№ 976
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110208591 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „****“ АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано заедно от
изпълнителните директори С.Н.А. и Л.Л.С., чрез пълномощника – юрк.А.В.,
против наказателно постановление №Р-10-155/03.06.2022 г., издадено от
заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, с което на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648,
ал.1 от КЗ, са наложени две имуществени санкции в размер на 2000 лева, за
две нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП, поради издаването му в нарушение
на материалния закон в частта за налагане на втора санкция за едно и също
нарушение. В този смисъл твърди, че ползвателят на застрахователни услуги
е подал едно уведомление-претенция за настъпило застрахователно събитие,
констатирано като пъпна херния и извършена оперативна интервенция. Във
връзка с така настъпилото застрахователно събитие, процесната
застрахователна полица покривала два риска – изплащане на застрахователно
1
обезщетение за болничен престой и изплащане на обезщетение за временна
неработоспособност от заболяване, но единствено за целите на отчетността
пред регулаторния орган и за вътрешни цели, дружеството е образувало две
застрахователни преписки по всеки покрит риск, съответно за риска -
обезщетение за болничен престой, и за риска – обезщетение за временна
неработоспособност. Твърди, че на 22.03.2022 г., дружеството е определило и
заплатило обезщетение на застрахованото лице, така както е констатирано от
КФН, т.е. по двете щети. Не оспорва факта, че е налице не спазен срок за
произнасяне по уведомление-претенция на застрахованото лице с вх.№1-
3865/22.11.2021 г., във връзка, с което КФН издава процесните АУАН и НП,
но навежда доводи, че застрахователният договор е един, застрахователната
полица е също една, едно е настъпилото застрахователно събитие и е
подадено едно уведомление-претенция от застрахованото лице, като на
лицето е изплатено едно обезщетение и по двете щети в един и същи ден,
поради което не спазеният срок за произнасяне представлява едно
административно нарушение, настъпило на една дата, с оглед на което е
нарушена една разпоредба на КЗ.
Относно наложената имуществена санкция по пункт 2-ри от НП,
навежда доводи за превратно отразяване на основанията за нейното налагане,
а именно: след като извършва констатациите си общо по двете претенции, а
след това изведнъж отделя извършените плащания в отделни по двете
претенции, а по-късно в разпоредителната част на НП налага две отделни
санкции с едно и също констатирано нарушение поотделно за двете
претенции, образувани единствено за вътрешни на застрахователя цели,
въпреки, че АНО е запознат с вътрешната процедура по оформяне на
застрахователни щети по рискове за целите на отчетността пред КФН и
вътрешните правила за проследимост на щетимостта и статистика по
различните покрити рискове. Счита, че е налице бланкетно налагане на две
имуществени санкции, без да се вземат предвид конкретните обстоятелства по
посочената застрахователна претенция, като е пренебрегнат основен принцип
на правото, а именно: забраната за налагане на две наказания за едно и също
нарушение.
Моли съда да отмени процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно изцяло, доколкото не може да се направи обективна
2
преценка коя от двете санкции трябва да бъде потвърдена и коя да се отмени,
поради липса на мотиви от АНО, които да позволят извършването на такава
преценка.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.А.В., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени изцяло процесното НП, на посочените в жалбата основания.
Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.Б.Г. след
приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди изцяло
обжалваното НП на основания, изложени в писмени бележки по делото от
друг пълномощник.
Оспорва направеното възражение от жалбоподателя относно допуснато
нарушение на материалния закон. Навежда доводи, че самият застраховател е
завел две отделни претенции, във връзка с покритието на различни
застрахователни рискове, поради което е прието, че се претендират различен
вид разходи и са извършени две административни нарушения.
Навежда доводи, че закъснението по двете претенции е над три месеца,
поради което и наложените наказания са в размер, близък до предвидения в
закона минимум.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Видно от
приложеното по делото известие за доставяне, процесното НП е връчено на
упълномощено лице от жалбоподателя на 08.06.2022 г., а жалбата е подадена
на 22.06.2022 г., съгласно отразената дата на входящия номер върху нея,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх.№91-02-199/28.02.2022 г. от
К.А.М., в която се съдържа оплакване за липса на произнасяне по предявени
претенции за изплащане на застрахователно обезщетение на основание
договор за групова застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“,
обективиран в застрахователна полица №**********/ **********, сключен
между „****“ АД и ТД на НАП-София, контролният орган изискал от
дружеството-жалбоподател писмени обяснения по случая и заверени преписи
от относимите документи по предявените претенции, с писма на КФН изх.
№91-02-199 от 01.03.2022 г., от 18.03.2022 г. и от 06.04.2022 г., отговорите на
които постъпили в КФН с писма вх.№91-02-199 от 15.03.2022 г., от 29.03.2022
г. и от 18.04.2022 г.
В хода на извършената проверка на представените документи, било
установено, че на 22.11.2021 г., пред дружеството-жалбоподател са предявени
две претенции – претенция №9392 и претенция №10324, вследствие на
подаден документ „Уведомление-претенция за изплащане на суми и/или
обезщетения“, регистриран с вх.№1-3865/22.11.2021 г., от К.А.М., като
преписките били образувани по повод настъпило застрахователно събитие –
заболяване на К.А.М., на основание договор за групова застраховка срещу
злополука и застраховка „Живот“, обективиран в застрахователна полица
№**********/**********, с период на застрахователното покритие от
01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. включително. Контролните органи установили,
че в уведомлението били посочени пълни и точни данни за банковата сметка
на застрахованото лице, като претенция №9392 била регистрирана по повод
на покрития риск „дневни пари за болничен престой над 5 до 100 дни“,
вследствие на заболяване, а претенция №10324 – по повод на покрития риск
„временна загуба на трудоспособност вследствие на заболяване над 20 до 100
дни“.
Контролните органи констатирали още, че на 22.11.2021 г., заедно с
предявените две претенции, на застрахователя били представени всички
доказателства, необходими за установяването им по основание и размер,
както и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено
обезщетение.
4
В хода на проверката на представените документи било установено, че
след 22.11.2021 г. от ползвателя на застрахователни услуги не били изисквани
допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и
размера на предявените претенции по смисъла на чл.106 от КЗ, както и
документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
Контролните органи установили, че дружеството-жалбоподател се
произнесло на 22.03.2022 г. по претенция №9392, като изплаща на
застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 24,40 лева,
като на същата дата – 22.03.2022 г. се произнесло и по претенция №10324 – с
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 169,40 лева.
Въз основа на така направените констатации, компетентно длъжностно
лице: В. Р. Ш., заемащ длъжността „главен експерт“ в Отдел
“Правоприлагане“, Дирекция “Застрахователен надзор“ при КФН, в
присъствието на двама свидетели при съставяне на акта: З.Н.Н. и П.В.К.,
съставила АУАН №Р-06-191 на 19.05.2022 г., против дружеството-
жалбоподател, вменявайки му извършването на две административни
нарушения на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, както следва:
1.На 14.12.2021 г., в гр.София, след като е възникнало задължение,
съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106 от КЗ по претенция №9392 – 22.11.2021 Г., но
не по-късно от 13.12.2021 г. включително, да се произнесе, като определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането, застрахователят се е произнесъл по претенция
№9392, като е изплатил застрахователно обезщетение на 22.03.2022 г. – извън
рамките на законоустановения срок.
1.На 14.12.2021 г., в гр.София, след като е възникнало задължение,
съгласно чл.108, ал.1 от КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106 от КЗ по претенция №10324 – 22.11.2021 Г.,
но не по-късно от 13.12.2021 г. включително, да се произнесе, като определи
и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
мотивирано откаже плащането, застрахователят се е произнесъл по претенция
№10324, като е изплатил застрахователно обезщетение на 22.03.2022 г. –
извън рамките на законоустановения срок.
АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощен от
5
жалбоподателя представител, на датата на неговото съставяне – 19.05.2022 г.,
срещу подпис и без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да
представи пред АНО писмени възражения в законоустановения срок.
Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно
длъжностно лице, в качеството си на член на КФН, изпълняващ правомощия
на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, издал процесното НП, против дружеството-жалбоподател, с което му
наложил две имуществени санкции за две извършени административни
нарушения, както следва:
1.На основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от
КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ;
2.На основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от
КЗ – имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.108,
ал.1 от КЗ.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят Ш.. От
неговите показания се установява, че на основание постъпила жалба в КФН
от ползвател на застрахователни услуги са изискани необходимите документи
от застрахователното дружество, от които е установил, че по две от
предявените претенции за два различни разхода, дружеството-застраховател
не се е произнесло в законоустановения срок по чл.108, ал.1 от КЗ, поради
което е съставил АУАН за две административни нарушения. Показанията на
свидетеля Ш. кореспондират на всички събрани по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие, при съобразяване
на обстоятелството, че същите изхождат от лице, даващи показания за
непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните
задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото.
Приложените към АНП писмени доказателства /включително и
представените от жалбоподателя документи, касаещи двете предявени
6
претенции/, съдът също кредитира с доверие, доколкото са пряко относими
към предмета на доказване по делото и не се оборват от други
доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и
материално компетентни органи, съгласно представената Заповед №3-
139/10.05.2022 г., в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени по тежест нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на дружеството-жалбоподател да научи за какви точно и колко на
брой административни нарушения е санкциониран. Фактическите
обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част на АУАН и НП,
като съдът не констатира проворечия, както между направеното словесно
описание в двата акта на двете нарушения и на обстоятелствата, при които са
извършени, така и между действително установената фактическа обстановка
от събраните по делото доказателства.
Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани писмени
доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин,
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, именно, че на 22.11.2021 г.,
пред дружеството-жалбоподател са предявени две претенции от К.А.М. за
изплащане на застрахователно обезщетение на основание договор за групова
застраховка срещу злополука и застраховка „Живот“, обективиран в
застрахователна полица №**********/**********, сключен между „****“
АД и ТД на НАП-София - претенция №9392 и претенция №10324, вследствие
на подаден един документ от застрахованото лице - „Уведомление-претенция
за изплащане на суми и/или обезщетения“, регистриран с вх.№1-
3865/22.11.2021 г., по повод настъпило застрахователно събитие – заболяване
на К.А.М.. Безспорно се установява, че в уведомлението са посочени пълни и
точни данни за банковата сметка на застрахованото лице, като претенция
7
№9392 е регистрирана по повод на покрития риск „дневни пари за болничен
престой над 5 до 100 дни“, вследствие на заболяване, а претенция №10324 –
по повод на покрития риск „временна загуба на трудоспособност вследствие
на заболяване над 20 до 100 дни“, както и че на посочената дата на
предявяване на двете претенции – 22.11.2021 г, на дружеството-жалбоподател
са представени всички доказателства, необходими за установяването им по
основание и размер, както и пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да бъде изплатено обезщетение, и след тази дата от ползвателя на
застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства,
необходими за установяване на основанието и размера на предявените
претенции по смисъла на чл.106 от КЗ, както и документи, изискуеми по
силата на нормативен акт.
Безспорно се установява от приложените по делото платежно
нареждане, че дружеството-жалбоподател се е произнесло по претенция
№9392 едва на 22.03.2022 г., когато изплаща по банков път на застрахованото
лице, застрахователно обезщетение в размер на 24,40 лева, т.е. извън
законоустановения срок по чл.108, ал.1 от КЗ.
Безспорно се установява от приложеното по делото платежно
нареждане, че дружеството-жалбоподател се е произнесло и по претенция
№10324 на същата дата – 22.03.2022 г., когато изплаща по банков път на
застрахованото лице, застрахователно обезщетение в размер на 169,40 лева,
т.е. извън законоустановения срок по чл.108, ал.1 от КЗ.
Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ вменява в задължение на
застрахователя в срок от 15 работни дни от представянето на всички
доказателствата по чл.106 от КЗ, да се произнесе по претенцията по
застраховки по Раздел I от приложение №1, или по т.1-3, 8-10 и 13-18, Раздел
II, буква „а“ от приложение №1, които не са застраховки на големи рискове,
по един от двата алтернативно предвидени в т.1 и т.2 от същата разпоредба
начини - като определи и изплати обезщетение или мотивирано откаже да
изплати такова. В конкретния случай е установено, че произнасянето по всяка
една от заведените две претенции е настъпило след изтичане на 15-дневния
срок, предвиден в закона за произнасяне по претенция, произтичаща от този
вид застраховка. Нарушението е формално и се е изразило в противоправно
бездействие на застрахователя. Извършено е на следващия ден, след изтичане
8
на 15-дневния срок за произнасяне /изтичащ на 13.12.2021 г. включително/, а
именно – на 14.12.2021 г., поради което съдът приема, че както в АУАН, така
и в НП правилно е определена датата на извършване на нарушенията.
Застрахователното обезщетение и по двете претенции е изплатено едва на
22.03.2022 г., т.е. три месеца и осем дни, след изтичане на законоустановения
срок, с което жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ от обективна страна. Безспорно установените
две нарушения са ясно и подробно описани в АУАН и НП, като съдът намира,
че между словесното описание на нарушенията и дадената им правна
квалификация е налице пълно съответствие. Двете нарушения са извършени
на 14.12.2021 г. и са установени в хода на извършената проверка от
контролните органи, при преглед на представените документи от
жалбоподателя, последните представени на 18.04.2022 г. Предвид
гореизложеното, съдът приема, че както в АУАН, така и в НП, правилно е
определена датата на извършване на нарушението и датата на неговото
установяване, а с оглед датата на съставяне на АУАН – на 19.05.2022 г., и
датата на издаване на НП – на 03.06.2022 г., съдът намира, че и двата акта са
издадени в рамките на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
„****“ АД има качеството засраховател, поради което се явява адресат
на регламентираната забрана в посочената разпоредбата. Освен това,
дружеството-жалбоподател е юридическо лице и като такова носи обективна,
безвиновна отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на извършеното нарушение.
Неоснователно се явява релевираното от жалбоподателя възражение за
нарушение на основен принцип на правото, а именно: забраната за налагане
на две наказание за едно и също нарушение. Няма спор по делото, че пред
дружеството-застраховател са предявени две претенции - №9392 и №10324,
на основание валидно сключен застрахователен договор по групова
застраховка и застраховка „Живот“, с период на застрахователно покритие от
01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. Видно от приложените документи по
преписката, жалбоподателят се е произнесъл с два отделни доклада по всяка
една от предявените претенции, като за всеки един от рисковете по двете
претенции /по №9392 - „Дневни пари за болничен престой, вследствие на
заболяване“, и по №10324 – „Временна неработоспособност, причинена от
9
заболяване“, е определил и изплатил различни по размер обезщетения. Двата
риска са предвидени в общите условия на дружеството-жалбоподател /т.8.4,
т.8.6, като с настъпването на застрахователното събитие – заболяване с
боничен престой, безспорно се покриват и двата риска – за временна
неработоспособност и за дневни пари за болничен престой. В случая, самият
застраховател е завел две отделни претенции, във връзка с покритието на два
различни застрахователни рискове, въз основа на които се претендират
различен вид разходи, макар и предявени с едно „Уведомление-претенция за
изплащане на суми и/или обезщетения“ от ползвателя на застрахователни
услуги на основание един и същ застрахователен договор, като направените
възражения от жалбоподателя, че е налице само едно нарушение на основание
горните констатации, се явяват неоснователни. Тъй като с бездействието си,
жалбоподателят е допуснал забавено произнасяне и по двете предявени
претенции за два отделни риска, правилно с АУАН са му вменени две
административни нарушения, а с процесното НП са му наложени две отделни
имуществени санкции, при спазване изискванията на чл.18, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко
едно от тях. Видно от обстоятелствените части на АУАН и НП е, че ясно и
отчетливо са описани две отделни деяния, за всяко от което е наложена
отделно имуществена санкция, поради което не са допуснати релевираните в
жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон.
Наказващият орган е определил санкцията за извършено нарушение,
съобразно разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от ЗК, която предвижда налагане
на имуществена санкция на юридически лица или еднолични търговци в
размер от 1000 до 20 000 лева, което извърши или допусне извършване на
нарушение на разпоредбите на този кодекс. АНО е изложил мотиви за
налагане на имуществена сакция за всяко едно от вменените нарушения на
чл.108, ал.1 от КЗ в размер, малко над минимално предвидения в закона - в
размер на 2000 лева за всяко едно от тях, а именно: при вземане предвид
срока на закъснението от три месеца и осем дни, в който дружеството се е
произнесло по всяка една от предявените две претенции. Отделно от горното,
фактът на две извършени нарушения от дружеството-жалбоподател и то от
един и същи вид, несъмнено разкрива по-висока степен на обществена
10
опасност на всяко едно от двете деяния, тъй като показва тенденциозност в
поведението на застрахователя да не се съобразява с предвидените срокове в
КЗ, при изпълнение на задълженията си. Това обстоятелство, също
обосновава завишения размер на наложените санкции. С оглед на горното,
съдът намира, че наложените наказания на жалбоподателя, именно по реда и в
размерите на санкционната разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, която касае
нарушения, които не са повторни, се явяват справедливи по размер,
достатъчни и необходими за постигане целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН, а именно: в качеството си на застраховател, жалбоподателят да
изпълнява в законоустановените срокове задълженията си по КЗ, възникнали
във връзка с поетите рискове.
Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като
„маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е
формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, поради което и наведените доводи от жалбоподателя за
липса на настъпили вредни последици, се явяват неирелевантни в настоящия
случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност спрямо други административни нарушения от същия вид, още
повече, че са извършени две отделни административни нарушени.
Изпълнителното деяние се изразява в бездействие и с извършването му са
поставени под заплаха интересите на ползвателя на застрахователни услуги,
доколкото непроизнасянето или прекомерното забавяне на произнасянето по
предявени застрахователни претенция, винаги води до създаване на
несигурност за последния, тъй като го възпрепятства своевременно да
организира защитата на правата си. Защитата и интересите на увредените
лица е поставена над интересите на застрахователя /чл.2, ал.1 от КЗ/ и
предвиждането на срок до 15 работни дни за произнасяне по предявената
претенция от застраховани лица, цели да бъдат защитени техните интереси.
Ето защо, непроизнасянето в този срок или произнасянето след неговото
изтичане, особено със забава от няколко месеца – в случая три месеца и осем
дни, няма как да бъде подведено под нормата на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил и АНО.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено.
11
По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от
ЗАНН, следва на ответната страна по жалбата – КФН, да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препращата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание с разпит на един свидетел, не представлява фактическа и правна
сложност, поради което следва да се присъди в полза на КФН,
юрисконсултско възнаграждение към минимума от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №Р-10-
155/03.06.2022 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на „****“ АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано заедно от
изпълнителните директори С.Н.А. и Л.Л.С., на основание чл.647, ал.2 и
чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, са наложени две имуществени
санкции в размер на 2000 лева, за две нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, „****“ АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано заедно от
изпълнителните директори С.Н.А. и Л.Л.С., да заплати на КОМИСИЯ ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР, сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
представляваща направени разноски за процесуално представителство пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14 – дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните,
12
че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13