М
О Т И
В И :
Против
подс. Б.А.С. са повдигнати обвинения за това че:
1.На 21.10.2018 г., в гр.С.,
област П., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – едни
брой мъжко кафяво кожено портмоне на стойност 6 лв и
сумата от 160 лв, всичко на обща стойност 166 лв, от владението на Г.В. ***, с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха – престъпление по чл.199,
ал.1,т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр.
с чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.
2. На
21.10.2018 г. в гр.С., област П., около 02,25 ч., влязъл в чуждо жилище,
собственост на Г.В. ***, като употребил за това сила и деянието е извършено
нощем – престъпление по чл.170, ал.2 –
пр.1 вр. с ал.1 от НК.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвиненията против подсъдимия.
Пострадалият Г.В.В. е конституиран като частен обвинител. Повереникът му поддържа обвиненията наред с прокурора.
Защитникът
на подсъдимия заявява,че не са налице доказателства уличаващи подзащитния му и моли съда да го оправдае и по двете
обвинения.
Подсъдимият
разбира в какво се състоят повдигнатите против него обвинения, не се признава
за виновен и заявява, че е бил нападнат от пострадалия и в хода на борбата са
стигнали пред къщата на последния. Моли съда да постанови оправдателна присъда.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Б.С. познавал самотно живеещия Г.В.В. – 82-годишен, тъй като живеели в съседство в гр.С.,
област П.. През нощта на 21.10.2018 г. Б.С., след като изпил значително
количество ракия, решил да отиде до дома на Г.В. и да извърши грабеж на парична
сума. Около 1:30-2 часа на същата дата Б.С. влязъл в двора на дома на Г.В.,***.
При влизането му в двора, кучето започнало да лае и Г.В. станал. Тъй като тока
в дома му бил спрял, Г.В. светнал през прозореца с фенерче и видял до входната
врата на къщата Б.А.С., когото познавал. Тогава Б.С. се отдалечил от вратата,
но след около 15-20 минути отново се върнал.
Кучето отново започнало да лае и Г.В. отворил входната врата на къщата и излязъл пред нея.
Тогава Б.С. хванал ръката на В., в която държал фенерчето и започнал да нанася
удари с ръце в областта на тялото и лицето на Г.В.. Последният оказал съпротива
и двамата паднали на земята. Б.С. успял да стане, хванал В. и го завлякъл вътре
в стаята. В стаята подсъдимият продължил да нанася удари с ръце на пострадалия,
а последния – да оказва съпротива. В. успял да вземе брадва, намираща се в
стаята и с дръжката й нанесъл удар в областта на челото на Б.С.. При влизането
в стаята Б.С. казал на Г.В. да му даде парите си, като му заявил, че в противен
случай ще го убие. Вследствие на нанесения побой и отправената заплаха Г.В.
извадил кафяво кожено портмоне, в което имало сума в размер на 160 лв и го дал на Б.С.. След като взел портмонето със сумата
от 160 лв, Б.С. напуснал къщата, а Г.В. съобщил за
случилото се на ЕЕН 112. Пристигнали екипи на полицията и Спешна помощ, като Г.В.
бил настанен в болница в гр.П..
Б.С. се
прибрал в дома си, където същата нощ бил задържан от органите на полицията.
По-късно в
деня последващ нощта на грабежа свид.
Б.Д. намерила в двора си към оградата, която е в съседство с празен двор, от
другата страна на който е дворът на частния обвинител портфейл с пари, разбрала
чий е защото в портфейла освен пари имало снимки на Г.В. и сина му и когато
срещнала последния му дала портфейла.
От
заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на нанесените от Б.С. удари с ръце, на Г.В.В.
са причинени следните травматични увреждания:разкъсно-контузна
рана в лявата теменно-слепоочна област, разкъсна рана
в горната част на дясната ушна мида, оток и кръвонасядане
на клепачите на дясното око и дясната скулна област,
оток в областта на левите гривнена става и длан с
ограничение на движението, охлузна рана по десния
лакът с ограничение на движението. Според ВЛ уврежданията са резултат на тъпи
травми и може да са получени при инцидента на 21.10.18г. по начина съобщен от
пострадалия, съответно:
-
отока и кръвонасядането в областта на дясното око
и дясна скула-от удар/и/ с ръка;
-
разкъсната рана на дясната ушна мида-удар/и/, стискане и дърпане с
ръка;
-
отока по левия горен крайник-абнормено движение в
гривненанат става и/или удари;
-
охлузната рана по десния лакът-най-вероятно от удар и триене при
сборичкването по земята.
Причинените от Б.С. на Г.В. травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
От
заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на отнетото мъжко портмоне е 6 лв.
