл.40
от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този
случай забраната за разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 от ДОПК продължава своето
действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или
безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от
6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане
на разноските по изземването и съхранението й.
Потвърдителното решение също е издадено от
компетентен орган-директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в рамките на
правомощията определени с чл.41, ал.1 от ДОПК, като не е спазен определения
в същата норма еднодневен срок за произнасяне.
В издадения протокол органите по приходите
са изложили обстоятелствата, послужили като фактически основания за
постановеното обезпечение на доказателства и направените изводи. Правилността
на тези изводи не касае формалната законосъобразност на акта, а съответствието
му с материалноправните разпоредби на закона. В хода на административното
производство органите по приходите са изпълнили задълженията си по чл.40, ал.3
от ДОПК, като чрез съставянето и връчването на съответните протоколи са довели
до знанието на данъчния субект установените факти и предприетите въз основава
на тях действия.
Настоящият състав намира, че предприетите
от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателства са в несъответствие
с материалноправните разпоредби на закона и целта му, поради следните
съображения:
Не
се спори, че стоката – газьол попада в
обхвата на стоките от Приложение 1 към Заповед № ЗМФ – 4/02.01.2014 г. на
Министъра на финансите, допълнен със Заповед № ЗМФ-599/13.06.2014 г., с която
на основание чл.127а, ал.7 от ДОПК е утвърден списъкът на стоките с висок
фискален риск, поради което движението й на територията на Република България,
независимо от мястото на получаване/ разтоварване, след като не е под
митнически режим, подлежи на фискален контрол по реда на глава петнадесета „а“
от ДОПК.
Съгласно
чл.121а, ал.1 ДОПК при извършване на фискален контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,
които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност
на стоката в случаите на нарушаване целостта на техническите средства за
контрол- по т.1; неспазване на забраната по чл.13, ал. 3, т. 4- по т.2;
несъответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид
и/или количество на стоката- по т. 3; неявяване на водача на транспортното
средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й-по т. 4, а съгласно ал.2 на цитираната разпоредба
мерките по ал.1 могат да се наложат и когато органът по приходите установи, че
при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Според чл.121а, ал. 3 ДОПК в случаите
по ал.1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване
на доказателства със срок на действие до 72часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват, като в този случай забраната за
разпореждане по чл.13, ал.3, т.4 продължава своето действие, а стоката се
освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема
банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на
сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването
и съхранението й.
В случая обжалваните действия са по
обезпечаване на доказателства, поради което същите са извършени от компетентни
органи. Налице е хипотезата за обезпечаване на доказателства, уредена в чл.
121а, ал. 3 вр. чл. 41 ДОПК, а не за
налагане на обезпечителни мерки върху имуществото.
Не
са налице условията на ал.1 от чл.121а ДОПК, тъй като целостта на техническото
средство не е била нарушена-изрично констатирано в протокол за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 222401942644
7/27.08.2021 г. не е налице хипотезата
на чл.13, ал.3, т.4; не е налице несъответствие между посоченото в документите
и установеното при проверката вид и/или количество на стоката-изрично
констатирано в протокол № 222401942644_8 от 27.08.2021 г.; изрично е посочено и
че проверката е извършена в присъствието на представител на дружеството-
получател на стоката.
Не се спори, че действията по протокола, са извършени на основание чл.
121а, ал.3 вр. ал.2 от ДОПК, която разпоредба предвижда налагане на мерките по
ал. 1 и в случаите когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Не са налице условията на чл.121а, ал.2 ДОПК, тъй като мерките в този случай се налагат, когато органът по приходите
установи, че при последващото разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци, които биха възникнали, ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. В протокола, обективиращ оспорените действия не са посочени
обстоятелства, от които да бъде направен извод, че събирането на дължимите
данъци при последващото разпореждане със стоката ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Липсват мотиви, които да обосновават наличието на
тази хипотеза. Не са представени доказателства за това, че процесната стока,
представляваща стока с висок фискален риск, сама по себе си генерира вземанията
за данъци, които тепърва биха възникнали /както изисква ДОПК/, нито че събирането
на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. В протоколите не са
налице съображения относно конкретната доставка и евентуално последващи такива,
както и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Както се отбеляза ангажираното от органите
по приходите основание за предприемане на мерките по обезпечаване на доказателства
е по чл.121а, ал.3 във вр. с чл.121а, ал.1, т.4, предложение първо от ДОПК.Съгласно
посочените разпоредби предварителните обезпечителни мерки се налагат в случай,
че в рамките на извършване на фискален контрол водачът на транспортното
средство не се яви на мястото на получаване/разтоварване.
Видно от стр. 1 от горецитирания
протокол, инспекторите по приходите установяват, че при извършената на мястото
на разтоварване проверка в обект на „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД в с. Български извор
на 27.08.2021 г., е налице съответствие между посочените в документите и
установените при проверката вид и количество на стоките. Съответно, за да
установят органите по приходите
съответствието на превозената стока с документите водачът на транспортното
средство, доставило стоката, се е явил на мястото на разтоварването на стоката
и стоката е разтоварена именно на това място. Явяването на водача на мястото на
разтоварването се потвърждава и от доказателствата, събрани от самите органи по
приходите и приложени към Протокола: товарителница, складова разписка,
разпечатките от брояча на цистерната, нареждане за експедиция 141549 и 142381. При
това органите по приходите, подписали протокола, едновременно констатират
явяването на водача и стоката по декларираното местоназначение в тяхно
присъствие (спазване на изискванията на чл.121а, ал.1, т.4 от ДОПК) и въпреки
това налагат обезпечителни мерки съгласно чл.121а, ал.3 от ДОПК във връзка с
чл.121а, ал.1, т.4, предложение първо от ДОПК (установено неявяване на водача
на мястото на разтоварването).
Преценката за наличие на обстоятелства
по чл.121а, ал.2 от ДОПК, каквито се твърдят от проверяващите, е такава, която
също се извършва от публичния изпълнител при спазване на изискванията за
предварително обезпечаване на вземания, тъй като, видно от данните по делото по
приложените с административната преписка доказателства, към момента на проверката няма посочени
установени вземания в размер, съответстващ на размера на наложеното
обезпечение. Останалите констатации, а именно: регистрацията на търговеца,
предмета на дейност, броя на регистрираните обекти с нивомерна система /196бр./,
данни за регистрирани 2499 бр. трудови договори, данни по ГДД за 2020 г.-размера
на декларираните приходи, счетоводна печалба и данъчна печалба, нямат фактическа
и правна връзка с извода, че събирането
на бъдещи вземания ще бъде невъзможно или значително затруднено. По своят
същност, те не представляват и констатации, а фактически твърдения на органите
по приходите, които не се опират на никакви доказателства. Тези обстоятелства
не обосновават автоматично извод, че при последващото разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Отделно,
всички тези констатации не касаят неправомерни или противоправни действия на
дружеството. Не е известно нормативно уредено задължение на търговците да имат
задължителна минимална печалба по ГДД, или задължителен минимален брой за регистрация на трудови
договори, или задължителен минимален брой на регистрираните обекти с нивомерна
система. Ето защо изводът, че събирането на бъдещи вземания ще бъде невъзможно
или значително затруднено, е необоснован.
Освен това от съдържанието на Протокола
и Решението не става ясно изобщо какви са тези бъдещи данъчни задължения, които
ще бъдат дължими, на кое законово основание, кога ще настъпи техния падеж, а и
липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се прави в
производството по чл.121 от ДОПК. Вярно е, че няма изрично нормативно изискване
за това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл.121
или чл.121а от ДОПК, следва да са налице
дори предварителни данни за основанието и размера на задължението, без да става
дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се
спазват с оглед зачитането на основните правни принципи в административния
процес, регламентирани в Глава първа на ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване
на доказателствата, нито в решението на органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се
съдържат данни за това.
В решението си директорът на ТД на НАП е
посочил, че наличието на хипотезата на чл.121а ал. 2 ДОПК се базира на
приложените към преписката доказателства, както и на факти, установени в хода
на извършена проверка в информационните база данни, поради което правилно са
наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 121а ал. 3 вр. ал. 2 ДОПК.
Изводите му не се основават на доказателствата по делото. В протокола,
обективиращ оспорените действия не е налице анализ, извършен от органа по
приходите на тези данни. Тези критерии, независимо, че са част от единните
критерии за риск, не са законови критерии, като не е мотивирано защо от тях се
правят изводи за необходимост от обезпечение и самостоятелно не изпълняват
хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Непосочването на всички относими факти
във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК води
до липса на мотиви на акта, което представлява съществено нарушение на
правилата по смисъла на чл. 59 от АПК.
Налагането на обезпечителни мерки при фискален
контрол е предвидено от законодателя с цел предотвратяване на изчезването на
стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация, които са
необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на
данъчните задължения във връзка с доставката. Такива факти и обстоятелства биха
могли да бъдат вида, количеството, качеството и характеристиките на
действително получената стока с оглед сравняването им с посоченото в
документите за стоката или идентификация на страните по доставката (изпращач,
получател). В случая безспорно е установено съответствие между стоката по
документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният получател. За
да има смисъл от обезпечаването на доказателствата, от анализа им би следвало
да може да се установи определен факт от интерес за органите по приходите. Кой
би могъл да е този факт не се посочва, което говори, че целта на т. нар.
действия по обезпечаване на доказателства е различна от предвидената от
законодателя, а именно, с тях се цели да се постигне внасяне на обезпечение от
страна на получателя, без да са наложени предварителни обезпечителни мерки при
спазване на реда на чл.121а, ал.1 или 2
от ДОПК.
Мерките по чл.121а от ДОПК представляват
предварително обезпечаване при фискален контрол, като целят да обезпечат
задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а са вземанията за
данъци, които биха възникнали. Преценката за това следва да е основана на
конкретни обективни данни, а не да почива на съмнения и предположения. В случая
нито протоколите, обективиращи тези действия, нито решението на директора на ТД
на НАП съдържат данни за такива бъдещи данъчни задължения на дружеството.
Съдът
намира, че не са налице доказателства, от които да се установява, че при
последващото разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено, което да налага предприемане на действия
за обезпечаване на доказателства по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК. В преписката
няма данни за минали нарушения, неплащане на данъци, укриване на данъци, липса
на печалба, нисък капитал, неустановена или фиктивна собственост,
недостатъчност на активи и имущество или подозрения в некоректност на
данъкоплатеца.
Предвид горното мотивите на органите по
приходите да предприемат оспорените действия почиват на предположения, в
несъответствие със сериозността на засягането, причинено с предварителните
обезпечителни мерки по чл.121а, ал.2 от ДОПК. Предприемането на действия за
обезпечаване на доказателствата в хода на упражняван фискален контрол следва да
бъде обосновано с установена по един категоричен начин констатация на органа по
приходите за наличие на хипотезата на чл.121а, ал. 2 ДОПК, каквото в случая не
е направено.
От изложеното съдът приема, че оспорените
действия, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 222401942644_8 от 27.08.2021 г., са извършени
незаконосъобразно, в противоречие с материалния закон и целта му и следва да се
отменят. Жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, а
оспорените действия за обезпечаване на доказателства да се отменят като
незаконосъобразни.
При този резултат ответникът следва да
бъде осъден за заплати на жалбоподателя разноски за водене на делото, които се
констатираха в размер на 50 лева - внесена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.41,
ал.3, изречение последно, във връзка с чл.127ж, ал.1 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба подадена на „ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“
№ 42, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:
*********, представлявано от А.М. – управител действия за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол за предприети действия на органите по
приходите за обезпечаване на доказателства, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 222401942644_8 от
27.08.2021 г., потвърдени с Решение № 124 от 14.09.2021 г. на Директора на ТД
на НАП – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/- Велико Търново да заплати на „ЛУКОЙЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“
№ 42, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:
*********, представлявано от А.М. – управител сума в размер на 50.00 /петдесет/
лева, разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: