О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 12.07.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с. СИЛВЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова
въззивно ч.гр.д.№354 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД против Определение
№119 от 29.03.2019г. на Котелски районен съд, постановено по гр.д.№477/2017г.
по описа на същия съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно
производството по гр.д.№477/2017г. по описа на КРС до приключване на
производството по гр.д.№17461/2019г. по описа на СРС с влязъл в сила съдебен
акт.
Дружеството жалбоподател чрез
пълномощника адв.М.В. от БАК намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита, че районният съд не е анализирал всички събрани в хода на делото
доказателства, поради което е достигнал до грешен извод за спиране на делото.
Посочва, че „Армеец“ АД го е уведомило, че застраховката „Гражданска
отговорност“ е прекратена към 22.11.2012г., поради неплатена вноска и е подал
информация към Гаранционния фонд за това обстоятелство. По този начин било
изпълнено задължението за оповестяване прекратяването на договора и това
създавало сигурност относно правата на трети лица, в т.ч. и „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, като застраховател по застраховка „Каско“. Освен това в
настоящото производство, с участието на „Армеец“ АД като трето лице помагач,
ответникът не съумял да докаже валидно застрахователно правоотношение с
„Армеец“ АД, поради което счита, че не са налице основания за спиране на производството.
Моли съда да отмени обжалваното
определение, ведно със законните последици.
Препис от частната жалба е връчен редовно на другата
страна – К.А.К., който в
законоустановения срок чрез пълномощника адв.И.М. от САК е депозирал отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
атакуваното определение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го
потвърди. Излага основно съображения относно наличието и установеността на
валидно застрахователно правоотношение между него и ЗАД „Армеец“ към момента на
застрахователното събитие. Счита, че въпросът, който е предмет на
производството пред СРС – наличие на валидно сключена застрахователна полица с
„Армеец“ АД към датата на ПТП е от съществено значение за изхода на производството
пред КРС.
След преценка на приложените
доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№477/2017г.
по описа на Котелски районен съд е образувано въз основа на предявени от „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД против К.А.К. при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за установяване съществуване на вземания по
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№302/2017г. по описа на КРС, а именно:
главница в размер на 9711,89лв. – задължение по щета №44011511209664, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
и мораторна лихва в размер на 2605,18лв. за периода от 05.12.2014г. до подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК.
В исковата молба е посочено, че
ответника е прекия причинител на увреждането на застрахования в ищцовото
дружество автомобил по застраховка „Каско+“, в резултат на ПТП от 29.11.2012г.,
за което е изплатено застрахователно обезщетение в претендирания размер.
По делото, в законоустановения
срок, е постъпил отговор от страна на ответника К.А.К., като основните
възражения са насочени в насоката, че застраховката „Гражданска отговорност“ с
„Армеец“ АД е валидна към момента на ПТП, тъй като той своевременно и надлежно
е платил и последната застрахователна премия, поради което исковата претенция
следва да се насочи не към него, а към застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Проведената дейност по събиране на доказателства в
хода на производството се е развила основно в тази насока.
По искане на ищцовото дружество,
„Армеец“ АД е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца.
На 25.03.2019г. в Районен съд –
София е депозирана искова молба, подадена от К.А.К. против „ЗАД Армеец“ АД,
гр.София, с която е предявен положителен установителен иск за установяване
съществуването на сключен договор за комбинирана застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ от 30.01.2012г. и по същия са
платени всички дължими вноски в общ размер от 198,08лв. Въз основа на исковата
молба в СРС е образувано гр.д.№17461/2019г. по описа на съда.
В проведеното на 26.03.2019г.
открито съдебно заседание по гр.д.№477/2017г. на КРС, пълномощника на ответника
– адв.М. е направила искане за спиране на производството по делото до
приключване на производството по предявения ПУИ пред Софийски районен съд,
поради наличие на преюдициалност. Районният съд е обявил, че по искането ще се
произнесе в закрито съдебно заседание в едноседмичен срок, приключил е
съдебното дирене, дал ход на устните състезания и приключил и тях.
С Определение №119/29.03.2019г.
по гр.д.№477/2017г. КРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ
/отм./, въпросът дали към датата на ПТП е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ е преюдициален за изхода на настоящия спор, поради
което е отменил определенията за приключване на устните състезания и съдебното
дирене и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спрял производството до
приключване на производството по гр.д.№17461/2019г. на СРС с влязъл в сила акт.
Следва само да се отбележи, че е
допусната ЯФГ в диспозитива при изписване на спряното гр. дело по описа на КРС,
която следва да се поправи от първоинстанционния съд по служебен почин.
Препис от определението е връчено
на страните, като на ищцовото дружество е връчен на 12.04.2019г.
Частната жалба против
определението за спиране е подадена на 15.04.2019г.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е подадена от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения
срок, поради което е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Съдът спира производството според
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е. следва
да е налице преюдициалност /обусловеност/ на едното дело спрямо другото.
В случая, производството по спряното от
районния съд гр.д.№477/2017г. на КРС е
образувано въз основа на предявени искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране на регресната отговорност на
причинителя на вредата спрямо платилия застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка застраховател.
Съгласно
разпоредбата на чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди,
които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл.268.
С оглед
цитираната разпоредба и като прецени, че основните възражения на ответника в
производството са били именно в тази насока – установяване наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП,
които са от основно значение за основателността на исковата претенция спрямо
ответника – прекия причинител на увреждането, безспорно наличието на образувано
нарочно исково производство с единствен предмет установяване наличието на
валидна застраховка гражданска отговорност именно към правнорелевантния момент,
е безспорно обуславящ фактор, водещ да спиране на производството по настоящото
дело, за да се изчака производството по обуславящото такова.
Следва
да се посочи, че обстоятелството, че в производството пред КРС са събирани
доказателства по въпроса за наличието на валидно застрахователно правоотношение,
не изключва обуславящия характер на образуваното пред СРС дело, по което ще е
налице произнасяне със СПН, каквото в настоящото производство няма да има.
Освен
това, с оглед безспорния обуславящ характер на образуваното пред СРС дело,
съобразно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №1/2017г. от
09.07.2019г., съдът е длъжен да спре и по служебен почин производството по
обусловеното дело, най-късно във въззивното производство.
С оглед
изложеното, съдът намира, че са налице изискванията на закона за обусловеност
на производството по гр.д.№477/2017г. на КРС от това по гр.д.№17461/2019г. на СРС
и производството по гр.д.№477/2017г. на КРС следва да се спре до приключване на
това пред СРС с влязъл в сила акт.
Тъй
като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2
от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№119 от 29.03.2019г., постановено по гр.д.№477/2017г. на Котелски районен съд, с което е спряно
производството по гр.д.№477/2017г. по описа на КРС до приключване на
производството по гр.д.№17461/2019г. по описа на Софийски районен съд с влязъл
в сила акт, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно, с оглед
разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.