От
заключението на извършената ДНК експертиза се установява, че по иззетите от
дома на Б.С. дясна маратонка, долнище и горнище на анцуг е установено наличието
на човешка кръв, чиито ДНК профил е еднакъв и съвпада с ДНК профила на Г.В..
От заключението на извършената
ДНК експертиза се установява, че по дръжката на брадвата, намерена и иззета при
огледа в дома на Г.В. е установено наличието на човешка кръв, чиито ДНК профил
е еднакъв и съвпада с ДНК профила на Б.А.С..
Горната фактическа обстановка се
установява отчасти от обясненията на подсъдимия, от показанията на пострадалия
дадени в съдебната фаза на процеса от показанията на пострадалия, депозирани в
хода на досъдебното производство и прочетени на етапа на съдебното следствие на
осн.чл.281,ал.1,т.1 и на осн.чл.281,ал.5,във
вр.с ал.1,т.1 от НПК, отчасти от показанията на
останалите свидетели, от заключенията на ВЛ по назначените експертизи и от
писмените доказателства приложени към делото,прочетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.283 от НПК.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения, в които посочва, че е във влошени отношения с
пострадалия, който обижда и псува него и жената, с която живее. Твърди,че в
нощта на инцидента малко след полунощ се е прибирал към дома си и тогава отново
чул пострадалия да го обижда и псува. Видял го от вътрешната страна на портата
на двора му със светещ фенер в ръка. Сочи, че влязъл в двора и хванал
възрастния човек за яката, за да го подплаши, но последният го ударил с брадва
по главата и той паднал на земята. Изправил се и видял пострадалия до едно остъкление, отишъл при него и се сбили отново. Не дава
обяснения как е приключил боя, но твърди, че към 1-1:30ч. се прибрал в дома си.
В различен смисъл са показанията
на частния обвинител, който е другият участник в схватката. Факт е, че
конфликтът се е развил в отсъствието на други лица и затова преки доказателства
за началото, развитието и края на инцидента могат да се черпят само от гласните
доказателствени средства, депозирани от подсъдимия и
пострадалия. Преценката кои да бъдат кредитирани в конкретния случай се прави
на база сравнението на доказателствата съдържащи се в тях с останалите събрани
по делото доказателства.
Частният обвинител отрича да е
обиждал и псувал подсъдимия, дори посочва, че за първи път последния дошъл в
дома му с молба да му даде пари, защото не може да се купи хляб. Пострадалият
заявява, че тогава му дал две стари печки които имал в двора си и по-късно
подсъдимият му казал,че ги е предал за вторични суровини и е взел осем лв. за
тях. Според показанията на пострадалия впоследствие подсъдимият отново дошъл
при него и просълзен му се оплакал, че няма какво да яде и пострадалият му дал
20 лв. Посочва, че в нощта на инцидента, около 1:30-2ч. чул кучето в двора му
да лае и станал да провери какво се случва. Тъй като нямал ток си светел с
електрически фенер и осветил подсъдимия, който бил влязъл в двора му.
Последният побягнал, но се върнал след 15-20 минути. Пострадалият излязъл пред остъклението на лятната кухня и тогава подсъдимият го
хванал за ръката, в която държал фенера, ударил го първо в гърдите в областта
на сърцето и след това по главата, съборил го на земята, завлякъл го в стаята и
продължил да го бие. Пострадалият твърди, че се е отбранявал и също нанасял
удари на нападателя, като в един момент успял да хване брадвата, която държал
до леглото си и ударил с нея подсъдимия по главата. Посочва, че докато го биел
подсъдимият му искал пари и го заплашил, че ще го убие. Пострадалият заявява, че
чувствайки опасност за живота си извадил от джоба портфейла си и го дал на
нападателя, който си заминал. Твърди,че след това намерил друг фенер, който
държал в стаята си и с негова помощ открил телефона и се обадил на ЕЕН 112.
Сравняването на обясненията на
подсъдимия и показанията на частния обвинител на първо място показва разлика в
периода, за който се е развил инцидента. Според подсъдимия той е започнал малко
след полунощ и към 1-1:30ч. подсъдимият вече е бил в дома си. Според
пострадалия около 1:30-2ч. той е чул кучето в двора си да лае, осветил е двора
с фенер, видял е подсъдимия, който избягал и след около 15-20 мин., последният
се върнал и го нападнал. Пострадалият твърди, че след края на конфликта се
обадил на ЕЕН 112. От заключението на ВЛ по назначената техническа експертиза е
видно, че пострадалият е инициирал обаждане до този номер за първи път на
21.10.18г.в 02:25:09ч., като от съдържанието на разговора се установява, че
пострадалия е силно развълнуван, съобщава, че е пребит и са му взели парите,
т.е. може да се приеме, че побоят е приключил току-що, а не час-час и половина
преди това. Свид. Ц.Б.-брат на свид.
