№ 23330
гр. София, 12.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20241110106577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ЕООД срещу Д. В. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
От служебно изисканата справка от Национална база данни „Н.” е видно, че
длъжникът има настоящ адрес в Северна Македония от 15.10.2015 г. При липсата на
представени други доказателства в рамките на едностранното производство съдът приема,
че лицето няма обичайно местопребиваване на територията на Република България,
доколкото настоящият адрес отразява фактическото и регистрирано местопребиваване на
лицето към даден момент.
Следователно е налице пречка по чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника, доколкото липсата на обичайно местопребиваване е
самостоятелна пречка за издаване на заповед за изпълнение, алтернативна на останалите
пречки, посочени в чл. 411, ал. 2 ГПК, т.е. наличието на постоянен адрес на длъжника на
територията на Република България е ирелевантно за неговото обичайно местопребиваване
(още повече, че всяко лице, което е български гражданин, е длъжно да има постоянен адрес
в България, независимо от обичайното си местопребиваване).
Следва да се посочи, че доколкото законът е въвел липсата на обичайно
местопребиваване на територията на Република България като пречка за издаване на
заповед за изпълнение и предвид едностранният характер на производството, единственият
начин да се установи наличието на това обстоятелство е посредством проверка в НБДН на
настоящия адрес на лицето. Обратното тълкуване означава, че разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 5 ГПК е абсолютно неприложима /в този смисъл и установената съдебна практика на СГС
в определение от 07.02.2017 г. по ч. гр. д. № 1144/2017 г., определение от 31.05.2017 г. по ч.
гр. д. № 5816/2017 г. и др./
С оглед изложеното съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 34859 от 02.02.2024 г. на „...“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. В..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2