Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 3784                27.12.2019 година                                град Бургас

 

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                        ХІІІ граждански състав

            На единайсети декември                  две хиляди и деветнайсета година

            в публично заседание, в следния състав:

 

Председател: Райна Кирякова

            Секретар: Елена Христова

            Прокурор:

            като разгледа докладваното от съдия Кирякова

гражданско дело номер 7716 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, ****, представлявано заедно и поотделно от управителите **** и Янислав Бориславов Янакиев. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/ е издадена на 04.05.2018 г., към който момент дружеството е било в правната форма на ООД, с промяна от 08.09.2018 г. Исковете по делото са предявени на 29.10.2018 г., чрез юрисконсулт ****, срещу И.Н.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване съществуване на вземане по частно гражданско дело № 3187/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 1556 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 3182.86 лева/три хиляди сто осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/-главница, дължима по договор за стоков кредит № 249804/01.03.2017 г., сумата от 352.67 лева/триста петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/-договорна лихва, за периода от 20.03.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от 90.61 лева/деветдесет лева и шестдесет и една стотинки/-мораторна лихва, за периода от 31.03.2017 г. до 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2018 г. до изплащане на вземането. Ангажира доказателства. Претендира направените по делото разноски.

Обективно съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Ответника И.В., чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, своевременно с отговора на исковата молба, прави възражение, че не е уведомен за процесната цесия. Оспорва исковете по делото като неоснователни и недоказани, с допълващи възражения, че няма доказателства за действително дължимата сума по договора за кредит, при съобразяване на направените плащания. Във фазата по съществото на спора, поддържа възражението си, че цесията не го обвързва и за наличието на неравноправни клаузи. Моли, съдът да не взема предвид като притезание и застраховката по договора. Не ангажира доказателства.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните, намира, че осъдителните искове по делото са неоснователни, поради следното:

Вземането по процесната заповед № 1556 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е по договор за стоков кредит № 249804/01.03.2017 г. и общите условия към него, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, целеви, на стойност 3247.42 лева, за закупуването от „Технополис България“ ЕАД на телевизор Sony 49NXD8077 и мобилен телефон Samsung S7, платим на 48 месечни вноски, по погасителен план. Твърди се в исковата молба, че поради неизпълнението на задължението за плащане предсрочната изискуемост на вземането по договора е обявено на 29 ноември 2017 г. На второ место, се твърди в заповедното производство и в исковата молба, че с рамков договор за прехвърляне на парични задължения(цесия) от 29.09.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК **** и приложение № 1.1 към него от 10 ноември 2017 г., вземането по процесния договор е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесията била съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, чрез  препоръчано писмо, с обратна разписка, каквато няма представена по делото. Към исковата молба е приложено само уведомително писмо, за което няма доказателства, че по някакъв начин е било връчено на кредитополучателя В..

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че е налице незавършен материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/, защото длъжникът не е уведомен за нея, поради което исковете по делото са преждевременно предявени. Въпреки приложено уведомление към исковата молба, за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния  договор от 01.03.2017 г., материалният състав остава незавършен, защото връчването на първоначалните съдебни книжа по делото е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез назначения по делото особен представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по съществото си процесуална фикция за връчване, която няма действие върху материалното правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил добросъвестен, както твърди по делото. Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответника В. обстоятелството, че е сменил своя адрес и с тази вина да се замести незавършеният фактически състав на цесията, до което се домогва по делото ищцовата страна. Следователно, ответникът В. е необвързан от прехвърлянето на вземането от 29.09.2017 г., а приобретателят  „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД не е правоимащ да търси от пасивно легитимираната страна вземането по договора за стоков кредит № 249804/01.03.2017 г. и общите условия към него, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Ето защо, без да бъдат разглеждани другите възражения против установителните искове по делото, те следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.    

Мотивирано от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол за просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, ****, срещу И.Н.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване съществуване на вземане по частно гражданско дело  № 3187/2018 г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 1556 от 04.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 3182.86 лева/три хиляди сто осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/-главница, дължима по договор за стоков кредит № 249804/01.03.2017 г., сумата от 352.67 лева/триста петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/-договорна лихва, за периода от 20.03.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата от 90.61 лева/деветдесет лева и шестдесет и една стотинки/-мораторна лихва, за периода от 31.03.2017 г. до 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 07.03.2018 г. до изплащане на вземането..

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.

 

 

             Районен съдия :   подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.