№ 619
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110107816 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП от 30.03.21г. , в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил- т.а. „Мицубиши“,
мод. „Фузо Кантер“ с рег. № ***** . Поддържа, че вредите са на стойност 614,60 лева, в
който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за
определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател
по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента, поради
което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът не е погасил регресния дълг.
Претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 629,60лева , от
които 614,60лв. платено застрахователно обезщетение и 15лева ликвидационни разноски
по определянето му, представляваща регресна претенция по ликвидационна преписка №
*********, заедно със законна лихва върху претендираната главница от датата на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането.Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ФИРМА“ оспорва исковете, като поддържа, че ПТП не е настъпило по
вина на застрахования при него водач.Оспорва механизма на произшествието, като релевира
и възражение за съпричиняване от водача на застрахования в ищцовото дружество
автомобил. Претендира разноски по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 01.9.2022 г. са обявени за безспорни следните обстоятелства: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 614,60 лева, както и че
ликвидационните разноски по щетата са в размер на 15лв., и ответникът е получил регресна
покана с всички необходими документи на 31.08.21г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването им за доказано.
Механизмът на процесното ПТП се установява от показанията на свидетеля Н. С.
/управлявал застрахования при ищеца автомобил при настъпване на ПТП/, от показанията на
свидетеля Е. И. Ц. / управлявала застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника автомобил/ , както и от двустранния протокол за ПТП, подписан от водачите
на участващите в инцидента автомобили. Последният може да служи за установяване на
факти относно механизма на ПТП, доколкото представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса и имащ за процеса случаен характер. Макар да няма
материална доказателствена сила относно описаните в него факти, той има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. Съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, механизмът на произшествието се изразява в
движение на л.а. „Сузуки“ с рег. № ***** в локалното платно на Околовръстен път в
посока към бул. „Симеоновско шосе“, при което водачът не пропуска и реализира ПТП с
попътно движещ се отляво и извършващ маневра за смяна на лентите за движение – от
Околовръстен път към локално платно на околовръстен път т.а. „Мицубиши фузо кантер с
рег. № ***** , застрахован при ищеца. От заключението на вещото лице се установяват
щетите по застрахования при ищеца автомобил , които по средни пазарни цени са изчислени
2
на 665,41лева, както и причинната връзка относно настъпилите щети и механизма на
произшествието.
С оглед така установеното и предвид показанията на двамата водачи на процесните
автомобили, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното и
виновно поведение освен на водача на застрахования при ответника автомобил, то така
също и на водача на застрахования в ищцовото дружество автомобил.
Основателно в тази е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51,
ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. От събраните по
делото доказателства може да се заключи, че водачът на застрахования при ищеца
автомобил , предприемайки маневра за смяна на лентите на движение и преминаване от
околовръстен път в локалното платно , не се е убедил , че няма да създаде опасност за
другите участници в движението , с което е нарушил чл. 25, ал.1 ЗДвП. Още повече, и
двамата свидетели са декларирали в двустранния констативен протокол, че нямат вина за
настъпване на събитието.
При така установения механизъм на ПТП и горните изводи, съдът намира , че
съпричинявенето на резултата е в размер на 50процента, поради което принципно
дължимото се на ищеца обезщетение / доказано по размер с оглед заключението на вещото
лице/ следва да се редуцира наполовина. Или предвид основателността на релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, което съдът намира за основателно до размер на
50%, исковата претенция на ищеца следва да бъде уважена за сумата от 314,80лева и да се
отхвърли за горницата над този размер до пълния предявен размер от 629,60лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, съразмерно на уважената искова претенция в
размер общо на 215лева/ за заплатена държавна такса, депозит за свидетел и експертиза и
юрисконсултско възнаграждение/. Съразмерно на отхвърления иск , на ответника следва да
се присъдят поискани разноски в размер общо на 265лева / за депозити за експертиза,
свидетел и възнаграждение на юрисконсулт/.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ФИРМА“ , ЕИК ***** да заплати на „ФИРМА“АД , ЕИК ***** на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 314.80 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” за вреди на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел“Фузо Кантер“ с рег. №
***** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.03.2021 г. в гр.
София и разходи за определянето му, за което е образувана ликвидационна преписка №
*********, заедно със законната лихва от 15.02.2022 г. до погасяване на задължението ,
като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 314, 80лева до пълния предявен
размер от 629,60лева , като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК „ЗАД ФИРМА“ , ЕИК ***** да заплати на
„ФИРМА“АД , ЕИК ***** разноски по производството в размер на 215лева, съразмерно на
уважения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК „ФИРМА“АД , ЕИК ***** да заплати на „ЗАД
ФИРМА“ , ЕИК ***** разноски по производството в размер на 265лева, съразмерно на
отхвърления иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4