Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
18.05.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
13.05.2020 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от
Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
13 |
по
описа за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от
община Кърджали, с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А.
И., подадена чрез пълномощник – адв.С.М. от АК-***, против
Решение №406 от 13.12.2019 год., постановено по АНД
№988/2019 год.
по описа на Районен
съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно
постановление №НЯСС-165 от 03.09.2019 год., издадено от заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът заявява в
жалбата, че счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, като постановено
в нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи
и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Твърди, че наказателно постановление следва да бъде
отменено поради допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване и връчване на АУАН, довело до опорочаване
на административнонаказателното
производство и че от
писмените и гласни доказателства по делото се установявало, че
на 01.04.2019 год., АУАН, въз основа на
който е издадено процесното наказателно постановление, не е бил подписан и получен от кмета
на община Кърджали и че кметът на общината
е лицето, което я представлява като юридическо лице и е неин единствен представител по закон. Излага и довод, че административнонаказателната отговорност е лична, а
в ЗАНН са уредени правила за лично
участие - лично при физическите лица или чрез
представляващия при юридическите лица и че съгласно константната съдебната практика, отклонение от това
правило може да се допусне
само при изрично упълномощаване от наказаното лице
за тези процесуални
действия/в този смисъл Решение 05.03.2013 год. по КАНД
№27/2013 год.
и Решение от 14.03.2013 год.
по КАНД
№29/2013 год.,
двете по описа на КАС/ или с
други думи, чрез изричното упълномощаване лицето се съгласило съответното
процесуално действие да бъде извършено
в негово отсъствие. Касаторът счита, че друго отклонение от правилото
за лично участие е недопустимо, тъй като то
води до нарушаване
правото на защита на наказаното
лице, като сочи ,че изискването на чл.43 от ЗАНН е нарушителят да се запознае
лично със съдържанието на акта, за да
научи за образуваното спрямо него административнонаказателно производство, нарушението, в чието извършване е обвинен и да му
се даде възможност
да изложи веднага своите обяснения и възражения. Твърди, че от материалите по делото е видно,
че АУАН не е бил надлежно предявен
и връчен на законния представител на нарушителя или на изрично упълномощено
за това лице,
поради което и наказващият орган незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Излага и довод,
че преди да бъде издадено
такова, е следвало,
съобразно правилото на чл.52, ал.2 от ЗАНН, АУАН да бъде върнат
на актосъставителя за предявяване на нарушителя по
законоустановения ред. Касаторът счита, че като не е обсъдил всички
тези обстоятелства,
имащи значение за правилното решаване
на делото,
съдът е формирал вътрешното си убеждение
в противоречие с принципите
на АПК и по този начин е допуснал
съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна
на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, касаторът моли съда
да отмени обжалваното Решение №406
от 13.12.2019 год., постановено по АНД №988/2019 год.
по описа
на Районен съд - Кърджали
и да постанови друго,
с което да отмени наказателно постановление №НЯСС-165 от 03.09.2019 год.,
издадено от заместник председателя на ДАМТН.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът
– община Кърджали, не се представлява. От упълномощения му процесуален
представител – адв.С.М. от АК-*** е представена
писмена защита, в която заявява, че поддържа жалбата, излага доводи и
съображения, идентични с тези, изложени в касационната жалба и отново моли
настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение
№406 от 13.12.2019 год., постановено по АНД №988/2019
год. по описа
на Районен съд – Кърджали и да постанови
друго, с което да отмени наказателно постановление №НЯСС-165 от
03.09.2019 год., издадено от заместник председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Ответникът
по касация – заместник председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. От упълномощения му процесуален представител – Е. З., *** - юрист, е
постъпило писмено становище по жалбата, в което счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, обосновано и правилно, постановено с изискванията както на материалния,
така и на процесуалния закон и че като е потвърдил наказателно постановление, Районен
съд - Кърджали е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила. В становището не се споделят
твърденията на жалбодателя,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, като се сочи, че НП №НЯСС -165 от 03.09.2019 год.
е правилно и законосъобразно,
тъй като е съобразено с изискванията на ЗАНН, съставено е в писмена форма, издадено е от компетентен
орган, съдържа всички необходими и задължителни реквизити по чл.57 и чл.58, ал.1 от ЗАНН, описано е нарушението, посочени са нарушените
разпоредби и правилно извършеното деяние е подведено под хипотезата
на съответната санкционна правна норма, както са
и спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и не
са допуснати процесуални нарушения, които да налагат
отмяната му. Изложени са подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалвавното решение, както и в насока, че в случая не са
налице предпоставките за квалификация на деянието като „маловажен случай” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Ответникът по касация моли в становището, след като бъдат преценени изложените съображения и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът да постанови съдебен акт, с който да
остави в сила Решение №406 от 13.12.2019 год.,
постановено от Районен съд
- Кърджали по АНД №988 по описа на
съда за 2019 година.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че всички въведени в нея доводи за нарушение
на чл.43, ал.2 от ЗАНН, не могат да
бъдат споделени. Намира за категорично установено
в хода на производството, както на извънсъдебната
фаза на административнонаказателното производство, така и на съдебното пред
Районен съд – Кърджали, че е налице извършено
нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за
водите и че са правилни
и законосъобразни изводите
в тази насока. Сочи конкретно, към оплакването за невръчване на АУАН, че това е изследвано от решаващия
съд и че
са посочени съображения в тази насока, а именно - че
е направен опит за връчване на
акта, но получаването му е било отказано от наказаното лице, което обстояьтелство е
било надлежно установено и удостоверено.
С оглед на тези съображения
счита обжалваното решение за правилно
и обосновано и предлага
настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави
в сила обжалваното решение на Районен съд
– Кърджали.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в
нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно
и като такава е процесуално
допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№406 от 13.12.2019 год., постановено
по АНД №988/2019 год., Кърджалийският
районен съд е потвърдил наказателно постановление №НЯСС-165 от 03.09.2019
год., издадено заместник председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което,
на община Кърджали, с адрес – ***,
с ЕИК ***, представлявана от кмета Х. А. И., на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите/ЗВ/, във връзка с чл.201, ал.12 от Закона за водите/ЗВ/, е
наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.190а, ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3
от Закона за водите.
За да постанови решението
си, районният съд е приел за
установено от фактическа
страна,
че на 21.02.2019 год.,
свидетелите М. К. и Д. К., работещи в ДАМТН, извършили проверка на язовир „***”,
находящ се в имот №*** в землището на село ***, ***.
При нея присъствал и кмета на ***, като представител на община Кърджали, която
била собственик на язовира, съгласно Акт №*** за общинска публична собственост.
Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания, дадени с
Констативен протокол №***/*** год. на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях”, а именно - да се възстанови експлоатационното
състояние на преливника и короната, със срок на изпълнение 28.01.2019 год.
Свидетелите М. К. и Д. К. установили, че това предписание не е изпълнено от жалбодателя в срок, тъй като състоянието на язовира било
едно и също както на 18.09.2018 год., така и на 21.02.2019 год. При проверката
двамата свидетели извършили обход и оглед на язовирната стена и съоръженията
към нея, при което констатирали, че короната, която била ограничена с бетонови
бордюри, е с деформации. В дясната си част тя била със слягания,
вследствие на преливане на високи води. Преходният участък на преливника, който
се намирал в лявата част на язовирната стена, представлявал водосточна тръба,
която била засипана почти на 90% със земни маси. Котата
на преливния ръб, в сравнение със зоната на слягането, била с разлика около 80
см. над тази кота, поради което преливникът не
функционирал. При проливни валежи, съответно при високи води, водата щяла да започне
да прелива през короната, а не през преливника, каквато функция изпълнява той,
което можело да доведе до погиване на животни. По този повод, на 01.04.2019 год.
срещу жалбодателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в негово отсъствие, след
връчване на надлежна покана, входирана в община
Кърджали на 12.03.2019 год. Този АУАН бил връчен на 20.06.2019 год. на кмета на
община Кърджали при отказ. Въз основа на този АУАН, на 03.09.2019 год.
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което, на община
Кърджали, на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, било наложено
административно наказание, за извършено нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за
водите.
Изложената фактическа обстановка срайонният
съд е установил след анализ на показанията на свидетелите М. К., Д. К. и Ц. И.,
на които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и
безпристрастни и на писмените доказателства: Акт за установяване на
административно нарушение №***/*** год.; Покана за съставяне на АУАН Изх.№***/***
год.; Констативен протокол №***/*** год.; Констативен протокол №***/*** год.;
Акт №*** за общинска публична собственост; Скица №***/*** год., както и другите,
приети по делото, писмени доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на община
Кърджали е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите/ЗВ/, която гласи, че „Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да
изпълняват предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.” и че санкцията
за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,
предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 1000 до
20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2. Съдът е приел, че от доказателствата по делото се
установява, че жалбодателят е осъществил
административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение
на задължително предписание по чл.190а, ал.2 от Закона за водите, дадено с Констативен
протокол №***/*** год., под №*** и че в случая, на община Кърджали е дадено
предписание да възстанови експлоатационното състояние на преливника и короната
на язовир „***”, което не е било сторено в определения срок - до 28.01.2019 год.,
тъй като състоянието му е било същото, каквото при проверката от 18.09.2018 год.,
когато е бил издаден цитирания констативен протокол. Съдът е приел също, че при
правилно установена фактическа обстановка, административнонаказващият
орган е подвел под правилната правна квалификация констатираното извършено
деяние и е наложил предвиденото в закона наказание, ориентирано в минимален
размер, при отчитане на всички относими към деянието
и дееца обстоятелства. Посочил е, че е спазен и предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
че това е така, тъй като цитираната норма гласи, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, както и
е отбелязъл, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и контролният орган би могъл да състави
законосъобразен акт само до изтичането му. Районният съд е приел, че видно от
доказателствата по делото, срокът за изпълнение на даденото на жалбодателя задължително предписание е бил определен до
28.01.2019 год. и че деянието е осъществено чрез бездействие на 29.01.2019 год.,
като от тази дата е започнал да тече 3/три/-месечният срок за съставяне на акта
и това означава, че е следвало да бъде съставен най-късно до 28.04.2019 год.,
което и е било сторено, тъй като актът е съставен на 01.04.2019 год. и
следователно, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил спазен.
Районният съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода на административнонаказателното
производство, като е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАННи че нарушението е описано пълно, с
всички относими към конкретния състав признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят. Приел е също, че от изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено
от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация и съответно, не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да
опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е посочил
също, че даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Първоинстанционният
съд не е споделил довода на жалбодателя, че описаното
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите не се отнася за водоем,
както бил описан в Акт №*** за общинска публична собственост, тъй като на първо
място, наложената санкция е за неизпълнено предписание, представляващо нарушение
на чл.190а, ал.2 от Закона за водите, както и защото понятията „водоем” и
„язовир” се отнасят като общо към частно, което означава, че „язовирът” е част
от „водоема” и поради това не е налице разминаване в обекта на нарушението.
С оглед на всичко изложено, решаващият състав на Кърджалийския районен съд
е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка,
в съответствие с разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на родовата
и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този
съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата
обстановка, установена от въззивния съд, напълно се
споделя и от настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав
на Кърджалийския районен съд съответстват на приложимия материален закон и се
споделят и от настоящата касационна инстанция. Районният
съд се е мотивирал, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, че извършеното нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ – неизпълнение
на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено с посочения констативен
протокол, е доказано по безспорен начин, както и че по този начин е осъществен
състава на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, който извод се споделя в пълна степен и от настоящия касационен
състав.
При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно
възведеното касационно основание в жалбата, настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се възприемат от касационната инстанция. В съответствие с
приложимите правни норми е направеният от районния съд извод, че административнонаказващият орган е приложил правилно
материалния закон, като е квалифицирал констатираното деяние като нарушение на
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, за неизпълнено
предписание, дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ урежда правомощието на председателя на ДАМТН или
оправомощени от него лица да дават задължителни
предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, като със
същите се цели да се предприемат мерки и действия за изясняване на техническото
състояние на контролираните обекти, както и условията за експлоатацията им. Безспорно
е, че тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, като
последните са длъжни да ги изпълняват в посочените срокове и че при
неизпълнение на дадените предписания, задължените субекти нарушават
разпоредбата на чл.190а, ал.2 (Нова, ДВ,
бр.55 от 03.07.2018 год.) от ЗВ, за което следва да носят административнонаказателна отговорност, съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. В конкретния случай, административнонаказващият орган е реализирал точно това
свое правомощие – да санкционира адресата на задължително предписание – община
Кърджали, за това, че не е изпълнил същото в дадения срок. Нормата на чл.190а,
ал.2 от ЗВ е материалноправна, а нормата на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ, освен санкционна, е и материална и с посочването на тези
норми в атакуваното наказателно постановление, вмененото на общината Кърджали
нарушение се явява надлежно мотивирано и подведено под правилната правна
квалификация. От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че община Кърджали,
в качеството си на собственик на
язовир „***”, находящ се в землището на село ***, ***, не е изпълнила даденото й задължително преписание
в указания срок – 24.09.2018 година. Това бездействие на задължения
субект правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.190а,
ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, за което е наложена предвидената в
нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, имуществена санкция, в минимално предвидения
в тази норма размер от 1000 лева.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира за неоснователни оплакванията, инвокирани в касационната жалба, за допуснати съществени
процесуални нарушения при предявяване и връчване на АУАН, довели до опорочаване
на административнонаказателното производств
и че като не ги е обсъдил, съдът формирал вътрешното си убеждение в
противоречие с принципите на АПК и по този начин допуснал съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт.
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи, че до кмета на община Кърджали е
била изпратена надлежно покана с Изх.№85-02-48 от 12.03.2019 год. на РО НЯСС
ЮБ, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като в
тази покана изрично е посочено, кога и къде да се яви той лично или негов
упълномощен представител, както и е описано, че се касае за нарушение, свързано
с неизпълнение на предписанията, дадени с посочения констативен протокол, със
срок за изпълнение - 28.01.2019 год., дадени по отношение на язовир „***”, ***,
като тази писмена покана е регистрирана в деловодството на община Кърджали с
Вх.№*** на *** година. Безспорно е, също така, че на посочената дата и час – 01.04.2019
год., в 14:00 часа и на посоченото място, не се е явил нито кметът на община
Кърджали, нито упълномощен негов представител, поради което и АУАН е бил
съставен на същата дата в негово отсъствие, в хипотезата на чл.40, ал.2, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН. На следващо място, безспорно е
установено, че на датата 20.06.2019 год., е бил направен опит така съставения
АУАН бъде предявен на кмета на община Кърджали, за подпис, като това е станало
на работното му място, в сградата на общинска администрация - Кърджали, пред
кабинета му, както и е безспорно установено, че кметът на общината е отказал да
го подпише и да получи екземпляр от акта. Така, съставеният АУАН №*** от ***
год. е връчен при условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН, която норма регламентира,
че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа
на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. В
случая, отказът на кмета на община Кърджали да подпише акта е удостоверен с
подписа на един свидетел, на който и трите имена, и точният адрес, са вписани в
акта, а именно – Ц. С. И., с адрес: ***, като е вписано и ЕГН на този свидетел.
Предвид това е правилеин и законосъобразен изводът на
районния съд, че не се установява да са допуснати съществени процесуални
нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно съставянето и връчването на
АУАН, като развитите в тази насока оплаквания в касационната жалба настоящият съдебен
състав намира за напълно неоснователни.
Така,
с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на община
Кърджали, представлявана от кмета Х. А. И., подадена чрез пълномощник – адв.С.М. от АК-***, с изложените в нея оплаквания и доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на
материалния закон и поради допуснато съществено процесуално нарушение, за
неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до
извода, че атакуваното в настоящото касационно производство решение на
първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно и правилно и като такова, същото
следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/
от Административнопроцесуалния кодекс и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №406 от 13.12.2019 год., постановено по АНД
№988/2019 год.
по описа на Районен
съд – Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.