И.Б., с която подсъдимият живее съпружески в показанията си депозирани пред
орган на досъдебното производство на 22.10.18г., прочетени в хода на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.5,във вр.с
ал.1,т.1 от НПК от своя страна посочва,че подсъдимият се е прибрал в дома си
около 2:30ч.
Относно началото и инициаторът на
инцидента подсъдимият твърди, че докато си прибирал към дома си чул
пострадалият да го псува и обижда, видял го в двора на къщата му да свети с
фенер, прекрачил прага на портата, влязъл в двора и хванал възрастния човек за
яката, за да го сплаши. Описаното от подсъдимия в тази част на обясненията му е
абсурдно от житейска и логическа гледна точка-самотно живеещ възрастен човек да
стои буден по това време на денонощието в двора си, в този сезон от годината,
когато през нощта е студено, за да чака подсъдимият да премине по улицата и да
го нападне словесно. На следващо място подсъдимият твърди, че след удара с
брадва в главата е паднал на земята, а пострадалият се оттеглил до едно остъкление. Не става ясно защо тогава не си е тръгнал, а е
отишъл и се е сбил с възрастния човек-тук вече въобще не говори за сплашване.
Не дава обяснения и защо и как е приключил боя, а посочва кога се е прибрал в
дома си. Прави впечатление, че в резултат от схватката единственото увреждане
причинено на подсъдимия е разкъсно-контузната рана на
главата, получена след удара с брадва /този факт се установява безспорно от
гласните доказателствени средства на двамата
участници/, но пострадалият е получил множество увреждания, което индикира нападение с голям интензитет, а не просто
сплашване. В този ред на мисли необходимо е да се имат предвид и показанията на
свид. Н.Т. /посочен от подсъдимия/, който твърди, че
многократно когато са се събирали в компания с подсъдимия последният е
споделял, че има дрязги с пострадалия и когато е искал да отиде и да се
саморазправи с възрастния човек, свид. Т. и други са
спирали подсъдимия. Налага се изводът, че инцидентът не е предизвикан от
пострадалия, който е спял в дома си, а от подсъдимия, който след употреба на
алкохол в компания е решил да изпълни отдавнашното си намерение да упражни
физическо насилие върху пострадалия.
Що се отнася до отнемането на
вещи подсъдимият не дава обяснения. Пострадалият твърди, че докато го е биел
нападателят му е искал парите и в крайна сметка ги е взел. Показанията на
пострадалия относно тази част от конфликта следва да се ценят с доверие на
няколко основания:
На първо място, както бе посочено
по-горе веднага след приключване на инцидента пострадалият е сигнализирал за
това на тел.112. В разговора възпроизведен в назначената СТЕ пострадалият
заявява, че едно момче го е било и му е взело парите.
На второ място, както бе изяснено
по-горе, в деня последващ нощта на грабежа свид. Б.Д. намерила в двора си портфейла с парите на
подсъдимия. Тя твърди, че мястото, на което го е намерила е било в двора й в
близост до оградата с празен двор, от другата страна на който е дворът и
постройките на пострадалия. В показанията си последният сочи, че подсъдимият е
влязъл в двора му именно откъм този двор. Логично е и да се е оттеглил оттам и
в това време да е изгубил взетия портфейл, защото по делото липсват
доказателства във време близко до инцидента пострадалият да е ходил в двора на свид. Б.Д..
Освен това показанията на
пострадалия относно случилото се в нощта на инцидента кореспондират и с
показанията на свид. И.Ц.. Същият е служител на МВР и
заявява,че познава много добре, както подсъдимия, така и пострадалия. Твърди,че
след като на 21.10.18г. около 2:30ч. получил сигнал за побой и грабеж и му бил
съобщен адреса отишъл в дома на пострадалия, видял го жестоко бит и когато го
попитал какво е станало той му отговорил: „Б. на *** / свидетелят уточнява, че
така е известен родът на подсъдимия в
населеното място/, влезе, наби ме и ми взе парите.“. В показанията си /както
тези дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на етапа на
съдебното следствие на осн. чл.281, ал.5, във вр.с ал.1, т.1 и 2 от НПК, така и тези депозирани пред
настоящия състав на съда/ свид. И.Ц. излага
разказаното му от пострадалия в нощта на престъплението, като уточнява, че и
преди това пострадалият се е оплаквал, че откакто Б.С. му помага са започнали
да му изчезват кокошки и пари, а също и че още преди инцидента, когато е
извършвал проверка по заявените от пострадалия оплаквания братът на И.-жената, с която подсъдимият съжителства му
казал, че двамата с Б. са взели парите. Фактът, че преди престъплението,
предмет на настоящето производство подсъдимият е отнел сума пари от пострадалия
се установява и от показанията на свид. Ц.Б., брат на
свид. И.Б., с която тогава Б.С. живеел съпружески. В
показанията, депозирани пред орган на досъдебното производство на 22.10.18г.
