РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 07.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8223 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от П.Г.Г. ЕГН **********,*** срещу
Спортно училище „Георги Бенковски“, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора И.К. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с
чл.225 КТ и чл.269, ал.2 КТ, вр.чл.34 КТД да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № ЧР-18-675/14.09.2018 г., да
бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „директор“,
както и да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа в размер на 6630,95
лв. за периода от 14.09.2018 г. до 20.09.2018 г., и от 23.10.2018 г. до 14.03.2019
г., вкл. обезщетение по смисъла на чл. 225, ал.2 КТ в размер на 773, 53 лева за периода
от 21.09.2018 г. до 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираните
суми от датата на предявяване на настоящата искова молба в съда, до
окончателното издължаване, както и обезщетение в общ размер на 400 лева,
представляващо брутно трудово възнаграждение за определените дати -01.09.2018 г.
– началото на учебната година и за 01.11.2018 г., деня на българските будители,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част
на ИМ сочи, че със Заповед № ЧР - 18 – 675/14.09.2018 год., издадена от
Министъра на младежта и спорта, трудовото му правоотношение е било прекратено
на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за извършени
дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 предложение първо и чл. 190,
ал. 1, т. 4 предложение първо от КТ за злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието. Сочи, че в процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание като мотиви е отразено, че в СУ "Георги Бенковски“
гр. Плевен на 13.09.2018г. е извършено посещение от екип на Нова телевизия е
репортер *** и оператор ***, като при срещата му с екипа на Нова телевизия на
входа на училището и при опит на репортера да му зададе въпрос е посегнал с
едната си ръка към камерата на репортера, а с другата си ръка е хванал ръката й
и я е извил грубо в опит да вземе микрофона.
Излага, се, че е посочено, че от своя страна екипът на Нова телевизия
бил приел това негово действие, като грубо, недопустимо, агресивно и
неуважително. Сочи, че според мотивите изложени в заповедта тези негови
действия били записани от камерата на медията и респективно щели да се излъчат
в национален ефир поради което представлявали нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 186 КТ и за извършени нарушения по смисъла на чл. 187, ал. 1,
т .8 предложение първо и чл.190, ал.1, т.4, пр.1 от КТ за злоупотреба
с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, му е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Счита, че процесната заповед е
неправилна, незаконосъобразна и немотивирана издадена в нарушение на
процесуалните и материални норми, при непълно изясняване на фактическата
обстановка и постановена в нарушение на чл. 189, ал. 1 и чл. 333 от КТ. Не
отрича факта, че на 13.09.2018 год., СУ „Георги Бенковски“ гр. Плевен е било
посетено от екип на Нова телевизия и при срещата му с репортерката заявил, че е
говорил с адвокат и не желае да дава интервю, което е негово конституционно
право и съгласно нормата на чл. 32, ал. 2 от ККРБ, според която никой не може
да бъде следен, фотографиран, филмиран записван или подлаган на други подобни
действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените в закона случаи. Твърди, че пред входната врата на училището е
хванал да наведе микрофона надолу, който му бил „директно заврян в лицето“ и не
е извивал ръката на репортерката, а още повече да я извивал грубо, а просто
отместил микрофона от лицето й. Излага, че това се установило и от излъчения на
17.09.2018 г в предаването на Нова телевизия „Здравей България“ в 8:08 часа
запис и качен на сайта на Телевизията, а после излъчен и по централната
новинарска емисия на същата телевизия. Сочи, че на записа съвсем ясно се вижда,
че накланя микрофона на долу без да извива ръката на репортера, както и, че си
е поставил ръката на дръжката на микрофона и реално неговата ръка е
непосредствено до нейната, като с едната си ръка тя го е хванала. Поради
изложеното счита, че не е налице съприкосновение с нея, а още по - малко
извиване на ръката й. Излага, че на записа се вижда, че лявата му ръка стои
свободно до тялото му, а операторът бил клекнал ниско на земята, т.е. същия
извършвал заснемането от долу на горе, поради което след като лявата му
свободна ръка е плътно долепена до тялото му, логически няма как да е посягал
към камерата по какъвто и да било начин. Твърди, че единственото му обръщение
към оператора било като му казал да не го снима с жест към камерата, но че
никога не е посягал към камерата да я удря.
Излага, че се качил на втория етаж в директорския кабинет и след няколко
минути екипа на Нова телевизия бил пред вратата на същия и в момента, в който
отворил вратата в лицето с агресия бил поставен микрофона на репортерката и
камерата. Сочи, че съвсем учтиво благодарил на същата, като й казал „довиждане“
и й пожелал хубав ден. Твърди, че пред входа на училището когато се твърди, че
е извършил процесното нарушение на 13.09.2018 год. свидетели на случващото са
били и трима от треньорите му. Поради изложеното счита, че заповедта е
постановена при непълно изяснена фактическа обстановка, поради което оспорва
изцяло изложените в нея причини за уволнението, като несъответстващи на
обективната истина и при непълно изясняване на фактическата обстановка. Излага, че с оглед създалата се ситуация още
на 13.09.2018 год. депозирал в ПлРП сигнал с вх. № В — 4093/13.09.2018 год. в
който подробно е изложил действията на екипа на телевизията. Сочи, че след
депозиране на сигнала по телефона уведомил и главния секретар на Министерство
на младежта и спорта - А.М.. Счита, че не е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предложение първо от КТ и по чл. 187, ал. 1,
т. 8, предложение първо от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя и
уронване на доброто му име, оказано му при възлагане изпълнението на работата
за длъжността, тъй като от негова страна не са били налице каквито и да било
преднамерени действия с цел увреждане имиджа и злепоставяне на работодателя
пред обществеността. Твърди и, че в
мотивите на процесната заповед не става ясно с доверието на кой работодател е
злоупотребил дали на Министерство на младежта и спорта или на ответника. Счита,
че при налагане на дисциплинарното ми наказание ответникът не е извършил
преценка относно тежестта на извършеното от негова страна дисциплинарно
нарушение, което в случая не е преценено и не е взето предвид. Излага, че не е
отчетено, че няма наложени дисциплинарни наказания и с оглед, на които да бъде
характеризирано поведението му като особено укоримо, като в конкретния случай
счита, че наложеното му дисциплинарно наказание не съответства на критериите на
чл. 189, ал. 1 КТ, поради което приема, че същото се явява незаконосъобразно.
Счита, че процесната заповед се явява и немотивирана, издадена в противоречие е
чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като действията му са квалифицирани като едно общо
нарушение по чл.187, ал.1, т.8, предложение първо от КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Твърди, че
изпълнителните деяния за нито едно от двете нарушения не са индивидуализирани,
за да може да се прецени има ли, или не такова нарушение. Излага, че
поставените от законодателя изискуеми реквизити, които следва да съдържа
писмената заповед на работодателя, са с важно значение за осъществяване правата
му на защита като наказано лице, а от друга страна дали извършеното въобще
съставлява дисциплинарно нарушение и съответно за извършване преценка на
съответствието между тежестта на нарушението и наложеното ми наказание. Сочи, че
липсата само на един от посочените в чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарното ми
наказание е немотивирана и незаконосъобразна. Твърди, че в конкретния случай,
ответникът не е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ. Сочи, че в
конкретния случай той не е уведомяван от страна на ответника по какъвто и да
било начин, т.е. работодателя не му е връчил какъвто и да било писмен документ,
съдържащ изрично позоваване на чл. 193, ал. 1 от КТ - мотивиран и ясно
формулиран, за да знае за какво точно следва да даде обяснения. Излага, че в
заповедта е визирано, че на 14.09.2018 год. е извършено изслушването му, но
дори при това изслушване задаваните му въпроси не били конкретизирани, и на
които е следвало да отговаря, поради
което приема, че по този начин в дисциплинарното производство проведено срещу
него не му е била осигурена възможност да упражни правото си на защита. Счита,
че при прекратяването на трудовото му правоотношение е нарушена законовата разпоредба
на чл. 333 КТ относно предварителната закрила при уволнение, тъй като от
служебна бележка с изх.№ 24/08.07.2016 год./28.02.2012 год., издадена от
председателя на СРСНПБ е видно, че е член на организацията, поради което преди
да се прекрати трудовото му правоотношение, поради дисциплинарно уволнение се
прилага предварителната закрила, предвидена в чл. 333 от КТ. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал.
2, т. 3 от Наредба номер № 1 от 04.01.2010 год. за работните заплати на
персонала в звената от системата на народната просвета, се заплаща допълнително
възнаграждение, а именно едно за 24 май-Деня на българската просвета и култура
и славянската писменост, едно за 01.09. - началото на учебната година, едно за
01 ноември Ден на българските будители и едно за Коледа. Сочи, че във
вътрешните правила за работната заплата на ответника в настоящето производство
е предвидено, че работниците и служителите в училището могат да получават
допълнителни трудови възнаграждения за официални празници или за началото на
учебната година в рамките на утвърдения бюджет, и дължими за педагогическия
персонал, към който спада и заеманата от мен длъжност. Излага, че в чл. 34 от
КТД с № Д01- 100/11.06.2018 год., респективно в чл. 32 от КТД № ДО
1-99/19.06.2016 год. е предвидено, че работодателите планират в рамките на
годишния бюджет на учебното звено допълнително трудово възнаграждение за
работещите в системата на народната просвета, разделено до три плащания,
съгласно вътрешните правила за работните заплати на учебното заведение, като
тази разпоредба по аналогия е залегнала и във Вътрешните правила за работната
заплата на ответника, поради което работодателят е длъжен да осигури три пъти
годишно допълнително трудово възнаграждение на служителите си, в размер на 200
лева, каквото му е било изплатено за 24 май-Деня на българската просвета и
култура и славянската писменост, видно от Заповед № ЧР-18- 474/16.05.2018 год.
издадена от Министъра на младежта и спорта. Счита, че му се дължи и такова
допълнително възнаграждение общо в размер на 400.00лева, т.е 200.00 лева за
началото на учебната година в СУ „Георги Бенковски“ гр. Плевен и 200.00 лева за
01 ноември 2018 год. - Ден на българските будители. Поради изложеното моли съда
да уважи иска и да му присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и
да им присъди разноски.
В нарочна писмена защита
моли съда да уважи предявените искове. Счита, че процесната заповед е издадена
при непълно изяснена фактическа обстановка, поради което и изложените в нея
причини за прекратяване на ТПО не отговарят на обективната истина. Сочи, че
ищецът не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, тъй като от негова
страна не са били налице преднамерени действия с цел увреждане имиджа и
злепоставяне на работодателя пред обществеността. Излага, че от мотивите на
заповедта не става ясно с доверието на кой работодател е злоупотребил – дали на Министерството на
младежта и спорта или на ответника. Твърди, че при налагане на дисциплинарното
наказание ответника не е преценил тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение, ако такова изобщо е налице. Излага и, че работодателят му не е взел
предвид и, че до настоящия момент не е имал наложени дисциплинарни наказания.
Счита, че процесната заповед е немотивирана, издадена в противоречие на чл.195,
ал.1 КТ, тъй като работодателят е преценил, че е извършил съставите на няколко
деяния, а му е наложил едно наказание. Навежда доводи, че ответникът не е
доказал по безспорен и категоричен начин нито злоупотребата с доверието му,
нито с кое свое действие е уронил доброто му име. Сочи, че не е уронил нито доброто име на
предприятието, нито е злоупотребил с доверието на работодателя. Навежда доводи,
че в процесната заповед изпълнителните деяния на нито едно от двете нарушения
не са индивидуализирани, за да може да се прецени налице ли е такова нарушение
или не. Твърди, че не е спазена и процедурата по реда на чл.193 от КТ, тъй като
при изслушването му въпросите не са били с ясна конкретика. Излага, че при
уволнението на ищеца ответникът е нарушил разпоредбата на чл.333 КТ, тъй като
ищецът е член на СРСНПБ, за което развива подробни съображения. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и обусловените от него
искове за възстановяване на работа, за заплащане на обезщетение за времето,
през което е останал без работа и за заплащане на допълнително трудово
възнаграждение.
В дадения от съда срок е постъпил
отговор от ответника по делото. Счита, че предявеният иск е недопустим. Сочи, че
Спортно училище „Георги Бенковски“ е самостоятелно юридическо лице -
второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на младежта и спорта. Твърди,
че в конкретния случай, искът е предявен срещу ненадлежна страна, тъй като нито
органът по назначаването, нито органът по освобождаването на ищеца е училището.
Сочи се, че ищецът е назначен на длъжността директор и освободен от същата
длъжност не от спортното училище, а от министъра на младежта и спорта, при
спазване на разпоредбите на чл. 23, ал. 7 от ЗФВС във връзка с чл. 34ж, ал. 9
от ППЗФВС, в които е посочено кой е компетентния орган по назначаване на
директорите в държавните спортните училища и прекратяване на трудовите
правоотношения с тях. Поради изложеното моли съда да остави без разглеждане
предявените искове, да ги отхвърлите като недопустими, а производството да бъде
прекратено.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани и да му присъди разноски. Сочи, че процесната
заповед не страда от пороците посочени в исковата молба. Твърди, че в хода на
делото се е установила фактическата обстановка, на която се позовава
работодателя. Излага, че не налице нарушение на разпоредбата на чл.333 КТ, тъй
като ал. 3 предвижда защита на член на ръководен орган, а не за член на
работодателска организация. Излага, че не се дължи и претендираното от ищеца
допълнително възнаграждение.
В нарочни писмени бележки
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявените искове.
Счита, че процесната заповед не е засегната от пороците, посочени в исковата
молба. Излага, че дисциплинарното наказание е наложено при напълно изяснена
фактическа обстановка, тъй като в нея е посочено какво е било поведението на
ищеца, имената включени в телевизионния екип, кой от тях каква функция е имал,
по сигнал за какви нарушения търсят информация, в какво се е изразило
поведението на ищеца при опит да му се зададат въпроси – посягане с едната ръка
към камерата и хващане с другата ръка ръката на репортера и грубо извиване в
опит да вземе микрофона. Сочи, че в процесната заповед е посочено как това
действие на ищеца е възприето от екипа на телевизията, кога е изслушан ищеца, както и фактът, че
действията на ответника са записани от камера на медията и, че предстои
излъчването им в национален ефир. Твърди, че описаната фактическа обстановка е
възприета от страна на работодателя преди формиране на окончателната преценка
за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, като същата кореспондира със
събраните по делото доказателства. Излага, че свидетелите М. и И. са възприели
случилото се, като са видели немонтирания репортаж. Сочи, че пред свидетелката И.
репортерът на Нова телевизия заявил, че до този момент такова нещо не й се е
случвало, че не е била обект на такова поведение. Излага, че за грубото
поведение на ищеца свидетелства и свидетеля П., пред когото репортерът на Нова
телевизия споделила, че директорът я хванал грубо за ръката и избутал микрофона
й, както и, че след репортажа били следени и снимани с телефон от непознат
човек. Счита, че показанията на сочените свидетели отразяват непосредствените
им впечатления, същите са подробни и непротиворечиви и не се опровергават от
други събрани по делото доказателства и в частност от показанията на ищцовите
свидетели. Твърди, че свидетелят А.К. няма непосредствени впечатления от
случващото се. При преценката на показанията на свидетеля Б. моли съда да има
предвид, че същият е треньор по борба и за човек с такава професия е обяснимо
да възприеме размяната на жестове с ръце само като леко натискане на микрофона.
Сочи, че работодателят е извършил преценка налице ли е дисциплинарно нарушение
от страна на ищеца, в какво се изразява то, каква е тежестта му към 14.09.2018
г. на база на установени фактически обстоятелства – непосредствени впечатления
на репортера, изразени пред служители и министъра на младежта и спорта и
заснетия с камера от телевизионния екип цялостен „суров“ материал на 13.09.2018
г. в СУ „Г. Бенковски“ Плевен, показан на камера. Твърди, че макар заснетия
материал да не е показан в цялост, чрез означаване с червен кръг на микрофона с
ръцете на ищеца и репортера по време на репортажа става достояние до широк кръг
хора поведението на директора. Твърди, че с поведението си ищецът е уронил
доброто име на работодателя, тъй като с грубото и агресивното си поведение е
злепоставил училището и неговото добро име пред трети лица. Излага, че
директора е уронил и доброто име на предприятието, тъй като в случая се е установило
как екипа на нова телевизия е възприел поведението му. Счита, че при
постановяване на процесната заповед Министъра е установил тежестта на
нарушението. Навежда доводи, че издадената заповед е мотивирана, издадена след
изслушване на ищеца. Сочи, че не е налице и твърдяното от ищеца нарушение на
разпоредбата на чл.333 КТ. Навежда доводи и за неоснователност на претенцията
за допълнително трудово възнаграждение. Поради изложеното моли съда да отхвърли
предявените искове и да им присъди разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното по делото
споразумение №ЧР-16-149/28.03.2016 г., се установява на основание чл.107, вр. чл.96, ал.1 от КТ и
проведен конкурс за длъжността *** се
сключило същото, между ММС и П.Г.Г. за определяне на допълнителните условия,
свързани с възникналото от конкурс ТПОО за длъжността ***. Страните са се
споразумели, че за неуредените условия се прилагат разпоредбите на КТ,
нормативните актове по прилагането му, Правилника на вътрешния ред на ДСУ „Г.
Бенковски“ гр. Плевен и вътрешните правила за работната заплата.
Видно е от приложената Заповед №
ЧЛ-17-904/24.10.2017 г., сключена между ищеца и ММС, че на Директора на
училището е определена нова основна месечна заплата.
Установява се от приложената по
делото Заповед № ЧР-18-675/14.09.2018 г., издадена от Министерството на
младежта и спорта, че на основание
чл.188, т.3 и чл.190, ал.1 ,т.4 от КТ на П.Г.Г. – директор на СУ „Георги
Бенковски“ гр. Плевен е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Видно е от приложената заповед,
че е установено, че на 13.09.2018 г.
екип на Нова телевизия е посетил СУ „Георги Бенковски“ гр. Плевен, като са
потърсили Директора на училището по сигнал за финансови злоупотреби и по –
конкретно фиктивни спортни лагери и фиктивни обучения на учители. Констатирано
е, че при пристигането си екипът е
посрещнат от учителка, която е повикала Директора П.Г., който след слизането си
на входа на училището и при опит на репортера да му зададе въпроси е посегнал с
едната ръка да удари камерата, а с другата е хванал репортера и я извил грубо в
опит да вземе микрофона. Установено е, че екипът на телевизията е приел
поведението на Директора като грубо, недопустимо, агресивно и неуважително.
