Р Е
Ш Е Н
И E
гр.Б.С., 03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 15 януари, Две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря
Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 271/2019 г. по
описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг и Марек
Слачик, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” с Булстат *********, представлявано
от адв.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, с която се иска да се
установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът
издаде изпълнителен лист срещу ответника М.П.Б.
с ЕГН **********,*** за сумата от 82,56
лв. - главница, представляваща незаплатени парични задължения по договор за
далекосъобщителни услуги № ********* от 08.04.2016г. за периода от 10.04.2016г.
до 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на
сумата.
Моли в условията на обективно кумулативно съединяване
на искове на основание чл.92 от ЗЗД и чл.342,ал.1 от ТЗ да се осъди ответника Б. заплати на ищеца
следните суми: 47,97 лв. договорна
неустойка и 185,80 лв. незаплатени
лизингови вноски за периода от м.08/2016г. до м.03/2018г. по договор за лизинг
от 08.04.2016г. и направените съдебни разноски в исковото и заповедното
производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.342,ал.1 от ТЗ и
чл.92 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника М.П.Б. с ЕГН ********** *** и с постоянен и настоящ
адрес *** не живее на посочените адреси, като са посещавани по три пъти на
различни дати и време от призовкаря Пламен Пешунов, но винаги няма никой.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА е видно, че постоянният и настоящ
адрес на М.П.Б. с ЕГН ********** ***.
Видно от изискана справка за регистрирани трудови
договори на ответника М.П.Б. с ЕГН **********, същият има прекратен трудов
договор 27.09.2016г. с „ТЕПАВИЦА РАЙ“ ООД-Пловдив, като до настоящият момент
нямат други регистрирани такива на територията на Р.България.
Съдът е процедирал със залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК на постоянния адрес и настоящият адрес на ответника, който съвпада
с адреса посочен в исковата молба, което уведомление е залепено на входната
врата на жилището на горепосоченият адрес на 13.06.2019г., видно от върнатото
уведомление, като в законоустановеният срок, който е изтекъл на 27.06.2019г.
ответникът не се явил да получи съдебните книжа.
С разпореждане постановено в з.з. на 16.07.2019г.
съдът е допуснал ПРАВНА ПОМОЩ на ответника М.П.Б. с ЕГН ********** *** и с
постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде
назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 271/2019г. по описа на
РС гр.Б.Слатина.
Изпратено е писмено искане до АК-Враца за определяне
адвокат на ответника М.П.Б..
С уведомително писмо изх.№ 1501/04.09.2019г. АК-Враца
входирано в РС-Б.Слатина с вх.№ 6220/09.09.2019г. ВрАК е определила адв.М.Ц.М.
от ВрАК за особен представител на ответника М.П.Б. с ЕГН ********** *** и с
постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде
назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 271/2019г. по описа на
РС гр.Б.Слатина с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
внесени от ищцовото дружество.
С определение постановено в з.з. на 24.09.2019г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв. М.Ц.М. от ВрАК за особен
представител на ответника М.П.Б., призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 271/2019г. по описа на РС гр.Б.Слатина
с определено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. внесени от ищеца
по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са
изпратени на адв. М.Ц.М. от ВрАК за
сведение и писмен отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от настоящето
определение.
Същата в законоустановеният срок е депозирала писмен
отговор, с който е оспорила исковите претенции на ищеца по основание и размер,
като е изложила подробни съображения.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е ч.гр.д.№ 1438/2018г. на РС-Б.Слатина. Допусната, изслушана и приета по делото
ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като
вярно, пълно и обективно.
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 1438/2018г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника М.П.Б. с ЕГН **********
***/с постоянен и настоящ адрес по справка от ЕСГРАОН/ от гр.Б.С.,
обл.Враца, ул.„В.Л.” №
5, ет.5, ап.2
е издадена Заповед № 884/12.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата от 559,57 лв. - главница, представляваща незаплатени парични
задължения по договор за далекосъобщителни услуги от 08.04.2016г.
Предоставените по договора услуги са фактурирани под индивидуален клиентски №
*********, както и мораторна лихва в размер на 18.21лв. за периода от
26.08.2016г. до 28.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и
направените деловодни разноски за това производство, в размер на 25,00
лв. държавна такса и 180,00 лв.
адвокатски хонорар.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане от 16.01.2019 г. е указано да
предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът твърди, че между М.П.Б. и
мобилния оператор „Т.Б." ЕАД е сключен договор за мобилни услуги от дата
08.04.2016г., като ответника Б. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с абонатен № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0899/124528
с избрана абонаментна програма Стандарт 15.99лв., с уговорен срок на действие
24 месеца до 08.04.2018г. От същата дата абонатът е сключил и Договор за
лизинг, като при възползване от преференциални условия на Оператора е взел
мобилно устройство марка НUAWEI модел Ноnor 4С Dual В1асk на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9.29лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано
под клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл.26
от Общите условия на мобилния оператор „При ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“.
За потребените от абоната-ответник мобилни услуги
„Теленор” е издал следните фактури: 1/фактура №**********/10.05.2016г. за
отчетения период на потребление 10.04.2016г. до 09.05.2016г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 44.25лв. /с ДДС/, от
които: 13.32лв./без ДДС/ - за абонаментен план Стандарт 15.99лв., лизингова
вноска 9.29лв., 1.29лв.-международни разговори, 0.02лв.-разговори към „Грижа
към клиента", 14.00лв.- услуги с добавена стойност (гласови). Дължимата
сума е платима в срок 25.05.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
2/ фактура №**********/10/06/2016г. за отчетения
период на потребление 10.05.2016г. до
09.06.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 39.15лв. /с ДДС/, от които: 13.32лв./без ДДС/ - за абонаментен план
Стандарт 15.99лв., лизингова вноска 9.29лв.,
1.24лв.-временно възстановяване на изходящия трафик, 10.26лв.-други
услуги (номера 0700,0800,0080), 0.06 лв.-разговори към „Грижа за клиента".
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 83,40лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец 05/2016г.и за месец 06/2016г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № **********/10.07.2016г. за
извършена корекция по дълга е
сторнирана сумата в размер на -10,13лв., начислена е дължимата се лизингова
вноска в размер на 9,23лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния
отчетен период в размер на 83,40лв., при което задължението за плащане възлиза
на сума в размер на 82,56лв., платима в срок 25.07.2016г. Приложено е и
извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги, на основание чл. 75, вр. с чл.
196, б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, „Теленор” е прекратил едностранно
договора на М.П.Б. ползваните абонаменти му е издал по абонатен номер №
********* на дата 10.08.2016г. крайна фактура № **********/10.08.2016г. с
начислена обща сума за плащане в размер на 559.57лв.
В нея е начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер на 291,21 лв.; фактурирана е цената,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 185,80 лв. и е включена сумата за потребените
мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 82,56 лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент е
21.06.2016г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В случая абонатът не е изпълнил договора си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента Стандарт 15.99 лв. за
мобилен номер 0899/124528 до 08.04.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
08.04.2016г.
В и.м. ищецът посочва, че в т. 11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги е налице изричната договорна клауза предвиждаща в
случай на прекратяване на процесният договор през първоначалния срок, за която
и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на
този срок.
По постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси, колкото е исковата претенция.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след месец 08/2016г, когато е издадена крайната фактура
№**********/10.08.2016г, съгласно уговорения погасителен план. За устройство
марка НUAWEI модел Ноnor 4С Dual В1асk, взето във връзка с мобилен номер
0899/124528, се дължи цената в размер на с 185,80 лв. след месец 08/2016г. до
м.03/2018г.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер 0899/124528, „Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б." ЕАД.
При сключване на процесния договор е посочена дата на
фактуриране на услугите 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Ищеца твърди, че ответника М.П.Б. в качеството си на
потребител на предоставяни от „Т.Б.“ ЕАД услуги, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, „Теленор” има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от „Теленор”" цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Дължимите, съгласно сключения
договор и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите
с Оператора, е обусловило правото на „Теленор” /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалният договор на М.П.Б..
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на „Теленор”. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
Поради това и
на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищеца моли съда, да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответника М.П.Б. дължи на ищеца „Т.Б." ЕАД, сумата в размер на 82,56 лв.,
представляваща незаплатени парични задължения по договор за далекосъобщителни
услуги № ********* от 08.04.2016г. за
периода от 10.04.2016г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
884/12.11.2018г. по ч.гр.дело № 1438/2018г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
Също така моли съдът да осъди ответника М.П.Б. да
заплати на ищеца „Т.Б." ЕАД, сумата в размер 47,97 лв. представляваща
договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната
програма Стандарт 15,99лв. месечни абонаментни такси по Договор за мобилен
номер 0899/124528 с абонатен номер №*********, както и да му заплати сумата от
185,80 лв. незаплатени лизингови вноски за периода от м.08/2016г. до
м.03/2018г. по Договор за лизинг от 08.04.2016г. за мобилен номер 0899/124528 с
абонатен номер №*********.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца.
С писмена молба моли съда да уважи предявеният иск и да му се присъдят
направените по двете производства/заповедно и исково/ разноски.
Особеният представител на ответника в писменият
отговор във връзка с предявената искова молба на ищеца оспорва изцяло иска по
основание и размер. Посочва, че липсва подпис на ответника върху общите условия
и не му е известно върху какви документи е положил подписа си. Освен това
личната му карта № *********/08.06.2015 г. е издадена от МВР-Пловдив, а същият
по искова молба е с адрес: гр.Б.С., обл.Враца, ул. Сладница, бл.1, вх.А, ет.5,
ап.28. Посочва, че съгласно чл.31 от ЗБЛД личните карти се издават и подменят
от органите на МВР по постоянния адрес на лицето. Според особеният представител
на ответника е налице разминаване в личните данни посочени в
личната му карта с тези посочени в договора.
В с.з. особеният представител на ответника поддържа
писменият отговор, като желае да се отхвърли иска на ищеца с всички законни
последици.
От приетата по делото ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се
установи, че при проверка в счетоводни и други книжа и документи от ищеца
експерта констатирал, че М.Б. е подписал договор за мобилни услуги от
08.04.2016г., с избрана абонаментна програма - стандарт 15.99 лева, със срок на
действие 24 месеца. Съгласно договора дружеството е задължено да издава
ежемесечно фактури, в случая първо число от месеца, със срок на заплащане 15
дневен от издаването на фактурата, но не по-късно от 18 дни.
Б. е заплатил на 03.05.2016г. сумата от 26.34 лева по
фактурата от 10.04.2016г. Освен това той е имал лизингови вноски за закупено
мобилно устройство, като лизинговата месечна вноска е от 9.29 лева. Лизинговите
вноски са му прибавени към месечните фактури, като фактурирания лизинг е от
10.04.2016г. до 10.07.2016г. - четири вноски, или възлиза на 37.16 лева.
Остатъка от лизинга е в размер на 20 вноски, равняващи се на 185.80 лева.
Експерта поясни в с.з. механизма на формирането на
неустойката,която в случая е в размер на 47,97 лв.
Общото задължение на Б., възлиза на
316.33 лева, включващо незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 82.56
лева, неустойка в размер на 47.97хлева и лизингови вноски в размер на 185.80
лева.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
I.ОТНОСНО ИСКА ЗА ГЛАВНИЦА-чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Уважаването на
предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между
ищеца и ответницата със съществените им елементи (предмет и цена),
изпълнението на задълженията на ищеца по договорите, включително предоставяне
на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ, приемането на вещта от
ответницата, твърдяната неустоична клауза в договора и настъпване на предвидените в
неустоичната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в
клаузата.
От събраните по делото доказателства безспорно следва, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните въз основа
на сключения между тях Договор за мобилни
услуги от 08.04.2016 г., по силата на който ищецът се е задължил да
предоставя мобилни услуги на ответника срещу дължима
от последния цена съгласно уговорения абонаментен план.
В чл. 26 от Общите условия на "Т.Б."
ЕАД, които са част от процесния договор, като ответникът е декларирал, че е
получил екземпляр от тях, е предвидено, че при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване
на индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, като неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане дължимите
суми.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника в
писменият му отговор и в с.з., че
ответника не бил подписал общите условия и те не го обвързват. Оспорил истинността
на всички представени от ищеца доказателства, без да посочи какво точно оспорва
–тяхното съдържание или автентичността на подписа на ответника, като не е
поискано и не е открито производство по чл.193 от ГПК.
В
приложената с и.м. декларация-съгласие/л.13 от делото/ подписана от
абоната/ответника/ на 08.04.2016г., Б. е декларирал, че е получил от оператора
екземпляр от Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни и за
фиксирани телефонни услуги, съгласен е с тях и се задължава да ги спазва, като
същите са приложени към всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя при
подписването на тази декларация. Следователно при подписването на договора и
декларацията същият е бил наясно какви документи подписва.
Неоснователно
е възражението на особеният представител на ответника в с.з., че е налице разминаване в личните данни
посочени в личната му карта с тези посочени в договора, тъй като личната му
карта № *********/08.06.2015 г. е издадена от МВР-Пловдив, а същият по искова молба
е с адрес: гр.Б.С., обл.Враца, ул. Сладница, бл.1, вх.А, ет.5, ап.28.
От изискана
служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА в заповедното и исковото производство е
видно, че постоянният и настоящ адрес на М.П.Б. с ЕГН ********** ***.
Ирелевантен е факта, че личната карта на ответника е издадена от МВР-Пловдив,
тъй като няма ограничение договорите с мобилните оператори да се сключват по
местоиздаването на личните документи, а всяко ФЛ или ЮЛ може да сключи такъв
договор с мобилен оператор, чийто офис се намира в друго населено място, което
не е идентично с това посочено в личната му карта.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът съобразява като обективно
и компетентно изготвено, се установи, че ответникът не е заплатил задълженията
си по издадените фактури, отразяващи предоставените му мобилни услуги за
периода от 10.04.2016г. до 09.08.2016г. в общ размер от 82,56 лева.
Следователно, същият се явява неизправна страна по договора, от което следва,
че предявеният срещу него положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за сумата 82,56 лева, произтичаща от
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.04.2016г. до 09.08.2016г.
по Договор за мобилни услуги от 08.04.2016 г., е основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 884/12.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1438/2018г. по описа на РС-Б.С..
II.ПО ОСЪДИТЕЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 342,ал.1 от ТЗ, за заплащане на лизингови вноски.
Няма спор по делото, че ответника М. П.Б. е получил
мобилно устройство по процесния договор за лизинг, чиято лизингова цена се е
задължил да изплати на 23 месечни вноски, всяка от които по 9,29 лева.
Съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за лизинг, в случай
на неизпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят
има право в съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и
действащото законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми,
като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
В исковата молба ищецът посочва, че сумата за
неплатените лизингови вноски за периода след м.08.2016г. до м.03.2018г. е в
размер на 185,80 лв., която съвпада със заключението на вещото лице.
При това положение,
съдът счита, че след като не са платени дължимите лизингови вноски в
установения общ размер от 185,80 лева за периода след м. 08.2016 г. до м.
03.2018 г. по погасителния план по договора за лизинг, предявеният осъдителен
иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За да направи
този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови
вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорът за мобилни
услуги е бил законосъобразно прекратен от оператора, тъй като понастоящем е
изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни
ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца, като лизингодател. Този
факт следва да бъде съобразен от съда при решаването на спора, с оглед
императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Освен това, няма данни
ответникът да е върнал лизинговата вещ на ищеца, нито е лишен от възможността
да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя - ищец.
III. ПО ОСЪДИТЕЛНИЯ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 92 ОТ ЗЗД, ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА
НЕУСТОЙКА.
Съдът не приема за дължима претенцията за
неустойката, поради следните съображения:
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следователно, задължението за
неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по
договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде
начислявана неустойката.
В конкретния случай от
Общите условия на дружеството - ищец се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора /чл. 19б, „в“ от ОУ/, а същевременно договорът, сключен между
ответника и дружеството, съдържа уговорка за неустойка в размер на дължимите
месечни такси до крайната дата на договора /т. 11/. Ищецът не представи доказателства за твърдяното едностранно прекратяване на
договора от негова страна. Едностранното прекратяване на договора от
ищеца, независимо дали с едномесечно писмено предизвестие в хипотезите на чл.
19в от ОУ или без предизвестие в хипотезите на чл. 19б от ОУ, е правна
възможност, която във всеки случай следва да бъде упражнена чрез негово
волеизявление, което съгласно общите правила на чл. 14 от ЗЗД, поражда действие
с достигането му до насрещната страна по договора. По делото няма данни по какъв начин ищецът е обективирал волята си да
прекрати едностранно договора, за което ответникът да узнае.
Освен гореизложеното настоящият съдебен
състав приема, че тази
клауза за неустойката е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146,
ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл.
3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от
представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може
да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно
от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края
на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се
приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска
практика, независимо
от постигнатото споразумение с КЗП, че размерът на неустойката не може да
надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за
заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите.
Неоснователно е искането на ищеца съдът да присъди
неустойка в размер на 3 месечни абонамента, какъвто размер е приложим към
настоящите договори за мобилни услуги сключвани от него, въз основа на
постигнато споразумение между него и Комисията за защита на потребителите. В
случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната клауза или не. Съдът
намира клаузата за нищожна – изначално към датата на сключването на договора,
отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична
недействителност (нищожност) на сключения договор в тази му част. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр.
с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в
какъвто и да било размер.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за
справедливост. Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в
полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга
поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на
всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е,
че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на
ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I
т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва
да се посочи, че съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл:
Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение №
229 от 21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Ето защо осъдителният иск е изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли. Оттук и съдът не следва да разглежда налице ли са били
основанията предвидени в договора за начисляване на неустойка – неизпълнение на
ответника на договорни задължения и прекратяване на договорното правоотношение.
МОРАТОРНА ЛИХВА
Относно мораторната лихва в размер на 18.21лв.
за периода от 26.08.2016г. до 28.10.2018г. ищеца не е предявил
такъв иск в настоящото производство,
посочена в заповед по
чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 884/12.11.2018г. по
ч.гр.д.№ 1438/2018г. по описа на РС-Б.С., но не поискана в исковото
производство по чл.422 от ГПК. Съдът намира, че такъв иск не е предявен, като
за тази сума следва да се обезсили издадената горецитирана заповед по чл.410 от ГПК.
Съгласно Тълкувателното решение т.13 – при
прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1
от ГПК, издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване. Компетентен да
обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Поради прекратяване на производството по делото в горепосочената част,
издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване.
Съобразявайки изложеното до тук,
съдът намира, че предявения установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, се явява основателен и доказан до размера на сумата от 82,56 лв. - главница, представляваща
незаплатени парични задължения по договор за далекосъобщителни услуги №
********* от 08.04.2016г. за периода от 10.04.2016г. до 09.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Следва да се уважи и искът по иск по чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 342,ал.1 от ТЗ, за сумата от 185,80 лв. представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода от м.08/2016г. до м.03/2018г. по договор за
лизинг от 08.04.2016г.
Искът по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 47,97
лв. представляваща договорна неустойка
следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
IV. РАЗНОСКИТЕ
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ размер от
205.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 180.00 лв.
адвокатски хонорар, както и 805.00 лв. разноски в исковото производство,
от които: 125.00 лв. заплатена държавна
такса, 180.00 лв. адвокатски хонорар, 300.00 лв. за особен представител, 200.00
лв. за ССчЕ, съгласно приложеният списък с разноските
по чл.80 от ГПК обективиран в молба-становище вх.№ 7760/14.11.2019г./л.70 от
делото/.
Съгласно константната практика-т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода
на настоящия исков процес, ответника М.Б. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по
ч.гр.д.№ 1438/2018г. по описа на РС-Б.Слатина
разноски в размер на 173,91 лв.(205,00 лв. х
268,36/316,33 = 173,91 лв.) съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника Б. следва да заплати на „Теленор” ЕАД гр.София направените в настоящото
исково производство по гр.д. № 271/2019г. по описа на БСлРС разноски в размер
на 682,93 лв.( 805,00 лв. х 268,36/316,33 = 682,93 лв.), съразмерно с уважената
част от исковете.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.П.Б. с ЕГН **********,***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” с
Булстат *********, представлявано от адв.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, на основание чл.
422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД сумата от 82,56
лв.(Осемдесет и два
лева и 56 стотинки), представляващи потребени в периода от 10.04.2016г. до
09.08.2016г. и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от 08.04.2016г.
за абонатен номер №
*********, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед по чл.410
от ГПК за изпълнение на парично задължение № 884/12.11.2018г. по ч.гр.д.№ 1438/2018г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА М.П.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” с
Булстат *********, представлявано от адв.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес ***, на основание чл. 79 във връзка с чл.
342,ал.1 от ТЗ, сумата 185,80 лв.(Сто осемдесет и пет лева и 80 стотинки)
представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.08/2016г. до м.03/2018г. по Договор за лизинг от
08.04.2016г. за мобилен номер 0899/124528, с абонатен номер *********.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” с
Булстат *********, представлявано от адв.В.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес *** против М.П.Б. с ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, за
заплащане на сумата 47,97 лв.
/Четиридесет и седем лева и 97 стотинки/, представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение в
размер на три месечни абонаментни такси на ползвания абонамент по Договор за
мобилен номер 0899/124528,
с абонатен номер *********,
като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 884/12.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
издадена по ч.гр.д.№ 1438/2018г. по описа на РС-Б.С. в частта за сумата от 18.21 лв.(Осемнадесет лева и 21 стотинки) представляваща мораторна лихза за периода от 26.08.2016г. до
28.10.2018г. по сключен Договор за
мобилен номер 0899/124528,
с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА М.П.Б. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик, чрез адвокатско дружество „Г. и П.” с Булстат *********,
представлявано от адв.В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, направените
деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 271/2019г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер от 682,93
лв. (Шестстотин
осемдесет и два лева и 93 стотинки), както и сторените от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д.№
1438/2018г. по описа на РС-Б.Слатина разноски в
общ размер от 173,91 лв.(Сто седемдесет и три лева и
91 стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от
решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се
приложи по ч.гр.д.№ 1438/2018г.по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: