Мотиви към присъда по НОХД № 53 по описа
за 2018г. на ШРС
Подсъдимата Б.М.Б. е предадена на съд по обвинение по чл.346, ал.2,
т.1 и т.3, вр. с ал.1,с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
за това, че на 21.07.2016г., в гр.Смядово, обл.Шумен, противозаконно отнела
чуждо моторно превозно средство -товарен автомобил марка “Мерцедес 108Д Вито” с
ДК№ Н 9351 ВВ на стойност 3000 лева, от владението на Д.А.Д.,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, като в гр.Шумен е последвала
повреда на превозното средство на стойност 641,00 лева и отнемането е извършено
при условията на чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК, а именно-отнетата вещ не е била
под постоянен надзор, а за извършване на отнемането е използвано техническо
средство-ключ, като макар и непълнолетна към момента на деянието подсъдимата е
разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си.
Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимата Б.
прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата
за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението и предлага на съда да определи наказание ”лишаване от свобода” в
размер над минималния, допустим от закона, което да бъде редуцирано по реда на
чл.58а от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че
разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През 2016г.
подсъдимата, която била непълнолетна, живеела в гр.Смядово със своята майка. На
20.07.2016г. Б. се уговорила със свои познати- свидетелите М.Й. и Т.К., да се
срещне с тях в гр.Шумен. За целта същата решила да отнеме чужд автомобил, с
който да се придвижи. Около 01,00ч. на 21.07.2016г. подсъдимата се насочила към
товарен автомобил марка „Мерцедес 108Д Вито“, паркиран пред дом №14 на ул.“Хан
Аспарух“ в гр.Смядово. Автомобилът бил собственост на св.Д.А.Д., когото Б.
познавала, като бил оставен незаключен. Извършителката установила това
обстоятелство, като намерила в купето и съответните ключове. Същата привела
автомобила в движение посредством ключовете и потеглила към гр.Шумен, където
пристигнала около 2,30-3,00ч. В района около МБАЛ-Шумен Б. се срещнала със
своите познати, които също се качили в автомобила и заедно отишли до Паметник
„Създатели на българската държава“. Там тримата постояли известно време, като
пушили цигара с марихуана, след което отново се качили в отнетия автомобил и се
придвижили с него до ул.“София“ в гр.Шумен. Там свидетелите Й. и К. слезли,
като преди да се насочат към домовете си отворили вратата на багажното
отделение, при което повредили ключалката. В отделението двамата намерили
стекове с енергийни и безалкохолни напитки, малка част от които взели за своя
употреба. След като познатите ѝ си тръгнали, подсъдимата решила да се
прибере в гр.Смядово с автомобила. Тъй като вече се чувствала повлияна от
употребеното наркотично вещество обаче, при потегляне на заден ход същата
блъснала паркиран там лек автомобил марка „Субару Форестър“ с рег.№ Н 7091 АХ,
който се изместил в резултат от удара и от своя страна ударил намиращия се зад
него лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ С 0697 ХР. Последният автомобил бил
ползван от св. Х.Ц. Х., който чул звука от удара, както и от включилата се
алармена система. Свидетелят излязъл на улицата и отишъл до подсъдимата, като
опитал да я спре, но тя потеглила рязко в посока ул.“Македония“. В резултат от
управлението и произшествието на автомобила били причинени множество повреди. Малко
по-късно Б. успяла да стигне до паркинг, намиращ се на кръстовището на ул.“Цар
Освободител“ и ул.“Панайот Волов“, пред сградата на „Райфайзен банк“ и спряла
там с намерение да смени посоката на движение. В този момент обаче оттам преминал
полицейски патрулен автомобил. Полицейските служители забелязали повредите,
настъпили по автомобила в хода на управлението му от подсъдимата и предприели
действия по изясняване на ситуацията, в резултат от които осъщественото деяние
било разкрито. Впоследствие отнетото МПС било върнато на собственика и било
транспортирано до гр.Смядово със специален репатриращ автомобил, поради
настъпилата невъзможност да бъде придвижено на собствен ход.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанието на подсъдимата Б. в хода на
съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК –на първо място от показанията на свидетелите Д.А.Д., Х.Ц. Х., С.И.
Х., В.А.П., Й.К.А., Р.М.С., М.Р. Й. и Т.И.К.. От заключението на изготвената
автотехническа оценителна експертиза се установява, че в резултат на действията
на подсъдимата са настъпили множество повреди по процесния автомобил, а именно-
щети по челно стъкло, преден капак, ляв стоп, кормилна рейка, машинка на
странично стъкло, предна броня, кора под двигателя, ключалка на заден капак,
задна броня и маслен картер, като общата стойност на повредата възлиза на
641,00 лева /сумата включва стойността
на повредените авточасти и други материали, но не и труда, необходим за
ремонта/. В хода на досъдебното производство е назначена и съдебно-психиатрична
експертиза по отношение подсъдимата, от заключението на която се установява, че
по време на деянието Б. е могла да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Вещото лице приема също, че
подсъдимата не е действала поради увлечение или лекомислие.
От приложената справка за съдимост на подсъдимата се
установява, че същата е била неосъждана към момента на извършване на деянието, но
впоследствие е била осъдена за различни престъпления.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимата
действително е осъществила състава на престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.3,
вр. с ал.1, във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и т.4, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК,
тъй като противозаконно е отнела чуждо моторно превозно средство от владението
на св.Д., без негово съгласие, с намерение да го ползва. Съдебната практика
приема, че от обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се
изразява в противозаконно отнемане на МПС от владението на другиго, при което
деецът прекъсва владението и установява свое владение (в този смисъл- Решение
№668/90г. на І н.о. и др.). В случая безспорно подсъдимата е прекъснала
владението на св.Д. над автомобила и е установила свое, без да има правно
основание за това, т.е. отнемането е противозаконно. Посочената по- горе
квалификация е налице, тъй като по делото е безспорно установено, че от деянието
е последвала повреда на превозното средство на стойност 641.00 лева. Деянието
следва да се квалифицира като такова по чл.346, ал.2, т.3 от НК, тъй като
отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК. Съдебната
практика трайно приема, че моторните превозни средства, оставени на улицата
пред жилищен блок, са вещи без постоянен надзор /Решение №320/80 на ВС, ВК/, а
употребата на ключ за отнемането, включително и оригинален такъв, се явява
използване на техническо средство по смисъла на цитираната норма. Макар и
непълнолетна при извършването на деянието, Б. е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си /видно от заключението на
съдебно-психиатричната експертиза/.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Съдът приема също така, че подсъдимата е имала намерение само да ползва
автомобила, а не да го присвоява противозаконно, предвид липсата на данни за
присвоителни намерения.
При определяне на наказанието на подсъдимата Б. съдът отчете
като смекчаващи обстоятелства липсата на предходна съдимост към момента на
деянието, направените на досъдебното производство самопризнания и особеностите
на личността ѝ- от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза се
установява, че в поведението на Б. са налице белезите на Социализирано
разстройство на поведението и вредна употреба на ПАВ, като вещото лице отчита,
че констатираните възрастови и личностови особености, както и влиянието на
неформалната група са допринесли за извършването на деянието и следва да бъдат
съобразени от съда. Възрастта на извършителката не следва да бъде отчитана като
смекчаващо обстоятелство, тъй като е съобразена от законодателя, предвид
редукцията на наказанието по чл.63, ал.1, т.3 от НК. Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчете обстоятелството, че подсъдимата
е управлявала посочения автомобил, без да е правоспособен водач и под влиянието
на употребено наркотично вещество /с което е създала реална опасност за
останалите участници в движението/, причиняването на ПТП и на щети по други
автомобили, а също и размера на причинените на отнетия автомобил вреди. Като
отегчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени и множеството осъждания за
различни престъпления, постановени след извършването на деянието. Според
константната съдебна практика предишните осъждания могат да бъдат отегчаващи
обстоятелства, макар и присъдите да са влезли в сила след извършване на
престъплението, за което се определя наказание / в този смисъл е напр. Решение
№ 436 от 6.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 317/2001 г., I н. о./. Предвид
изложеното съдът определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, с
отчитане на отегчаващите, в размер над минималния, но под средния, предвиден в
закона, а именно- една година лишаване от свобода. На основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една
трета, с което наказанието на подс.Б. се редуцира до осем месеца лишаване от
свобода. На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо
наказание на подсъдимата по настоящата присъда с определение за одобряване на
споразумение, постановено по НОХД №184/17г. на ВПРС, с определение за
одобряване на споразумение, постановено по НОХД№300/2017г. на ВПРС и с Присъда
№12/10.05.2017г. по НОХД№54/17г. на ВПРС, тъй като деянията са извършени, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи
най-тежкото от определените наказания, а именно десет месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на
определеното общо наказание, а на основание чл.25 ал.2 от НК приспадна от
общото наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК
съдът определи общо наказание на подсъдимата и измежду наложените с определение
за одобряване на споразумение, постановено по НОХД№ 559/16г. на ШОС, с
определение за одобряване на споразумение, постановено по НОХД №461/16г. на
ВПРС и с определение за одобряване на споразумение, постановено по
НОХД№97/2017г. на ВПРС, тъй като деянията са извършени, преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от определените
наказания, а именно осем месеца “лишаване
от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС същото следва да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. На
основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от определеното общо наказание
изтърпяната част от наказанията по посочените присъди.
Съдът постанови отделното изтърпяване на наказанието
пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
осемнадесет месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осемнадесет месеца, както и 100 часа
годишно безвъзмезден труд в полза на обществото
за срок от една година, наложено на подсъдимата Б. с определение за
одобряване на споразумение, постановено по НОХД№217/17г. на ШРС, тъй като не са
налице условията за определяне на общо наказание. На основание чл.25 ал.2 от НК
съдът приспадна изтърпяната част от посоченото наказание.
Съдът постанови отделното изтърпяване на наказанието
пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, както и обществено порицание,
наложено на подсъдимата с определение за одобряване на споразумение,
постановено по НОХД№1902/16г. на ШРС, тъй като не са налице условията за
определяне на общо наказание. На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна
изтърпяната част от наказанието по посоченото определение за одобряване на
споразумение.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на
подсъдимата Б. направените
деловодни разноски в размер на 461,38 лева и 5 лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: