Р Е Ш Е Н И Е
№ 87/10.2.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на десети януари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 648 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)
и е образувано по жалбата на Б.В.Л. ***, против Решение №
312000-8976/25.05.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, за
предоставяне на достъп до обществена информация.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че с отговора на ответника не
е предоставена исканата от него обществена информация. Моли се да бъде отменен
обжалваният административен акт като предвид надделяващият обществен интерес да
бъде осъден ОД на МВР – Пазарджик да предостави исканата обществена информация.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. №
194/10.01.2022 г., в което по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Директорът на ОД на МВР гр.
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище по делото с вх. № 9176/05.11.2021 г. от пълномощника на
ответника, с което оспорва подадената жалба. Моли съда същата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Началото
на административното производство е поставено с подаването на заявление за
достъп до обществена информация с рег. № 312004-7/14.05.2021 г. от Б.В.Л. до Директора
на ОД на МВР гр. Пазарджик, с което е поискано предоставянето на следната
информация:
1.
Да бъде дадена информация колко на брой престъпления са
регистрирани в РУ – Панагюрище или ОД на МВР – Пазарджик и съответно какъв брой
от регистрираните престъпления са разкрити в периода от 01.01.2016 г. до
13.05.2021 г. на територията на селата Бъта, Попинци, Левски, Елшица, Оборище,
Поибрене, Панагюрски колони.
2.
Какво е възнаграждението на П.К. младши полицейски
инспектор при РУ – Панагюрище.
3.
Резултатите на младши полицейски инспектор П.К. от
нормативи за физическа годност, които следва да покрива и той като служител на
Охранителна полиция при РУ Полиция Пазарджик, за периода от назначаването му като
служител в РУ Полиция Панагюрище до 2021 г. включително.
В
заявлението са посочени както имената и наименованието на заявителя, така и
предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация и адрес
за кореспонденция.
С обжалваното решение
административният орган е приел, че търсената от заявителя информация по т. 1
от заявлението не представлява държавна тайна по смисъла на приложение № 1 към
чл. 25 от Закон за защита на класифицираната информация и не е определена като
служебна тайна в Списък на категориите информация, подлежащи на класификация
като служебна тайна, обявен със заповед на министъра на вътрешните работи рег.
№ 8121з-878/24.07.2015 г., изменена и допълнена със Заповед №
8121з-1433/24.11.2017 г. Тя е обществена информация и може да бъде предоставена
на заявителя, поради което и на основание чл. 28, ал. 2 и чл. 34 от Закона за
достъп до обществена информация и съобразно Заповед рег. № 8121з-73/28.01.2016
г. на министъра на вътрешните работи, изменена и допълнена със заповеди № 8121з-616/27.05.2019
г. и № 8121 з-1408/30.12.2020 г.
В изготвения писмен отговор се
казва, че исканата информация е в унисон с целта на закона – даване възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закон субекти – МВР.
В мотивите е прието, че
заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ и следва да бъде
разгледано. Исканата информация е от категорията на служебната по смисъла на
чл. 11 от ЗДОИ а именно: събира се, създава се и се съхранява по повод
дейността на ОДМВР – Пазарджик. Съгласно чл. 13 от ЗДОИ достъпът до служебна
обществена информация е свободен, поради което няма ограничения при
предоставяне на тази информация.
С оспореното решение
административният орган е решил да предостави на Б.В.Л., информацията, поискана
по т. 1, предложение първо, в заявление с рег. № 312004-7/14.05.2021 г., с
която разполага ОДМВР – Пазарджик, както следва: достъп до информацията по т.
1, предложение първо от заявлението. Определен е срок за предоставяне на
информацията, а именно ведно с получаването му, както и формата на
предоставяне.
Посочено е, че част от исканата
информация по т. 1 от заявлението е създадена, съхранява се и се обработва в изпълнение
на т. 3 от окръжно писмо с рег. № 8121р-17844 от 28.04.2014г. на
заместник-министър на вътрешните работи и последващо издадено разпоредително
писмо с рег. № 8121р-18245 от 26.08.2014г. приложение № 1 Указания за
генериране на статистически отчети за състоянието на престъпността. Същата е налична
на сайта на Областна дирекция на МВР – Пазарджик, раздел „Статистика и отчети“,
рубрика „Статистически данни“. Това е информация, която се събира, обработва и
съхранява от МВР за изпълнение на нормативно определени функции.
По отношение на информацията,
поискана в т. 1, предложение последно от заявлението, административният орган
счита, че дължи уведомяване за следното:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), законът следва да се прилага
за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление
в Република България. Целта на закона и законово регламентираните гаранции за
осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде
възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата
информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в
административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп
до обществена информация гражданите и организациите да налагат задължените по
ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях.
Информацията, която не е налична, а се предполага създаването й, поради което
не подлежи на предоставяне на основание чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.
В мотивите е казано, че за
предоставянето на информацията по т. 1, предложение последно, би била
необходима допълнителна заявка и обработка за всеки конкретен запис и изготвяне
на нарочна справка в тази връзка. Но тъй като не е въведено законово изискване
за административния орган да събира информация или да създава справки по
конкретно искане, то органът не разполага с информацията във вида, в който е
поискана, поради което и такава не следва да се предоставя.
В оспореното решение се казва, че
по искането по т. 2 и т. 3 от заявлението, съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, този
закон не се прилага за достъпа до лични данни. Посочените и искани въпроси в т.
2 и 3 съдържат искане за предоставяне на лични данни, обработвани и съхранявани
от МВР. Исканата информация е за трети лица, различни от заявителя и
информацията за тях представлява лични данни за трети лица. Административният
орган е приел, че търсената информация не представлява обществена такава по
смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, същата съдържа лични данни и предоставянето й би
нарушило един от основните принципи на ЗДОИ, а именно по чл. 6, ал. 1, т. 1 от
ЗДОИ – „гарантиране на сигурността на обществото и Държавата".
Оспореното решение е обжалвано в законоустановения
14-дневен срок пред Административен съд гр. Пазарджик.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице и в законоустановения срок, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Разпоредбите на ЗДОИ
уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена
информация. При анализа на законовите разпоредби, досежно реализацията на тези
отношения, се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от
същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава
от изричните разпоредби на чл.
28, ал. 2, изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и
чл. 39,
въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение,
връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.
Както предвижда чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация,
която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното
самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган
може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига
поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл.
28, ал. 2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат
решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена
информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.
Съдът намира, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснато нарушение на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона по отношение на
т. 1, предл. второ от заявлението.
Съгласно
разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията, която е свързана с обществения
живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Съдебната
практика конкретизира понятието „обществена информация“ като сведение или
знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за
дейността на задължените по чл. 3 от
ЗДОИ субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други
материални носители, създавани, получавани или съхранявани от последните.
Безспорно се установява от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ, че Директорът
на ОД на МВР – Пазарджик е задължен субект по смисъла на закона. В чл. 3, ал. 2
от ЗДОИ е регламентирано задължение за „задължените субекти“ да предоставят
информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са
подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е
установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до
тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е
скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на
заявлението, като срокът се удължава, при необходимо съгласие от трето лице –
чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно ал. 2 на същата норма в определения от закона
срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне
или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за
което уведомяват писмено заявителя. Член 37 – 39 от ЗДОИ императивно
регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и
реда за неговото съобщаване на заявителя.
С оглед на изложеното, настоящият състав, приема, че единствената призната
от закона възможност за процедиране на отправено искане за достъп до обществена
информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови
изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата информация. Изискването за писмено мотивирано произнасяне е условие за
законосъобразност на акта. Предвид характера на уредените обществени отношения
и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 39
от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано
решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация.
В случая Директорът на ОД на МВР – Пазарджик в законоустановените срокове
се е произнесъл по така подаденото от жалбоподателя заявление за достъп до
обществена информация. Приел е правилно, че подаденото заявление с вх. № 312004-7/14.05.2021
г. съдържа изискуемите се реквизити по чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ. Разпоредбата на чл.
4, ал. 1 от ЗДОИ, регламентира, че всеки гражданин на Република България има
право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в
този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване
и разпространяване на такава информация.
В чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана
от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията,
дадени в чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете
на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване
на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява
във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните
администрации.
Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея
да може да бъде създадено собствено мнение (на лицата, които искат предоставяне
на тази информация) относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата,
които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията,
чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените
лица. Предвид това, за да се приеме, че информацията, до която е поискан достъп,
е обществена информация по смисъла на ЗДОИ, тя трябва да е свързана с дейността
на органа, от когото е поискана – да се съдържа в издаден от него акт (официална
обществена информация) или да е събрана, създадена или съхранявана във връзка с
официалната информация (служебна обществена информация). В случая не съществува
спор, че търсената информация, която най-общо може да бъде обобщена като такава
отнасяща се до дейността на МВР по предотвратяване и разкриване на престъпления,
е служебна обществена информация.
По силата на чл. 38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението си
за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическо
основание за отказ по този закон, при наличие на изпълнена процедура по глава Трета
от закона (чл. 24 и сл.). Нарушаването на така установената в закона форма и съдържание
на произнасянето на задължения по закона субект по отправено до него искане за достъп
до обществена информация представлява нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК.
В настоящия случай, в оспорения административен акт е посочено единствено, че
заявената в т. 1 от заявлението информация не се обработва и съхранява. Липсва посочване
на коя от императивно изброените в ЗДОИ (чл. 37) хипотези на отказ изпълва така формулираното фактическо
основание. Не е посочена и нормата на чл. 33 от ЗДОИ, съгласно която когато органът
не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в
14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Прилагането на визираната норма
в този случай обаче е изключено, доколкото министърът на вътрешните работи, по силата
на правомощията, дадени му със ЗМВР, е нормативно задължен да разполага с тази информация.
Ако задълженият субект счита, че не разполага с търсената информация, той дължи
произнасяне с уведомление по реда на чл. 33 от ЗДОИ, а не с решение за предоставяне
на достъп до обществена информация. Последното, води до извод за привидно наличие
на мотиви, като изложените не съответстват на разпоредените с акта правни последици.
Волята на административния орган не може да се тълкува и допълва, тя трябва да е
ясно изразена и да не поражда съмнения. Това е достатъчно основание за отмяна на
акта, тъй като съдът не е в състояние да извърши контрол за неговата законосъобразност.
На следващо място, трябва да се има предвид, че информацията по т. 1 от заявлението
се отнася най-общо до дейността на полицията по предотвратяване и разкриване на
престъпления. Не съществува спор, че това е една от основните дейности на МВР, поради
което и по силата на закона министерството е задължено да съхранява информация,
свързана с основните дейности по чл. 6 от ЗМВР.
Предвид на това, съдът намира, че решението в частта му по т. 1 противоречи
и на принципите за достъпност, откритост, достоверност и пълнота на търсената информация
с цел гарантиране сигурността на обществото и държавата. Неоснователни са релевираните
от процесуалния представител на ответника възражения, че търсената информация не
се създава и съхранява от задължения субект. Действително, ЗДОИ не предвижда задължените
субекти да създават конкретни справки и/или отчети, като за да се предостави исканата
информация тя трябва да е налична. В случая обаче, след като задължения субект е
нормативно задължен да събира и съхранява търсената информация относно основната
дейност на МВР по предотвратяване и разкриване на престъпления и охрана на обществения
ред, то следва да се приеме, че исканата от заявителя информация е налична и се
съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект. Обобщаването
на данни относно броя на съвместните операции с прокуратурата насочени срещу битовата
престъпност не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ
като носител на информация, поради което доводите на процесуалния представител на
ответника в този смисъл са неоснователни.
Тук следва да се отбележи, че в съответствие с принципите, анонсирани в чл.
6 от ЗДОИ, следва органът, позоваващ се на липсата на исканата информация, т.е.
на фактическата невъзможност за предоставянето й, да посочи в отговора си до заявителя
защо не разполага с конкретната информация. Една от целите на ЗДОИ е именно прозрачност
в осъществяване на публично-властническите правомощия, както и в развитието на обществения
живот като цяло. След като по силата на нормативен акт е установено, че търсената
информация следва да бъде създавана и органът да разполага с нея, то чл. 6, ал.
