Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 12.06.2013г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Е.П. и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№2349/2012г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. 

В исковата си молба против Г.Б.М., ЕГН********** *** ищцата Х.Б.М., ЕГН********** *** твърди, че с ответника са брат и сестра. С договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №51, томІ, нот.д.№48/06г. по описа на нот.Щ.-С. родителите им б. В.и С. В.прехвърлили собствеността върху първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда с площ от 74кв.м., построена в УПИ VІІІ-147 в кв.15 по плана на с.Ивайло, ведно с 1/3ид.ч. от дворното място, цялото от 1226кв.м. Продавачите си запазили право на безвъзмездно ползване на две стаи от имота, както ги ползвали до момента, докато са живи.

Ответникът от своя страна бил собственик на другите два етажа от жилищната сграда.

Ищцата живеела и работела в чужбина.

Родителите й ползвали двете стаи, а след смъртта на майка им, там останал да живее баща им.

Ответникът се самонастанил в етажа на ищцата, възползвайки се от отсъствието й и от факта, че баща им продължавал да живее там. През лятото на 2011г. ищцата се върнала в България и била оперирана, но брат й не я допуснал в имота и й се наложило след операцията да живее на хотел, докато й правят контролни прегледи. Брат й  извел и баща им от двете стаи, които ползвал, и го настанил в друга постройка в имота. Подменил и ключалката за етажа.

Твърди също, бе била претърпяла имуществени вреди в размер на наема, който би получила от 01.01.2009г. до предявяване на иска.

Поради това моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния имот, както и да го осъди да предаде собствеността и владението върху него.

Претендира и обезщетение за това, че е лишена от възможността да ползва собствения си имот в размер на 4500лв. за периода 01.01.2009г. - 23.05.2012г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2012г.  до изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, като оспорва иска. Твърди, че не владее каквато и да е част от имота на ищцата, нито оспорва собствеността й. Самият той не притежавал права върху жилищната сграда, тъй като третият етаж бил на неговия син, а втория - на съпругата и децата на покойния му брат. Отделно от това от 12 години живеел в Англия със семейството си. През година-две си идвал за по седмица, за да види баща си, и отново си заминавал. Последно си идвал през 2010г. и баща му му предложил да си устрои за живеене  два вътрешни гаража, които са самостоятелни обекти, на ниво първи етаж на сградата, които никога не били ползвани за гаражи, а за допълнителни стаи. Тези стаи били преходни помежду си, имали самостоятелен вход, различен от входа за първия етаж и не били част от застроената квадратура на етажа - 74кв.м. Баща му сам пожелал да се настани в лятната кухня на двора, тъй като се чувствал по-спокойно и по-лесно можел да се обслужва. Никога не бил оспорвал правото на собственост на ищцата, нямал ключове за жилището й. На първия етаж от години живеели съпругът и синовете на ищцата. Поради това неоснователен бил и иска за присъждане на обезщетение.

Алтернативно поддържа, че дори да се приеме, че тези две стаи са на ищцата като част от първия етаж, то макар да е извършил ремонт по покана на баща им, не ползва по никакъв начин, а те се ползват от баща им по силата на договора за прехвърляне. Сочи доказателства. Претендира разноски.

С молба от 13.11.2012г. ищцата е направила изменение на петитума, като претенцията й по чл.108 от ЗС обхваща част от първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда с площ от 74кв.м., построена в УПИ VІІІ-147 в кв.15 по плана на с.Ивайло, представляваща две стаи с обособен самостоятелен вход. Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

         Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

         Искът е ДОПУСТИМ, тъй като за ищцата е налице правен интерес от търсената с него защита при така изложените в исковата молба твърдения.

         Искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         За да е налице фактическият състав, респ. да бъде уважен като основателен иск по чл.108 от ЗС е необходимо да се докаже правото на собственост на претендиращия /ищеца/, както и че лицето, което владее или държи вещта /имота/ го владее без правно основание.

 Не се спори между страните, че по силата на договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №51, томІ, нот.д.№48/06г. по описа на нот.Щ.-С., родителите им б. В. и С. В. са прехвърлили собствеността върху първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда, построена в УПИ VІІІ-147 в кв.15 по плана на с.Ивайло, с площ на етажа 74кв.м., ведно с 1/3ид.ч. от дворното място, цялото от 1226кв.м. Продавачите са си запазили право на безвъзмездно ползване на две стаи от имота докато са живи така, както са ги ползвали до сега.

         От заключението на допуснатата и изслушана СТЕ се установява, че жилищната сграда е със застроена площ от 114кв.м, като връзката между етажите се осъществява по вътрешно стълбище и вход, разположени в северозападната й част. В вляво от входа на сградата към първата площадка е входът към помещенията, предмет на спора, представляващи две свързани стаи, пригодени за живеене, с прозорци на източната фасада - на схемата са защриховани със зелено - , застроената им площ е 28,1 кв.м. Срещу входа на сградата към първата площадка е входът към обитаема част от етажа, състояща се от дневна, спалня, трапезария с кухненски бокс, без санитарен възел -  на схемата е защрихована със синьо -, застроената площ на тази част от етажа е 72,4 кв.м. Останалата част от застроената площ в размер на 13,5 кв.м. са общи части в т.ч. стълбище. Светлата височина на първи етаж е 2,45 м,, светлата височина на всеки от следващите два етажа е 2,75 м.

В резултат от измерванията на място ВЛ е изготвило схема на първи етаж на триетажната жилищна сграда, на която и в графичен вид е даден отговор на поставените въпроси,  именно:

-общата застроена площ на първи етаж е 114 кв.м;

-двете помещения, предмет на исковата претенция, са обособени в северозападната част на етажа със самостоятелен общ достъп от стълбището и площ от 28,1 кв.м.,  двете стаи са част от етажа, не са изградени в пристройка на сградата.

-на първи етаж е разположена обитаема част  със самостоятелен достъп от стълбището и застроена площ от 72,4 кв.м.

Съпоставяйки начинът, по който е изграден първи етаж на сградата, с действащите към момента на строителството норми, може да се направи извод, че етажът не е бил проектиран като жилищен (по-малка от нормативната светла височина, липса на санитарен възел и преддверие в частта с площ 72,4 кв.м). В този случай, може да се допусне, че обособените със самостоятелен вход две процесни стаи, са били проектирани като гаражи (разположени са в частта на сградата откъм улицата, отделени са от останалата част на етажа), а останалата част от етажа - като складови помещения. Съгласно Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /таблица 3 на приложение №2/ гаражите в сгради са самостоятелни обекти.

В с.з. ВЛ допълва, че в плана на с.И., действащ в момента, сградата не е нанесена с действителната площ, измерена на място - 114кв.м. Двете процесни помещения са с отделен вход, откъм стълбищната площадка и нямат директна връзка с другата част на етажа.

Както е отбелязано по - горе с договора за продажба на недвижим имот родителите на ищцата са й прехвърлили първи жилищен етаж с площ от 74кв.м., докато измерена на място площта на етажа, както и на всеки от останалите етажи на къщата, е 114кв.м. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесните две стаи са построени още през 1979-1980г., когато е строена къщата и са предвидени за живеене-  независимо от издадените проект и строително разрешение.

Вярно е, че в плана на селото сградата не е отразена с действителната й площ, но по делото е прието удостоверение №529/10.08.2012г. на Кметство с.И., неоспорено от страните, в което е отразена идентичността между имот, представляващ УПИVІІІ-147 в кв.15 по плана на с.Ивайло, ведно с построените в имота сгради, с имота, предмет на нот.акт №51, томІ, нот.д.№48/06г., от който ищцата черпи правата си.

Дори да се приеме въз основа на гореизложеното, че ищцата е собственик на тези две помещения, то искът е неоснователен поради следното:

Безспорно е, че прехвърлителите - родителите на страните - са си запазили право да ползват две стаи от етажа така, както са ги ползвали до сега. От показанията на разпитаните свидетели се установи по категоричен начин, че родителите на страните са живели в тези помещения до смъртта на майката, като след това баща им е продължил да живее там. Т.е. именно тези са помещенията, върху които е запазено правото на ползване. В подкрепа на този извод са показанията на св.Велев - бащата на страните - който установява, че е "приписал на Х. етажа, без тия две гаражни стаи", "другите две стаи, гаражните, са мои".

Св.Велев установява също, че на първия жилищен етаж няма тоалетна, той имал здравословни проблеми и когато сина му Г. - ответника - си дошъл от Англия, го помолил да му пригоди тоалетна в лятната кухня, където му било по-удобно.  Гаражните стаи пак си били негови, имал си ключ за тях. Сега Г. ги бил заключил, защото преди време влизали в имота крадци, но св.В. винаги можел да влезе в тях. Г. никога не бил ползвал тези стаи. Дъщеря си Х. виждал последно на погребението на майка й, след това изобщо не била идвала.

Съдът изцяло дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като се подкрепят от показанията на св.К., която се грижи за бащата на страните  и е трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, и св.М. - племенник на страните. Извода на съда не се променя от показанията на св.Б. и П., който не установяват никакви конкретни факти в тази насока, а по-скоро споделят предположения.

Поради това съдът приема, че по делото не се доказа по несъмнен и категоричен начин ответникът да владее спорните помещения, поради което искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При това неоснователен се явява и иска по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение.

В тежест на ищцата следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 775лв.

По изложените съображения Пазарджишки районен съд 

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Б.М., ЕГН********** *** ПРОТИВ Г.Б.М., ЕГН********** *** иск по чл.108 от ЗС за ПРИЕМАНЕ  ЗА  УСТАНОВЕНО  по отношение на ответника, че ищцата е собственик на част от първи етаж от масивна триетажна жилищна сграда с площ от 74кв.м., построена в УПИ VІІІ-147 в кв.15 по плана на с.И., представляваща две стаи с обособен самостоятелен вход, защриховани на скицата към заключението на СТЕ със зелено и за ОСЪЖДАНЕ на ответника  да отстъпи собствеността и предади владението върху имота.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Б.М., ЕГН********** *** ПРОТИВ Г.Б.М., ЕГН********** *** иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 4500лв. за периода 01.01.2009г. - 23.05.2012г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2012г.  до изплащане на сумата

ОСЪЖДА  ищцата да заплати на ответника сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 775лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                      

                                                                                             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: