Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Троян, 19.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, четвърти
състав, в публичното заседание на двадесет
и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:
при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гр. дело № 652 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе - съобрази:
Производството
е образувано по постъпила искова молба от В.М.П. и Ц.Л.П.,*** срещу М.М.П. и Н.Н.П.,***, частично за сумата от
8 000 лева /от 13 200 лева/, представляваща обезщетение за пропуснати
ползи за периода 01.06.2014 г. до 08.03.2018 г. от недвижими имот, находящ
се в гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, на ул.
„Вежен" № …….,представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.506.320 по КККР на гр. Троян,
целият с площ
Ищците
твърдят, че процесния
имот е бил предмет на делбен процес, след приключването на който, ищците са станали изключителни
собственици на имота и са поканили
ответниците да го освободят, за да го ползват, или да им заплащат сумата от 300
лева месечно, представляваща обезщетение за това, че са лишени от правото на
ползване на имота.
Ищците излагат, че
въпреки това ответниците не освободили имота и не им заплащали обезщетение.
В законовия срок по чл. 131 от ГПК ответниците М.П. и Н.П.
са депозирали отговор, с който
оспорват предявените искове като нередовни и
неоснователни. Навеждат конкретни
възражения за това, че ищците не доказват правото си
на собственост върху процесния имот. От друга страна М. и Н.П. излагат,
че не ползват процесния имот и не дължат обезщетение. Алтернативно
ответниците оспорват и размера на претендираната сума, като я намират за твърде
завишена.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и с пълномощника си адв. С. Спиридинова от ЛАК, поддържат
предявения иск. Представят писмена защита.
В съдебно заседание ответниците, чрез своя пълномощник адв. В.А. от ЛАК оспорват
предявените искове. Представят
писмена защита.
С протоколно определение от 21.01.2020 г. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения акцесорен иск за сумата от 200 лева
по чл. 86 от ЗЗД, като същия е увеличен
на сумата от 1 462,47 лева.
Районният съд, преценявайки събраните, по делото, доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Ищеца В.П. и ответника М.П. са братя, /съответно Ц.П. и Н.П. са техни
съпруги/.
Процесния имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.506.320 по КККР на
гр. Троян,
целият с площ
Видно от представения нот. акт № 70, т. ІІІ, нот. дело №
427/2008 г. на Нотариус Б. Кожухаров майката на първия ищец и първия ответник
Бона П. е прехвърлила на сина си В.П., собствените си 4/6 ид. части от
процесния имот, срещу задължението за издръжка и гледане от страна на П.,
респективно собствеността е в режим на СИО, предвид възмездния характер на
сделката.
Видно от решение № 72 от 17.03.2011 г. по гр. д. № 512/2009 г. на ТРС, делбата на процесния имот е приключила с възлагане на имота в полза на ответника М.М.П..
С решение № 63 от
26.03.2014 г. по гр. дело № 512/2009 г. съда
е прогласил настъпилото на основание
чл. 349 ал. 6 изр. трето от ГПК обезсилване по право на решението под номер №
72/17.03.2011 г., постановено по гр.
дело № 512 по описа на ТРС за
С решение /без посочена дата и номер/ на въззивния ОС – Ловеч по в. гр. дело № 286/2014 г. така описаното решение е обезсилено
изцяло, като недопустимо.
С постановление от 31.01.2014 г. на ДСИ при СИС – РС – Троян, 1/6 ид. част от имота е възложена на В.П., съгласно протокол от
24.09.2013 г., с който същия е обявен за купувач за сумата 3 688,88 лева.
Ищците се считат
еднолични собственици на имота предвид горните факти – 4/6 ид. части са прехвърлени срещу задължение за издръжка и гледане,
1/6 ид. част е собственост на В.П. по наследство от
неговия баща и 1/6 ид. част му е възложена от ДСИ като
купувач.
Безспорно
с решението по делбения процес съсобствеността между съделителите е прекратена,
като всички индивидуални права от съсобствената вещ на отделните съсобственици
са преобразувани – в случая правата на ищците са преобразувани в облигационното
право да получат парична сума за уравнение на дяловете – 30 416,66 лева.
Черпейки права от приключилия делбен процесу,
ищците са се снабдили с изпълнителен лист за сумата 30 416,66 лева и са
образували изп. д. № 99/2013 г. на ДСИ при ТРС.
Също така като взискатели по изпълнителния
лист за сумата 30 416,66 лева по цитираното изпълнително дело, ищците са
обявили 1/6 ид. ч. от възложения на ответника М.П. недвижим имот и са го купили
на публичната продан, видно от приложеното към исковата молба постановление за
възлагане, обсъдено по-горе в решението.
