Р Е Ш Е Н И Е
град София, 04.05.2023г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …..………… разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10693 по
описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – М.Н.П.-С., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Р.С., срещу решение №159854 от 24.07.2020г., постановено по гр.д.№5586/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, в частта, в която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ като е осъдена жалбоподателката да заплати на „Т.С." ЕАД сумата от 478.83 лв., главница, представляваща припадащата ѝ се част от стойността на доставена в имот, с абонатен №150166, топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., ведно със законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.01.2019г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 765.02 лв., представляваща направени по делото разноски.
В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на
съдебното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че в хода на
съдебното производство е останал недоказан факта на възникналите договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия, тъй като при доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани
доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателката
е собственик на процесния топлоснабден
имот. Поддържа се още, че името на наследодателката
на жалбоподателката, респективно последната, не
фигурират в списъка на етажните собственици, който факт не е отчетен от
първоинстанционния съд при обосноваване на извода, че е придобила правото на
собственост върху процесния топлоснабден
имот. На следващо място се оспорват
констатациите на съда досежно установяване на реалното количество на доставена
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на
изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца
суми, като недоказващи реално потребление. Твърди се, че ищецът не е доказал
изправността на уредите за отчитане на топлинна енергия, предвид на което е
останал недоказан факта на реално потребената топлинна енергия за процесния
имот през исковия период. Допълнителни аргументи в същия
смисъл са изложени и в писмена защита. Предвид
на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението
на СРС в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ спрямо жалбоподателката.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД, не депозира
писмен отговор, в представени молби от 07.02.2022г. и от 10.04.2023г. се взема
становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт с който да потвърди решението на СРС
в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност по отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Н.” ЕАД не изразява
становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са
от „Т.С.” ЕАД срещу М.Н.П.-С. и Албена Н.Н. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед
заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен
контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта,
в която е уважен предявения
осъдителен иск за главница срещу ответницата - М.Н.П.-С.. В останалата
част като необжалваемо
решението на СРС е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваната част е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответницата - М.Н.П.-С. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД като е осъдена жалбоподателката да заплати на „Т.С." ЕАД
сумата от 478.83 лв., главница, представляваща припадащата
ѝ се част от стойността на
доставена в имот, с абонатен №150166, топлинна енергия за периода
от м.05.2016г. до м.04.2018г.,
ведно със законна лихва за периода от датата
на подаване на исковата молба
в съда - 29.01.2019г. до изплащане на вземането. Прието е, че през исковия период между Е.Б.М.в качеството й на наследодателка на
ответниците и ищеца е възникнало договорно правоотношение, по силата
на което Е.Б.М.в качеството на собственик на процесния имот се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди по
аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има
задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния
имот за исковия период, съответно след нейната смърт наследниците й по закон, които в случая се явяват ответниците по делото са придобили на основание наследствено правоприемство правото на собственост върху процесния топлоснабден имот и всеки от тях отговаря за задълженията на своята наследодателка съразмерно на притежаваната ид.ч. от правото на собственост върху имота, т.е. до размер на 1/2 част за всяка от тях. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото
доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в процесния топлоснабден имот, т.е.
доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за исковия
период от време. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение
на задълженията си, посочени
в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи в частта,
в която е уважен предявения
срещу ответницата - М.Н.П.-С. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД като на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да
обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба
досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.
Във връзка
с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата
на последната облигация е същата
да възниква, съществува и
да се прекратява при законовоустановените
предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба,
без да отдава правно
значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията.
Неоснователен е доводът на въззивника, че по делото е останал недоказан факта на възникналите договорни отношения между наследодателя на ответниците и ищеца за доставка
на топлинна енергия досежно процесния
топлоснабден имот. Предвид нормата на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички
собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието битов клиент на топлинна енергия е
дадена с разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на
топлинна енергия са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които
ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната
законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови
нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно
право на ползване. В конкретния
случай от анализа на събраните доказателства
– нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №162, том II, рег.№7165, нот.дело №312/2005г., се установява,
че на 03.08.2005г. Е.Б.М.е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот. Аргумента, поддържан във въззивната жалба, че след като
името на наследодателката на ответниците
не фигурира в списъка на етажните собственици в жилищната сграда, в която се
намира процесния топлоснабден
имот, е достатъчен да се приеме, че същата не е собственик на имота, е изцяло
неоснователен доколкото този списък на етажни собственици не представлява годно
доказателство по смисъла на закона, установяващо придобиване, респективно липса
на право на собственост. В случая единствен правнорелевантен
факт досежно възникването
на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът,
респективно носителят на
ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото е доказано, че собственик
на имота през исковия период е Е.Б.М.,
поради което същата се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от
ДР на ЗЕ и има задължение
да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна
енергия в процесния имот за
исковия период. След смъртта
на Е.Б.М./която е настъпила
след края на исковия период/ наследниците
по закон – ответниците по делото,
отговарят за задълженията
й, съобразно притежаваната
от всеки от тях наследствена квота, в случая по 1/2 част. При тези аргументи
е налице основание в закона за ангажиране
на отговорността на ответниците
в качеството им на наследници
на починалата след край на исковия
период тяхна наследодателка
Е.Б.М..
На следващо място неоснователни
са релевираните възражения във въззивната жалба за
недоказан обем и качествени показатели на доставената до топлоснабдения
имот топлинна енергия. От събраните по делото писмени доказателства и при
кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за
установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия при дялово
разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на
потребената топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране
заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството на
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е
изчислено по формула, съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба
№16-334. Следователно се налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота
на ответниците са начислени в
съответствие с действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване
и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта
топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което
и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените във въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На
следващо място неоснователен се явява и доводът в жалбата в смисъл, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на
топлинна енергия. В приетото по делото заключение на СТЕ експертът –топлотехник
изрично е посочил, че при
направените от него справки е установил, че общият
топломер, монтиран
в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е изправен. Следователно начислените от
ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват
реалните количества доставена на същия топлинна енергия.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се
базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ
във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата доставена на същия топлинна енергия.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваната част, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото няма подаден писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това
положение само за депозирани две бланкетни
и идентични по съдържание молби, в полза на въззиваемата страна не се дължи
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
На следващо място,
съдът приема, че на основание чл.77 от ГПК, ответницата - М.Н.П.-С. следва да бъде осъдена да заплати
по сметка на СГС, сумата от 25.00 лв.,
дължима държавна такса по подадената, чрез назначения й особен представител адв.Р.С. въззивна
жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №159854 от 24.07.2020г., постановено
по гр.д.№5586/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА М.Н.П.-С., с ЕГН **********,***; да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.77 от ГПК сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет
лева/, представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./