РЕШЕНИЕ
№ 14347
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110151157 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от ДЗИ – О з ЕАД срещу С о с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300,93 лева –
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило
ПТП и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 33,61 лева – мораторна лихва за периода от 03.09.2021 г.
до 20.09.2022 г. Ищецът твърди, че на 21.05.2021 г., на територията на
Столична община, в гр. София, при движение по с посока , срещу К било
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което на лек автомобил
Инфинити с рег. № управляван от С. Т. З., били причинени щети (увредена
предна дясна гума), в резултат на попадането му в дупка на пътя,
необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред.
Автомобилът бил застрахован по застраховка Каско към ищеца. Била
образувана щета № 44012132114843, в рамките на която ищецът заплатил на
две лица сумата от 249,09 лева – ремонт на причинените на автомобила щети
и сумата от 51,84 лева – използвана пътна помощ. Пътят, по който се движил
автомобилът при настъпване на произшествието, бил част от общинската
пътна мрежа, за поддържането на която отговарял ответникът. Ищецът
поканил ответника да му изплати заплатеното обезщетение с регресна покана,
получена от последния на 18.08.2021 г. Ищецът счита, че му се дължат
изплатеното обезщетение и моли съда да осъди ответника да му ги заплати.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Не
оспорва плащането от ищеца на застрахователното обезщетение. Оспорва
наличието на застрахователно правоотношение и наличието на покритите
1
рискове. Оспорва наличието на необезопасена дупка на пътното платно на
мястото на възникване на твърдяното ПТП. Оспорва факта на възникване на
задължение за ищеца да заплати застрахователно обезщетение. Оспорва
наличието и механизма на процесното ПТП. Счита, че размерът на щетите
бил преценен завишено. Прави възражение за съпричиняване от страна на
водача на вредите по процесния автомобил, който не бил съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Твърди, че
отговорността за поддържане на бул. Черни връх била на третото лице-
помагач. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители и поддържат исканията си.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Безспорен между страните е факта, на извършеното плащане на
застрахователно обезщетение.
По делото е представен препис на застрахователна полица за застраховка
„Каско“ по отношение на процесния автомобил за периода от 08.10.2020 г. до
07.10.2021 г. (л. 7 от делото).
По делото е представено уведомление за щета № 44012132114843 от
26.05.2021 г. (л. 12 от делото), от който се установява, че на 21.05.2021 г.
водачът С. З. е управлявал процесния автомобил, като при движение по бул.
Скопие, в посока към бул. Константин Величков до магазин „Кауфланд“ при
лоша видимост попаднал в дупка в асфалтовия път и увредил предната си
дясна гума. От представените опис-заключения и калкулация по претенция по
образуваната щета (л. 13 и л. 14 от делото) се установява, че ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 249,09 лева, изплатени
на доверен сервиз, видно от представеното платежно нареждане (л. 18 от
делото). На Управителния съвет на Съюза на българските автомобилисти
също така е изплатена сумата от 51,84 лева, видно от представените препис
на Фактура № ********** от 22.06.2021 г., опис към същата и платежно
нареждане (л. 19 – л. 22 от делото).
По делото като свидетел беше разпитан С. Т. З. – водач на автомобила.
Заявява, че си спомня за инцидента. Бил в София, на голям булевард до
магазин Кауфланд. Карал в средното платно. Видял в средното платно черно
петно. Замислил се дали е дупка или е кръпка или неравност. В последния
момент натиснал спирачка, но скоростта му била над 30-40 км./ч. Избегнал я,
но дясното предно колело влязло в нея и дясната предна гума била увредена.
Решил, че всичко е наред и след 10 мин паркирал до един хотел по бул. Цар
Борис Трети, до градинката на Културния дом. След час се върнал и видял, че
гумата е спаднала. Обадил се на застрахователя, била организирана пътна
помощ и автомобилът бил закаран в сервиза на Инфинити. Непосредствено
след удара не спрял, за да види дупката. Мислел, че ударът не е сериозен.
Случило се през 2020 г. не помни точния ден. Разпознава предявеното от него
предявява уведомление за щета на л. 12 от делото. Вследствие на това
променя показанията си и заявява, че събитието е било през пролетта на 2021
г., а не както каза първоначално – през 2020 г. Не е участвал в други събития.
Около дупката нямало означения. Било следобед. Към 18:30-19:00 часа.
Свидетелските показания съдът намира за вътрешно и взаимно
2
съответстващи на останалата част от доказателствената съвкупност, като
липсата на спомени за отделни детайли или объркването на точната дата на
ПТП са лесно обясними с оглед изминалия период от време и особеностите
на човешката памет.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно
автотехническа експертиза. Установява, че най-вероятният механизъм на
осъществяване на ПТП е посоченият в протокола и свидетелските показания,
като причинените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Размерът на щетите по средни пазарни цени възлиза на 249,10 лева. В съдебно
заседание вещото лице разясни, че при настъпване на вредите е настъпила
разхерметизация на гумата и засягане на захвата на предния борд.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните правни
изводи: С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение. Заплащането на
обезщетението не се оспорва от страните. Наличието за застрахователно
правоотношение съдът намира за доказано от представения препис на
застрахователна полица. Механизмът на ПТП, настъпилите вреди, както и
причинната връзка между двете, съдът намира за установени от
представеното уведомление за щета, приетата експертиза и свидетелските
показания.
По отношение отговорността на застрахователя за придвижване на
процесния автомобил чрез репатриращ автомобил, съдът намира следното:
видно от представения препис на застрахователна полица, сключената
застраховка има допълнително покритие за „Асистанс услуги на територията
на Република България“. Съгласно общите условия на Застраховка „Помощ
на пътя“, раздел ІІ, т. 1.1.1 (л. 59 in dosso) от делото, по тези покрити рискове
застрахователят е длъжен да транспортира увреденото МПС, ако то е
обездвижено вследствие на ПТП и обездвижването не може да бъде
отстранено на мястото на събитието. В случая става ясно, че вследствие на
процесното ПТП една от гумите на автомобила е била напълно
неизползваема, тъй като е била налице разхерметизация, т.е. невъзможно е
гумата отново да бъде напомпана до необходимото налягане. Поради това
съдът приема, че автомобилът не е можел да бъде придвижен на собствен ход,
нито е било възможно гумата да се подмени на място. Като е заплатил сумата
от 51,84 лева на Съюза на българските автомобилисти застрахователят е
изпълнил свое задължение по договора за застраховка и има основание да
претендира същите от ответника.
С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение,
същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 300,93 лева.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице - пряк причинител на вредата, така и правата на увредения срещу лицата,
които носят отговорност за чужди виновни действия - в този смисъл р. V от
3
ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че улиците, на които е реализирано произшествието, се
намират в населено място и не са част от републиканската пътна мрежа, а
представляват местен път по смисъла на Закона за пътищата и като такъв са
публична собственост на Столична община. На това основание именно
ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно,
както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок –
така чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява тези
дейности чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на § 6, т. 37 от ДР ЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По делото
не се доказа тази дупка да е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си. Налице е
бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание,
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението на САТЕ пазарната стойност на щетите към датата
на застрахователното събитие е 300,94 лв. с ДДС. Искът за главница е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
По отношение иска за мораторна лихва от доказателствата по делото –
регресна покана от 13.08.2021 г. и обратна разписка (л. 23 и л. 24 от делото)
се установява, че на 18.08.2021 г. ответникът е получил от ищеца покана за
изпълнение на това задължение в петнадесетдневен срок от получаване. Този
срок е изтекъл на 03.09.2021 г., от който ден ответникът е бил в забава за
изпълнение на вземането си и дължи мораторна лихва. Съдът изчисли
служебно размера на тази лихва за периода от изпадането на ответника в
забава до подаването на исковата молба и установи, че той е 33,61 лева. Този
иск също е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен в цялост.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноски се дължат единствено на ищеца. От същия бяха заплатени сумите:
100 лева – държавна такса, 168 лева – адвокатско възнаграждение, 360 лева –
депозит за експертиза и 50 лева – депозит за свидетел. Искането за разноски
следва да бъде уважено частично. Съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които
се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавната такса за предявяване
на искова молба е в размер на четири процента от цената на иска, но не по-
малко от 50 лева, като в случая е 50 лева. Като е внесъл сумата от 100 лева,
вместо 50 лева – държавна такса, при това по свой почин, а не поради
указание на съда, ищецът е надвнесъл дължимата от него такса. Единствено
сумата от 50 лева е законосъобразно платена и единствено нея може ищецът
4
да иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Останалата сума от 50 лева не следва
да се присъжда в тежест на ответника и следва да бъде върната на ищеца по
посочената в исковата молба банкова сметка след влизане на решението в
сила. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О ЕИК: 0 , с адрес на управление представлявана от Й Ф
кмет, да заплати на ДЗИ – О з ЕАД, ЕИК: , със служебен адрес: на
основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД сума в размер на 300,93 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение, вследствие на
настъпило ПТП на 21.05.2021 г., на територията на с участието на лек
автомобил марка Инфинити, модел Q 60, с рег. № и сумата от 15 лева –
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху пълната сума от
315,93 лв. от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С О ЕИК: , да заплати на ДЗИ – О з ЕАД, ЕИК: на основание
чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от 33,61 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 03.09.2021 г. до 20.09.2022 г.
ОСЪЖДА С О ЕИК: да заплати на ДЗИ – О з ЕАД, ЕИК: на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – държавна такса, 168 лева – адвокатско
възнаграждение, 360 лева – депозит за експертиза и 50 лева – депозит за
свидетел.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач – Виа
Конструкт Груп ЕООД – на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5