Р
Е Ш Е Н И Е
№
117
гр.
Габрово, 16. 12.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и пети
ноември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
СЪСТАВ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
и секретар: Радина Церовска, с участието на прокурор от
Окръжна прокуратура Габрово Надежда Желева, постави за
разглеждане докладваното от председателя к. адм.
н. д. № 107 на
Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна
жалба с вх. № СДА-01-1873 от 16.10.2020 г., подадена от ОД на МВР - Габрово, представлявана от директор на същата
Б. М., против съдебно решение № 338 от 31.08.2020 г. по описа на Районен
съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 699 от 2020 г. по описа на същия
съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 76 от 4.05.2020 г. на
директор ОД на МВР – Габрово, с което на А.Е.С. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2,
във вр. с ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от същия нормативен акт. Касаторът моли
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на отмененото с
него НП.
Нарушението, за
което от С. е потърсена административно-наказателна отговорност, се изразява в
следното: На 25.04.2020 г., около 09.25 ч., в гр. Габрово, в парк ***** – открито
обществено място, се разхожда пеша, без да е поставил защитно средство,
покриващо носа и устата, при наличие на обявено в Република България извънредно
положение с Решение от 13.03.2020 г. на НС и въведена на основание чл. 63, ал.
1 от ЗЗ със заповеди №№ РД-01-143 от 20.03.2020 г., РД-01-154 от 26.03.2020 г.
и РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата.
В подадената против
това НП жалба до РСГ С. изразява становище, че се касае за маловажен случай,
като той не отрича, че действително на посочените дата час и място се е
разхождал без посоченото защитно средство, като в това време той обикалял
алеите, като пушел цигара, поради което защитното средство било под устата му. Счита,
че неправилно бил санкциониран по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, тъй като основанието
за налагане на санкция в неговия случай следвало да бъде чл. 44 от същия
нормативен акт. Към онзи момент в града нямало нови случаи, заболелите били
няколко човека. По настоящем тази мярка е отменена, въпреки многобройните
случаи, като очевидно е преценено, че тя е нецелесъобразна и от нея няма
смисъл. Смята, че в момента спрямо него действа по-благоприятна норма, която не
изисква от него поведението, за което е санкциониран. Моли за приложение на
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН в
този смисъл.
За да постанови
съдебния си акт РСГ е счел, че описаната фактическа обстановка е правилно
отразена и доказана. Намира процесното НП за незаконосъобразно по следните
съображения: С посочената в АУАН и НП Заповед от 13.03.2020 г. на МЗ не е
въведено задължение за носене на маски на открито. Такова задължение било
въведено с последваща Заповед от 11.04.2020 г. на същия административен орган,
с която той допълва предходната такава и създава нова т. 9, въвеждаща това
задължение. Първоначалната заповед е бивала допълвана и изменяна многократно, като
от това било видно, че възпроизведеното в АУАН не било точно и пълно. Освен
това то не съдържа никакви констатации относно заповедта от 11.04.2020 г.
Третата цитирана Заповед от 24.04.2020 г. само е удължила действието на
предходната и не въвежда ново задължение до 13.05.2020 г. При това положение
съдът е счел, че отразеното в акта не съдържа необходимите данни за поведение,
което да се явява в разрез с цитираните в него заповеди, както и че основанията
за това са били създадени в резултат на недопустими действия, извършени от
страна на АНО, който не е имал право да включва различни обстоятелства от тези,
които са отразени в съставения АУАН. След като го е сторил, то очевидно е
санкционирал жалбоподателя за нарушение, което не е било установено преди това
според предвидения в ЗАНН ред. Изложеното сочи за причина, която води до
определяне на обжалваното НП за незаконосъобразно и обосновава основателността
на отправеното искане за неговата отмяна като такова по същество. По тази
причина РСГ не обсъжда възраженията за прилагане на чл. 28 и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
В законния срок
против това съдебно решение е подадена касационна жалба от заинтересована
страна, явяваща се допустима и редовна, поради което съдът разгледа същата с
оглед нейната основателност.
Касаторът намира,
че първоинстанционният съдебен акт е немотивиран и незаконосъобразен, тъй като
не съдържа ясни и последователни мотиви за отмяната на НП. В него АНО е посочил
заповедите на МЗ, с които са въведени първоначалните противоепидемични мерки, въвеждането
на процесната такава за носене на маски на открито и заповедта, с която е
продължено действието на процесната мярка.
Против касационната
жалба С. е подал писмен отговор, като я оспорва.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, също
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Представителят на
ОП – Габрово счита, че жалбата е неоснователна и първоинстанционният съдебен
акт следва да се остави в сила.
Съдът извърши
служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния съдебен акт.
АСГ счита,
че при издаването на процесните АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения
на процедурата, вкл. на изискванията за форма и реквизити, както и нарушения на
материалния закон или на неговите цели и принципи, а санкцията се явява
законосъобразно индивидуализирана и наложена.
В АУАН, въз основа
на който е издадено процесното НП, е посочено същото нарушение, а то се
изразява в това, че С. не е изпълнил противоепидемична мярка, въведена от НС по
време на извънредното положение от министъра на здравеопазването със Заповед №
РД-01-124 от 13.03.2020 г., която в последствие е изменяна и допълвана
многократно. Този ОАА е посочен както в АУАН, така и в процесното НП. С всички
последващи заповеди, изброени в съдебното решение на РСГ, както и в последващи
Заповеди № РД-01-197 от 11.04.2020 г. и № РД-01-236 от 24.04.2020 г. на същия
административен орган се допълва и изменя първоначалната такава, като по този
начин те стават част от нея. Така и с въвеждането на т. 9 от Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020 г. отново се допълва първоначалната от 13.03.2020 г.,
като се въвежда процесното задължение за носене на маска и посочени други
предпазни средства на открито, като изрично е посочено, че това следва да се
прави в парковете, където е бил и С.. Аналогично – когато с ПЗР на един
нормативен акт се допълва и/или изменя друг, то при нарушения в тази връзка се
сочи изменения НА, от който съответните допълващи и изменящи норми са станали
част, а не ПЗР на този, който съдържа изменението. Това е така, защото
изменението, респективно допълнението, е част от основния акт – нормативен или
друг юридически, в случая – общ административен такъв. Заповедта от 11.04.2020
г. въвежда процесното задължение да периода от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г.,
като нарушението е допуснато в този период. По същия начин и със заповедта от
24.04.2020 г., също посочена в АУАН и в НП, крайният срок за действието на
мярката от уреден до 26.04.2020 г., се заменя с 13.05.2020 г., като тази трета
заповед е издадена в деня, преди нарушението и тя също е част, инкорпорирана в
текста на първоначалната заповед от 13.03.2020 г.
В случая
настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че
с непосочването на междинната заповед от 11.04.2020 г. в АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което следва да доведе до отмяна на НП само
на това основание. В случая нарушението е ясно описано – ненонесене на
предпазно средство на посочените дата, час и място в нарушение на забраната,
въведена от МЗ на основание чл. 209а от ЗЗ, съгласно която разпоредба който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието
не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при
повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Самата заповед на
МЗ не може да се сочи като нарушена нормативна разпоредба, т.к. тя съставлява
ОАА, а не нормативен такъв и по тази причина правилно в АУАН и НП е посочена
като нарушена именно тази разпоредба от ЗЗ. Нарушената заповед е първоначалната
такава от 13.03.2020 г., т.к., както вече бе посочено, останалите цитирани
такива нямат самостоятелно битие, а са част от нея, като допълващи и изменящи
я. По несъмнен начин е установено нарушение на тази заповед, като е посочено
точно в какво се изразява това нарушение и противоправното поведение е
установено безспорно от обективна и субективна страна.
Дали
въведените мерки са законосъобразни или дори действителни, дали те се споделят
като целесъобразни, необходими, правилни, адекватни, своевременни и т.н. от
адресатите на въведените с тях забрани и задължения е без значение, след като
са въведени с общозадължителен административен акт, който подлежи на изпълнение
до момента на изричната му отмяна или оттегляне. Към 25.04.2020 г. процесното
задължение е било действащо и неизпълнението му води до нарушаване на
посочената правна /законова/ норма, съдържаща и санкция за неизпълнение. Като е
отменил НП по тези съображения, първоинстанционният съд се е произнесъл с един
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Тъй като РСГ
не е разгледал останалите възражения на привлеченото към административно
наказателна отговорност лице, настоящата съдебна инстанция следва да го направи
за процесуална икономия и тъй като делото е изяснено от фактическа страна,
поради което връщане за ново произнасяне на РС би било в нарушение на чл. 222,
ал. 1, във вр. с ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63от ЗАНН.
АСГ намира,
че случаят е типичен за вида си и не са налице основания за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. От свидетелските показания на А. М. е видно, че С. не само че е нарушил въведените със заповедта на МЗ мерки,
а от там – и ЗЗ, а е действал и съзнателно, като изрично е заявил на
проверяващите, че не се притеснява от това, че е бил без маска. Освен това той
не е бил сам в парка. Самият той се е разхождал с друго лице, също без такова
предпазно средство.
Не могат да
се споделят и вижданията на С. за приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН по
отношение на неговия случай, тъй като нормата има предвид промяна на
нормативната уредба в по-благоприятна за жалбоподателя, а в случая няма такова
изменение на правни норми в негова полза: „Ако до влизане в
сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.“. Както вече бе посочено процесната Заповед не е нормативен акт и не
съдържа „нормативни разпоредби“. Като ОАА тя е имала ограничено действие във
времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е
отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които тя
е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е
била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото.
В заключение
настоящата съдебна инстанция намира, че деянието е установено по безспорен
начин от обективна и субективна страна и за него следва да се носи
административно-наказателна отговорност. Санкцията е правилно определена. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния
закон. С оглед така изложеното първоинстанционният съдебен акт следва да се
отмени, а отмененото с него наказателно постановление да бъде потвърдено.
Пред
първоинстанционният съд ответната страна /настоящ касатор/ е поискала
присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, което искане
с оглед настоящото разрешаване на правния спор, следва да бъде уважено на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл.
78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП и в полза на ОД на МВР – Габрово да се
присъдят такива разноски на стойност 100.00 лв.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно решение № 338 от 31.08.2020 г. по описа на
Районен съд Габрово /РСГ/, постановено по н.а.х.д. № 699 от 2020 г. по описа на
същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 76 от 4.05.2020
г. на директор ОД на МВР– Габрово, с което на А.Е.С. ***, ЕГН: **********, на
основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за здравето е
наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от същия
нормативен акт.
ПОТВЪРЖДАВА
същото Наказателно постановление.
ОСЪЖДА
А.Е.С. ***, ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Габрово
деловодни разноски в размер на 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство по н.а.х.д. № 699 от 2020 г. по
описа на Районен съд Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните в
едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.