№ 166
гр. Девин, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20255410100099 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.439 ГПК, във връзка с чл.124 ГПК от Е. Ю. Ш., с ЕГН **********, от с. Б.,
общ. Борино, обл. Смолян, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., ул. А. К. №
** против „А. за с. на в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис – сграда Л., ет.*, офис *, да се
установи по отношение на ответника, че не дължи вземане в размер на 2
864.54 лева по изпълнително дело № 20148810401121 на ЧСИ -П. М., с рег. №
881, с район на действие Окръжен съд - Смолян с взискател ответника, от
която 691.53 лева главница, ведно със законна лихва от 26.05.2014г. до
окончателното изплащане в размер на 611.05 лева, мораторна лихва - 361.16
лева, присъдени разноски в размер на 225.00 лева и приети разноски 400.00
лева и разноски на ЧСИ в размер 575.80 лева, поради изтекла погасителна
давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на
изпълнителното дело до завеждане на исковата молба. Претендира за
направените разноски по настоящето дело.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че е получил
запорно съобщение от ЧСИ П. М., с район на действие Окръжен съд - Смолян
по ИД № 1121/2014г. с взискател ответника за сумата 691.53 лева главница,
ведно със законна лихва от 26.05.2014г. до окончателното изплащане в размер
на 611.05 лева, мораторна лихва 361.16 лева, присъдени разноски в размер на
400.00 лева, разноски за ЧСИ 575.80 лева и 778.66 лева. В запорното
съобщение на ЧСИ е посочено ч.гр.д. № 241/2014г. по описа на Районен съд –
Девин, по повод заповед за изпълнение на парично вземане № 153/13.06.2014г.
по изпълнителен лист от 28.07.2014г. Сумата е изтеглена от сметката на
длъжника след направен запор по изпълнителното дело в размер на 2 864.54
лева.
Оспорва вземането, като твърди, че не дължи горепосочената сума
1
към ответника и че не е дал съгласие за прехвърляне на вземането и поради
изтекла давност по чл.110 ЗЗД и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на
изпълнителното дело до завеждане на делото не са предприемани никакви
изпълнителни действия.
Моли съда да приеме по отношение на ответника, че не дължи
вземане в размер на 2 864.54 лева по изпълнително дело № 20148810401121 на
ЧСИ -П. М., с рег. № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян, с
взискател ответника сумата от 691.53 лева главница, ведно със законна лихва
от 26.05.2014г. до окончателното изплащане в размер на 611.05 лева,
мораторна лихва - 361.16 лева, присъдени разноски в размер на 225.00 лева и
приети разноски 400.00 лева и разноски на ЧСИ в размер 575.80 лева, поради
изтекла погасителна давност, по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след
образуване на изпълнителното дело до завеждане на исковата молба.
Претендира за направените разноски по настоящето дело.
В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника е представен
писмен отговор, с който оспорва иска. По ч.гр.д. № 241/2014 г. по описа на
Районен съд - Девин е издаден изпълнителен лист в полза на „А. за с. на в.“
ЕАД. Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 13.10.2014 г. е
образувано ИД № 1121/2014 г. по описа на ЧСИ П. И. М., с peг. № 881 на
КЧСИ. По изпълнителното дело са поискани и предприемани следните
действия: 1) На 23.10.2014 г. - запор на трудово възнаграждение; 2) На
06.08.2015 г. - запор на банкови сметки; 3) На 09.11.2015 г. - запор на банкови
сметки; 4) На 17.02.2016 г. - молба с искане на изп. действия; 5) На 05.12.2016
г. - молба с искане на изп. действия; 6) На 22.05.2017 г. - запор на банкови
сметки; 7) На 23.03.2018 г. - молба с искане на изп. действия; 8) На
13.05.2019 г. - молба за опис; 9) На 22.11.2019 г. - молба с искане на изп.
