Решение по дело №272/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по искова молба на И. И. П. от гр. Кнежа, ул. „Александър Стамболийски” №52 чрез адв. С. Б. от АК- Плевен, със съдебен адрес гр. Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф” №2 срещу Областна дирекция на МВР- София по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 788,31 лева, от които 700 лева неимуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., изразяващите в притеснение, стрес, страдание и 88,31 лева имуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., от незаконосъобразни действия на полицията и оставане без СУМПС на ищеца, в резултат на водено срещу него административно- наказателно производство, в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, като административно- наказателното производство е прекратено поради липса на извършено нарушение, ведно с дължимата лихва от 01.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се посочва, че с мотивирана резолюция за прекратяване на административно производство № 22- 1204-[рег. номер] ВДП Началник сектор в ОД на МВР София е прекратил административно наказателно производство, образувано със съставяне на АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г., поради липса на извършено нарушение, като посочения АУАН е съставен спрямо И. И. П. за нарушение на разпоредбата 5, ал.3, т. 1, пр. първо от ЗДвП, а именно: че на 29.07.2022г. в 8,25 часа в община Ботевград, на автомагистрала № А2 - автомагистрала Хемус, по посока гр. София управлява лек автомобил О. В. с per. № [рег. номер] - лична собственост на водача, като при извършена проверка на 411 км, се установява, че лицето управлява МПС под въздействието на алкохол, установено в 8:23 часа с техническо средство А. Д., който отчел положителен резултат от 0,61 промила на хиляда в издишания въздух. Посочва се, че поради несъгласие на ищеца с отчетения резултат му е бил издаден талон за мед. изследване, за да бъде извършен кръвен тест за наличие на алкохол в кръвта.

Въз основа на така съставения АУАН е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка - лишаване от право на управление на МПС, както и заповед за прекратяване регистрацията на МПС.

С оглед установяване липсата на извършено административно нарушение, П. се е подложил на медицинско изследване, като е дал кръвна проба за установяване наличие/липса на алкохол в кръвта, като резултатът от медицинското изследване е наличие на етилов алкохол в кръвта на водача от 0,15 промила и деянието е несъставомерно.

В исковата молба се посочва, че претенцията за вреди е от незаконосъобразната дейност на служителите на ответника, изразяващи се в съставяне на АУАН, без да налице фактическите основанията за това, при липса на извършено от страна на лицето нарушение, като със съставяне на АУАН, спрямо П. е образувано и водено административно - наказателно производство, което последствие е прекратено, като видно от мотивираната резолюция за прекратяване на административно- наказателното производство, установеното количество на етилов алкохол в кръвта на И. П. е 0,15 промила, поради което на водача не може да се вмени вина за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т. 1, пр. I от ЗДвП.

Посочва се, че в следствие на съставянето на АУАН, който в последствие е бил признат за незаконосъобразен като правно и/или фактическо действие П. е претърпял имуществени и неимуществени вреди, което обосновава правния интерес от завеждане на настоящия иск, като за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г. срещу ищеца е имало неприключило административно- наказателно производство, което впоследствие е прекратено, именно в този период П. е търпял неимуществени и имуществени вреди, в пряка връзка и в резултат на действията на служителите на ответника. Счита се, че е налице и пряка причинно - следствена връзка между незаконосъобразната дейност на служителите на ответника и претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди.

Посочено е в исковата молба, че за извършване на медицинското изследване ищецът е заплатил сума в размер на 76,88 лв., представляваща за него имуществена вреда.

Твърди се, че ищецът е търпял неудобства и е изпитвал стрес, в следствие упражнените спрямо него фактически и правни действия от страна на контролните органи. На първо място ищецът е бил подложен на медицинско изследване, с оглед установяване правотата си, което е било свързано с вземане на кръв /телесна течност/ и свързаните с това неприятни емоции и болезненост.

Веднага след издаването на АУАН на П. е било забранено да управлява МПС и това продължило за период повече от един месец, а същият е активен шофьор и работното му място се намира в гр. София. Лишаването от право да управлява МПС е довело П. до психически срив, станал е раздразнителен и избухлив, постоянно е проверявал, дали кръвната проба е готова, като липсата на информация допълнително го е напрягала. Отделно от изложеното, ищецът е бил подложен и на бюрократичен тормоз, тъй като няколко пъти се е налагало да ходи до КАТ в гр. Плевен, където следва да бъдат върнати регистрационните табели, свалени още в деня на проверката от управляваното от него МПС - лична собственост. Посочва се, че всичко това - загуба на време, ползване на отпуск от работа, липса на информация от страна на контролните органи, е допринесло за негативните изживявания на ищеца, като целият емоционален дискомфорт и загубено време ищеца счита, че биха били компенсирани със сумата от 700,00 лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди.

В исковата молба е посочено, че исковата защита е по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, като фактическият състав на този текст изисква наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от тези елементи, отговорността по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението и исковата претенция следва да се квалифицира като такава по чл. 204, ал. 4 във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, а тъй като не е налице отменен акт на администрацията на МВР във връзка с образуваното срещу ищеца административно-наказателно производство, а последното е прекратено по инициатива и с акт на АНО, основание за предявения иск са незаконосъобразни действия на служители на МВР, за които отговорност следва да носи юридическото лице.

Посочва се, че дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Установено е от представените доказателствата по делото, че образуваното въз основа на АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г. срещу ищеца, производство е прекратено. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден във връзка с образуване на производство с цел упражняване на санкционираща административна дейност.

Посочва се, че видно от цитираната по-горе резолюция, производството е прекратено поради липса на виновно поведение у водача и следователно налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ - незаконосъобразни действия по съставяне на АУАН, при липса на основание за ангажиране на отговорност, като с прекратяване на административно-наказателното производство с резолюция, с обратна сила отпадат основанията за съставяне на АУАН, както и всякакви други действия и актове извършени от служители на ответника към датата на установеното нарушение.

С исковата молба се иска Областна дирекция на МВР-София, да бъде осъдена да заплати на И. И. П. с [ЕГН] с адрес: обл. Плевен, общ. Кнежа, гр. Кнежа, ул. Александър Стамболийски № 52 сумата от 700,00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - притеснение, стрес и страдание, резултат съставяне на АУАН и от водено срещу него административно - наказателно производство, което е прекратено поради липса на извършено нарушение, ведно с дължимата се лихва от 01.09.2022г. до датата на окончателното й изплащане, както и да бъде осъдена Областна дирекция на МВР-София, да заплати на И. И. П. с [ЕГН] с адрес: обл. Плевен, общ. Кнежа, гр. Кнежа, ул. Александър Стамболийски № 52 сумата от 73,31 лв. - заплатена стойност на извършено лабораторно изследване на кръв, 8,00 лв. - банкова такса; 4,00 лв. такса за преиздаване на контролен талон; 3,00 лв. - банкова такса или общо сума в размер: 88,31 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - резултат от водено срещу него административно-наказателно производство, което е прекратено поради липса на извършено престъпление, ведно с дължимата се лихва от 01.09.2022г. до датата на окончателното й изплащане, като се иска да се възложат в тежест на ответника сторените в настоящето производство разноски, вкл. дължимото се адвокатско възнаграждение за осъществяване на безплатно процесуално представителство по делото.

Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР- София, е подал писмен отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Й. С.- Г.. В същия /л. 50 и сл./ се сочи, че оспорва предявените искове изцяло - и по основание, и по размер. Посочено е, че основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Посочва на първо място, че не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да е бил отменен, като незаконосъобразен и считат, че исковата молба е нередовна, тъй като в същата липсва положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по чл.204, ал.1 от АПК - отменен административен акт, което в случая налага прекратяване на производството по делото поради недопустимост в тази част.

Посочва се, че от исковата молба не става ясно, от какво са настъпили вредите, претендирани от ищеца, като на различни места се споменават, както незаконосъобразни актове, така и незаконосъобразни действия.

Посочва, че видно от административната преписка на дата 29.07.2022г. младши автоконтрольор при ОДМВР София сектор Пътна полиция е издал Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 421567, за това че И. И. П. е управлявал лек автомобил О. В., собственост на лицето, като при извършена проверка е установено, че същият управлява МПС под въздействието на алкохол, установено в 8.23 часа с техническо средство Алко тест Дрегер и резултат от 0.61 промила на хиляда.

