Решение по дело №306/2019 на Административен съд - Кюстендил

                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 22

                                                гр.Кюстендил, 28.01.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно заседание на  двадесет  и  втори   януари   през  две  хиляди  и  двадесета  година  в  състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа  докладваното от съдия  Стойчева  КАНД  № 306  по описа за 2019год., за да се  произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил  обжалва решение № 311  на  Районен съд - Кюстендил от 03.10.2019г.  по  НАХД  № 840/2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 19-1139-000129/30.01.2019год.   Жалбата съдържа  бланкетни доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че административното нарушение е доказано от събраните доказателствени средства, а в производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорват се като неправилни решаващите доводи на районния съд за квалифициране на деянието като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът Е.А.Д. ***,  чрез пълномощника си адв. Й.Т.,  изразява  становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за оставянето му в сила и претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.  

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 19-1139-000129/30.01.2019г.,  издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Кюстендил, с което на Е.А.Д.   е  наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв.  на осн. чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП  във  вр.  с  чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че на 21.01.2019год.  в сградата на Сектор ПП – Кюстендил, като собственик /приобретател/ на лек автомобил е представил същия за регистрация в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес,  което е извършено след  изтичане на едномесечния  срок,  считано от датата на придобиването на ППС на 14.12.2018г., видно от сключен договор с рег. № 4774/14.12.2018г.,  с  което е нарушил разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП.

Във въззивното производство са разпитани длъжностните лица при  касатора, които потвърждават  констатациите  в  АУАН.

По делото е представен от нарушителя  договор за покупко-продажба на МПС от 14.12.2018г. с приобретател /купувач/ Е.А.Д..

Във връзка с поддържаната теза за маловажност на административното нарушение, нарушителят представя  копия от страници от лична амбулаторна карта без име на притежател, от които се установява, че от „Евромед-2010“ ЕООД – Кюстендил  са издадени  болнични листове съотв. за периодите: от 16.12.2018г. до 14.01.2019г., от 15.01.2019г. до 13.02.2019г., от 14.02.2019г. до 15.03.2019г. и от 16.03.2019г. до 14.04.2019г.,  за състояние пост херниопластика.  

При  така установените факти по делото,  районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че деянието на нарушителя, макар и формално  да осъществява признаците на административното нарушение по чл.177, ал.6 от ЗДвП, не е наказуемо, доколкото съставлява маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН.  Горните изводи  се обосновават с  краткия срок  от седем дни, с който е превишен срокът по чл.145, ал.2 от ЗДвП и предвид наличието на обективни причини от здравословен характер, възпрепятстващи възможността за навременна регистрация на автомобила.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, съдът  счита, че районния съд е постановил валиден и допустим съдебен акт. Осъществявайки на основание чл.218, ал.2 от АПК  проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК, касационната инстанция приема следното:

            Оспореното решение е неправилно и подлежи на отмяна, като при усл. на чл.222, ал.1 от АПК съдът  ще се произнесе по съществото на спора, потвърждавайки наказателното постановление.  В този смисъл касационната жалба е основателна. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на НП поради маловажност на административното нарушение са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми на общия и специалния закони. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. 

            Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.177, ал.6, пр.2  от ЗДвП, която норма  предвижда административно наказание за лице,  което не изпълни задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП. Съгласно визираната разпоредба,  приобретателят на регистрирано пътно  превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния  адрес или адрес на регистрация на собственика. С оглед предявеното с АУАН и НП обвинение, както и след анализ на  събраните  доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното административно нарушение е извършено виновно от ответника Е.А.Д., правилно е квалифицирано като нарушение по чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП и няма признаците на маловажен случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Осъществени са обективните признаци на деянието - нарушителят е приобретател на регистриран автомобил; придобиването е  въз основа на писмен договор от 14.12.2018г., а  действията за регистрация на автомобила в сектор ПП  са предприети на 21.01.2019г., т.е. след едномесечния срок по чл.145, ал.2 от закона.  Следват изводи за неизпълнение на визираното задължение, т.е. за осъществено  съставомерно  деяние  по чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП и за правилно ангажирана отговорност на нарушителя.  Наложеното наказание е в предвидения от закона размер.   

            Обратно на приетото от въззивния съд, касационната инстанция счита, че нарушението не притежава признаците на маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Липсват доказателства за това, че същото представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид.  Отсъствието на вредни последици от деянието, с оглед характера на същото, е без значение за горната преценка, както правилно е приел КРС. От друга страна, продължителността на съставомерното бездействие на нарушителя и опитите му да оправдае  същото с неверни твърдения за наличие на обективни пречки, изключват квалификацията на нарушението като маловажен случай и приложимостта на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.   Недоказана е защитната теза на нарушителя за възникнали здравословни проблеми. Последните не се установяват от приложените копия от амбулаторна карта, която е с неясен притежател, респ. с данните за издадени болнични листове, които са с неясен адресат - недоказано е, че ползвател на отпуска по болест е именно нарушителят.  От друга страна,  дори и да се приеме, че на нарушителя е разрешен отпуск по болест с издадените болнични листове, липсва яснота относно определените с тях  режими, т.е. дали се касае за режими, които ограничават свободното движение на болния. В случая, анализирайки фактите по делото, съдът счита за очевидно, че състоянието на болния, респ. определения  му  с болничния лист режим,  не са били пречка  за придвижването му до сградата на Сектор ПП за регистрация на придобитото ППС на датата 21.01.2019г., по време на болничния отпуск. Последният  не оправдава бездействието на нарушителя във връзка с вмененото му от закона задължение.  Горното  сочи на  виновно поведение на  приобретателя на ППС, който поради проявена небрежност, не е изпълнил в срок задължението си по чл.145, ал.2 от ЗДвП.  Следват изводи за виновно извършено и надлежно  доказано  административното нарушение по чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, каквито  законосъобразни констатации е направил АНО с издаденото НП. Дължимо е решение за отмяна на оспореното решение на КРС и за постановяване на друго по съществото на спора за потвърждаване на НП.

            Предвид изхода по делото, на ответника по касация не се следват деловодни разноски.   

Водим  от  горното  чл.222, ал.1 от АПК,  Административният съд

                                                                      

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 311 на Районен съд – Кюстендил  от 03.10.2019год. по НАХД № 840/2019год.  и  вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 19-1139-000129/30.01.2019год.,  издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Кюстендил,   с което на Е.А.Д., ЕГН **********,***,  е наложено административно наказание „глоба“ в размер  на  200,00лв.  на осн. чл.177, ал.6, пр.2  от ЗДвП  във вр. с чл.145,  ал.2 от ЗДвП.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.  

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.