действия; 10) На 14.12.2020 г. - молба с искане на изп. действия; 11) На
11.05.2021 г. - молба за опис; 12/ На 30.09.2022 г. - запор на трудово
възнаграждение; 13) На 06.02.2024 г. - молба с искане на изп. действия и 14)
На 03.06.2024 г. - запор на банкови сметки. Към момента на образуване на ИД
№ 1121/2014 г. по описа на ЧСИ П. И. М., с peг. № 881 на КЧСИ, съгласно
ППВС № 3/18.11.1980 г., образуване на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. С Тълкувателно решение № 3/2020г. от
28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, ВКС прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
С оглед така даденото разрешение по процесният случай, погасителна давност
не е текла до 26.06.2015 г. Предвид, че погасителната давност не е текла до
26.06.2015 г. и давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е
следвало да изтече 26.06.2020 г. Тук обаче следва да се съобрази
императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. -
2
20.05.2020г. давностни срокове не текат. Според § 13 от преходните и
заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало на
13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да
текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през
който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020
г. В този смисъл е и Решение № 158 /24.04.2023г. по в.г.д № 20235300500343
Окръжен съд — Пловдив. От 26.06.2015 г. до депозиране на исковата молба са
били предприемани многократно изпълнителни действия, които прекъсват
давността. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва е
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, като
за прекъсване на давността е без значение събираемостта на изпълнителните
действия. След образуване на изпълнителното производство в релевантния по
спора период „А. за с. на в.“ ЕАД, в качеството си на взискател не е
бездействала, а е подновявала изпълнителни действия за събиране на
вземането. Въпросът относно прекъсването на погасителната давност от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция е разрешен по задължителен за съдилищата и другите
правни субекти начин, с ТР № 2/2023 г., обявено на 04.07.2024 г., по тълк. дело
№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. С предприемане на изпълнително действие се
прекъсва погасителната давност по чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засяга от
настъпилата перемпция на изпълнителното дело, при прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С изложените аргументи оспорва
исковата молба за погасяване на вземанията, поради изтекла давност, а сумите
са ликвидни и дължими от ищцата. Претендира за разноски по списък по чл.
80 от ГПК 350.00 лева, юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8
ГПК, във връзка с чл. 13, т, 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В случай, че съдът осъди „А. за с. на в.“ ЕАД да заплати
разноски на насрещната страна по делото, моли съда служебно да направи
прихващане на присъдените разноски. В случай, че съдът осъди „А. за с. на в.“
ЕАД да заплати разноски на насрещната страна по делото и съдът не направи
служебно прихващане на присъдените разноски, в съответствие с принципите
на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5
и чл. 9 от ГПК, както и в съответствие с разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от
ГПК, за да бъдат равнопоставени в съдебното производство, моли съда да
даде указания на насрещната страна да посочи банкова сметка, по която да му
бъдат изплатени присъдените разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ж. Ч. поддържа иска.
Видно от представеното изпълнително дело, относно изтекла давност се
установява, че последното изпълнително действие на съдия изпълнителя е от
22.05.2017г. за налагане на запор върху банковите сметки на доверителката ми
/стр.93 от ИД/, а следващото изпълнително действие от 30.09.2022г. със запор
на трудовите възнаграждения /стр. 28/. Съобразно Тълкувателно решение №
2/2023г. на ОСГ на ВКС новата давност започва да тече от последното
валидно изпълнително действие от взискателя, а то е извършено на
22.05.2017г. Тоест, следващото действие, след петгодишният срок е
извършено, а именно на 30.09.2022г. със запор на съобщение на трудовото
3
възнаграждение на доверителката ми.
Ответникът представя писмено становище, с което поддържа
изложените доводи в отговора на исковата молба, поради което моли съда да
го отхвърли като неоснователен и присъди разноските по делото.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното ИД № 1121/2014г. по
описа на ЧСИ П. М., вписан с №881 в регистъра на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд - Смолян се установи, че на 13.10.2014г., с молба вх.№ 11343 от
„АСВ“ ООД, на основание чл.426 ГПК въз основа на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр.д. 241/2014г. по описа на РС Девин е образувано
изпълнително дело №1121/2014г., с което е поискано да се предприемат
изпълнителни действия за събиране на вземането – опис и оценка на движими
вещи в дома на длъжника.
ИД №1121/2014г. по описа на ЧСИ 881 е образувано, на основание
изпълнителен лист от 28.07.2014г по ч.гр.д. 241/2014г. на РС Девин, издаден
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
№ 153/13.06.2014г. по ЧГД № 214/2014г. по описа на Районен съд – Девин, по
която длъжникът – ищцата да заплати на кредитора “А. за с. на в.” ООД, с
ЕИК: *********, сумите: 691.53 лева (шестстотин деветдесет и един лева и
53 стотинки) главница; 64.05 лева (шестдесет и четири лева и 05 стотинки) -
договорна лихва от 27.10.2009г. до 26.10.2010г.; 297.11 лева (двеста
деветдесет и седем лева и 11 стотинки) - лихва за забава от 28.05.2010г. до
25.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата 691.53 лева от
26.05.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 225.00 лева (двеста
двадесет и пет лева) разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса и
200.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
На 23.10.2014г. от ЧСИ 881, с Протокол № 2919 Постановление за
образуване на изпълнително производство, на основание чл.426, ал.1 ГПК е
образувал изпълнително производство по ИД № 1121/2014г., с взискател „А. за
с. на в.“ ООД, с ЕИК: ********* и длъжник Е. Ю. Ш., за събиране на сумите:
Главница в размер на 691.53 лева, със законна лихва, считано от 26.05.2014г.;
361.16 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.);
225.00 лева присъдени разноски; 400.00 лева разноски по изпълнително
производство; 78.00 лева дължими такси по изпълнителното производство до
момента и 187.82 лева, дължима пропорционална такса по т.26 от Тарифата
към ЗЧСИ, приети във връзка с изпълнителното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Предприети са действия – изпращане на ПДИ до длъжника;
справка за наличие на трудови договори; справка от ТД на НАП за неплатени
публични задължения на длъжника; наложен е запор на трудовото
възнаграждение на длъжника;
На 19.06.2015г. от взискателя е депозирана молба с вх. № 07564, за
извършване на действия по удовлетворяване на вземането срещу длъжника -
справка за банкови сметки в б. Д.С.К., О.Б.Б., У. Б., SG Е. и Ц.К.Б. и при
установяване на налични, да се наложи запор върху тях.
На 15.10.2015г. от взискателя „АСВ“ АД е депозирана молба с вх.
4
№ 14264 за предприемане на действия по удовлетворяване на вземането им по
отношение на длъжника Е. Ш. - запор на банкови сметки в банка „А. Б.“ и „П.
Б.“.
На 05.11.2015г., с Прокотол № 5051 от ЧСИ 881 е наложен запор
на банкови сметки на длъжника.
На 05.12.2016г. взискателят с молба с вх. № 21122 по ИД №
1121/2014г. е поискал извършване на действия за събиране на вземането - опис
на движимо имущество.
На 20.12.2016г. от ЧСИ 881 до длъжника е изпратена призовка за
принудително изпълнение изх. № 21378 по ИД № 1121/2014г., с която я
уведомил, че ще пристъпи към принудително изпълнение по образуваното
срещу нея ИД № 1121/2014г. с взискател „АСВ“ ЕАД - опис и оценка на
08.02.2016г. на движими вещи, нейна собственост, находящи се на адрес с. Б..
Размерът на непогасената част от дълга е 2 288.61 лева.
На основание чл.450 ГПК е уведомена, че е наложен запор до
размера на горепосочените суми на всички нейни банкови сметки в ОББ; П. Б.
(България) АД и И. А. Б. АД.
На 22.05.2017г. от ЧСИ № 881, с Протокол № 3454 по ИД №
1121/2014г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, депозити,
вложени вещи в трезори, съдържанието на наетите от него касети и сумите
предоставени от него за доверително управление, до размера на сумата от
2 344.65 лева, изчислена към 22.05.2017г., включваща: Главница в размер на
691.53 лева, със законна лихва, считано от 26.05.2014г., която към 22.05.2017г.
е в размер на 210.02 лева; неолихвяеми вземания (мораторни лихви, банкови
такси, обезщетения и т.н.) в размер на 361.16 лева; присъдени разноски в
съдебното производство в размер на 225.00 лева; приети разноски в
изпълнителното производство в размер на 400.00 лева; дължими такси и
разноски, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, в размер на
456.94 лева в „Ю.Б. Б.“ АД.
На 23.03.2018г. с молба вх. № 04624 по ИД № 1121/2014г.
взискателят е поискал да се пристъпи към опис на движимо имущество и
справка БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и при
установяване на налични да наложи запор върху тях.
На 13.05.2019г. с молба вх. № 06248 по ИД № 1121/2014г.
взискателят е поискал да си пристъпи към справка в НОИ за работодател и
при установяване на трудово правоотношение да се наложи запор върху
трудовото възнаграждение, получавано от съответния работодател и Справка
в БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и при установяване на
налични да наложи запор върху тях. Насрочване на дата за опис на движими
вещи.
На 11.05.2021г. с молба вх. № 04700 по ИД № 1121/2014г.
взискателят е поискал да се пристъпи към Справка НОИ за работодател и при
установяване на трудово правоотношение да наложи запор върху трудовото
възнаграждение, получавано от съответния работодател и Справка за
притежаваните от длъжника банкови сметки и при установяване на налични
да наложи запор върху установените. Насрочване на дата за опис на движими
5
вещи.
На 28.09.2022г. с молба вх. № 07650 по ИД № 1121/2014г.
взискателят е поискал ЧСИ да извърши Справка НОИ и да наложи запор
върху трудовото възнаграждение.
На 20.01.2023г. от ЧСИ № 881 до „Е. П.“ ЕООД гр. К. е изпратено
запорно съобщение изх. 461, на основание чл.450, ал.З, чл.507, чл.508, във
връзка с чл.446 ГПК е наложен запор върху трудовото възнаграждение и
всички други възнаграждения и вземания на длъжника до погасяване на
дължимите по изпълнителното производство суми, които към 03.02.2023г., са
в общ размер на 2 864.54 лева и включват: Главница в размер на 691.53 лева
със законна лихва, считано от 26.05.2014г. до окончателното изплащане на
вземанията, като начислените законни лихви към 03.02.2023г. са в общ размер
на 611.05 лева; неолихвяеми вземания (мораторни лихви, банкови такси,
обезщетения и т.н.) в размер на 361.16 лева; присъдени разноски в съдебното
производство в размер на 225.00 лева; приети разноски в изпълнителното
производство в размер на 400.00 лева; дължими такси и разноски, съгласно
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, в размер на 575.80 лева.
На 06.02.2024г. с молба вх. № 00577 по ИД № 1121/2014г.
взискателят е поискал да се пристъпи към Справка РБСС за притежаваните от
длъжника банкови сметки и да наложи запор на последните две новооткрити
банкови сметки.
На 03.06.2024г. от ЧСИ 881 е издадено разпореждане за налагане
на запор на банкови сметки по ИД № 1121/2014г. по протокол № 753, до
размера на сумата от 3 054.30 лева, изчислена към 03.06.2024г., включваща:
Главница в размер на 691.53 лева със законна лихва считано от 26.05.2014г.,
която към 03.06.2024г. е в размер на 730.67 лева, неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, банкови такси, обезщетения и т.н.) в размер на 361.16 лева,
присъдени разноски в съдебното производство в размер на 225.00 лева, приети
разноски в изпълнителното производство в размер на 400.00 лева, дължими
такси и разноски, съгласно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, в
размер на 645.94 лева в „О. Б. Б.“ АД.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че от момента на
образуване на 13.10.2014г. на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 1121/2014г. по описа на ЧСИ 881 са били предприемани изпълнителни
действия, прекъсващи погасителната давност, поради което към момента на
предявяване на иска на 07.03.2025г., на основание чл. 439, във връзка с чл.124
ГПК не е изтекла, съответно искът за погасяване на принудителното
изпълнение по давност е неоснователен.
По ч.гр.д. № 241/2014 г. по описа на Районен съд - Девин е издаден
изпълнителен лист в полза на „А. за с. на в.“ ЕАД, правоприемник на „А. за с.
на в.“ ООД от 21.08.2015г., съгласно справка в ТРРЮЛНЦ. Въз основа на така
издадения изпълнителен лист на 13.10.2014 г. е образувано ИД № 1121/2014 г.
по описа на ЧСИ № 881 на КЧСИ.
По изпълнителното дело са поискани и предприемани следните
действия: 1) На 23.10.2014 г. запор на трудово възнаграждение; 2) На
06.08.2015 г. запор на банкови сметки; 3) На 09.11.2015 г. запор на банкови
сметки; 4) На 17.02.2016 г. молба с искане на изп. действия; 5) На 05.12.2016 г.
6
молба с искане на изп. действия; 6) На 22.05.2017 г. запор на банкови сметки;
7) На 23.03.2018 г. молба с искане на изп. действия; 8) На 13.05.2019 г. молба
за опис; 9) На 22.11.2019 г. молба с искане на изп. действия; 10) На 14.12.2020
г. молба с искане на изп. действия; 11) На 11.05.2021 г. - молба за опис; 12) На
30.09.2022 г. запор на трудово възнаграждение; 13) На 06.02.2024 г. молба с
искане на изп. действия и 14) На 03.06.2024 г. запор на банкови сметки.
След връчването на заповедта за изпълнение длъжникът разполага
с възможността да подаде възражение по реда на чл.414 ГПК, а когато въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист е налице приключило заповедно
производство, с влязла в сила заповед. От момента, в който заповедта е влязла
в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2
ЗЗД).
ИД № 1121/2014 г. по описа на ЧСИ П. И. М., с peг. № 881 на
КЧСИ, е образувано по време на действие на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е дадено ново разрешение, според което в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. С
Тълкувателно решение № 3/2020г. от 28.03.2023 г. по Тълкувателно дело №
3/2020 г. ОСГТК на ВКС, ВКС прие, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед така даденото
разрешение по процесният случай, погасителна давност не е текла до
26.06.2015 г.
Предвид, че погасителната давност не е текла до 26.06.2015 г. и
давностният срок е започнал да тече оттогава, то същата е следвало да изтече
26.06.2020 г., но предвид императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, за периода
13.03.2020г. - 20.05.2020г. давностни срокове не текат. Според § 13 от
преходните и заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете,
спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането
на седем дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало
на 13.05.20г. - бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да
текат давностните срокове. След като се приспадне 69 дневния период, през
който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.2020
г. В този смисъл е и Решение № 158 /24.04.2023г. по в.г.д № 20235300500343
Окръжен съд — Пловдив.
От 26.06.2015 г. до депозиране на исковата молба 07.03.2025г., от
ответника като взискател по ИД№ 1121/2014г. са били предприемани
изпълнителни действия, които са прекъсвали давността в изпълнителното
производство и поради това към момента на депозиране на исковата молба
давността не е била изтекла.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
7
Съгласно даденото правно разрешение с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС ( т. 10), с предприемането на всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, прилагането му прекъсва давността. (Решение №
42 от 26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. IV г.о, ГК на ВКС, Определение №
388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК, Определение
№ 388 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК и
Определение № 515 от 17.02.2020 г. на САС по е. гр. д. № 633/2020г.)
Давността се прекъсва независимо от резултата от съответното
изпълнително действие - постъпване на суми по запорно съобщение,
осребряване на описани вещи и т.н. Кредиторът, който е взискател в
изпълнителното производство, не може да бъде санкциониран за бездействие
в случаите, при които предприетите по негово искане или от съдебния
изпълнител действия са се оказали неуспешни.
Следователно юридическият факт, който прекъсва давността, е
искането на взискателя, след образуване на изпълнителното производство,
считано от момента на приемане на ТР № 2/26.06.2025г., като видно от
представените в настоящото производство писмени доказателства - Запорно
съобщение от 23.10.2014 г., с обратна разписка (ОР); Запорно съобщение от
06.08.2015 г., с ОР и разпореждане; Запорни съобщения от 09.11.2015 г., с ОР
и разпореждане; Молба с искане за справки и запори от 17.02.2016 г.; Молба с
искане за опис на движимо имущество от 05.12.2016 г.; Запорно съобщение от
22.05.2017 г., с ОР и разпореждане; Молба с искане за справки и запори от
23.03.2018 г.; Молба с искане за справки и запори от 13.05.2019 г. ; Молба с
искане за справки и запори от 22.11.2019 г.; Молба с искане за справки и
запори от 11.05.2021 г.; Запорно съобщение от 30.09.2022 г., с разпореждане;
Молба с искане за справки и запори от 06.02.2024 г.; Разпореждане за налагане
на запор от 03.06.2024 г., взискателят „А. за с. на в.“ ЕАД е отправял искания
до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за
събиране на вземането си, с които е прекъсвал давността, но не е събрал
същото поради липса на активи у длъжника.
Въпросът относно прекъсването на погасителната давност от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция е разрешен по задължителен за съдилищата и другите
правните субекти с ТР № 2/2023 г., обявено на 04.07.2024 г., по тълк. дело №
2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Прекратяване на делото по силата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК няма за последица погасяване на признатото субективно
материално право, нито на правото на принудително изпълнение, тъй като
перемпцията е без правно значение за давността.
Съгласно т. 5 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, обявено на
10.07.2017 г. за давността и нейното прекъсване, водещо значение има
искането на взискателя. При прекратяване на изпълнителното производство
по право, дори СИ да не е постановил изричен акт за това, ново писмено
искане за извършване на изпълнителни действия, постъпило по делото,
отправено от кредитора, поставя началото на ново процесуално
правоотношение, тъй като от тази дата съдебният изпълнител продължава да е
8
задължен да предприеме изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД „Погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение“, а съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД „от прекъсване на давността започва да тече нова давност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
С Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. на
ВКС, по допуснато касационно обжалване е разрешен въпроса относно
приложимия срок (три или пет години) за вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приет пет годишен срок на новата давност, която тече
от прекъсване на давността, с влязла в сила заповед за изпълнение, за всяко
отделно вземане – главница, лихви и разноски, съгласно чл.117, ал.2 ГПК.
От момента на издаване на изп. лист № 338/28.07.2014г. е
започнала да тече нова давност, която е прекъсната с образуване на ИД
№1121/2014г., образувано на 13.10.2014г. по молба на взискателя. От този
момент давност не е текла до 26.06.2015г., тъй като съгласно ППВС 3/1980г.
давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането, което
ППВС се прилага до приемане на ТР №2/26.06.2015г. В този смисъл е друго
ТР № 3/2020 г., обявено на 28.03.2023 г., по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е прието: ППВС № 3/1980 г. е обявено за загубило
сила, изрично с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК ВКС. До този момент ППВС е било задължително за всички адресати
на тази норма и неговото действие отпада едва, с обявяване на ново тълкуване
с нарочен тълкувателен акт. Следователно до 26.06.2015 г., при действие на
ППВС 3/1980 г., при висящ изпълнителен процес относно вземането,
погасителната давност не тече.
По ИД № 1121/2014г. давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД „от прекъсване на давността, започва
да тече нов давностен срок“, без да е възможно сумирането на сроковете,
изтекли преди и след прекъсването. За висящи изпълнителни дела след
26.06.2015 г. давността се прекъсва от всяко изпълнително действие,
извършено по изпълнителното дело след посочената дата, като от значение е
искането на кредитора - взискател, което дори и да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, води до
прекъсване на давността, ако непредприемането му се отдава на причини,
независещи от кредитора, вкл. бездействие на съдия-изпълнителя. Както е
изяснено в ТР № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015 г., няма
значение дали прилагането на изпълнителното действие е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя. Молбата за проучване на имуществото на длъжника
не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 от цитираното
тълкувателно решение, но съединена с искането за налагане на запори и
възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил
при това проучване, прекъсва давността. ( Решение № 448 от 4.07.2024 г. на
9
ВКС по гр. д. № 3976/2022 г., IV г. о., ГК). В този смисъл е Определение №
50212/26.05.2023 г. по гр. д. № 44/2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, с което е прието,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г., давността се прекъсва с
поискването на изпълнително действие, а новата давност тече от датата, на
която е поискано или предприето валидно изпълнително действие.
В настоящото производство са установени предприети валидни
изпълнителни действия по искане на взискателя, съответно предприемане от
съдебния изпълнител, с които е прекъсвана давността ( Запорно съобщение от
23.10.2014 г., с обратна разписка /ОР/; Запорно съобщение от 06.08.2015 г., с
ОР и разпореждане; Запорни съобщения от 09.11.2015 г., с ОР и
разпореждане; Молба с искане за справки и запори от 17.02.2016 г.; Молба с
искане за опис на движимо имущество от 05.12.2016 г .; Запорно съобщение
от 22.05.2017 г., с ОР и разпореждане; Молба с искане за справки и запори от
23.03.2018 г.; Молба с искане за справки и запори от 13.05.2019 г.; Молба с
искане за справки и запори от 22.11.2019 г.; Молба с искане за справки и
запори от 11.05.2021 г.; Запорно съобщение от 30.09.2022г., с Разпореждане;
Молба с искане за справки и запори от 06.02.2024 г.; Разпореждане за налагане
на запор от 03.06.2024 г.).
Приложените доказателства по ИД №1121/2014г. на ЧСИ №881
установяват предприети и извършени конкретни изпълнителни действия, с
които давността е прекъсвана, съгласно т.10 ТР № 2/2015 г. и чл. 116 б. "в" от
ЗЗД. От прекъсване на давността е започнал да тече нов давностен срок, който
към момента на завеждане на делото не е изтекъл.
В постановеното на 04.07.2024 г. Тълкувателно решение № 2/2023
г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се приема: "Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на
съдебния изпълнител",
При този изход на делото, в тежест на ищцата следва да се
възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 350.00 лева,
на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната
помощ, който съдът съобрази със задължителния характер на тълкуването на
чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съответно приетите с § 1а от Наредба за ВАР (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
критерии), които са относими към извършената работа от юрисконсулт, по
процесуално представителство: материален интерес по иска 2864,54 лева и
конкретната "фактическа и правна сложност", според коефициента за вида
дело в ПОНС, видът и обема на проверяваните документи и книжа и
необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, които
обуславят този справедлив размер на разноски за юрисконсулт.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, във
връзка с чл.124 ГПК от Е. Ю. Ш., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Борино,
обл. Смолян, чрез процесуален представител адв. Ж. Ч., от гр. Д., ул. А. К. №
** да се установи по отношение на „А. за с. на в.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис – сграда Л.,
ет.*, офис *, представлявано от З. С. Б. - изпълнителен директор, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н. П. А., че Е. Ю. Ш., с ЕГН
**********, от с. Б., общ. Борино, обл. Смолян не дължи вземане в размер на
2 864.54 лева по изпълнително дело № 20148810401121 по описа на ЧСИ - П.
М., с рег. № 881 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Смолян, образувано на основание изпълнителен лист №153/13.06.2014г. по
ч.гр. д. №241/2014г. по описа на РС Девин по запорно съобщение изх.
№461/20.01.2023г., от които главница 691.53 лева, ведно със законна лихва от
26.05.2014г. до окончателно изплащане, начислени до 03.02.2023г., в размер на
611.05 лева, неолихвяеми вземания мораторна лихва 361.16 лева, присъдени
разноски в съдебно производство 225.00 лева и приети разноски 400.00 лева и
разноски на ЧСИ в размер 575.80 лева, поради изтекла погасителна давност,
по смисъла на чл.110 и чл.111, б. „в“ ЗЗД, след образуване на изпълнителното
дело от 13.10.2014г. до завеждане на исковата молба 07.03.2025г., като
неоснователен.
Осъжда Е. Ю. Ш., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Борино да
заплати на „А. за с. на в.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. Д-р П. Д. № **, офис – сграда Л., ет.*, офис *,
представлявано от З. С. Б. - изпълнителен директор, чрез процесуален
представител юрисконсулт Н. П. А. разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 350.00 лева, на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25,
ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11