Посочва се, че на базата на съставяния АУАН са издадени следните заповеди:

-Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000324 от 29.07.2022г., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

-Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000325 от 29.07.2022г., с която временно е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнето свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели, като заповедите за прилагане на принудителна административна мярка не са обжалвани от лицето по съответния ред, т.е. влезли са в сила.

На П. е издаден Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с №109076 от 29.07.2022г., като протоколът за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол с № 2022/ХИ-114/22.08.2022г. е установила наличие на етилов алкохол 0,15 промила, като с докладна записка с peг. №1204р-6803/31.08.2022г. е дадено предложение от началник група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „ПП“ при ОДМВР - София на основание чл. 54 ал. 1, т. 1 от ЗАНН да бъде прекратено наказателното производство. Мотивираната резолюция № 22-1204 - [рег. номер]/01.09.2022г„ с която е прекратено административно-наказателното производство е получена от М. В. П., в качеството й на родител срещу подпис.

Посочва се, че в исковата си молба П., претендира вреди от незаконосъобразни действия във връзка със съставен АУАН Серия GA № 421567 от дата 29.07.2022г. от отнемането и задържането на СУМПС, СРМПС и на регистрационните номера на автомобила, като в тази си част смятат иска за неоснователен.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като за да бъде ангажирана отговорността на ответника е необходимо ищецът да докаже кумулативното осъществяване на следните елементи на фактическия състав, незаконен индивидуален административен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностно лице, наличието на претърпяна вреда; причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредата.

В конкретния случай, безспорно се установява, че АУАН е издаден на база на показания на техническо средство, поради което издаването му е дейност, която е извършена по правилата на ЗАНН. Отнемането на свидетелството за управление на МПС, на свидетелството за регистрация и на регистрационните номера на автомобила е законосъобразна фактическо действие, тъй като е извършено при издадени нарочни заповеди за налагане на ПАМ по чл. 171, ал.1 от ЗДвП. Административно наказващият орган се е произнесъл с мотивирана резолюция, след като е постъпила химическата експертиза и докладна записка и тази резолюция е връчена на майката на П..

Посочва се в отговора, че от исковата молба на И. П. не става ясно, кой индивидуален административен акт визира като незаконен, конкретно претърпяната вреда от акта и причинно следствената връзка между незаконосъобразния акт довел до вредоносен резултат. Съдържанието на понятието "вреда" не е дефинирано от законодателя въпреки употребата му в редица разпоредби на Закона за задълженията и договорите, а според трайното разбиране, наложило се в теорията и в съдебната практика, вредите са последици от засягане на субективни права, на защитени от правото блага, които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения, които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

Посочва се по отношение на твърдените неимуществени вреди, че не се установяват такива, в исковата молба не са представени убедителни доказателства, че в периода повече от един месец, П. да е бил обективно увреден както психически, така и физически и не е могъл да изпълнява трудовите си задължения, тъй като само в тази посока се излагат съображения - за затруднено придвижване до месторабота. Не се представят доказателства на първо място, че преди отнемането на СУМПС, ищецът действително е работил в друго населено място и е пътувал винаги с личния си автомобил. Не се представиха и доказателства, че промяната в начина на пътуване е довело до причиняването на някакъв дискомфорт у ищеца, който да е причинил неимуществени вреди, които да подлежат на обезвреда. Липсват и представени медицински документи, във връзка с отнетото СУМПС, липсва и претърпяно заболяване в резултат на незаконосъобразно отнетото му свидетелство за управление на МПС и временното прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и отнетото свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели.

Посочва се, че не се доказват и имуществени вреди. Не става ясно от представената вносна бележка на какво основание е внесена сумата от 73.31 лева, като видно от вносната бележка няма номер на химическа експертиза и банковата сметка по която съответната такса е преведена е различна от посочената в протокола с peг. №517р18588/23.08.2022г. На вноската бележка липсва номер на протокола, а също така и цената на услугата от изследването е различна от тази по вносната бележка.

Посочва се, че от гореизложеното не се доказват останалите две кумулативни предпоставки - настъпване на неимуществени и имуществени вреди, твърдени в исковата молба изразяващи се в неприятни емоции, болезненост /свързано е вземането на кръв/, психически срив, довел до раздразненост и избухливост, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт, а по отношение на искането за разноски по делото за адвокатско възнаграждение, се моли съдът да съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК затова, че делото не е от фактическа и правна сложност, като съобразите минимално определения размер в чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Иска се от съда, исковете като изцяло неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, моли за присъждане юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът – И. И. П. не се явява, не се представлява, представена е молба от адв. С. Б. от АК- Плевен, в която заявява, че поддържа исковата молба, моли да бъдат уважени изцяло предявените от ищеца искове като доказани, моли да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по дело.

В съдебното заседание ответникът - Областна дирекция на МВР- София, не се представлява. Представена е писмена защита от юрисконсулт Й. Г., с която е заявила да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, посочено е че се оспорват исковете и моли съда да остави същите без уважение като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор А. Б., която заявява, че така депозираната искова молба И. И. П. следва да се уважи, като се приеме, че са налице предпоставките предвидени в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и да се осъди ответника ОД на МВР - София да изплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 700 лева, както и претендираните от същия имуществени вреди в общ размер от 88,31 лева, тъй като безспорно налице е издаден административен акт, с който по отношение на ищеца е било констатирано наличие на употреба на алкохол в размер над допустимия от закона - 0,5 промила. В последствие, след събиране на доказателства, а именно извършено изследване чрез кръвен тест е било доказано наличие на алкохол в размер на 0,15 промила, което е допустимо съгласно действащите на ЗДвП норми. С оглед на горното е налице и резолюция за прекратяване на административното производство. Заявява, че с оглед разпитите на свидетелите е доказано, че в периода, през който е било образувано и се е провеждало административното производство ищецът е търпял вреди, като е доказано, че същият е следвало да пътува за продължителен период от време в друго населено място, където е полагал труд. Търпял е съответно определени проблеми, свързани с предвиждане и ползване на продължителен отпуск. Изхождайки от доказателства прокурорът счита, че е безспорно доказано, че същият за определен период от време е търпял неимуществени вреди, като относно имуществените вреди са налице писмени доказателства относно заплатени от ищеца парични суми за превод, както и за извършено изследване на кръвна проба, като са налице и вносни бележки от съответните банкови институции. Прокурорът счита, че съдът следва да се произнесе с решение, с което да се уважи така депозираната искова молба, ведно с претендираните лихви по отношение на вредите.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.07.2022г. в 8,25 часа в община Ботевград, на автомагистрала № А2 - автомагистрала Хемус, по посока гр. София, И. И. П. управлява лек автомобил О. В. с per. № [рег. номер] - лична негова собственост, като при извършена проверка на 411 км, се установява, че лицето управлява МПС под въздействието на алкохол, установено в 8:23 часа с техническо средство Алко тест Дрегер, който отчел положителен резултат от 0,61 промила на хиляда в издишания въздух, като е съставен АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г. /л.71/.

Издадени са Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000324 от 29.07.2022г., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца /л.66/ и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000325 от 29.07.2022г., с която временно е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнето свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели /л.65/.

На И. П. са издадени Талон за изследване /л.72/ и Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с №109076 от 29.07.2022г. /л.73/, като съгласно протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол с № 2022/ХИ-114/22.08.2022г. е установено наличие на етилов алкохол 0,15 промила /л.л.75, 76/.

Изготвена е докладна записка с peг. №1204р-6803/31.08.2022г. /л.л.78-79/, с предложение от началник група „ОПТПАНДИАД“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - София на основание чл. 54 ал. 1, т. 1 от ЗАНН да бъде прекратено наказателното производство, както да бъдат издадени заповеди за отмяна на ЗППАМ № 22-1204-000324 от 29.07.2022г. и ППАМ № 22-1204-000325 от 29.07.2022г.

