№ 1306
гр. С., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000501549 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №66 от 07.04.2022г., постановено по гр.д.№427/2020г., ВдОС е отхвърлил
предявените от Д. И. Г., ЕГН**********, Е. А. А., ЕГН********** и И. А. А.,
ЕГН********** срещу С. Г. Г., ЕГН********** искове, че не дължат изпълнение на изп.д.
№1027/2020г. по описа на ДСИ при Видински районен съд, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№317/2000г. на Видински районен съд, поради
погасяване правото на принудително изпълнение и придобиване по давност на имота от
ищците.
Срещу решението са постъпили жалби от ищците И. А., Д. Г. и Е. А., в която се
правят оплаквания за неговата неправилност. Ответницата е образувала срещу тях
изпълнително производство по изп.д.№1027/2020г. по описа на ВдРС за предаване
владението върху процесния имот при съществени процесуални нарушения, тъй като е
изтекла 5г. давност от постановяване на съдебното решение през 2013г., както и при изтекли
срокове и настъпила веднъж перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.Съгласно ТР№2/2015г.
след първоначално настъпила перемпция изпълнителното производство може да се образува
повторно само, ако не са изтекли давностните и преклузивни срокове.В случая към момента
на повторно образуваното изпълнително дело са били изтекли, както абсолютния 5г.
давностен срок, така и краткия преклузивен срок от 2г.Изпълняемото право не се погасява, а
1
продължава да съществува, но поради бездействието на взискателя за неговото упражняване
оставя без санкцията на държавната принуда. Следва да се съобрази и обстоятелството, че
владението върху имота е било установено от наследодателите на ищците преди повече от
60г, което продължава да се упражнява и към настоящия момент от последните, което е
формално основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Ответницата С. Г. е депозирала отговор на подадената жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение, което следва
да се потвърди.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ищците е срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на делото е предявен иск по реда на чл.439 от ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ищците, които имат качеството на длъжници
по изпълнението не дължат предаване владението върху имота, който е предмет на
изпълнителното производство, тъй като е погасено правото на принудително изпълнение
поради изтекла давност.Твърди се, че след образуване на първоначалното изпълнително
производство не са били предприемани изпълнителни действия за период, който е по-голям
от две години, което е било основание за неговото прекратяване по право, а тъй като от
момента на извършване на последното изпълнително действие до образуване на второто
изпълнително дело/въз основа на същия изпълнителен лист/ е изтекъл период, който е по-
голям от 5г., то е погасена възможността на взискателя да иска от надлежните органи
принудително осъществяване на потвърденото със сила на присъдено нещо материално
право.
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че „изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години…“В този случай нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие/т.10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.
С факта на прекратяване на изпълнителното производство, извършените
изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила, а последващите действия по
изпълнението стават недопустими.Това не преклудира възможността на взискателя, при
условие, че давността за вземането не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за
същото вземане, тъй като прекратяването на изпълнителния процес не води до неговото
погасяване.В процесния случай изпълняемото право е притезание, но неговия източник не е
облигационно правоотношение, поради което изложеното по-горе не намира
приложение.Вещното право на собственост не се погасява поради това, че неговият титуляр
не го е упражнявал за определен период от време, а се прекратява, ако друго лице го е
2
придобило въз основа на предвидените от закона придобивни способи.Това означава, че за
да бъде уважен предявеният иск не е достатъчно да се установи, че изпълнителното
производство е било прекратено поради перемпция, а от последното изпълнително действие
са изминали 5г./общият давностен срок за погасяване на вземанията/, а трябва ищците да
докажат, че са придобили правото на собственост въз основа на факти, които са настъпили
след приключване на съдебното дирене по гр.д.№550/2012г. на ВКС, който с решение от
24.10.2013г. е приел спрямо ищците, че ответниците са собственици на процесния имот.
Независимо от това, че в исковата и уточняващи молби е посочено, че основанията за
несъществуване на изпълняемото право са прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т. от ГПК и изтичане на общата искова давност, то въззивния съд
следва да се произнесе и по оплакването, че имотът е бил придобит по давност, тъй като
упражняваното от ищците владение продължава/лично и чрез присъединяване владението
на техните наследодатели/ и към настоящия момент.Следва да се приеме, че с факта на
уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС с влязло в законна сила решение, ответникът,
който е имал качеството на владелец става държател, което означава, че от този момент
продължава да държи вещта за действителния собственик.Не се установя промяна в
намерението за своене, което означава, че изтеклият период след постановяване на Решение
№176/24.10.2013г. по к.гр.д№550/2012г. на ВКС не би могло да направи ищците
собственици на процесния имот по давност.
Дори да се приеме разрешението, което е дадено в Решение № 138 от 7.10.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 348/2019 г., I г. о., ГК, според което уваженият срещу упражняващият без
правно основание фактическа власт владелец не го превръща в държател, то не се
установява, че от 23.09.2013г. до подаване на исковата молба е изминал период по-голям от
10г., който би позволил на ищците да придобият имота по давност/същите нямат качеството
на добросъвестни владелци/.
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №66 от 07.04.2022г., постановено по гр.д.№427/2020г. на
ВдОС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4