На 14.05.2013 г. по изп. д. № 99/2013 год. на ДСИ при ТРС е извършен
опис на основание писмено заявление на ищеца В.П. - взискател по изпълнителното
дело.
При извършване на описа ДСИ при ТРС е
предоставил описания имот на длъжника - М.П. със задължението по чл. 486 от ГПК, което е изрично отбелязано в протокола.
Ответникът М.П. е поел задължение към
съдебния изпълнител да пази имота и да го стопанисва.
В.П. е поискал той да бъде назначен за пазач
на имота, но с резолюция от 24.10.2013 г. по изп. д. № 99/2013 г. ДСИ при ТРС е
отказал да предаде имота на В.П. за пазене, тъй като няма данни имотът да се
стопанисва лошо или да се пречи на огледа му от трети лица.
Пазенето на имота е предадено по предвидения
в закона ред на 08.03.2018 г. на ЧСИ Ивилина Лаловска, от който момент
ответникът не носи отговорност за този имот по реда на чл. 486 от ГПК. Преди
този момент не е имало разпореждане от съдебен изпълнител до М.П. за предаване
пазенето на имота на друго лице по реда на чл. 486 ал. 2 от ГПК.
С две нот. покани, от 11.03.2014 г. и от 19.02.2015 г., приложени
като доказателство, ответниците били поканени да освободят процесни имот и да
предадат владението на ищците, като ако не сторят това ищците П. са отправили
искане да им бъде заплащано по 300 лева месечно обезщетение за лишено право на
ползване.
Ответниците обаче продължили да ползват целия имот.
Установява се, че при ЧСИ Ивилина Лаловска е образувано изп. дело № 675/2017 г. Видно от приложения протокол от
08.03.2018 г. за извършено действие, от М.П.
принудително е отнета собствеността на
процесната 1/6 ид. част от имота.
От показанията на
разпитаните свидетели Ц.Й.Ж., Е.Т.Д.иД.Д.Д. се
установява, че в процесния имот на ул. „Вежен” № 73 винаги е живял ответника М.П.
със семейството си до
Със заключението си по изслушаната съдебно-техническа експертиза вещото лице инж. Е.Г. е съобразила
пазара на недвижими имоти в региона на гр. Троян, включително и наемните цени и
е предложила наема за процесния имот с жилищно предназначение за процесния
период в размер на 6 525 лева.
Съда е допуснал и изслушал и съдебно-икономическа експертиза, по която
вещото лице С.Д. е имала задача да изчисли законовата
лихва за времето на забавата. В заключението са предложении два варинта, като
съда приема за обективен и съобразен с доказателствата по делото, втори вариант,
по който размера на законовата лихва за забава възлиза
на 1462,47 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Поддържаните от ищците
твърдения за спорни факти, а именно, че са собсвеници
на целия недвижим имот, който се е ползвал и владял без правно основание от
ответниците, поради което ищците пропускат гражданските плодове от вещта, както
и направеното въз основа на твърдяното искане - за заплащане на обезщетение от
ответниците за ползване без основание - определя правното основание на
предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 93 от ЗС.
Искът е процесуално
допустим - налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както
и правен интерес от водене на процеса, при валидно упражено право на иск от
ищците. Характера на твърдените факти сочат на безспорната
допустимост на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД, във вр. с чл. 93 от ЗС, тъй
като не се установи, че в полза на ищците е налице друга правна възможност за
защита на правата им, поради твърдяното,
че без правно основание ответниците са ползвали целия имот и по този начин ги
лишават от възможността да
ползват и да получават в случая гражданските плодове /наем/ от същите.
По
същество:
Съгласно чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, всеки който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на
предявения иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за
сметка на имуществото на ищеца, причинна връзка между обедняването и
обогатяването, да не са налице предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (с оглед субсидиарния характер на иска по чл. 59
от ЗЗД) и обеднелият да не
разполага с друга правна възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от
В
разглеждания казус са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответниците по иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 93 от ЗС. В
практиката се приема, че само към добросъвестния владелец следва да се отправя
покана, а що се отнася до недобросъвестния
то той дължи обезщетението и без покана. В конкретния случай следва да
се приеме, че ответниците са недобросъвестни владелци, тъй като са държали
имота с ясното съзнание, че е чужд от момента на влизане в сила на
постановлението за възлагане на недвижимия имот за 1/6 идеална част от него. А
що се отнася до другите части, то на тях също им е известно,че са собственост
на ищците.
С оглед ангажираните по спора доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото, че ищците са станали собственици на целия процесен имот. В случая не бе установено ползването на имотите да е на правно основание.
Съгласно съдебна практика, постановена по реда на чл.
290 от ГПК (решение № 55
от 28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) с иска по
чл. 59 от ЗЗД се цели
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика, което е за сметка на
неоснователното обогатяване на лицето, което използва неговата вещ. Отговорността
на ответника да обезщети ищеца-собственик се изразява в спестен наем, който
ползващия би плащал за имота. Прието е, че стойността на обедняването на
собственика и стойността на обогатяването на ползувателя (държателя) са една и
съща сума. Тази сума съставлява пазарния наем, който би се получил за процесния
имот. Съгласно
решение № 276 от 22.10.2013 г. по гр. д. №1172/2012 г.
по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение при определяне на дължимото
обезщетение по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва
да се има предвид цялата площ на имота, ведно с цялата площ на постройката в
него, т. е. разгънатата застроена
площ. Поради това и за определяне размера на обезщетението съдът взема предвид изчисленията и изводите,
дадени в прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. инж. Е.Г., дадени след
направен оглед на място и обстоен анализ на пазарните условия, формиращи
пазарния наем.
Съда намира за неоснователно възражението на ответниците
за изтеклата кратка тригодишна погасителна давност, тъй като в случая не се
касае за наемни отношения и съответно за периодични плащания, какъвто е наема.
В случая предмет на спора е претенция за обезщетение за лишено право на
ползване на процесния имот.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в течение на
целия процесен период 01.06.2014 г. – 08.03.2018 г. са били налице
предпоставките за уважаването на предявения по делото иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД.
Считано
до 30.05.2014 г. ответникът М.П. може да се позовава на владение по силата на
чл. 486 от ГПК, тъй като тогава влиза в сила постановлението на ДСИ при Районен
съд-Троян, с което е извършена публичната продан на притежаваната от него 1/6
идеална част от процесния имот. Важно е да се отбележи и фактът, че той е могъл
да управлява през периода до 30.05.2014 г. само 1/6 от поземления имот ведно с
постройките в него, тъй като само той е бил предмет на публична продан, а не
целия имот.
Пазенето
на имота не означава прибирането на плодовете от имота, които
принадлежат на собственика.
Налице е и обедняване на ищците, изразяващо се в лишаването им от ползата, респективно - от наемоподобни доходи от процесния имот и
съизмеряващо се със средния пазарен наем за имота в течение на процесния период.
Съгласно заключението на съдебно - икономическата експертиза по
делото, този среден пазарен наем
за процесния период 01.11.2014 г. – 01.11.2016 г. възлиза на
сумата 6 525 лева, поради което предявеният иск следва да се уважи именно в този размер и съответно
до пълния му размер от 8 000 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ще следва да бъде уважен и предявения акцесорен иск, който следва главния
по чл. 86 от ЗЗД – законова лихва за времето на забавата по втория вариант от
заключението на СИЕ в размер на 1462,47 лева
По
разноските:
При този извод на спора право на присъждане на разноски имат ищците.
Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК ищците са направили разноски
в размер на 1730 лева, които на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да им бъдат присъдени. Съда намира, че
сторените разноски следва да се платят в пълен размер, без да бъдат
редуцирани с оглед отхвърлената част от иска, тъй като на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на акцесорния иск като размера му от 200 лева е
увеличен на 1462,47 лева и по този начин сумата се компенсира.
Ответниците претендират разноски, но при този изход на делото такива не
им се дължат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 93 от ЗС М.М.П., ЕГН ********** и Н.Н.П., ЕГН **********,
двамата с адрес: *** да заплатят солидарно на В.М.П., ЕГН ********** и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** сумата от 6 525 - шест
хиляди петстотин двадесет и пет лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на недвижими
имот, находящ се в гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, на ул. „Вежен" № ..,представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
73198.506.320 по КККР на гр. Троян, целият с площ
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД
М.М.П., ЕГН ********** и Н.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатят солидарно на В.М.П., ЕГН ********** и Ц.Л.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата 1 462,47 – хиляда четиристотин шестдесет и два лева и 47
стотинки законова лихва за забава за периода 01.07.2014 г. до 16.07.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.М.П., ЕГН **********
и Н.Н.П., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***
да заплатят на В.М.П., ЕГН ********** и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
сумата 1730 – хиляда седемстотин и тридесет лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: