№ 62
гр. С.З., 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000008 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. Д. Ж. З. против решение №
433/28.10.2021г., постановено по гр.д. № 2461/2021г. по описа на Районен съд
– гр. С.З., в частта, с която З. Д.Ж. З. АД е осъдено да заплати на СТ. М. СТ.:
горница над 10 000.00 лева до пълния размер от 15 120.00 лева, които
дружеството е осъдено да заплати, а именно за 5 120.00 лева; 1 030.00 лева -
разноски спрямо уважената част от иска; 604.80 - държавна такса спрямо
уважената част от иска. Във въззивната жалба въззивника излага
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното
решение, за присъдения размер на обезщетението над 10 000 лв. Развити са
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС като неправилно и необосновано в обжалваната
част, и вместо него да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения от СТ. М. СТ. осъдителен иск за разликата над 10 000.00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2020г. до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност - да се намали
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните
1
размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и
държавна такса. Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските направени от дружеството в рамките на
първоинстанционното производство. Като ново писмено доказателство се
представа „Авизо местен превод“ № 201В1О0213160123 от 12.11.2021г. за
сумата от 11 425,11 лв., които Д. е заплатил на ищеца по банкова сметка на
неговия процесуален представител, от които: 10 000.00 лв. - частична
главница за неимуществени вреди; 1425.11 лв.- законна лихва върху 10 000.00
лв. за периода от 18.06.2020г. до 12.11.2021г.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.
Постъпила е молба с дата 02.02.2022г. от въззивника за насроченото
о.с.з. за 09.02.2022г., като след пренасрочването му е депозирана молба,
идентична по съдържание с молбата от 01.03.2022г., в която посочва, че не
може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да се даде ход на
делото. Поддържа въззивната жалба. Оспорва отговора. Излага съображения
по същество. Представя списък на разноските и пълномощно.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
С влязло в сила Решение № 260169 от 17.03.2021г., постановена по
АНД № 498/2021г. по описа на Районен съд - С.З./л.26 от делото/, Е.Д.Л. e
признат за виновен в това, че на 08.06.2020г., на път 1-5, в района на
км.231+200, в землището на гр. С.З., при управляване на МПС - л.а.
„Фолксваген Голф“, с per. № ***, нарушил правилата за движение, а именно:
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забравено, когато платното за движение има две
пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне“; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са
2
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, и по непредпазливост причинил на СТ. М. СТ. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на капачката на лява колянна става, което
причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предложение второ, вр. с чл.342, ал.1 от
НК, като на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 1 000 лева.
Страните не спорят, че към датата на ПТП за МПС - л.а. „Фолксваген
Голф“, с per. № ***, управляван от водача Е.Д.Л., има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З. Д.:Ж.З.” АД по
застрахователна полица № BG/30/119002234889, валидна от 11.08.2019г. до
10.08.2020г./л.122 от делото/.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че при процесното ПТП лекият автомобил
„Фолксваген Голф“ се е движил на север, по източната лента на платното.
Срещу него на юг се е движил л.а. „Шкода Октавия“ по западната лента.
Центърът на мястото на удара е на 7,6м. северно и 2,6 м. източно от точката
на удара. Ударът е в западната лента, т.е.в лентата за движение на л.а. Шкода,
на 1,65 м. на запад от осовата линия, разделяща платното на две ленти. В
момента на удара са контактували предна челна част на л.а. Шкода със
странична дясна част на л.а. Фолксваген. Ударът е настъпил след навлизане
на л.а. Фолксваген в лентата за насрещно движение. Водачът на л.а. Шкода не
е имал техническата възможност да предотврати настъпването на удара чрез
аварийно спиране. Същият не е имал време дори да З.ейства спирачната
система. От страна на водача на л.а. Шкода няма технически неизправни
действия. От техническа гледна точка няма основание да се предположи
възникнала техническа неизправност в някой от автомобилите преди
настъпване на удара. Причината за ПТП е навлизането на л.а. Фолксваген в
лентата аз насрещно движение и тя има субективен характер. Скоростите на
движение на двата автомобила са били съобразени с пътната обстановка. За
л.а. Шкода ударът е челен, като е сработила въздушната възглавница,
предназначена за водача. Главата на водача е получила „камшичен удар“
вследствие на възникналите инерционни сили. Подбедриците са контактували
с елементи от долната част на арматурното табло, в областта на педалите за
управление на автомобила. Пострадалия С. е получил охлузване по лявата
3
гръдна половина, като според вещото лицето е получено от притискането и
триенето на тялото в обезопасителния колан за времето на удара.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил счупване на капачката на
лява колянна става; кръвонасядания на лява гръдна половина, лява длан,
дясно бедро и дясно ходило; охлузване на дясна подбедрица. Установените и
описани травматични увреждания са в резултат на процесното ПТП.
Счупването на капачката на лява колянна става е причинило на пострадалия
трайно затруднение на движението на левия долен крайник. Останалите
травматични увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. При правилното протичане на
оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на левия
долен крайник ще е необходим срок от около 3,5-5 месеца.Периодът на
оздравяване на кръвонасядането на лявата гръдна половина е до 2 седмици, на
кръвонасядането на лявата длан е до 10 дни, на кръвонасядането на дясно
бедро 12 и дясно ходило е до 2 седмици, на охлузването на дясната
подбедрица е до 7-10 дни. Лечението е протекло в следния режим: покой с
имобилизация с колянна ортеза и аналгетици при нужда в периода на
консолидация на костните структури на пателата за месец и половина, след
което де рехабилитации по 10 процедури всяка и след това балнеолечение.
Крайникът е раздвижен и са възстановени функциите на коляното, като в
момента е здрав. Няма настъпили усложнения. При прегледа вещото лице е
установило, че пострадалия е клинично здрав. Според вещото лице, от
получените увреждания, може да се направи извод, че пострадалия е бил с
поставен предпазен колан в момента на удара. Пострадалия е лекуван,
диагностициран, консултиран по схема, утвърдена в добрата медицинска
практика. Започнато е и е заплатено лечение в Специализирана болница за
рехабилитация Н. ЕАД П.Б., като са заплатени 7 дни престой по клинична
пътека. Възстановяването на пострадалия е в границите на стандартния
период за възстановяване и оздравяване и няма забавяне на същото.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани
гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н.Г. С.а/съпруга на
ищеца/ се установява, че час и половина след инцидента е отишла на мястото
на ПТП и видяла съпруга си в неадекватно състояние. Същият казал, че
изпитва болка в долната част на крака и бил много притеснен. В болницата
4
установили, че има счупена капачка на левия крак. Трудно се придвижвал.
Сложили шина на крака му, като около два месеца пострадалия ходил с
шината и с патерици. След това продължил само с една патерица. Около 5-6
месеца бил в болнични. През този период болките били силни, като пиел
обезболяващи. По-късно ходил на терапия за крака в гр.П.Б.. Свидетелката
С.а ползвала един месец отпуск непосредствено след инцидента, за да помага
на съпруга си. Твърди, че и към момента съпруга й изпитва болка, а
походката му се променила. При движение има ежедневна болка. Около
половин година след инцидента съпругът й си бил вкъщи. Твърди, че в
резултат на обездвижването след инцидента, съпругът й напълнял с около 10
килограма. Свидетелят И.В.Д./без родство с ищеца/ твърди, че познава ищеца
от 8 години. В деня на инцидента ищецът му се обадил и му казал за
претърпяното ПТП, като свидетеля го видял още същия ден. Свидетелят го
завел за преглед при лекар. Твърди, че ищецът бил психически зле, като
изпитвал болки в крака и не можел да движи и сгъва крака си. Болели го и
гърдите и му се гадело. Възстановявал се до Нова година, около 5,6 месеца.
Ходили по ортопеди, поставили му шина, като около 40 дни бил с патерици, в
началото ползвал две патерици, а после- една. Свидетелят го водел с колата
си навсякъде, където трябва. Заедно били в гр.П.Б. на лечение. Качил
килограми от обездвижването, тъй като доста време стоял обездвижен в дома
си. Към момента все още изпитва болки, като твърди, че походката му е
променена и леко накуцва. Вече не се разхожда много. След инцидента спрял
посещение на семинари, като това не било характерно за него.
Първоинстанционния съд е кредитирал показанията на свидетелите,
като е приел, че показанията им са непротиворечиви и се потвърждават от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, който извод настоящата
инстанция намира за правилен.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
5
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на въззивника:
Според въззивния съд, СтРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано
заключение относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, социално икономическите условия в
страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в
конкретния случай. В конкретния случай в резултат на ПТП на ищеца е
причинено телесно увреждане – счупване на капачката на лява колянна става;
кръвонасядания на лява гръдна половина, лява длан, дясно бедро и дясно
ходило; охлузване на дясна подбедрица, болезнени по своето естество както
при причиняването им, така и във възстановителния период, продължил
физически около 6 месеца, който по данни на свидетелите и СМЕ съвпада.
Процесното ПТП се е отразило и на психическо и емоционално равновесие
при ищеца. Към настоящия момент ищеца изпитва болка, а походката му се
променила. Или извода който се налага е, че ищецът все още не се е
възстановил от физическите травми, а психологическата травма е продължила
много по - дълго и продължава и към настоящия момент.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Съдът, на осн. чл. 235, ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК съобрази факта, че в
хода на настоящото производство ответникът преди депозирането на
въззивната жалба, на 12.11.2021 г. е заплатил на ищеца сумата от 11 425,11
лв., от които 10 000 лв. обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и сумата 1425,11 лв., законна лихва върху сумата от
10 000 лв. за периода 18.06.2020 г. до 12.11.2021 г..
6
Предвид горното, предявения от ищеца иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли зa сумата до 10 000 лв. от присъдените 15 120 лв. както
и законна лихва върху сумата от 18.06.2020 г. до 12.11.2021 г. поради
направено в хода на делото плащане, като в останалата обжалвана част, както
и в частта за разноските, решението следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв., съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. При определяне на
възнаграждението съдът се съобрази с обстоятелството, че ответникът е
признал част от иска след завеждане на делото, като е изплатил на ищеца част
от претендираните суми, поради което и по аргумент от противното на осн.
чл. 78, ал.2 ГПК, съдът счита, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение и върху тези суми. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на проц. представител на въззиваемия е
неоснователно, тъй като е съобразено с Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения.
С оглед цената на иска в размер на 15 120 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 433/28.10.2021г., постановено по гр.д. №
2461/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З. В ЧАСТТА В КОЯТО Е
осъдено З. „Д.: Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***, да
заплати на СТ. М. СТ., с ЕГН **********, от гр. С.З., ***, със съдебен адрес:
гр.С.З., ***, чрез адвокат Ж.З.: сумата до 10 000,00 лв., от присъдените 15 120
лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди от непозволено
увреждане при пътно-транспортно произшествие на 08.06.2020 г., ведно със
законната лихва от 18.06.2020 г. до 12.11.2021 г., като постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. М. СТ., с ЕГН **********, от гр. С.З.,
7
***, със съдебен адрес: гр.С.З., ***, чрез адвокат Ж.З. против З. Д.: Ж.З.“ АД,
ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***, иск с правно основание чл. 493, ал.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3
ЗЗД, с които ищецът иска ответникът да му заплати: сумата до 10 000,00 лв.
(десет хиляди лева), от присъдените 15 120 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно
произшествие на 08.06.2020г, ведно със законната лихва от 18.06.2020 г., до
окончателното погасяване на З.ължението, поради плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 433/28.10.2021г., постановено по гр.д. №
2461/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З. в останалата обжалвана част, с
която е осъдено З. Д.: Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***, да
заплати на СТ. М. СТ., с ЕГН **********, от гр.С.З., ***, със съдебен адрес:
гр. С.З., ***, чрез адвокат Ж.З., на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.
1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, сумата над 10 000
лв., до присъдените 15 120 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътно-транспортно
произшествие на 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта за
разноските, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „З. Д.: Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***,
да заплати на СТ. М. СТ., с ЕГН **********, от гр.С.З., ***, със съдебен
адрес: гр.С.З., ***, чрез адвокат Ж.З. от АК-С.З., сумата 640 лв.,
представляваща направените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8