/ден след престъплението/, този свидетел посочва, че подсъдимият му е казвал,че
когато е помагал на пострадалия в два различни дни го е издебвал и му е взимал
пари. След прочитане на показанията на този свидетел в хода на съдебното
следствие на осн.чл.281,ал.5,във вр.с
ал.1,т.1 от НПК същият заяви,че ги поддържа, впоследствие на въпроса спокоен ли
е бил когато е давал тези показания свидетелят заяви, че е бил уплашен понеже е
бил притиснат, като не можа да уточни какво има предвид и въпреки това заяви,
че поддържа показанията дадени на досъдебното производство. Прочее от първия
проведен разпит в съдебната фаза на този свидетел личи старанието му да
прикрие, макар и неуспешно, доколкото е възможно подсъдимия:
„АДВ. К.:
Спокоен ли бяхте, като давахте тези показания?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Малко бях уплашен, понеже полицаите ме бяха
притиснали.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Какво имате предвид?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Просто ме притиснаха.
АДВ. К.:
Казвате две различни неща. Кое е вярно от двете – че сте говорили за откраднати
пари или че не ви е казвал?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Първото е вярно. Първите показания, които съм дал.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Някога споменавал ли ви е Б. да е крал пари от Г.?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Да. Както съм го заявил пред полицията.
АДВ. К.:
Сега защо казахте „не“?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б. не отговаря на поставения въпрос.
АДВ. К.: Кое
наложи да ви разпитват на следващия ден, след като са ви разпитали веднъж? Защо
са решили и на другия ден да ви разпитат?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Защото прокурорът е бил върнал показанията обратно.
АДВ. К.:
Същата разследваща полицайка или друга ви разпитва?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Полицаи ме разпитваха - мъже. Бяха двама полицая. Не ги
познавам.
АДВ. К.: Как
разбрахте, че са полицаи?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Единият беше едно младо момче - началник на
участъка. Един по–млад, не беше този,
който беше разпитан тук.
АДВ. К.: Като
отидохте какво ви казаха тези полицаи?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Питаха ме същото, което ме питахте - Б. взимал ли е
пари и младият полицай ме вкара в една друга стая и малко ме притисна.
ПРОКУРОРЪТ: Какво
означава „притисна“?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б. не отговаря на поставения въпрос.
АДВ. К.: Как
ви притиснаха, можете ли да се сетите?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Не.
АДВ. К.: След
като ви притисна, ви изведе обратно при другия?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Да, там където пишеше на компютъра. Почнах да говоря
каквото ме питаше. Аз отговарях.
АДВ. К.: От
къде знаехте да отговорите така?
ВЪПРОС
НА СЪДА: Някой от полицаите кара ли ви нарочно да кажете, че Б.
е взимал пари?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Не.
ПОДСЪДИМИЯТ
Б.С.: Кога точно, на коя дата съм ти споделял, че съм вземал
пари от Г.В.?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Не се сещам.
ПОДСЪДИМИЯТ
Б.С.: Споделял ли съм ти такова нещо?
СВИДЕТЕЛЯТ
Ц.Б.: Да. Б. ми е споделял, че е взимал пари от дядо Г.. За
два пъти ставаше въпрос.
Впоследствие
опитите на този свидетел да осигури в някаква степен алиби на подсъдимия
продължиха, като на 13.08.19г. същият депозира жалба до съда, в която посочи,че
е дал показания против подсъдимия, защото е бил принуден от полицаите в
участъка в гр.С., които му заявили, че ще го бият и вкарат в затвора и той е
бил много уплашен и притеснен. Заяви, че желае да бъде разпитан повторно. При
повторния си разпит свидетелят посочи, че един млад полицай му е казал неща,
които трябва да каже, когато го разпитват, а именно, че Б.С. е крал пари и се е
хвалил пред него иначе ще го бият полицаят и колегите му. Твърди,че този който
го е бил е бившият началник на ПУ-С. млад, висок около 1,70м. с тъмна коса.
Във
връзка с тези показания съдът изиска от ОДМВР справка за назначения на
длъжността Началник на ПУ-С. към дата 22.10.18г. С писмо ОДМВР-П. уведоми съда,
че към тази дата длъжността е била вакантна, но е изпълнявана със заповед
посочена в писмото от свид. И.Ц..