Посочено е, че на 14.09.2018 г. в 14.30 часа П.Г. е изслушан от министъра на
младежта и спорта в присъствието на А.М. и Я.И. и е дал следните обяснения:
почувствал се нападнат физически и вербално от репортера, като не е отрекъл да
има агресия от него страна и не желаел да дава интервюта. Конкретизирано е, че
описаните действия на Директора са записани от камерата на медията и ще бъдат
излъчени в национален ефир, поради което представляват нарушение на трудовата
дисциплина по см. на чл.186 КТ. За извършеното нарушение по чл.187, ал.1, т.8
пр. първо от КТ и чл.190, ал.1, т.4, пр.1 от КТ за злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието на Директора е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
По делото е депозирана
обяснителна записка с вх. №2153/04.07.2018 г., подписана от учителите *** по
повод на случка от 04.07.2018 г., случила се пред директорския кабинет, на
която млада жена /оказало се, че впоследствие, че това е дъщерята на учителка
по информатика – ***/ на висок глас казала на директора, че не е като майка си
и, че има много познати хора със силни връзки и, че ще се погрижи директора да
не е дълго на този пост.
От депозирания по делото Сигнал
до РП Плевен с вх. № В-4093/18/-13.09.2018 г. се установява, че ищецът по
делото е сигнализирал прокуратурата за
ситуацията, развила се на 13.09.2018 г. в СУ.
По делото са депозирани и снимки
със стоп кадри от излъчения по нова телевизия репортаж.
Установява се от издадената по
делото служебна бележка с изх. № 24/08.07.2016 г. издадена от Съюз на
работодателите в системата на Народната просвета в България /СРСНПБ/ община
Плевен, че ищецът по делото е член на органицазията от 07.07.2016 г.
Видно е от депозирания по делото
Устав на Съюза на работодателите в системата на Народната просвета в България
/СРСНПБ/ е и какъв е уставът на съюза.
По делото е депозиран и КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 11.06.2018 г., сключена
между МОН, СРСНПБ, СДСОРБ, Синдикат на българските учители към конфедерацията
на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
и Независим учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в
България, с които са установили въпросите на трудовите, осигурителните и
социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни
разпоредби на КТ и подзаконови НА.
Установява се от приложената по делото Заповед №
ЧР-18-420/20.04.2018 г. на ММС, че е наредено на ищеца да се изплаща
допълнително възнаграждение за полудневна организация на учебния ден на две
смени в размер на 30 лева месечно за времето на учебните занятия -01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г.
Видно е от приложената по делото
Заповед № ЧР-18-474/16.05.2018 г. на ММС, че е наредено на ищеца да се изплаща
допълнително възнаграждение за официални празници- Денят на българската
просвета и култура и славянската писменост -24 май в размер на 200 лева.
По делото е приложена и делото Заповед № ЧР-18-472/19.05.2017 г. на
ММС, от която се установява, че е наредено на ищеца да се изплаща допълнително
възнаграждение за официални празници- Денят на българската просвета и култура и
славянската писменост -24 май в размер на 200 лева.
Приобщена по делото е и Заповед №
ЧР-17-894/23.10.2017 г. на ММС, от която се установява, че е наредено на ищеца
да се изплаща допълнително възнаграждение за официални празници- 1-ви Ноември –
Ден на народните будители -в размер на 200 лева.
По делото е представена и
Трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че на: стр.14 и стр.15 е отбелязано прекратяването на трудовото
му правоотношение със С.у. „Г.“***; на стр.16 и стр.17 е отбелязано трудовото
му правоотношение и прекратяване на
същото в „Роко Бароко“ ООД.
Установява се от приложения по
делото ТД №1079/20.09.2018 г., сключен между ищеца по делото и „Роко Бароко“ ООД, че П. Г. е заемал длъжността „продавач
– консултант“ в предприятието.
Видно е от приложената по делото
Заповед № 979/22.10.2018 г., че на основание чл.71, ал.1 от КТ ТД на ищеца с Роко Бароко“ ООД е прекратен.
Установява се от приложеното по
делото писмо от Министерството на младежта и спорта, че в същото няма издадени
заповеди, с които е наредено изплащане на допълнително възнаграждение на ищеца
за 01.09.2018 г. – началото на учебната година в СУ „Георги Бенковски“ и за
01.11.2018 г. – Ден на българските будители.
Приобщено като доказателство по
делото е и трудовото досие на ищеца.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите А.Й.К., *** И.Б., А.Т.М.Я.Г.И. и К.К.П..
Свидетелят
А.Й.К., заемащ длъжността „зам.директор по спортната дейност“ в С.у. „Г.“***
свидетелства, че на 12 или 13.09.2018 г. около обяд, разбрал от ученици, че в
района на игрището е имало екип на Нова телевизия и са разпитвали за
футболистите. Твърди, че уведомил директора, че има журналисти, които може да се опитат да влязат в училището. Сочи, че разбрал, че са се опитали да влязат,
като портиерката извикала Директора, за да им каже, че не желае да им дава
интервю. Сочи, че имало някакво словесно спречкане, след което журналистите се
оттеглили, а ищецът се прибрал в кабинета си. Твърди, че след около 7-8 минути,
видял, че мъж и жена с камера чукат на кабинета на дирекцията и Директорът
отворил и им казал, че не желае да дава интервю. Разказва, че бил в сградата на
училището и от вътре /от около 15-20 метра/ станал свидетел на срещата на
Директора и репортера и оператора. Разказва, че ищецът доста убедително им
отказвал да разговаря с тях, като казал, че не желае да дава интервюта по
никаква причина, но репортерът настоявал той да отговори на поставените
въпроси. Излага, че не е чувал гласът на
репортера, а само на директора. Сочи, че гласът на директора е мощен, като по
време на разговора е говорил леко превъзбудено. Твърди, че не е станал свидетел
на физически контакт нито отпред, нито в самата сграда. Сочи, че не е виждал
ищецът да извива ръката на репортера, нито да удря камерата.
Свидетелят *** И.Б.,
учител по борба в ответното училище, разказва, че в СУ през септември месец
миналата година е правен репортаж, за който не са знаели. Излага, че през
въпросния ден той и другият треньор по борба М.С. свършили тренировката по обед
и тръгнали към училище да занесат протоколите от проведените изпити за
новоприетите ученици. Обяснява, че салонът е на около 300-400 метра от
училището. Сочи, че стигайки дотам видели, че има хора, камера и госпожа, която не си казала името,
но държала микрофон на Нова телевизия. Излага, че в този момент директорът се
появил, излязъл от училището, а репортерите били отстрани и тръгнали към него с
въпрос „Какво ще кажете за лагерите?”, на, който той отговорил: „Тече проверка,
не желая да давам интервю, ако обичате не ми задавайте въпроси”, вследствие, на
което репортерът казал „Не, не, Вие кажете“ и насочил микрофона към ищеца
по-агресивно, вследствие, на което той отклонил същия и пак повторил почти
същото „Не желая да давам интервю, тече проверка, довиждане” и се обърнал и
заминал. Твърди, че не вижда в поведението на ищеца агресивност, като уточнява,
че поведението му било нормално и културно. Излага, че директорът не е извивал
ръката на репортера. Сочи и, че камерата не е бутана, като обяснява, че
операторът е стоял на разстояние от 2-3 стъпала от директора и репортера и няма
как да се бутне камерата, която се намира най-малко на 2-3 метра от теб.
Обяснява, че отклонил микрофона, като го натиснал леко надолу, свалил ръката на репортера и казал
„Няма да давам повече интервю“. Излага, че след това настъпила суматоха, като
започнали да се въртят телефони. Твърди, че не е наясно някой да е следил
репортерите в гр. Плевен
Свидетелят А.Т.М., гл. секретар в Министерство
на младежта и спорта, разказва, че Пиарът на министерството предоставил както
на него, така и министъра информация, че екип на Нова телевизия е отишъл в
спортното училище в гр. Плевен и там е възникнала процесната ситуация. Сочи, че
на следващия ден екипът на Нова телевизия показал на камерата от немонтирания
репортаж отношението на г-н Г. към журналиста и към оператора. Излага, че
същото се изразявало в избутване на камерата и бутане на микрофона на
журналистката. Твърди, че след като разбрали за конфликтната ситуация той му
звъннал по телефона и му казал да дойде да се види с Министъра. Излага, че като
дошъл на следващия ден дал устни обяснения пред него, Министъра и директорът на
Дирекция „Правна“, като казал, че са го изненадали и едва ли не, че те са се
държали грубо. Твърди, че на немонтирания материал се виждало как ищецът излиза
от сградата на училището и с ръка бута камерата на репортера и когато камерата
паднала надолу с ръка бутнал и ръката на репортера заедно микрофона. Сочи, че
след като министърът провел разговор с ищеца отишли в неговия кабинет, където изчакали министърът
да се разпореди за заповедта. Разказва, че по време на изслушването на ищеца
министърът изразил реакцията си пред директора, като му казал, че поведението
му е недопустимо като директор на държавно спортно училище към журналисти и към
което и да е лице, както и, че уронва престижа на институцията по този начин.
Обяснява, че първоначално екипът на Нова телевизия са се обадили на пиара и са
поискали среща с Министъра на следващия ден и по време на тази среща са
разказали за случая. Сочи, че по време на срещата репортерът показал китката
си, на която имало синина.
Свидетелката Я.Г.И.,
заемаща в Министерството на младежда и спорта, длъжността Директор на дирекция
„Правно и административно осигуряване“, а към септември 2018 г. с наименование
„Правно и нормативно обслужване“ разказва, че пиарът на министреството получил
информация от репортера ***, че при опит
същата да направи репортаж в спортното училище в гр. Плевен останала много
притеснена от реакцията на директора и от цялата обстановка в училището, поради
което и искала среща с Министъра, за да му покаже записите. Сочи, че на
следващия ден тя лично, заедно с министъра видели от самата камера как
репортерът се опитва да зададе въпрос на ищеца, а той тръгва по стълбите в
училището, избутва камерата и тя се накланя. Излага, че има момент в който се
вижда нейната ръка как се избутва с микрофон. Сочи, че от записа се виждало как
репортерът и операторът са вървели след ищеца и са искали да го интервюират, и
как той избутал камерата и тя се наклонила надолу по стълбите, към краката на
лицата, като се вижда как с нейната си
ръка държи микрофона. Обяснява, че на
записа не се вижда директорът да удря камерата, а се вижда, че се измества
фокусът, като ищецът казва „моля Ви не ме снимайте“ и се вижда как посяга и
камерата се отмества и операторът се отдръпва. Твърди, че по време на срещата
тя показала китката си, на която се виждала синина, която била, вследствие на
реакцията на г-н П.Г.. Разказва, че според репортерът поведението на ищеца било
неуравновесено, че същият е подходил агресивно, избутал я е, не е искал да дава
интервю, поради което тя се е почувствала заплашена за здравето си и за живота
си. Излага, че след като бил уведомен министъра се наложило г-н М. да извика
ищеца по телефона, за да даде обяснения за това му поведение. Сочи, че по време
на срещата, когато ищецът дал обяснения присъствали тя, министърът, г-н Г. и
г-н М.. Твърди, че министърът попитал
ищеца защо се е стигнало до там, че той е директор на държавно спортно училище,
представляващ администрацията на територията на града и този репортаж ще бъде
излъчен в национален ефир и, че такова нещо е недопустимо. Сочи, че му били зададени въпроси, като
директорът не дал някакви конкретни мотиви даде, като единствено споделил, че
се почувствал застрашен, заплашен от репортерката и от подхода й. излага, че по
този казус са му искани устно обяснения.Разказва, че след като Министър Кралев
изслушал ищецът казал, че няма как да приеме тези обяснения и да се подготви
заповед за прекратяването на трудовото му правоотношение. Обяснява, че
връчването на заповедта станало същия ден, в ранния след обяд, към 16 часа след
обяд. Сочи, че по време на изслушването на директора не му е продоставен за
запознаване суровият материал.
Свидетелят К.К.П., заемащ
длъжността, главен експерт в Дирекция „Връзки с обществеността и протокола“,
към Министерство на младежта сочи, че е наясно с изготвения репортаж в
спортното училище в гр. Плевен. Разказва, че репортерът, който правил репортажа
му се обадил по телефона от гр. Плевен и го уведомил, че е срещнал доста грубо
отношение от страна на Директора и от страна на хора от неговото обкръжение.
Твърди, че репортерът бил притеснен от случилото се, като разказал, че
директорът я хванал за ръката и е избутал микрофона й, а хората около него са
направили нещо като жива верига, за да не допускат оператора и репортера до
него. Сочи, че репортерът споделил и, че били следени в града. Твърди, че след
това обаждане уведомил ръководството на министерството и на следващия ден се
провела среща с репортера и оператора и
тя препотвърдила това, което му разказала.
Сочи, че по време на срещата се показали кадри от репортажа, както и ръката на репортера, на която се
виждало, че има синьо – червено петно.
Обяснява, че на необработеният материал се видяло, че репортерът се
опитва да влезе в двора на училището, директорът тръгва към нея, подминава я,
след това камерата загубва фокус върху него и се вижда една ръка, с която държи
микрофон и друга ръка, която я държи. Сочи, че репортерката е споделила, че е
притеснена от случката и изразила доста негативно чувство, че в едно училище
може да има такова отношение към нея и то не само от директора, но и от хората
там. Обяснява, че от пиар гледна точка в един такъв момент не са много
решенията, които могат да се вземат, за да се запази чист имиджа на училището, на
институцията и на самия спорт. Излага, че не е присъствал по времето когато са
изисктвани обяснения от директора на училището.
По делото е извършен
оглед и приобщено като доказателство по делото и излъчения репортаж по Нова
телевизия. Процесният репортаж по новините на Нова телевизия, касаещ СУ „Г. Бенковски“ гр. Плевен започва в 11.43 минута, като водещата на
новините изрича следните реплики: „Уволнение след разследване на Нова, учители
от Спортното училище в Плевен твърдят, че директорът им източва държавни пари
от години, чрез фиктивни спортни лагери и обучения. След много сигнали
Спортното министерство е открило куп нередности, а срещу директора вече има и
разследване. *** разказва.“. Новинарската емисия продължава със запис пред
Спортното училище, на който се наблюдава репортер на Нова телевизия заедно с
ищеца по делото П.Г.. На първия кадър репортерът на Нова телевизия е в гръб и
държи микрофон в ръка, като директорът е застанал срещу нея и казва: „Ако
обичате“, / подминава я/, „говорих с адвокат, не желая да бъда сниман“. /въпрос
на репортера: Къде са отишли парите?/ отговор: „Благодаря, довиждане, приятен
ден“.На следващия кадър пред затворена врата, репортер на Нова телевизия казва:
„Това е П.Г., директор…..“, при което затворената врата се отваря и от вътре се
показва ищеца по делото. В следващите кадри директорът на училището не се
вижда, а в него репортерката разказва за журналистическите си разкрития, ведно
с взето интервю от ученици и учители.На следващия кадър касаещ ищеца,
репортерът изрича: „Директорът на Спортното училище отказва да отговори на
зададените въпроси. Отказва да отговори колко пари е взел за спортните
лагери.“Директорът на Спортното училище опитва да изтръгне микрофона ни със
сила и за кратко се заключва в
директорския кабинет.На 13.43 мин. след изявлението на репортера се вижда, че
ищецът е хванал с дясната си ръка микрофона в горната му част, а ръката на
репортера е непосредствено след неговата в долната част на микрофона. Видно е, че лявата ръка на директора е плътно до
тялото. От кадъра се вижда, че микрофонът заедно с ръцете на участващите е
отбелязан с червен кръг. В същия кадър се вижда ръка поставена над ръката на
директора.Следващият кадър е пред затворена врата и се чува гласът на репортера,
в който се казва: „За кратко се заключва и в директорския кабинет“. Следващият кадър е по стълбите и на етаж в
училището, на който се виждат репортерът и директорът, който изрича репликите:
„Ако обичате, излезте от училището“. В следващите кадри от репортажа
ищецът не се забелязва.
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената ССЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните. В заключението си вещото лице установява, че: брутното трудово възнаграждение на ищеца при
ответника, за месеца предхождащ уволнението е в общ размер на 1304,64 лева; че
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 14.09.2018 г. до 20.09.2018
г. е в размер на 362,40 лева, а за периода от 23.10.2018 г. до 14.03.2019 г. е
в размер на 6268,55 лева; че обезщетението по реда на чл.225, ал.2 от КТ, като
разлика в брутното ТД, което ищеца е получавал в ответното училище и това,
което е получил като продавач консултант е в размер на 773,53 лева; че съгласно
вътрешните правила на СУ работниците и служителите получават допълнителни
възнаграждения за официални празници или за началото на учебната година в
рамките на утвърдения бюджет; че при проверката в училището не е представена
заповед за изплащането на такова възнаграждение на директора; че съгласно
Заповед № ЧР-18-420/20.04.2018 г. на ММС е разпоредено да се изплаща
допълнително възнаграждение за полудневна организация за учебния ден на две
смени в размер на 30 лева месечно на ищеца по делото за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. и, че за периода от 23.10.2018 г. до 16.03.2019 г. сумата е в
размер на 150 лева.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ.
В тежест на ищеца е да установи съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемал сочената в исковата
молба длъжност, прекратяване на трудовото правоотношение на твърдените основания,
размера на последното брутно трудово възнаграждение преди уволнението,
оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия период,
респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период.
В тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на
трудовото законодателство /съответният ред за констатиране на нарушението и
налагането на дисциплинарното наказание, вкл. и изискване на обяснения от
служителя/– е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца,
че същото е извършен от орган, който разполага с дисциплинарна власт, както и,
че са налице сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, обосновали
наказанието.
За да бъде уважен главният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да се констатира
незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото
прекратително основание. Доказателствената тежест в производството по трудовия
спор, е възложена на работодателя. Последният е задължен да докаже
правомерността на уволнението и за това има възможността да установява
спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е
необходимо за законосъобразното уволнение.
В конкретния случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание дисциплинарно уволнение - наложено на основание чл. 188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ за
извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 предложение първо и
чл. 190, ал. 1, т. 4 предложение първо от КТ за злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието. Като пороци на
уволнението ищецът е посочил, че процесната заповед е постановена при непълно
изясняване на фактическата обстановка, неизвършване от негова страна на
сочените нарушения на трудовата дисциплина, несъобразяване на тежестта на
нарушението, ако такова е налице с наложеното наказание и незачитане на
закрилата по чл.333 КТ.
Безспорни по делото са и се
установяват от събраните писмени доказателства следните обстоятелства: че между
страните е съществувало соченото в исковата молба трудово правоотношение, възникнало въз основа на проведен конкурс за
заемане на длъжността „директор“ в СУ „Георги Бенковски гр. Плевен; че трудовото правоотношение е
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" със
Заповед № ЧР-18-675/14.09.2018 г., издадена от
Министъра на Министерството на младежта и спорта; че размерът на последното получено трудово възнаграждение от ищеца преди датата
на уволнението е 1304.64 лв. Не се спори и, че в периода от16.03.2019 г. до 20.09.2018 г. и
от 23.10.2018 г. до датата на о.с.з. ищецът е бил без работа.
Не е спорно по делото, както, че наказанието е
наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт, тъй като заповедта е
издадена от Министъра на Министерство на
Младежта и спорта, така и, че е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание.
Първият
спорен по делото въпрос е дали заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е мотивирана. Съобразно разпоредбата чл. 195, ал.1 КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Неспазването на предвидената от закона форма и
съдържание на заповедта имат за последица незаконосъобразност на уволнението,
тъй като разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ е императивна. Установените с чл.195, ал.1 КТ изисквания са предвидени с оглед
възможността за осъществяване правото на защита на работника или служителя и на
съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в
рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. За законосъобразността на наказанието, според трайно установената
практика на съдилищата, е от значение текстовото индивидуализиране на
нарушението (т.е. фактическото основание на дисциплинарното наказание) чрез
посочване на извършените от работника или служителя действия (бездействия) в
разрез със закона и/или с въведените от работодателя технологични изисквания
при осъществяване на трудовата функция, тъй като това е достатъчно за
реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.Когато изложените мотиви
са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, следва да се приеме, че
заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ. Съдът приема, че за да отговаря на
изискванията на закона в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на
работника обстоятелства и документи. В конкретния случай, съдът намира,
че заповедта за дисциплинарно наказание е мотивирана, съдържаща достатъчно
факти и данни относно индивидуализацията на нарушението, неговата правна
квалификация, датата на неговото извършване и нарушителя. Същата е връчена
надлежно.
Установява се и спазване на
процедурата по чл. 193 КТ, съответно са изискани от работодателя обяснения от
служителя за нарушението, за което с процесната заповед е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание. Разпоредбите на КТ не предвиждат искането и вземането на
устни или писмени обяснения от работника да
отговаря на някакви формални изисквания. Достатъчно в искането за обяснения е
дисциплинарното нарушение да е описано
по разбираем за работника/ служителя начин и работникът да разполага с
възможност да даде обяснение след като се е ориентирал в обстоятелствата на
конкретния случай. В настоящия случай от събраните по делото гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите М. и И. по несъмнен начин се
установява, че ищецът е поканен да даде обяснения и е дал такива в присъствието
на работодателя и служители в ММС. Установява се и от същите показания, че
изслушването на същия по повод на оплакването от репортера и репортера на Нова
телевизия е станало непосредствено преди издаването на процесната заповед.
При горните изводи, че е спазена процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание и, че заповедта отговаря на изискванията
на закона съдът намира, че са налице предпоставките спорът да бъде разгледан по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ,
при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя. В практиката си ВКС последователно приема, че
дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на
определено от него лице, която следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще
поведението му при полагането на труд. При оспорване на наказанието
съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. От
съществено значение при определяне на наказанието е поведението и „дисциплинарното
минало” на работника, т.е. допускал ли е други дисциплинарни нарушения, дали са
му били налагани други дисциплинарни наказания, дори и те да са били заличени.
От значение е също така и характера на изпълняваната работа - от това дали на
служителя са възложени и трудови функции по управление и контрол при изпълнение
на работата, т.е. трудови функции, сочещи за оказано от работодателя по-високо
доверие и същевременно функции, свързани с по-висока степен на отговорност при
изпълнение на работата. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото
нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя / р-е № 163 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 564/2011
г., ВКС, ІV г.о./.
В конкретния случай, дисциплинарното наказание
е наложено на осн. чл.187, ал.1, т.8, пр.1 и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1 КТ –
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.
Злоупотреба с доверието
на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността
по см. чл.
187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или
за трето лице. В съдебната практика се приема, че злоупотреба с доверието на
работодателя е и налице в случаите, когато работника или служителя,
възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи
оказаното му доверие и когато с действията си е злепоставил работодателя пред
трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено и дали от тях е
извлечена имотна облага или не (р-е № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009
г., ВКС, ІV г.о.; р-е № 242/ 21.05.2012 г. по гр.д. № 932/2011 г., ВКС, ІV г.о.).
Уронването на доброто име на предприятието е нарушение, с
което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и
това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на
конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че на 13.09.2018 г. екип на Нова телевизия
е посетил СУ „Георги Бенковски“ по повод на постъпил сигнал за извършени
финансови злоупотреби в училището. Спорно по делото е както дали по време на репортажа директорът
на училището е проявил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, като
посегнал с ръка да удари камерата и хванал ръката на репортера, като я извил
грубо в опит да вземе микрофона, така и дали поведението му може да се
квалифицира като грубо, недопустимо, агресивно и неуважително, с които си
действия е злоупотребил с доверието на работодателя и е уронил доброто име на
предприятието. За изясняването на спорните по делото факти са изслушани
свидетелски показания и е приобщен, чрез извършен оглед в присъствието на
страните и свидетелите, излъчения по Нова телевизия репортаж.
Свидетелите на ищцовата страна К. и ***,
присъствали на заснемането на репортажа свидетелстват, че директорът не е
извивал грубо ръката на репортера, нито е удрял камерата. Твърдят и, че същият
не е проявявал неуважение или агресия към екипът на Нова телевизия. Свидетелят К.
разказва, че с по – мощен тембър / какъвто всъщност е гласът на директора/, но
леко превъзбуден ищецът е отказвал да дава интервю на репортерите. Свидетелят ***,
присъствал в непосредствена близост до ищеца по време на опита за интервю
свидетелства и, че директорът е „натиснал леко микрофона“ и го свалил, за да
може да се изкаже, но че не се е държал неуважително.
Показанията на тези свидетели се
подкрепят от излъчения по Нова телевизия репортаж, на който се вижда, че: ищецът с дясната си
ръка е хванал микрофона в горната му част, а лявата е плътно до тялото; че
ръката на репортера е непосредствено след ръката на директора в долната част на
микрофона и, че в същия кадър се вижда ръка поставена над ръката на директора.
В излъчения репортаж не се наблюдава кадър, на който директорът на училището да
е имал физическо съприкосновение с репортера или пък да удря камерата на
оператора.
От друга страна свидетелите на
ответната страна свидетелстват, че по време на срещата с екипа на Нова
телевизия са изгледали немонтиран материал, на който се вижда, че ищецът
извършва вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Свидетелстват и, че
това отношение на директора на спортното училище е възприето от интервюиращата
като недопустимо и дори неуравновесено. Други доказателства, подкрепящи
твърденията на свидетелите на ответната страна, че на немонтирания материал се вижда, че ищецът
действително е извършил вменените му нарушения не са представени.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че свидетелските показания на
ответната страна са в разрез с излъчените в ефира на Нова телевизия кадри,
които според дисциплинарно наказващият орган „ще бъдат излъчени в национален
ефир, поради което представляват нарушение на трудовата дисциплина“. Напротив
както вече беше отбелязано на излъчените кадри не се наблюдава физическо
съприкосновение между ищеца и екипа на телевизията. Не се вижда и директорът да
се е държал неуважително и грубо с репортера или оператора. От излъчения
репортаж е видно, че директорът на училището без каквито и да е съмнения за
проявена агресия и неуважително отношение към репортера отказва да отговори на
поставените задачи.
Поради изложеното съдът намира за
недоказано, че ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата
дисциплина, с които да е злоупотребил с доверието на работодателя и да е уронил
доброто име на предприятието. Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира,
че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.
По изложените съображения предявеният на
основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен. При този изход от спора по главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция на ищеца, заявена по реда на чл. 344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "директор в Спортно
училище Г. Бенковски гр. Плевен.
Досежно осъдителния акцесорен иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл.
225, ал.1 КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца
е да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на брутното
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото
правоотношение.
В случая по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 от КТ за периода 14.09.2018 г. – 20.09.2018г., съдът намира, че по
делото се доказаха всички предпоставки - ищецът е останал без работа от датата
на уволнението си – 14.09.2018 г. до 20.09.2018г., когато е започнала работа
при друг работодател. За този период, искът по чл. 225 ал. 1 от КТ е
основателен и на базата на изчисленията на вещото лице за едномесечното БТВ на
ищцата в размер на 362, 40 лева следва да се уважи.
За периода след прекратяване на ТПО на ищеца със
следващия работодател – след 23.10.2018
г. до 14.03.2019г., съдът приема, че
искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Съдът счита, че ако в рамките на
шестмесечния период, след незаконното уволнение служителят е постъпил на работа
при нов работодател по трудов договор за неопределено време, обезщетение по
чл.225 ал.1 от КТ се дължи за периода от уволнението до постъпването на новата
работа, а след постъпването, ако тази работа е по-ниско платена се дължи
обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ до изтичане на шестмесечния срок. В тази
хипотеза повторното оставане без работа няма връзка с незаконното уволнение,
т.е. причинната връзка между уволнението и оставането без работа е прекъснато,
поради което и искът за обезщетение се явява неоснователен. В процесния казус е
налице сключен трудов договор между ищецът и втори работодател с включена
клауза за изпитване, като факта, че договорът е прекратен по реда на чл.71 ал.1
от КТ не може да доведе до извода, че този договор е бил срочен /в т. с. Р-е №
169/29.03.2011 г. на ВКС, по гр. дело № 1699/2009 г и р-е по гр.д. №545/2018 г-
по описа на ВКС/. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ за периода от 23.10.2018 г. до
14.03.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на иска по чл. 225 ал. 2 от КТ – за
обезщетение при незаконно уволнение за разликата от по-нископлатената работа до
размера на възнаграждението при ответника, съдът намира, че предявената
претенция в размер на 773.53 лв. е основателна. За дните, в които ищцата е
работила при друг работодател, обезщетението по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ е
именно в този размер, посочен и в експертизата по делото при посочено месечно
БТВ при ответника в размер на 1304,64 лв., а при втория работодател – 531,11
лв. Поради изложеното, претенцията по чл. 225 ал. 2 от КТ от 773.53лв. за
периода 21.09.2018г. – 22.10.2018г. следва да бъде уважена изцяло.
Досежно предявения иск с правно основание чл.
59, вр. чл.262 КТ, вр. чл.34 КТД за заплащане на сума в размер на по 200 лева, представляваща
допълнително брутно трудово възнаграждение за определените дати -01.09.2018 г.
– началото на учебната година и за 01.11.2018 г., деня на българските будители,
съдът счита същият за неоснователен и недоказан. По делото се представиха
доказателства, че от страна на ММС не са издавани заповеди за изплащането на
претендираното представляваща допълнително брутно трудово възнаграждение.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПлРС държавна такса върху двата неоценяеми иска по чл. 344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ /за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на
предишната работа/ в размер на по 60 лв. за всеки един от тях, държавна такса
по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ в размер на сумата от 50.00 лв., съгласно чл.
1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
сумата от 120 лева за възнаграждение на вещо лице по назначените по делото ССЕ.
По делото своевременно е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни. С оглед изхода на
спора и на двете страни се дължат разноски. След извършена компенсация с разноските, които
двете страни взаимно си дължат съдът намира, че на ищеца следва да бъдат
присъди разноски в размер на 295,24 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на П.Г.Г. ЕГН **********,***,
извършено със Заповед № ЧР-18-675/14.09.2018 г. на Министъра на младежта и
спорта, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
П.Г.Г. ЕГН **********,*** на заеманата
преди уволнението длъжност- „директор” на Спортно училище „Георги Бенковски“
гр. Плевен, на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА Спортно
училище „Георги Бенковски“, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора И.К. на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.1 КТ да заплати на П.Г.Г. ЕГН **********,*** сумата от 362.40 лв. (триста
шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без
работа за периода от 14.09.2018 г. до датата 20.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6268,55 лева
за периода от 23.10.2018 г. до 14.03.2018 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Спортно училище „Георги
Бенковски“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от директора
И.К. да заплати на П.Г.Г. ЕГН **********,***
сумата от 773.53 лв. (седемстотин седемдесет и три лева и петдесет и три
стотинки), представляваща обезщетение за времето, през което е ищецът е заемал
по ниско платена работа за периода от 21.09.2018г. – 22.10.2018г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.2 КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Г.Г. ЕГН **********,*** срещу
Спортно училище „Георги Бенковски“, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора И.К. иск с правно основание чл. 59, вр. чл.262 КТ,
вр. чл.34 КТД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на по 200 лева, представляваща допълнително брутно трудово
възнаграждение за определените дати -01.09.2018 г. – началото на учебната
година и за 01.11.2018 г., деня на българските будители.
ОСЪЖДА
Спортно училище „Георги Бенковски“, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора И.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Плевенски районен съд сумата от 290.00 лв. (двеста и деветдесет лева), представляваща дължимата по
делото държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Спортно училище „Георги
Бенковски“, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от директора
И.К. да заплати на П.Г.Г. ЕГН **********,***
сума в размер на 295,40 лева, представляващи сторените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му - 07.03.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: