РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Монтана, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 43 от 02.02.2023 г., постановено по гр. дело № 1830 по описа за 2022 г.
Районен съд-Монтана е признал за незаконно уволнението на Д. Е. Н. с ЕГН **********,
извършено със Заповед РД – 145 от 22.06.2022 г. и е отменил заповедта, като възстановил Д.
Н. на заеманата преди уволнението длъжност –хххх в Регионална инспекция по околната
среда и водите - гр.М . РИОСВ е осъдена да заплати на Н. обезщетение по чл.225 КТ за
периода от 23.06.2022 до 23.12.2022 г. в размер на 2779,34 лева, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените в
производството разноски в размер на 1300,00 лева. С решението РИОСВ е осъдена да
заплати по сметка на съда държавни такси и разноски.
Недоволен от постановеното решение е ответникът Регионална инспекция по
околната среда и водите - гр.М С въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото
доказателства. Изложени са доводи, че са спазени изискванията на чл.193, ал.1 КТ и
заповедта за уволнение има предписаното от закона съдържание. Твърди се, че събраните
по делото доказателства установяват извършените нарушения на трудовата дисциплина.
Оспорват се изводите на съда, че не са установени всички сочени нарушения, съответно, че
не са допуснати такива от ищцата, ангажиращи дисциплинарната й отговорност с доводи за
значението на стриктното водене на документация, с оглед успешна работа на държавната
1
администрация. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
ново, с което да отхвърли исковете като неоснователни, ведно със законните последици от
това.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Н., чрез
своя пълномощник адв. Г., с който същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, формално изисквайки обяснения
във връзка с твърдените нарушения на трудовата дисциплина, без да е предоставил
необходимото време и възможност за запознаване с конкретните обстоятелства. Твърди се,
че в нарушение на чл.195, ал.1 КТ уволнителната заповед не е мотивирана. Поддържа се, че
от събраните доказателства не са установени негативни последици за РИОСВ-Монтана, а
работодателят е бил наясно с факта, че само формално е определен финансов контрольор,
без същият да притежава необходимото образование и ценз за тази длъжност. Иска се от
съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди сторените разноски пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата заявява, че оспорва изцяло въззивната жалбата
като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното обжалване
съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане, като
по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Районен съд-Монтана е приел за основателен предявеният от
Д. Н. срещу РИОСВ-М иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Съобразно това приел за основателни и
другите два обективно съединени иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, като възстановил ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил РИОСВ да й заплати обезщетение по
чл.225 КТ в размер на 2779,34 лв., ведно със законната лихва.
От фактическа страна се установява, че въззиваемата Д. Н. е заемала длъжността
хххх“ в РИОСВ-Монтана. Основите й задължения били следните: да обработва изходяща
кореспонденция, да регистрира в дневници и в деловодната система изходящата
кореспонденция (заповеди, писма, отчети, справки и др.), да отправя документи по същество
за изпълнение, да завежда в специална Заповедна книга заповедите за командировки, да
води регистър на постъпилите заявления за достъп до обществена информация и
движението им, да води Дневник за постъпилите в инспекцията устни и писмени жалби,
сигнали и предложения на граждани, да води дневници за заповеди с калкулации и заповеди
за налагане на санкции, както и да води дневник за регистриране на предписанията от
проверките на експертите.
2
Впоследствие директорът на РИОСВ със Заповед № 269/30.11.2020 г. определил Н. да
извършва предварителния финансов контрол по законосъобразността на разходите и
приходите на инспекцията, а при нейно отсъствие контролът да се извършва от лицето Д. Д
заемащо длъжността ххххнаправление „Специализирани регистри“.
Със Заповед № РД-109/19.05.2021 г. е възложено на техническия сътрудник да води
Регистър на наложените имуществени санкции по чл. 69 от ЗООС на хартиен носител, а при
негово отсъствие регистърът да се води от експерта в направление „специализирани
регистри“.
Със Заповед № РД 109/31.05.2022 г. е назначена проверка от Директора на
инспекцията, която е възложена на комисия в състав от трима души, които следвало да
проверят дейността на Д. Н. досежно извършваният от нея предварителен финансов контрол
по законосъобразността на разходите на инспекцията, както и надлежното водене на
регистри на хартиен носител. Съобразно констатираните нарушения и изготвения от
комисията Протокол от 13.06.2022 г. Директорът на РИОСВ-М издал Заповед №
145/22.06.2022 г., с която наложил наказание „дисциплинарно уволнение“ и прекратил
трудовото правоотношение на Д. Н.. Като основание е посочено „извършени системни
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на възложената работа
и неизпълнение на законните нареждания на работодателя“. От обстоятелствената част на
заповедта е видно, че работодателят приел, че Н. не е изпълнила задълженията си за
следното:
1. Липсват подписи на получатели в „Дневник заповеди“ срещу заповеди с № РД-
161/08.07.2021 г. и № РД-162/08.07.2021 г., № РД-46/23.03.2021 г., № РД-75/01.04.2022
г. и № РД-86/14.04.2022 г.
2. В регистъра за наложените санкции по чл.69 ЗООС липсва вида и размера на
наложената санкция по НП С-6-342-1/15.02.2022 г. и не е вписано името на експерта,
дал предложението за налагане на санкция по НП С-6-344-1/18.04.2020 г.
3. В регистъра на заявленията за достъп до информация и движението им на стр.105 не е
вписано движението на писмо с изх. № ЗДОЙ – 5/23.02.2022 г. (не е довършено
вписването дали е дадено разрешение или отказ за достъп до информация).
4. В Заповедната книга на заповедите за командировка не е попълнена стр.2, а са вписани
само номера по ред от 105 до 112 включително, като същите номера са попълнени на
страница трета заедно с останалите реквизити.
5. В регистъра на постъпилите сигнали и жалби по „зелен телефон“ и електронната поща
на РИОСВ за 2021 г. за сигнали № 164, 171 и 173 липсва отбелязване на резултат от
проверката. За номера от 165 до 170, 172 и от 174 до 178 липсва отбелязване в графи
„дадено за проверка“, „резултат от проверката“, „основателна или неоснователна е
жалбата/сигнала“. За 2022 г. за сигнали от 10 до 29 не са попълнени графите „резултат
от проверката“, „основателна или неоснователна е жалбата“, а от № 30 до 40 не са
попълнени графите „дадено за проверка“, „резултат от проверката“, „основателна или
неоснователна е жалбата/сигнала“.
3
6. След 14.05.2021 г. Д. Н. не е съставила нито един контролен лист, респ. не е
изпълнявала задължението си за осъществяване на контрол по законосъобразност на
извършваните разходи и приходи в РИОСВ съгласно вмененото й задължение.
С писмо изх.№1970/14.06.2022 г. работодателят поискал обясненията на Н. досежно
описаните в заповедта нарушения и й предоставил срок до 17:30 часа на 16.06.2022 г.
С писмо вх. №3637/16.06.2022 г. Н. пояснила, че е в платен отпуск до 16.06.2022 г., и
дала обяснения по част от твърдените нарушения, а за друга част от тях – по т.1 (Дневника
със заповеди) и т.3 (Регистъра на заявленията за достъп до обществена информация)
заявила, че няма достъп до съответната документация.
В тази връзка работодателят с писмо изх. №2046/20.06.2022 г. определил срок за
запознаване със съответната документация от 9:10 часа до 10:00 часа на 20.06.2022 и дал
срок за допълване на обясненията до края на работния ден на 21.06.2022 г.
Въззиваемата Н. е командирована от 17.06 до 22.06.2022 г. да изпълнява
задълженията си в изнесения офис в гр.В
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС приема
следното:
На първо място, съдът намира, че уволнителната заповед е издадена от работодателя
в законоустановената форма, същата съдържа всички нужни реквизити описани в чл.195,
ал.1 КТ, а именно: посочен е нарушителят, конкретните нарушения са описани по
разбираем за служителя начин, както и периода на тяхното осъществяване. Също така е
посочено наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Това от своя страна
позволява на съда да осъществи контрол за законосъобразността на заповедта.
На следващо място, настоящият състав намира, че преди издаването на
уволнителната заповед работодателят не е спазил изцяло процедурата по чл.193, ал.1 КТ.
Същият формално е поискал обясненията на Н., но не й е дал реална възможност да се
запознае обстойно с нужната документация по отношение на т.1 и т.3 от твърдените
нарушения, за да има възможност последната да изложи своите доводи. Това е така, тъй
като на изрично определената дата за запознаване с документацията (20.06.2022 г.) Н. е
командирована в изнесения офис в гр.В респ. не е имала възможност да се запознае с
нужната документация и съответно да изложи причините, поради които смята, че не е
нарушила трудовите си задължения. Изложеното сочи, че фактически извършеното от
работодателя следва да се приравни на случай, в който не са поискани обяснения от
служителя. Съответно настоящата инстанция приема, че не следва да се произнася по
същество за описаните в т.1 и т.3 дисциплинарни нарушения, доколкото процедурата по
чл.193, ал.1 КТ за тях не е спазена. Фактът, че първо е определена дата за запознаване с
документацията, а след това служителката е командирована в друг град през този период,
води до извода, че в случая е оборена презумпцията за добросъвестност, уредена в чл.8, ал.2
КТ, респ. работодателят е действал недобросъвестно.
4
Предвид, че всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява
самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност, съдът следва да се
произнесе по останалите точки, за които процедурата по чл.193, ал.1 КТ е спазена от
работодателя, а именно:
Т.2 – От назначената и приета съдебно-икономическа и трудова експертиза се
установява, че и по двете преписки санкцията е отменена. Този факт е вписан в Регистъра на
наложените санкции по чл.69 от ЗООС. Действително, по отношение на НП C-6-342 в графа
„вид на санкцията“ не е попълнено какъв е размерът на санкцията, а по отношение на НП C-
6-344 в графа „име на експерта дал предложението“ липсва изписване името на експерта, но
тези пропуски не следва да се разглеждат неизпълнение на трудовите задължения, тъй като
същите се явяват технически пропуск. До този извод се стига, тъй като всички останали
графи в регистъра са надлежно попълнени, а преписките на практика са отработени, предвид
това, че се е стигнало до отмяната им. До обратен извод би се стигнало, ако в регистъра не
беше отразено абсолютно нищо и това се е отразило по негативен начин на обработването
на преписките.
Т.4 – От показанията на св.В , която е пряк ръководител на Н., се установява, че в
даден момент книгата за заповедите за командировка е свършила. Докато се изчаквало
доставяне на нова заповедна книга, командировъчните заповеди са отбелязвани отделно и
след това са нанесени в новата книга. Тези показания кореспондират с представения препис
от Дневника за заповеди за командировки. От него е видно, че на стр.2 има единствено
записани номера от 105 до 112. На стр. 3 са записани същите номера и заедно с това са
попълнени останалите графи. Видно е, че не се касае за дублиране на заповеди, нито пък
има възможност за злоупотреба с командировъчни средства, поради което съдът приема, че
не е налице неизпълнение на трудовите задължения.
Т.5 – Сочените тук нарушения касаят липса на отразяване в регистъра на „резултат
от проверката“, както и „основателна или неоснователна“ е жалбата/сигналът. За да се
прецени дали е налице нарушение следва да се съобрази следното: Със Заповед № РД
239/21.09.2021 г. са утвърдени вътрешните правила за реда за регистриране, движение и
решаване на предложенията, сигналите и жалбите на гражданите и организациите. Същите
са приложени по делото, като от тях е видно, че постъпилите жалби/сигнали се приемат на
принципа на работа „на едно гише“ или на електронната поща на РИОСВ. Утвърдени са и
образци за подаване на жалби и сигнали. След постъпването на сигнала/жалбата,
същият/същата се регистрира по общия ред в административно обслужване, с което се
образува служебна преписка. Всички сигнали и жалби се представят на Директора на
РИОСВ в деня на тяхното регистриране, след което той ги насочва с резолюция на
директора на дирекция от специализираната администрация. В резолюцията се съдържат
указания, срок за изпълнение, дата и подпис. След това директорът на дирекция лично или с
резолюция възлага на определен служител извършването на проверка и изясняване на
посочените в сигнала/жалбата факти и обстоятелства. Решението по сигнала/жалбата се
взема най-късно в двумесечен срок от постъпването им. Изпраща се на подателя и в случай,
5
че е основателен се предприемат действия по отстраняване на нарушението. Следва да се
отбележи, че в тези вътрешни правила не е посочено кой взема решението. Тежестта на
доказване при иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ лежи върху работодателя. В тази връзка следва да
се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно как на
практика протича обработването на преписка по сигнал или жалба. Предвид това, съдът не
може да прецени дали твърдените нарушения се дължат единствено на виновното поведение
на Н., която изпълнявала длъжността „ххх“. От вътрешните правила е видно, че при
подаване на сигнал/жалба същите преминават през Директора на РИОСВ, след което той ги
разпределя на директор на дирекция от специализираната администрация. След това
последният възлага преписката на служител за извършване на проверка по случая. Предвид
това и съобразно липсата на доказателства съдът не може да установи дали на пример в този
дълъг процес Н. е уведомявана от директора на дирекция кое лице е определено да извърши
проверката, за да може след това тя да отрази данните в регистъра. Това би го узнала едва
след приключване на преписката и предаване на екземпляр от нея за съхранение в архива на
учреждението. Едва в този момент техническия сътрудник би могъл да узнае и резултата от
проверката, за да попълни дали жалбата/сигнала са основателни или не. От показанията на
участниците в комисията, извършила проверката по водене на регистъра, се установява, че
не са правили проверка дали преписките са приключили или не, респ. какъв е резултата от
тях. Не са ангажирани доказателства, че към момента на приключване на посочените в
уволнителната заповед преписки въззиваемата Н. е била на работа или пък е замествана от
друг служител. Освен това от представеното копие на регистъра е видно, че е нанасяна
информация от различни лица, с различен почерк. Предвид липсата на доказателства, които
да установят системно неизпълнение на вменените на Н. задължения, както и виновно
поведение от нейна страна, МОС приема, че и по тази точка не са налице твърдените от
работодателя нарушения на трудовите задължения. Следва да се отчете и фактът, че
отразяването на преписките в регистъра не рефлектира върху дейността на учреждението,
поради което не е налице вреда за работодателя.
Т.6 – По делото несъмнено е установено, че за длъжността „хххх“ няма щат в
учреждението, нито има длъжностна характеристика за такъв. Системата за финансово
управление и контрол на риска предвижда предварителен контрол за законосъобразност на
всички дейности и документи, свързани с финансовата дейност на РИОСВ. Контролът се
осъществява постоянно и преди вземане на решение за поемане на задължение или
извършване на разход. Осъществява се от лице, което не съвместява функции на
счетоводител и е функционално независимо. В случая Н. е на пряко подчинение на
Директора на дирекция административни, финансови и правни действия, който съвместява
длъжността „хххх. Освен това според Класификатора на длъжностите в администрацията
изискванията за заемане на длъжността са образователна степен „ххх, минимален
професионален опит 2 години и лицето да бъде назначено на служебно правоотношение
(т.10 от експертизата). В случая Н. е със средно образование, същата е технически
сътрудник и е назначена по трудов договор. Предвид това съдът приема, че в случая от една
страна Н. е на пряко подчинение на Директора на дирекция, респ. не е функционално
6
независима, а от друга страна, същата не притежава необходимите знания, умения и
образование да извършва контролна дейност. Тези факти са били известни на работодателя.
Като допълнение следва да се посочи, че на въззиваемата не са налагани дисциплинарни
наказания (т.9 от експертизата). От гореизложеното се стига до извод, че в РИОСВ-М е
определено формално лице, което да бъдехххх, но същото на практика никога не е
извършвало и не би могло да извършва такава дейност, вземайки предвид неговият
образователен ценз. Преценявайки тези факти, МОС намира, че констатираните нарушения
не следва да се вменяват във вина на въззиваемата.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя. При спор относно
законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен
контрол по въпроса за съответствието между извършеното нарушение и наложеното
наказание. Когато съдът констатира несъответствие на наложеното дисциплинарно
наказание с нарушението, дисциплинарното наказание следва да се отмени (Решение № 293
от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 238/2011 г., III г. о., ГК). В случая се установи
единствено наличието на технически пропуск по т.2 от уволнителната заповед, който не
следва да се третира като неизпълнение на възложената работа. Не се установи този
пропуск, изразяващ се в непопълване на две графи - „име на експерта дал предложението“ и
„вида на санкцията“, да е причинил вреди на учреждението, нито по някакъв начин да е
възпрепятствана дейността на администрацията. Съответно по делото няма установени
неблагоприятни последици за работодателя.
Вземайки предвид всички тези факти и обстоятелства, МОС, макар и с малко по-
различни мотиви от тези на районния съд, намира, че уволнителната заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Основателността на иска за признаване на незаконността на уволнението и отмяна на
уволнителната заповед обуславя основателността и на иска за възстановяване на Н. на
заеманата преди уволнението длъжност.
Основателен се явява и предявеният иск за заплащане на обезщетение за времето,
през което въззиваемата е останала без работа поради незаконност на уволнението. Като
доказателства са представени заверено копие от трудова книжа, в съдебно заседание е
направена констатация на оригинала на същата, представени са договори с друг работодател
и решение за регистрация в Бюрото по труда. Установява се, че в рамките на 6-месечния
срок от уволнението Н. е получавала обезщетение за безработица и работела при друг
работодател. Именно в тази връзка от назначената по делото експертиза се установява, че
дължимото обезщетение на Н. за периода от 23.06.2022 г. до 23.12.2022 г. следва да е в общ
размер 2779,34 лева.
С оглед гореизложеното, МОС намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено като правилно, а съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК
7
Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.М следва да заплати на въззиваемата
Д. Н. въззивни разноски в размер на 1300 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 02.02.2023 г. на Районен съд-Монтана,
постановено по гр. дело № 1830/2022 г., по описа на същия съд като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите-гр.М с адрес: ул. „хххх
Ихххх“ №ххх да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Д. Е. Н., ЕГН **********,
адрес: гр.М ул. „В А “ №ххх сумата от 1300 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8