Това
наложи допълнителен разпит, както на свид. И.Ц., така
и на свид. Ц.Б.. В о.с.з., проведено на 16.01.20г. свид. Ц.Б. продължи да твърди, че го е бил този, който
тогава е бил началник, но не свид. Ц., а друг, който
е бивш началник, който е бил висок около 1,70 и слаб.Свид.
И.Ц. отрече който и да е полицейски служител да е бил свид.
Б.. Относно бившия началник на ПУ-С. свид.Ц. посочи,
че той се казва А.Л.С., висок е около 1,80 м. със спортно телосложение, треньор
по карате с педагогическо образование, възпитан и работи с деца, като за
годините, в които е работил с него не го е виждал да посяга на някого. След
като чу показанията на свид.Ц. свид.Б.
заяви, че го е бил именно посочения от свид.Ц.
полицейски служител, не можа да отговори на въпроса за разликата в ръста , вече
заяви, че не само е бил заплашван с побой, но дори полицейският служител го е
ударил два-три пъти и че същият полицейски служител е провел разпита, писал е
на компютъра и после му е дал да се подпише. От протокола за разпит на свидетел
от 22.10.18г. е видно,че това процесуално-следствено действие е извършено от
разследващ полицай С.Ц..
Относно
годността на свид.Ц.Б. правилно да разбира и
възпроизвежда фактите, предвид представения от защитника на подсъдимия
медицински документ, в който е посочено, че последният има лека умствена
изостаналост бе назначена комплексна съдебна психолого-психиатрична
експертиза, по която ВЛ дадоха заключение, че към момента свидетелят е клинично
психично здрав, понастоящем не може да се потвърди и приеме диагноза умствена
изостаналост и от медицинска гледна точка той е могъл правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да дава достоверни показания за факти и събития
свързани с инкриминираното деяние, предмет на настоящето производство.
Отнемането
на пари извършено от подсъдимия спрямо пострадалия и преди престъплението,
предмет на настоящето производство е поредният факт, който красноречиво посочва
нагласите и отношението на първия спрямо втория. По-горе в мотивите вече бяха
коментирани показанията на свид. Н.Т. /посочен от подсъдимия/, който твърди,че
многократно когато са се събирали в компания с подсъдимия последният е
споделял, че има дрязги с пострадалия и когато е искал да отиде и да се
саморазправи с възрастния човек, свид. Т. и други са
спирали подсъдимия. В този ред на мисли престъплението, предмет на настояшето производство е естествено продължение и
проявление на поведението на подсъдимия.
Предвид изложеното дотук съдът
намира,че за изясняване на случилото се в нощта на 21.10.18г. следва да се
ценят с доверие показанията на пострадалия /както тези дадени непосредствено
пред съда, така и тези депозирани на досъдебното производство и прочетени в
съдебната фаза на процеса/. Безспорно правят впечатление противоречията в тях
относно детайли от развитието на инцидента, отнетата сума пари и дори се
споменават различни имена на извършителя. При разпита си в съдебно заседание
частният обвинител многократно посочи именно подсъдимият като лицето, което го
е нападнало и му е взело портфейла. Относно годността на пострадалия да
свидетелства още в хода на досъдебното производство е назначена комплексна
съдебна психолого-психиатрична експертиза според
която Г.В. има съхранена психична годност за участие в качеството на свидетел.
ВЛ сочат, че пострадалият е с неуточнена деменция и
има нарушение на когнитивните функции в лека степен, но към момента на
инкриминираното деяние е могъл да възприема и запаметява и понастоящем да
възпроизвежда факти и събития с конкретен образен характер. Относно
противоречията в показанията на пострадалия ВЛ заявяват, че възрастните хора
там където живеят и функционират се справят сравнително добре, но в непозната
среда сред непознати хора много лесно се объркват. Обясняват, че престъплението,
като събитие, оставя траен емоционален отпечатък върху съзнанието на жертвата и
затова пострадалият въпреки леката степен на деменция
е можел да възприема и запаметява.
Що се отнася да показанията на свид. И.Б. и Е.М. същите не допринасят с нищо за изясняване
на обстоятелствата около престъплението. Първата живее съпружески с подсъдимия
и се опитва да му изгради алиби, като сочи, че многократно пострадалият е
обиждал и псувал нея и партньора й. Конкретно за нощта на престъплението
твърди, че тя и подсъдимият са били на гости в дома на Е.М., подсъдимият е пил
алкохол, след това е излязъл към центъра и се е върнал с кръв по лицето и по дрехите. От своя страна
свид.Е. М. твърди, че се е събирал много пъти с
подсъдими, свид. И.Б. и други лица и вечерта преди да
задържат подсъдимия той и други хора са били в дома му, подсъдимият е пил
ракия. Свид. М. сочи, че е бил изморен, легнал си е
към 20:30-21:00ч. и не може да определи кога са си тръгнали гостите.
По обвинението за влизане в
жилището на пострадалия отново са налице противоречия в доказателствата
съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на частния обвинител.
Първият твърди, че е влязъл в двора на възрастния човек с намерение да го
сплаши, защото последният за пореден път го е псувал и обиждал, хванал го за
яката, Г.В. го ударил по главата с брадва и го съборил на земята, оттеглил се
до едно остъкление и подсъдимият след като станал,
отишъл и се сбил с пострадалия. Не посочва да е влизал в дома на последния.
Обратно на това частният
обвинител твърди, че подсъдимият влязъл в двора на къщата му, нападнал го,
съборил го на земята, завлякъл го в сградата, където живеел и продължил да го
бие и заплашва като му искал парите и в крайна сметка ги взел.
За изясняване на фактите по това
обвинение също трябва да се кредитират показанията на частния обвинител защото
те кореспондират с установеното при извършения оглед на местопроизществието.
От съдържанието на протокола за това процесуални-следствено действие и от
приложения фотоалбум се установяват съборени мебели и разхвърляни вещи-очевидни
следи от борба вътре в помещението обитавано от пострадалия.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна, че с деянията си
подсъдимия Б.А.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на следните
престъпления:
-престъпление по чл.199, ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1,във вр. с
чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, като на 21.10.2018 г., в гр.С., област П., при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – едни брой мъжко кафяво
кожено портмоне на стойност 6 лв. и сумата от 160 лв., всичко на обща стойност
166 лв., от владението на Г.В. ***, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила и заплаха.
-престъпление по чл.170, ал.2 – пр.1, във вр. с ал.1 от НК, като на 21.10.2018 г. в гр.С., област П.,
влязъл в чуждо жилище, собственост на Г.В. ***, като употребил за това сила и
деянието е извършено нощем.
Престъплението
„Грабеж“ представлява опасен рецидив, защото подсъдимият Б.А.С. е осъждан, както
следва:
С определение №125/21.02.2014 г.
по ЧНД №273/2014 г. на Районен съд-П., влязло в законна сила на 03.04.2014 г.,
на основание чл.25 от НК, на Б.А.С. е наложено едно общо, най-тежкото наказание
в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, от наложените му наказания по НОХД 551/2013 г. на Окръжен съд-П. – за
престъпление по чл.199, ал.1,т.4 вр. с чл.198, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по НОХД 2963/2013
г. на Районен съд-П. – за престъпление по чл.215, ал.2,т.4 вр.
с ал.1 вр. с чл.29, ал.1,б.“а“от НК. Наказанието е
изтърпял на 29.05.2015 г.
С определение
от 23.10.2015 г., влязло в сила на същата дата, по НОХД 2637/2015 г. на Районен
съд-П. е одобрено споразумение, с което Б.А.С. е наложено наказание 3 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер на 1200 лв, за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.
с ал.1 от НК. Наказанието лишаване от свобода е изтърпял на 29.01.2016 г., а
престъплението „Грабеж“ е консумирано в срока по чл.30, ал.1 от НК.
И двете престъпления са извършени от
подсъдимия при форма на вина пряк умисъл-същият е съзнавал общественоопасния
им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
Причини за
извършване на престъпленията са несъобразяването от страна на подсъдимия с установения
в страната обществен ред, незачитането на правата на личността и намерението му
да се облагодетелства по неправомерен начин.
При
определяне на наказанията които трябва да бъдат наложени на подсъдимия за
извършените от него престъпления съдът съобрази отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства за всяко от тях.
Досежно престъплението по чл.199, ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1,във вр. с
чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК, като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства следва да се имат предвид миналите осъждания на дееца извън тези ценени
от съда при квалифициране на престъплението като опасен рецидив. Видно от
приложеното към делото свидетелство за съдимост подсъдимият е започнал с
престъпната си дейност още като непълнолетен и с течение на годините е изградил
трайни престъпни навици и пренебрежително отношение към обществения ред и правата
на останалите членове на обществото. Това се установява и от изключително
лошата му характеристична справка. Прави впечатление, че първоначално
съдилищата са проявявали снизходителност към дееца, като са му налагали
минимални наказания, дори и наказания под минимума предвиден от закона и са
отлагали изпълнението им, при условията на чл.66 и 69 от НК. Впоследствие при
продължилата упорита престъпна дейност съдилищата са групирали наложените на
подсъдимия наказания /които прочее също са около минимума предвиден в закона/
по най-благоприятен за него начин и невинаги са прилагали разпоредбата на чл.24
от НК. Очевидно обаче тази снизходителност не е била правилно изтълкувана от
подсъдимия, който вместо да коригира поведението си е продължил да върши
престъпления развивайки чувство за безнаказаност. Предмет на настоящето дело е
пореден грабеж извършен от подсъдимия при условията на опасен рецидив, като в
един от предходните случай той е бил съпътстван и от престъпление против
половата неприкосновеност. И в настоящия случай грабежът е съпроводен с друго
престъпление. В този ред на мисли личността на извършителя може да се опише
като егоцентричен тип, поставящ себе си и задоволяването на собствените си
желания и нужди над правата на останалите членове на обществото, нежелаещ да се
поучи от минал негативен опит и изградил траен и краен престъпен модел на
поведение.
Налага се извода, че спрямо него
следва да се приложи по-интензивна репресия която да го принуди да се
съобразява с обществения ред. Освен това, така ще се постигне и друга от целите
на наказанието-извършителят ще бъде изолиран за по-дълъг период от останалите
граждани, които ще бъдат защитени от посегателствата му.
В процесния
случай особено важна е и генералната превенция като цел на наказанието. Почти
ежедневно подобен вид престъпления /нападения над самотно живеещи възрастни
хора, упражняване на насилие върху тях, често в много крайна форма и отнемане
на вещи, в немалко случай на не особено висока стойност/ са предмет на
коментари и дебати в медиите. Очевидна е нуждата от поправително и възпитателно
въздействие и върху останалите членове на обществото, склонни към извършване на
такива прояви.
Отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства са и времето, мястото и начина на извършване на престъплението-в
тъмната част на денонощието, чрез навлизане в чуждо жилище и нанасяне на
множество удари на пострадалия.
На следващо място, като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се имат предвид и неимуществените вреди
от престъплението. От показанията на свид. И.Ц.,
който към момента на извършване на деянието е бил полицейски инспектор
обслужващ района, в който са живеели пострадалия и подсъдимия и е познавал много
добре и двамата се установява, че преди да бъде пребит и ограбен частният
обвинител, макар и в напреднала възраст е бил доста жизнен, имал е стопанство и
е отглеждал животни, но след инцидента не е в това добро състояние.
Фактът, че към настоящия момент свид. И.Б., с която подсъдимият живеел съпружески към
момента на извършване на престъпленията, е станала майка не може да се тълкува
категорично в полза на подсъдимия. Липсват доказателства последният да е баща
на детето, а и поведението на същия в нощта на извършване на престъпленията не
е характерно за загрижен бъдещ родител. От показанията на тази свидетелка и
нейния брат-свид. Ц.Б. се установява, че след като е
изпил голямо количество алкохол подсъдимият е пренебрегнал молбите й да остане
с нея в дома който са обитавали, а е излязъл и след това е извършил
престъпленията предмет на настоящето производство.
Единственият положителен факт,
който би могъл условно да се тълкува като смекчаващо отговорността на дееца
обстоятелство е, че в резултат от престъплението „Грабеж“ за пострадалия не са
възникнали имуществени вреди, защото отнетите вещи са били намерени от свид. Б.Д. и върнати на сина на последния. Този факт обаче
не може да се цени с особено голяма тежест, защото е извън волята и действията
на извършителя. Причината вещите предмет на престъплението да се върнат в патримониума на жертвата не е последващо
добросъвестно поведение на дееца, който изпитвайки угризения, че е пребил и
ограбил възрастен човек е решил да обезщети вредите които е причинил, а
обстоятелството,че подсъдимият е изгубил отнетото, защото е бил под
въздействието на алкохол.
Преценявайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, съдът намира, че е налице изключителен
превес на отегчаващите, при наличието на само едно смекчаващо и то с уговорките
направени по-горе. Налага се извода,че наказанието „Лишаване от свобода” за престъплението
по чл.199, ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1,във вр. с
чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК следва да е от средата към максимума на
предвидения от закона срок. В конкретния случай наказание лишаване от свобода
за срок от тринадесет години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим ще е съответно на обществената
опасност на деянието и дееца и ще е достатъчно, за да бъдат постигнати целите
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Що се отнася до престъплението по чл.170, ал.2 – пр.1, във вр. с ал.1 от НК, като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства също следва да се имат предвид миналите осъждания на
дееца. Видно от приложеното към делото свидетелство за съдимост подсъдимият е
започнал с престъпната си дейност още като непълнолетен и с течение на годините
е изградил трайни престъпни навици и пренебрежително отношение към обществения
ред и правата на останалите членове на обществото. Това се установява и от
изключително лошата му характеристична справка. Прави впечатление, че
първоначално съдилищата са проявявали снизходителност към дееца, като са му
налагали минимални наказания, дори и наказания под минимума предвиден от закона
и са отлагали изпълнението им, при условията на чл.66 и 69 от НК. Впоследствие
при продължилата упорита престъпна дейност съдилищата са групирали наложените
на подсъдимия наказания /които прочее също са около минимума предвиден в
закона/ по най-благоприятен за него начин и невинаги са прилагали разпоредбата
на чл.24 от НК. Очевидно обаче тази снизходителност не е била правилно
изтълкувана от подсъдимия, който вместо да коригира поведението си е продължил
да върши престъпления развивайки чувство за безнаказаност. В този ред на мисли
личността на извършителя може да се опише като егоцентричен тип, поставящ себе
си и задоволяването на собствените си желания и нужди над правата на останалите
членове на обществото, нежелаещ да се поучи от минал негативен опит и изградил
траен и краен престъпен модел на поведение.
Налага се извода, че спрямо него
следва да се приложи по-интензивна репресия която да го принуди да се
съобразява с обществения ред. Освен това, така ще се постигне и друга от целите
на наказанието-извършителят ще бъде изолиран за по-дълъг период от останалите
граждани, които ще бъдат защитени от посегателствата му.
В процесния
случай особено важна е и генералната превенция като цел на наказанието. Почти
ежедневно подобен вид престъпления /нападения над самотно живеещи възрастни
хора в дома им, упражняване на насилие върху тях, често в много крайна форма и
отнемане на вещи, в немалко случай на не особено висока стойност/ са предмет на
коментари и дебати в медиите. Очевидна е нуждата от поправително и възпитателно
въздействие и върху останалите членове на обществото, склонни към извършване на
такива прояви.
На следващо място необходимо е да
се отбележи, че предмет на настоящето дело са две престъпления осъществени по
едно и също време.
Фактът, че към настоящия момент свид. И.Б., с която подсъдимият живеел съпружески към
момента на извършване на престъпленията, е станала майка не може да се тълкува
категорично в полза на подсъдимия. Липсват доказателства последният да е баща
на детето, а и поведението на същия в нощта на извършване на престъпленията не
е характерно за загрижен бъдещ родител. От показанията на тази свидетелка и
нейния брат-свид. Ц.Б. се установява, че след като е
изпил голямо количество алкохол подсъдимият е пренебрегнал молбите й да остане
с нея в дома който са обитавали, а е излязъл и след това е извършил
престъпленията предмет на настоящето производство.
Единственият факт, който би могъл
да се тълкува като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство е, че престъплението
по чл.170, ал.2 – пр.1, във вр. с ал.1 от НК един вид
е съпътствало основното замислено и осъществено от дееца такова-това по чл.199,
ал.1,т.4, във вр. с чл.198, ал.1,във вр. с чл.29, ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК и не е било основна
цел на подсъдимия.
Преценявайки отегчаващите и
смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, съдът намира, че е налице
изключителен превес на отегчаващите, при наличието на само едно смекчаващо.
Налага се извода,че наказанието „Лишаване от свобода” за престъплението по чл.170, ал.2 – пр.1, във вр. с ал.1 от НК следва да е от средата към максимума на
предвидения от закона срок. В конкретния случай наказание лишаване от свобода
за срок от четири години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим ще е съответно на обществената опасност
на деянието и дееца и ще е достатъчно, за да бъдат постигнати целите визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Тъй като и двете престъпления,
предмет на настоящето производство са извършени от подсъдимия преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях при условията на чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия трябва да с9е наложи най-тежкото от тях, а именно тринадесет
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59,ал.2,във вр.с ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан,
считано от 21.10.18г.
След влизане на присъдата в сила,
веществените доказателства 1 бр. черно горнище на анцуг, 1бр. черно-сиво
долнище на анцуг и един чифт маратонки „***“ да се върнат на подсъдимия,
веществените доказателства 2 бр. парчета
от черга, 1 бр. дървена пръчка, 1 бр. червен фенер, 1 бр. брадва с дървена
дръжка, 1 бр. грейка, 1 чифт вълнени чорапи и 1 бр. риза да се върнат на
частния обвинител Г.В.В., а останалите веществени
доказателства да се унищожат.
На осн.чл.189,ал.3
от НПК подсъдимият следва да бъдат осъден да заплати разноски както следва:
- по сметка на ОД на МВР – П.-сумата
5387,85 лева.
- по сметка на Окръжен съд – гр.П.
-сумата 560,20 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: