РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Кюстендил, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520101802 по описа за 2022 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, е
предявило против наследниците на И.И. В. – С. С. В., ЕГН: **********, и Г.
С. В., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието на попечителя си
Р. Г. В., ЕГН: **********, да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД сума за консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение в общ размер на 564, 12 лв., от които 451, 89 лв. –
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.06.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 83, 04 лв. за периода
14.09.2017 г. до 03.09.2020 г., както и 24, 29 лв. – главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., мораторна
лихва за забава в размер на 4, 70 лв. за периода 14.09.2017 г. до 03.09.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
С молба от 14.09.2022 г. ищцвото дружество е индивидуализирало
наследниците на починалата ответница.
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответниците – И. И.
В., ЕГН: **********, било налице облигационно отношение по продажба и
покупка на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., общ. В. ж. к. „О.
*“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **. Сочи се, че В. била клиент на топлинна
1
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. ОУ били влезли в сила. За
процесния имот били начислявани прогнозни месечни сметки, а по-късно
били изравнявани от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в
сградата.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдени наследниците
на В.- С. В. и Г. В., за претендираните суми, както и да бъдат присъдени
направените от ищцовото дружество съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в законоустановения за това срок е депозирала
писмен отговор. С отговора се оспорват исковете като неоснователни,
погасени по давност, съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 и по чл. 111, б. “в“ от
ЗЗД, липсвала надлежна легитимация на ответниците. Искът за лихвата
следвало да бъде отхвърлен като акцесорен, в следствие на отхвърляне на
главните искове. Иска се присъждане на разноските на ответниците.
По делото е допуснато като трето лице-помагач „Техем Сървисис“
ООД. Третото лице е депозирало молба, в която заявява, че не оспорва
предявения иск и го счита за основателен. Твърди, че през процесния период
е разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия
писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно приложеното копие от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №18 от 1993 г. Илияна Илиева В. е била собственик на
процесния имот, находящ се на адрес: гр. С., общ. В., ж.к. „О.*“, бл. ***, вх.
„*“, ет. *, ап. **. Видно от справка за първоначалната ответница - И.И. В.,
същата е починала на 31.08.2014 г., а нейни наследници са низходящите й – С.
В. и Г. В., настоящи ответници по исковете. Представен е Договор
№1694/23.11.2001г., за това, че по отношение на процесния имот „Техем
сървисиз“ ЕООД следва да извърши техническите дейности по разпределение
разхода на топлинна енергия, а етажната собственост има задължение да
заплаща услугите уговорени по същия договор – дяловото разпределение.
Сключването на този договор е предшествано от Общо събрание на
собствениците на имотите в процесната сграда, за което е изготвен и
представен по делото протокол от 18.10.2001 г.
Не е спорно, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
2
този обект.
Не се спори и по това, а същото се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че ищцовото дружество е влязло в договорна
обвързаност с фирма „Техем сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Същото е вписано в публичния
регистър на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за
извършване на услугата дялово разпределение и е извършвало индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и
индивидуални сметки за апартаментите, находящи се на процесния адрес.
Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към
фактура и издадени кредитни известия за процесния период, а и са
публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б. Й., прието от съда като
обективно изготвено, се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е
подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение -
„Техем сървисиз“ ЕООД – нетната топлоенергия с приспаднати технологични
разходи, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в
изравнителните сметки. Начислените суми са в съответствие с действалите
такива в процесния период, като фирмата за дялово разпределение е
извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката, а общият размер на задължението към 30.04.2019 г. е 476, 38 лв.
От заключението се установява също, че топломерът в сградата е преминал
задължителните метрологични проверки.
Прието е и заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице
С. Т., прието от съда като обективно изготвено, според което в процесния
период няма данни за постъпили плащания от ответника. Задълженията за
процесния период вещото лице е установило както следва 464, 32 лв. –
главница, в която е включена сумата от 24, 49 лв. – сума за дялово
разпределение и мораторна лихва в размер на 5, 25 лв.
Горната фактическа обстановка съдът базира на представените и приети
писмени доказателства и заключенията по експертизите, като
останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
Предявените искове са с правно основание чл. 150 от Закона за
енергетиката, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на
ответника за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Страните тук не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се
в гр. София, общ. Връбница, ж. к. „Обеля 2“, бл. 250, вх. „а“, ет. 7, ап. 21.
Досежно качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия,
относно ответника, съдът счита следното:
За да има едно лице качеството потребител на топлинна енергия е
необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот
да е топлоснабден, следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице
валидно облигационно правоотношение по продажба на енергия за имота; 2)
лицето, от което се претендира заплащане на стойността на доставената и
ползвана топлинна енергия, да е собственик или вещен ползвател на имота.
Ответниците не оспорват, че са надлежни страни в процеса, с оглед на
установеното обстоятелство, че като низходящи на Илиана В. са нейни
наследници по пътя на наследственото правоприемство и същите са станали
собственици на процесния имот.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ.
клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с
придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху
индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за
топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр
на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в
този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение №
221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014
г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по
гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д.
№ 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. №
1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)
, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на
4
топлоснабдения имот.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения (спр. ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо тези
задължения се погасяват с тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главница), давността тече от деня на падежа. На основание чл. 33, ал. 1 от ОУ
„Купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.“
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и посочената правна
регламентация е относима към тях. Съгласно поставения входящ номер и дата
на исковата молба в СРС – 04.07.2022 г., то следва че всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 04.07.2019 г. са недължими на това
основание.
При това положение съдът следва да отхвърли исковите претенции
изцяло, тъй като периодът за който се претендира заплащане на услуги към
ищеца е от 01.06.2019 г. до 30.04.2019 г., тъй като изискуемостта на
вземанията е настъпила преди повече от три години преди завеждане на
исковите претенции – 04.07.2022 г., дори и да се приложи 45-дневният
гратисен период.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78 от ГПК и предвид изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника. Следва да се
има предвид, че ищцовото дружество е релевирало възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника още с исковата
молба. Поради това, с оглед материалния интерес на ищцовото дружество и
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери за адвокатските възнаграждения, то адвокатското възнаграждение, за
което ще бъде осъден ответникът е в размер на 400 лв.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
5
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, представлявано от А.А.– изпълнителен директор и И. Е. –
председател на УС, за осъждане на наследниците на И. И. В. – С. С. В., ЕГН:
**********, и Г. С. В., ЕГН: **********, действащи лично и със съгласието
на попечителя си Р. Г. В., ЕГН: **********, всички с адрес: община К., с. П.
ч., ул. „В.“ №**, за сума за консумирана топлинна енергия и дялово
разпределение по отношение на жилище, находящо се в гр. С., общ. В., ж.к.
„О.*“, бл. ***вх. *“, ет. *, ап. **, в общ размер на 564, 12 лв., от които 451, 89
лв. – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.06.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва за забава в размер на 83, 04 лв. за периода
14.09.2017 г. до 03.09.2020 г., както и 24, 29 лв. – главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., мораторна
лихва за забава в размер на 4, 70 лв. за периода 14.09.2017 г. до 03.09.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността – гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор и И. Е. – председател
на УС, да заплати на С. С. В., ЕГН: **********, и Г. С. В., ЕГН: **********,
и двамата с адрес: община К., с. П. ч., ул. „В..“ №**, сума в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги Павлов“ №3,
представлявано от М. С. и С. С.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7