№ 293
гр. Пловдив, 27.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500363 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 1466/04.03.2022 г. от Л.. П. П. ЕГН
********** и от М.Г. К. – П.а ЕГН ********** против определение № 435/31.12.2021 г.,
постановено по г. д. № 642/2021 г. по описа на ОС – С., с което е прекратено производството
по делото.
Молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
С определение № 435/31.12.2021 г., постановено по г. д. № 642/2021г. по описа на
ОС – С., с което е прекратено производството по делото.
За да постанови този съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че искът е
недопустим.
Този извод е законосъобразен.
Пред С** е депозирана искова молба вх. № 26064/22.02.2022 г. Л.. П. П. ЕГН
********** и от М.Г. К. – П.а ЕГН ********** против С**, А* – С. и В**. По нея
първоначално е образувано г. д. № 2495/2018 г. по описа на С**.
Поради отстраняване на всички съдии от С**, с определение № 2678/03.12.2020
г., постановено по в. г. д. № 3959/2020 г. по описа на А* – С., делото е изпратено на ОС – С.,
където е образувано г. д. № 642/2021 г.
С разпореждане № 303/05.10.2021 г., постановено по г. д. № 642/2021г.,
производството по исковата молба е оставено без движение и за дадени указания на ищците,
1
както следва:
1. да посочат коя конкретна норма (или норми) от правото на ЕС считат за
нарушена с действията, респективно бездействията на ответниците;
2. да посочат кои конкретни действия или бездействия на всеки отделен ответник
са довели до нарушаване на тази норма (или норми);
3. да формулират надлежен петитум на иска (или исковете), от който да става
ясно колко и какви искове предявяват, на какво конкретно фактическо основание, срещу
кой конкретен ответник и с каква цена;
4. да заявят изрично дали претендират солидарно или разделно осъждане на
ответниците по исковете и за какви суми, както и претендираната сума от всеки ищец
поотделно;
5. да уточнят в какво се изразяват твърдяните имуществени и неимуществени
вреди за всеки ищец поотделно и да обосноват причинната връзка между конкретното
неправомерно действие/бездействие на съответния орган и претърпените вреди;
6. да конкретизират причинените имуществени вреди по основание, размер и по
пера, като посочат какво представлява всяка сума, визирана като щета в петитума на
исковата молба;
7. да представят три броя преписа от исковата молба с приложенията и от
уточняващата.
Този акт на съда е съобщен на ищците на 15.11.2021 г.
Постъпила е молба вх. 3085/01.12.2021 г. от ищците, с която представят друга
молба, в изпълнение на разпореждане № 303/05.10.2021 г.
Съгласно чл. 2в от ЗОДОВ, Д. носи отговорност по реда на този закон и когато на
физически лица са причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз.
Следователно, за да може съдът да даде защита и съдействие на твърдяни
граждански права е необходимо да бъдат посочени конкретни норми от правото на ЕС,
които са нарушени и в какво се състои нарушението, как конкретно е осъществено.
В цитираната молба ищците твърдят, че отговорността на Д. произтича от
нарушения на конкретни норми от Европейската конвенция за защита правата на човека.
ЕКЗПЧ не е част от Европейското право. Тя е международен акт на страните-
членки на Съвета на Европа, която организация е различна от Европейския съюз.
Съществуват други способи за защита на правата на физическите лица, при твърдения за
нарушения на ЕКЗПЧ.
В молбата са посочени и няколко норми от правото на ЕС, които, според ищците,
са нарушени при постановяване на процесните съдебни актове. Това са чл. 3 от Регламент
805/2004 на ЕП и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при
безспорни вземания, чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС за право на ефективни
2
правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и чл. 87 от Договора за създаване
на ЕО относно нерегламентирана държавна помощ. Цитирани са и две решение на Съда на
ЕС и две съобщения на Европейската комисия.
На практика формално е изпълнено изискването на първоинстанционния съд за
посочване на конкретни от правото на ЕС считат за нарушена с действията, респективно
бездействията на ответниците. Дали действително е налице нарушение е въпрос по
същество.
Изброяването на норми от правото на ЕС не означава автоматично, че е налице
право да се търси обезщетение. Тези норми следва да са свързани с материалния спор,
разрешен с процесните решения на българските съдилища.
В уточняващата молба на ищците не е аргументирано по какъв начин процесните
решения на българските съдилища са нарушили цитираните конкретни правни норми от
общностното право.
Останалите доводи са свързани с твърдения за нарушаване на норми от
вътрешния правен ред и не попадат в предметния обхват на чл. 2в от ЗОДОВ.
Недопустимо е по повод иск за обезщетение за вреди от правораздавателна
дейност - влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, да се установява порок на
съдебния акт, включително неправилност или недопустимост, както и инициирането на
производство по иск за заплащане на обезщетение за такива вреди. Зачитането на
придадената от националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебните актове и
тяхната неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага
на националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би позволило да се избегне
нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение (решение на СЕС
от 16.03.2006 г. по дело Rosmarie Kapferer v Schlank & Schick GmbH, дело C-234/04).
Налага се общият извод, че с молба, представена с молба вх. 3085/01.12.2021 г. не
са отстранени всички нередовности на исковата молба, констатирани с разпореждане №
303/05.10.2021 г. - не са посочени кои конкретни действия или бездействия на всеки отделен
ответник са довели до нарушаване на норма или норми от правото на ЕС и в какво се състои
това нарушение.
Ето защо производството по така предявената искова молба следва да бъде
прекратено.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 435/31.12.2021 г., постановено по г. д. №
642/2021 г. по описа на ОС – С., с което е прекратено производството по г. д. № 642/2021 г.
по описа на ОС – С..
Препис от определението да бъде връчен на частните жалбоподатели.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК,
пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4