1, т. 3 от ЗДОИ, въздигащ принципа на осигуряване на законност при търсенето и получаването
на обществена информация, както и чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, налагащ принципа на
откритост и достоверност на информацията, изискват органът в подобна хипотеза не
просто да укаже на заявителя, че не разполага с информация, каквото твърдение би
било фактически неустановимо и непроверимо по съдебен ред. Цитираните норми изискват
органът да мотивира защо и от кой момент същият не разполага с подобна информация,
за да може да бъде проконтролирана дейността му с оглед обществената необходимост
от откритост, прозрачност и законност при осъществяване на правомощията му. В този
контекст, отговорът на административния орган не обуславя извод дали разполага или
не с исканата информация, без конкретни уточнения в тази насока, поради което се
предопределя неговата незаконосъобразност.
Не на последно място следва да се има предвид, че при издаване на оспореното
решение в частта му по т. 1 от заявлението е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя и неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.
3 от АПК. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с търсената
информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване
на заявлението той препраща съответното заявление, като уведомява за това заявителя.
В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния
орган или юридическо лице. В случая липсват данни задължения по закон субект да
е изпълнил това си задължение. По изложените съображения, оспореният отказ за достъп
до обществена информация в частта му по т. 1 следва да бъде отменен, а преписката
да се върне на административния орган за ново произнасяне, при спазване на изискването
за форма и излагане на конкретни фактически и правни основания.
По отношение на т. 2 и 3 от заявлението съдът намира следното:
Правилно административният орган е отказал предоставянето на исканата
информация по т. 2 и 3 от заявлението доколкото същата не попада в обхвата на
понятието „Обществена информация“, а следва да се квалифицира като лични данни
за въпросния служител, свързана с неговото физическо състояние. Освен това
разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗОДОИ допуска отказ от достъп до
обществена информация, когато „достъпът засяга интересите на трети лица“ и
„няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата
информация“. Тази информация представлява лични
данни. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ „лични
данни“ е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент
относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), а именно – всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано (субект на данни); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. Информацията, до която е поискан достъп в случая, се отнася до младши
инспектор П.К. и правилно административният орган е приел, че същата представлява
лични данни по смисъла на ЗДОИ и самото й естество я изключва от приложното
поле на закона.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира жалбата за частично основателна, като
оспореното решение ще следва да бъде отменено по т.1 от заявлението за достъп
до обществена информация, а преписката върната на административния орган за
ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съда по тълкуването и
прилагането на закона. В останалата й част по т. 2 и 3 от заявлението жалбата
като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направените
своевременни искания от страните за заплащане на направените по делото
разноски, съдът намира, че същите следва да бъдат определени по компенсация,
съобразно уважената част от жалбата. В случая жалбоподателят е направил
разноски в размер на 10 лева държавна такса, а ответникът претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 63 (шестдесет и три) лева, изчислени по компенсация
съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата.
На
основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ решението на административния съд не подлежи на
касационно оспорване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 312000-8976/25.05.2021 г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, в частта
му по т. 1 от Заявление с рег. № 312004-7 от 14.05.2021 г., за предоставяне на
обществена информация, подадено от Б.В.Л. ***.
ВРЪЩА преписката на Директора на ОД на
МВР гр. Пазарджик за ново произнасяне по Заявление с рег. № 312004-7/14.05.2021
г., за предоставяне на обществена информация, подадено от Б.В.Л. ***, в частта му
по т. 1, в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, съобразно дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.Л. ***, против Решение № 312000-8976 от 25.05.2021
г. на Директора на ОД на МВР гр. Пазарджик, за предоставяне на достъп до
обществена информация, в частта му по т. 2 и 3 от Заявление с рег. №
312004-7/14.05.2021 г., за предоставяне на обществена информация.
ОСЪЖДА Б.В.Л. ***, да заплати на ОД на МВР гр. Пазарджик, направените по
делото разноски в размер на 63 (шестдесет и три) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: