Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Габрово, 25.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на
двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на окръжния прокурор МИЛЧО
ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 150 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Регионална дирекция за национален строителен надзор
/РДНСК/ - Габрово, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител
– юрисконсулт, против Решение № 77 от 31.08.2021 година на Районен съд – Севлиево,
постановено по АНД № 209 по описа за 2021 година. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление /НП/ № Г-8-8 от 06.10.2020 година на Началника на РДНСК
- Габрово, с което за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 1, вр. чл. 144, ал. 1, т.
5, вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на Ц.Й.В.
***, в качеството ѝ на главен архитект на Община Севлиево, е наложена глоба
на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
немотивирано и незаконосъобразно. Развиват се доводи, че въззивният съд се е
отклонил от предмета на делото, като е изследвал необходим ли е бил одобрен
инвестиционен проект в процесния случай, който въпрос не е засегнат в
процесните АУАН и НП; не органите на РНДСК, а архитектът е субектът, който е
приел, че следва да има инвестиционен проект, като го е одобрил в нарушение на
закона и именно за това нарушение му се търси административнонаказателна
отговорност; необсъждане на показанията на актосъставителя и свидетеля;
неотчитане на обстоятелството, че процесното разрешение за строеж е отменено с
влязла в сила заповед на РДНСК – Габрово, поради което е неправилен изводът на
въззивния съд, че разрешението е законосъобразно. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което процесното НП да бъде
потвърдено или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Заявява се претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка от
инстанциите.
Касационният жалбоподател РДНСК - Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като съображения са развити както в депозирана по делото писмена защита, така и в хода по същество.
Ответната страна Ц.В. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, като намира, че е налице осъществено административно нарушение, макар и с по-ниска степен на обществена опасност предвид категорията на обекта, за който се отнасят процесните строителни книжа.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.
Наредба № 19 от
25.10.2012 година за строителство в земеделските земи без промяна на
предназначението им е издадена на основание § 18, ал. 1 от заключителните
разпоредби на ЗУТ /§ 1 от ПЗР на Наредбата/, съгласно който министърът на
регионалното развитие и благоустройството одобрява строителни и технически
правила и нормативи, издава наредби и инструкции и одобрява образци на
документи по прилагането на този закон, т.е. Наредбата представлява подзаконов
нормативен акт по прилагане на ЗУТ. Въззивният съд, при извършена съвкупна
преценка на разпоредбите на чл. 12 и 13, т. 3 от Наредбата във връзка с чл. 148
и сл. от ЗУТ, вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от с.з. в редакцията от ДВ, бр. 41 от
2019 година, в сила от 21.05.2019 година, според която не се изисква одобряване
на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за стопански
постройки със селскостопанско предназначение, какъвто е процесният случай, е
достигнал до правилния извод, че за процесния строеж не е било необходимо
одобряване на инвестиционен проект. След като инвестиционен проект не е бил
необходим, твърдяното от наказващия орган одобряване на инвестиционен проект в
противоречие с разпоредби от ЗУТ не може да бъде прието за осъществено от
страна на В. административно нарушение, за което да бъде ангажирана
административнонаказателната ѝ отговорност. Законосъобразността на
Разрешение за строеж № 44 от 21.05.2020 година, издадено от касационната
жалбоподателка в качеството ѝ на главен архитект на Община Севлиево не е
предмет на настоящото производство. Административното производство по чл. 156
от ЗУТ /за служебна проверка на издадените разрешения за строеж и одобрените
инвестиционни проекти и отмяната им в случай на установени нарушения, водещи до
тяхната незаконосъобразност/ и административнонаказателното производство по
ЗАНН /за установяване извършването на административни нарушения и налагането на
предвидените за тях административни наказания с издаването на наказателни
постановления/, са самостоятелни, отделни производства, които не са в отношение
на преюдициалност или корелативност. Когато обаче съставомерно от обективна
страна деяние на административно нарушение по ЗУТ се свързва с
незаконосъобразно издаден административен акт по ЗУТ /в т.ч. с
незаконосъобразно издадени строителни книжа/, при предвидено в специалния закон
нарочно контролно административно производство, в рамките на което определените
от закона органи на ДНСК да извършват проверка и преценка за
законосъобразността на акта и при регламентираната възможност тази преценка,
обективирана в съответната заповед, да бъде предмет на съдебен административен
контрол, установеното в с влязъл в сила акт, с който приключва
административното /респ. съдебното/ производство, би имало както
доказателствено, така и правно значение в административнонаказателното
производство при преценката за наличие на административно нарушение. В
процесния случай е налице несъставомерност на вмененото на В. деяние, поради
което въззивният съд не е бил длъжен да съобразява твърдяния от органите на
ДНСК факт, че горепосоченото разрешение за строеж е било отменено с влязла в
сила заповед. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че такава
заповед не се съдържа в приетите по делото доказателства. Неоснователно се
явява и възражението на касационния жалбоподател, че въззивният съд не е
обсъдил показанията на актосъставителя и свидетеля. Макар показанията да не са
възпроизведени детайлно в мотивите на обжалвания съдебен акт, което не е и
необходимо, същите са съпоставени със събраните писмени доказателства и
установената от въззивния съд фактическа обстановка е базирана на тях.
Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77 от 31.08.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 209 по описа за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.