С Мотивираната резолюция № 22-1204 - [рег. номер]/01.09.2022г. /л.70/ е прекратено административно-наказателното производство по АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г. против И. И. П., като същата е получена от М. В. П., в качеството й на родител на ищеца, срещу подпис.

На 01.09.2022г. са издадени Заповед за отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000324 от 29.07.2022г., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца /л.69/ и Заповед за отмяна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000325 от 29.07.2022г., с която временно е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнето свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели /л.67/.

По искане на ищеца в съдебно заседание на 20.05.2024 г. са допуснати до разпит свидетелите Н. П. К., която живее на семейни начала с ищеца П., и М. В. П. – майка на ищеца.

В свидетелските си показания Н. П. К. споделя, че ищецът живее в Ботевград и пътува до София всеки ден. Имало е акция и той е спрял за проверка. Казали са му, че проверката ще се извърши с дрегер- проверка за алкохол. Ищецът е много изненадан, объркан, ядосан, когато се обадил, че пробата е 0,61. Бил е много притеснен, защото на него работата му изцяло зависи от автомобила и от шофирането. Посочва, че ищецът в София е сътрудник проекти и винаги, когато ходи да работи трябва да носи материали и куфари с него и съответно му трябва шофьор. Бил е много изненадан и много притеснен, затова е дал кръвна проба за изследване, като резултатът от пробата е отрицателен. Докато е чакал резултата, може би месец, месец и половина той няма автомобил, съответно и регистрационния номер на колата е бил свален. Тъй като автомобилът е семеен, нито свидетелката е можела да го ползва, нито ищеца. Непрекъснато се мислело как да пътува до София съответно, защото нямаше превоз. Посочва, че е имало промяна в поведението на П., станал е по-избухлив, непрекъснато е мислел как ще се превозват деца, как ще се превозва той до работата си, не е спал добре, обострила се е язвата му и съответно трябвало да взема и медикаменти. Посочва, че ищецът имал златен талон и е спазвал правилата за движение по пътищата.

В свидетелските си показания М. В. П. споделя, че ищецът- синът й, отивал на работа, пътувал за София, закарал е детето на градина и при тунела са го спрели. Доброволно е спрял, дал е проба за алкохол, документи са му искали и са казали, че е над допустимото. Синът й не е бил съгласен с това и е поискал кръвна проба в болница. Направили са кръвната проба и близо един месец и половина е чакал резултата и документите. Бил е разстроен, притеснен, не е имало как да се придвижва, за което той не е виновен, бил е неспокоен. За резултата от кръвната проба, разбира след като са и се обадили от полицията в Кнежа, че са дошли данните и решението, и няма алкохол и тя е приела това и се подписала, след което се обадила на сина си, който и казал, че това е истината. Заявява, че това е голяма травма за сина й, която му се е отразила много лошо. Заявява, че П. е спазвал е правилата за движение по пътищата. Живее в с. Скравена, до Ботевград, но не е сигурна дали там е настоящият му адрес или е в София.

Като доказателства по делото са представени още: вносна бележка от 12.09.2022г. за издаване/подмяна на контролен талон „водач на МПС без накацания“ /л.11/, вносна бележка от 12.09.2022г. за кръвна проба /л.12/, сметка за направени разходи по протокол № 2022/ХИ-114/22.08.2022г. /л.13/ и медицински документ – фиш за спешна медицинска помощ от филиал Ботевград от 29.07.2022г. за кръвна проба за алкохол на И. И. П. /л.14/.

По делото е представено и писмо от ОД на МВР София до ОД на МВР- Плевен, сектор „Пътна полиция“, като ищецът собственоръчно е посочил, че на 15.09.2022г. е получил 2 бр. рег. табели [рег. номер] и малък талон ********* /л.68/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за имуществени и неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 788,31 лева, от които 700 лева неимуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., изразяващите в притеснение, стрес, страдание и 88,31 лева и имуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., от незаконосъобразни действия на полицията и оставане без СУМПС на ищеца, в резултат на водено срещу ищеца административно- наказателно производство, в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, като административно- наказателното производство е прекратено поради липса на извършено нарушение, претендира се и лихва от 01.09.2022г.

С исковата молба се претендират вреди от незаконосъобразни действия на служители на МВР, във връзка с водено срещу ищеца административно- наказателно производство, в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, като вредите не се претендират от незаконосъобразен/и акт/актове, а от незаконосъобразни действия на служители на МВР.

Съдът намира, че исковете са неоснователни и недоказани по следните съображения:

Безвиновната отговорност на държавата и общините за дейността на администрацията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в своя фактически състав включва следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално претърпените щети и пропуснати ползи; 3. пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

„Вредата“ представлява отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от акта, действието и/или бездействието на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. При липса на който и да е от елементите на фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Издаването на АУАН, респ. НП по своята същност представлява изпълнение на административна дейност, свързана със защитата на реда в областта на държавното управление. В разглеждания казус не се установява, че е налице първата необходима предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Според съда, не може дейността по съставяне на АУАН на служителите на МВР да се определи като „незаконосъобразни действия на служители на МВР“, тъй като на тези служители по силата на закона е възложено да осъществяват контрол на всички водачи на МПС, с оглед спазването правилата на движението и безопасността по пътищата, както и да съставят АУАН при констатирани нарушения, като в конкретния случай спрямо ищеца е съставен АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г. за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. първо от ЗДвП, а именно: че на 29.07.2022г. в 8,25 часа в община Ботевград, на автомагистрала № А2 - автомагистрала Хемус, по посока гр. София управлява лек автомобил О. В. с per. № [рег. номер] - лична собственост на ищецът, като при извършена проверка на 411 км, се установява, че ищецът управлява МПС под въздействието на алкохол, установено в 8:23 часа с техническо средство Алкотест Дрегер, който отчел положителен резултат от 0,61 промила на хиляда в издишания въздух.

За да бъде съставен АУАН е достатъчно, че е налице положителен резултат от 0,61 промила на хиляда, отчетен с техническо средство Алкотест Дрегер, като служителите на МВР законосъобразно са съставили АУАН, доколкото съгласно ЗДвП резултатите могат да бъдат отчетени и с техническо средство, какъвто е конкретния случай. Действително в последвалото химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол е отчетена по- ниска стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца, но служителите на МВР нямат задължение при отчетена стойност с техническо средство Алкотест Дрегер, да се чака и резултат от химическо изследване /в случай че е извършвано такова/ и едва след като резултатите се потвърдят да пристъпят към съставяне на АУАН.

В случая, според съда, служителите на МВР законосъобразно са съставили АУАН въз основа на отчетения резултат с техническо средство Алкотест Дрегер и техните действия не са незаконосъобразни, като след като в последвалото химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол, е отчетена по- ниска стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца – 0,15 промила, която е под допустимата стойност и е последвало и прекратяване на административно- наказателното производство по АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г. против И. И. П. с мотивираната резолюция № 22-1204 - [рег. номер]/01.09.2022г.

Съдът, намира за недоказани и твърденията на ищеца за настъпили имуществени и неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това.

По отношение на претенцията за 700 лева неимуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., изразяващите в притеснение, стрес, страдание, в резултат на съставен АУАН серия GA № 421567 от 29.07.2022г., без да са налице фактически основания за това, съдът намира същата за недоказана и неоснователна.

Понятието „неимуществени вреди“ няма легално определение, но такова се извежда от правната доктрина и практика. Неимуществените вреди представляват негативно въздействие върху честта, достойнството, доброто име в обществото, като същото се изразява в болки и страдания, които лицето е преживяло, вследствие на незаконосъобразната административнонаказателна дейност на орган или длъжностните лица, при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Тези болки и страдания подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, тъй като те не се презюмират. В конкретния случай остават недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. За установяване на същите, с оглед носената от него доказателствена тежест, ищецът се позовава на показанията на свидетелите Н. П. К., с която живее на семейни начала и на майка си М. В. П.. Съдът намира, че същите са изолирани, лаконични, декларативни и лишени от конкретика, като освен това не потвърждават изложените в исковата молба болки и страдания претърпени от ищеца. Наред с това, свидетелските показания, както на К., така и на П. не могат да бъдат ценени като безпристрастни и непредубедени, поради факта, че К. съжителства с ищеца на семейни начала, а свидетелката П. е майка на ищеца П.. Наред с горното, свидетелските показания са и противоречиви, тъй като съгласно Н. К., ищецът живее в Ботевград и пътува до София всеки ден, а съгласно свидетелските показания на М. П. ищецът живее в с. Скравена, до Ботевград.

В ИМ се сочи, че П. е търпял неудобства и е изпитвал стрес, в следствие упражнените спрямо него фактически и правни действия от страна на контролните органи, бил е подложен на медицинско изследване, с оглед установяване правотата си, което е било свързано с вземане на кръв /телесна течност/ и свързаните с това неприятни емоции и болезненост, на П. е било забранено да управлява МПС и това продължило за период повече от един месец, а същият е активен шофьор и работното му място се намира в гр. София, като лишаването от право да управлява МПС е довело П. до психически срив, станал е раздразнителен и избухлив, постоянно е проверявал дали кръвната проба е готова, като липсата на информация допълнително го е напрягала.

От показания на Н. П. К. се установява, че ищецът живее в Ботевград и пътува до София всеки ден. Ищецът бил много изненадан, объркан, ядосан, когато се обадил, че пробата е 0,61, бил е много притеснен, защото на него работата му изцяло зависи от автомобила и от шофирането. Тъй като бил е много изненадан и много притеснен, затова е дал кръвна проба за изследване, като резултатът от пробата е отрицателен и докато е чакал резултата, може би месец, месец и половина той няма автомобил, съответно и регистрационния номер на колата е бил свален. Непрекъснато се е мислило как да пътува до София, като е имало промяна в поведението на П., станал е по-избухлив, непрекъснато е мислел как ще се превозват деца, как ще се превозва той до работата си, не е спал добре, обострила се е язвата му и съответно трябвало да взема и медикаменти. Посочва, че ищецът имал златен талон и е спазвал правилата за движение по пътищата.

От показания на М. В. П. се установява, че синът й, отивал на работа, пътувал за София, закарал е детето на градина и при тунела са го спрели. Доброволно е спрял, дал е проба за алкохол, документи са му искали и са казали, че е над допустимото, но не може да каже колко точно. Синът й не е бил съгласен с това и е поискал кръвна проба в болница. Направили са кръвната проба и близо един месец и половина е чакал резултата и документите. Бил е разстроен, притеснен, не е имало как да се придвижва, за което той не е виновен, бил е неспокоен. Заявява, че това е голяма травма за сина й, която му се е отразила много лошо, посочва, че П. е спазвал е правилата за движение по пътищата. Свидетелката заявява, че ищецът живее в с. Скравена, до Ботевград, но не е сигурна дали там е настоящият му адрес или е в София.

Дори ищецът да е претърпял някакво негативно въздействие, болки и страдания, с оглед невъзможността да управлява собственото си МПС, то те, според съда, не са пряка и непосредствена последица в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, а са в резултат от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000324 от 29.07.2022г., с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1204-000325 от 29.07.2022г., с която временно е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнето свидетелството за регистрация, както и регистрационните табели, като посочените заповеди не са обжалвани от ищеца и са влезли в законна сила, т.е. не е налице причинна връзка между съставения АУАН и претендираните неимуществени вреди. Действително посочените заповеди за налагане на ПАМ в последствие са оттеглени, но вредите не се претендират от тях, а от незаконосъобразни действия на служители на полицията.

Отделно, остава недоказано къде точно е работил П. и че работата му е налагала да пътува до гр. София, доколкото това се потвърждава единствено от свидетелските показания, които не се кредитират от съда, като не са представени писмени документи, които да го потвърдят, с каквито ищецът би следвало да разполага – сключен трудов договор, длъжностна характеристика и др. Не е доказано и къде точно е живял ищеца – съгласно свидетелката К., ищецът живее в Ботевград, а съгласно свидетелката П. в с. Скравена.

Наред с това, не е обосновано да се ангажира отговорността на държавата за всяка промяна в емоционалния статус на лицата, а само при надвишаване неизбежния праг на подобни отрицателни емоции, свързани със санкционирането за административно нарушение.

В съдебната си практика Европейският съд по правата на човека излага, че страданията и унижението, претърпени вследствие на издаден незаконосъобразен акт на администрацията, трябва да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на законосъобразно наказание. Лицето трябва да е подложено на стрес или затруднения, чиято интензивност превишава неизбежната степен на страдание, присъщо на дадено действие на държавен орган, за да е налице неимуществена вреда. Преценката на този минимум е относително понятие и зависи от общите факти по делото, като при анализа им, съдът намира, че същият не е преминат в настоящия случай.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 88,31 лева за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., в резултат на водено срещу ищеца административно- наказателно производство, в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, като административно- наказателното производство е прекратено поради липса на извършено нарушение, съдът намира същата за неоснователна и недоказана.

По делото са представени вносна бележка от 12.09.2022г. за издаване/подмяна на контролен талон „водач на МПС без накацания“ /л.11/ и вносна бележка от 12.09.2022г. за кръвна проба /л.12/, като двете са в размер на 88,31 лева.

Съдът приема, че и претендираните имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, т.е. не е налице причинна връзка между съставения АУАН и настъпилите имуществени вреди в размер на 88,31 лева, като освен това не е налице идентичност на сумата, която се твърди, че е заплатена за изготвяне на химическо изследване – съгласно вносна бележка от 12.09.2022г. за кръвна проба /л.12/ е посочена сумата от 73,31 лева, а същевременно съгласно сметка за направени разходи за химическото изследване /на л. 13 и л. 77/ е на стойност 76,88 лева. Претенцията за заплащане на сумата по вносна бележка от 12.09.2022г. /л.11/ от общо 7 лева, от които 4 лева за издаване/подмяна на контролен талон „водач на МПС без накацания“ и такса от 3 лева по никакъв начин заплащането на този разход не се доказа, че произтича от съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, като от посоченото основание следва, че или е издаден нов контролен талон или същият е подменен, но това очевидно е станало по воля на ищеца, защото не са представени доказателства, кое налага издаване/подмяна на контролен талон „водач на МПС без накацания“, а още повече, че това се следва с оглед издаден АУАН на ищеца.

При липса на дори и една от предвидените в закона предпоставки, които следва да са налице кумулативно в очертания фактически състав, отговорността на държавата и общините по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не може да бъде реализирана. В настоящия случай не е налице първата предпоставка- незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред. Липсват безспорно доказани претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, като не може да се установи и наличието на трета предпоставка за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинно-следствената връзка между отменения акт/ незаконосъобразно действия и настъпилите вредоносни последици.

Предвид изложеното, претенцията на П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв. и имуществени в размер на 88,31 лева, от незаконосъобразни действия на полицията и оставане без СУМПС на ищеца, вследствие на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, ведно с дължимата лихва от 01.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

С оглед, че исковата претенция на И. П. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на дължима лихва /законната лихва/ върху тази сума.

С оглед изхода на спора и при прилагането на правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, своевременно претендираното присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника се явява основателно и следва да бъде присъдено такова в минимален размер на 100 лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ Административен съд – Плевен, осми състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата молба от И. И. П. с [ЕГН] от гр. Кнежа, ул. „Александър Стамболийски” №52 чрез адв. С. Б. от АК- Плевен, със съдебен адрес гр. Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф” №2 срещу Областна дирекция на МВР- София по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 788,31 лева, от които 700 лева неимуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., изразяващите в притеснение, стрес, страдание и 88,31 лева имуществени вреди за времето от 29.07.2022г. до 01.09.2022г., от незаконосъобразни действия на полицията и оставане без СУМПС на ищеца, в резултат на водено срещу него административно- наказателно производство, в резултат на съставен АУАН, без да са налице фактически основания за това, като административно- наказателното производство е прекратено поради липса на извършено нарушение, ведно с дължимата лихва от 01.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА И. И. П. с [ЕГН] от гр. Кнежа, ул. „Александър Стамболийски” №52 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - София сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаване му на страните, чрез Административен съд- Плевен.

РЕШЕНИЕТО да се съобщи на страните.