№ 79
гр. гр.Велинград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200385 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ЯН. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ № 104А, ет. 8, ап. 93, чрез адв. К.У. – АК –
Пазарджик, против Електронен фиш, серия К, № 4997364, издаден от ОДМВР
– Пазарджик, с който на ЯН. М. Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100,00 лв. (сто лева), на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателката Я.Д. оспорва издадения срещу нея електронен фиш
(ЕФ). Релевира възражения за допуснати нарушения на материалния закон и
процесуалните правила, като излага доводи в тази насока. Прави искане за
отмяна на атакувания ЕФ, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Я.Д. се представлява от
процесуалния си представител адв. К.У.. Поддържа жалбата, излага
становище за нейната основателност и моли съда да отмени атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна – ОДМВР - Пазарджик, редовно призована, не
1
изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено
становище, с което моли да бъде оставена без уважение подадената жалба и
да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен, процесния ЕФ. Претендира присъждане на разноски.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 30.04.2021 г. в
12:08 ч. в гр. Велинград, на път II-84, на изхода на гр. Велинград, с посока на
движение село Юндола, при Контролен горски пунк „Лъджене“, лек
автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“, с рег. № РВ 9404 СК,
собственост на жалбоподателката ЯН. М. Д., се е движел със скорост от 79
км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, с
което било извършено нарушение за движение с превишена скорост.
Нарушението било установено и заснето с мобилна радарна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр.
номер 564. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
82 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от минус 3
км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 79 км/ч, при
което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 29
км/ч.
За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, против собственика на заснетото
МПС – ЯН. М. Д. бил издаден атакувания ЕФ, с който й било наложено
административно наказание – „глоба“ в размер на 100,00 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни и веществени доказателствени
средства, доказателствата, приложени към административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
От представеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
2
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835, със срок на валидност
на мобилната система до 24.02.2020 г.
От Протокол № 3-26-20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M от 03.12.2020 г. е видно, че процесното техническо
средство с № 564 е преминало последваща метрологична проверка на
03.12.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, т.е. отговаря
на метрологичните изисквания.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 367р-8506/10.05.2021 г. се установява, че на дата 30.04.2021
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с фабричен № 564 е заснела 47
статични изображения с номера от 3907 до 3953, с начален час на работа
12:08 ч. и краен час на работа 14:15 ч., с място на контрол гр. Велинград,
Контролен горски пунк „Лъджене“, с посока на движение село Юндола,
където е действало ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.
Радарната система TFR1-M с № 564 е била разположена в спрян служебен
автомобил с рег. № РА 4489 КМ. Към протокола е приложена снимка на
АТСС, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Видно от изготвеното статично изображение във вид на снимков
материал от клип № 3907 от радар TFR1-M № 564, което по смисъла на чл.
189, ал. 15 от ЗДвП представлява веществено доказателствено средство, лек
автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ 9404 СК, е заснет на 30.04.2021 г. в
12:08:11 часа, като стойността на измерената му скорост е 82 км/ч. От същия
снимков материал се установява, че мястото, на което е заснет процесния лек
автомобил е с GPS координати EL 23˚58.2341; NL 42˚01.7759.
От приложеното по делото писмо с изх. № 11-00-44/30.03.2022 г. на
Директора на Областно пътно управление – Пазарджик при Агенция „Пътна
инфраструктура“ и схема с действително нанесени местоположения на пътни
знаци Д11 и Д12 се установява, че точка с координати EL 23˚58.2341; NL
42˚01.7759 попада в зоната на действие на пътни знаци Д11 за начало на
3
населено място и Д12 за край на населено място гр. Велинград. Пътният знак
Д11 е монтиран на км 33+862 от път II-84, а пътният знак Д12 – на км 40+188
от същия път, като регулацията на гр. Велинград по път II-84 е от км 33+862
до км 40+188, видно от писмо с изх. № 11-00-247/26.11.2021 г. на Директора
на Областно пътно управление – Пазарджик при Агенция „Пътна
инфраструктура“.
От справка за собственост на МПС с рег. № РВ 9404 СК се установява,
че същото е собственост на жалбоподателката ЯН. М. Д..
По делото е разпитан в качеството на свид. Т. КР. УЗ., който
потвърждава авторството на Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 367р-8506/10.05.2021 г. Същият
изяснява, че на дата 30.04.2021 г. е експлоатирал процесното техническо
средство на различни пътни участъци и затова на същата дата е съставил два
протокола за използване на радарната система. Уточнява, че относимият в
случая е Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 367р-8506/10.05.2021 г. и категорично заявява, че
нарушението е извършено в населено място гр. Велинград, Контролен горски
пунк „Лъджене“, при общо ограничение на скоростта от 50 км/ч.
Съдът кредитира показанията на свид. Тодор У., тъй като намира
същите за обективни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно
легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 189,
ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените във визираната правна норма стойности на скоростта в километри
в час. Съгласно посочената норма в населено място е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км/ч за МПС.
Според нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и
4
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният електронен фиш е издаден по образец и в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в който са посочени изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа ЕФ. В същия са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението – ОДМВР – Пазарджик; мястото - гр.
Велинград, на път II-84, на изхода на гр. Велинград, с посока на движение
село Юндола, при Контролен горски пунк „Лъджене“, датата – 30.04.2021 г.;
точният час на извършване на нарушението – 12:08 часа; регистрационният
номер на МПС – РВ 9404 СК; собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство и чиято отговорност е ангажирана – ЯН. М. Д.; описание
на нарушението - управление на лек автомобил с превишена скорост от 79
км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба –
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100,00 лв.; срокът, сметката и
начини за доброволното й заплащане.
Неотразяването в ЕФ, че от измерената скорост е приспадната
максимално допустима грешка от 3 км/ч, не е съществено процесуално
нарушение, доколкото не е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателката Я.Д.. Видно от клип № 3907, заснет на 30.04.2021 г. в
12:08:11 часа, измерената скорост на движение на заснетия лек автомобил с
рег. № РВ 9404 СК е 82 км/ч, а наказуемата скорост е 79 км/ч и именно
последната е посочена като установена скорост в обжалвания ЕФ, т.е. в
5
съответствие с изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата във вр.
с чл. 755, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, е приспадната максимално допустима грешка от 3
км/ч.
Техническото средство тип TFR1-М, с което е заснето и установено
нарушението е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В процесния случай не са допуснати нарушения на
процедурата по установяване на процесното нарушение посредством
използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като
писмено доказателство по делото, като същият е съпроводен със снимка на
разположението на радарната система. Протоколът има нормативно
установеното съдържание, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от
посочената наредба. Процесната хипотеза не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в
протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
От протокола за използване на АТСС с рег. № 367р-85066/10.05.2021 г.
се установява, че работата с техническото средство е започнала на 30.04.2021
г. в 12:08 часа и е приключила в 14:15 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 3907, а последното - с
№ 3953. Процесната снимка е с № 3907. Следователно същата е заснета от
техническо средство TFR1-M с № 564 на дата 30.04.2021 г.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателката възражение за
негодност на техническото средство, с което е заснето нарушението.
Действително от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 се установява, че срокът на валидност на мобилна ситема за
видеоконтрол тип TFR1-M е до 24.02.2020 г., но съгласно чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.
6
Според чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в
„Държавен вестник“ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН
(обн., ДВ, бр. 82/05.10.2018 г.) периодичността на проверките на
скоростомери е една година.
Видно от Протокол № 3-26-20/03.12.2020 г. за проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M, на 03.12.2020 г. е извършена последваща
проверка на процесната мобилна система, при която е констатирано, че
същата съответства на одобрения тип. Нарушението е установено на
30.04.2021 г., поради което съдът приема, че измерването на скоростта на лек
автомобил, с рег. № РВ 9404 СК, е извършено с годно техническо средство.
От приетите като доказателства по делото писма на Директора на
Областно пътно управление – Пазарджик при Агенция „Пътна
инфраструктура“ и схема с действително нанесени местоположения на пътни
знаци Д11 и Д12 и вещественото доказателствено средство - снимка с № 3907,
съдържаща точните координати на мястото на извършване на нарушението,
безспорно се доказа, че нарушението е извършено в населено място гр.
Велинград, където съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП максимално разрешената
скорост на движение е 50 км/ч.
Съдът намира, че от анализа на събраните по делото доказателства
категорично се установява, че на посочените в ЕФ дата, час и място с
процесния автомобил е извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като е установена скорост от 79 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч)
при разрешена за населено място скорост от 50 км/ч.
Правилно електронният фиш е издаден на ЯН. М. Д. като собственик на
автомобила във връзка с регламентацията на чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП. В съдържанието на ЕФ изрично е разяснено правото на собственика да
предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
както и срока за това действие. По този начин правото на защита на
жалбоподателката е охранено в пълна степен. По делото нито се твърди, нито
се установява жалбоподателката Я.Д. да се е възползвала от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП чрез подаване на писмена декларация в ОДМВР –
7
Пазарджик с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. Според
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС. При това положение съдът намира, че законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката – собственик на автомобила, с който е извършено
нарушението.
За така извършеното от жалбоподателката административно нарушение,
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В процесния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 29 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, според която водач,
който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва
за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100,00 лв.
Наложеното наказание съответства на предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е определено в
абсолютно установен размер от 100,00 лв., поради което съдът не разполага с
правомощието да намали същото, респ. да измени ЕФ.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът счита, че издаденият ЕФ е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на
разноски има въззиваемата страна. В полза на юридическите лица – страна
в процеса, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП).
Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
8
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Според чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за
защита при дела по ЗАНН е от 80,00 лв. до 120,00 лв. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Производството по
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
съдът счита, че следва да определи възнаграждение за предоставената
юрисконсултска защита в размер на 80,00 лв. В полза на ОДМВР –
Пазарджик следва да се присъди сумата в размер на 80,00 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 4997364, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на ЯН. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“ № 104А, ет. 8, ап. 93, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева), на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЯН. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ж.к.
„Тракия“ № 104А, ет. 8, ап. 93, да заплати на ОДМВР – Пазарджик, с
административен адрес: гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, сумата в
размер на 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9