Решение по дело №334/2020 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 №260080

гр.Поморие, 05.05.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        СЪДИЯ: Д. Димитров

 

при участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 334 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от „РТК” ООД гр.Елин Пелин против община Поморие, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 403.30 лв., представляваща договорна неустойка по договор № Д-160/02.12.2016 г., за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в община Поморие, ведно със законната лихва върху претендираната сумат от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Предявеният иск е с правно основание чл.92 ЗЗД.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен за връчване на ответната община, която е подала отговор на исковата молба, чрез пълномощник, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Ответникът твърди, че в процесния договор няма валидно уговорена клауза за неустойка, като ако се приеме, че клаузата по чл.15 от договора е всъщност договорна неустойка, прави възражение за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорения размер на неустойката излиза извън обезщетителния и санкционен характер на същата. В случай, че съдът приеме, че клаузата за неустойка не е нищожна, прави възражение за намаляване размера на неустойката до размера на дължимата законна лихва за  периода,  тъй както  ответникът  е изпълнил задължението си и въпреки забавата за това ищецът не е претърпял вреди.

При условията на евентулност ответникът прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111 ЗЗД.

Също прави искане за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител адвокати, които поддържа заявената претенция.

Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание, редовно уведомен.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че на 02.12.2016 г. между ответната община Поморие и „РТК” ООД е бил сключен договор № Д-160/02.12.2016 г., за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в община Поморие, в това число и на територията на кметства Каблешково и Ахелой.

Срокът на договора е 18 месеца, считано от 04.12.2016 г., като община Поморие се е задължила да заплаща цената на услугите в срок 30 дни, с платежно нареждане, след представяне на фактура  и месечен протокол за извършената работа.

Съгласно чл.15 от договора, при забава на изпълнение задълженията по договора, неизправната страна дължи на  изправната лихва за забава в размер на 0,1% въърху стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора.

По делото са представени преписи от фактури с № 6734/31.05.2017 г., за сумата 1532.24 лв.; № 6736/31.05.2017 г., за сумата 1954.87лв.; № 6745/30.06.2017 г., за сумата 3537.50 лв. и № 6747/30.06.2017 г., за сумата 2 159.99 лв., издадени от ищеца за дейност сметоизвозване, както и преписи от фактури с № 6733/31.05.2017 г., за сумата 6125.76 лв.; № 6735/31.05.2017 г., за сумата от   5073.44 лв.; № 6744/30.06.2017 г., за сумата 12251.52 лв. и № 6746/30.06.2017 г., за сумата 5707.62 лв.,  издадени за дейност ръчно метене и транспорт.

По делото е прието като доказателство заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което всички процесии фактури, посочени по-горе, са осчетоводени в счетоводствата на двете страни, като на 20.04.2018 г. ответната община е заплатила на ищеца задълженията по всички фактури, същите отнасящи се за кметствата Каблешково и Ахелой.

Вещото лице сочи в заключението си, че размерът на неустойката по договора между страните, за всяка от процесиите фактури, с оглед датата на плащане по всяка от тях, е както следва: за фактура № 6733/31.05.2017 г., неустойката за период от 01.07.2017 г. до 20.04.2018 г., е в размер 1776.47 лв.; за фактура № 6735/31.05.2017 г., неустойката за същия период е в размер 1471.30 лв.; за фактура № 6734/31.05.2017 г., неустойката за същия период е в размер 444.35 лв.; за фактура № 6736/31.05.2017 г., неустойка за същия период е в размер 566.91 лв.; за фактура № 6744/30.06.2017 г., неустойката за периода от 01.08.2017 до 20.04.2018 г., е в размер 3185.40 лв.; за фактура № 6746/30.06.2017 г., неустойка за същия периода е в размер 1483.98 лв.; за фактура № 6745/30.06.2017 г., неустойката за същия периода е в размер 919.75 лв. и за фактура № 6747/30.06.2017 г., неустойката за същия период е в размер 561.60 лв., при общ размер на неустойката по всички процесни фактури от 10 409.76 лв.

Основен спорен въпрос в производството е дали с клаузата на чл.15 от договора страните са уговорили неустойка или лихва за забава.

При тълкуване на посочената клауза, съобразно нормата на чл.20 ЗЗД, предвид начина, по който е уговорено обезщетението за неизпълнение, а именно като процент за всеки ден просрочие, но не повече от определен размер, съдът намира, че с тази клауза е уговорена договорна неустойка, която не е погасена по давност и не е нищожна.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

По силата на чл. 114, ал.4 от ЗЗД, при искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката, поради което в случая давностният срок започва да тече от датата на плащането по процесните фактури, която дата е 20.04.2018 г.

Предвид посоченият начален момент на давността, тъй като искът е предявен на 28.07.2020 г., към момента на предявяването му не е изтекла давността по чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, поради което възражението на ответника в тази насока е неоснователно.

Съгласно разясненията, дадени с  ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:  естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;  дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При съобразяване на горепосочените критерии, в това число размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обстоятелството, че по делото не са установява изпълнението на задълженията на ответника да е обезпечено с други правни способи, видът на уговорената неустойка, която е мораторна, както и видът на неизпълнение на задължението, което е съществено, тъй като ответникът е изпълнил със закъснение всички свои задължения по горепосочените фактури,  според съда процесната неустоечна клауза не е нищожна, на основание чл.26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.

По възражението на ответната община за намаляване размера на неустойката, като прекомерна, до размера на дължимата законна лихва за процесния период, на основание чл.92, ал.2 ЗЗД, съдът намира следното.

Съгласно чл. 287 ЗЗД, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

По силата на чл.309 ТЗ, не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Невъзможността да се намали неустойката като прекомерна е само по отношение на търговци. Затова, когато е сключена търговска сделка, по която страните или една от тях не е търговец, само нетърговецът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД – Решение № 112/02.12.2013 г. по т. д. № 426/2012 г., II т. о. на ВКС и посоченото в него решение № 88/22.06.2010 г., по т. д. № 911/2009 г. на I т. о. на ВКС.

Ответната община не е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ, предвид посочената съдебна практика, правилото на чл. 309 от ТЗ не е приложимо, поради което ответникът може да се позове на прекомерност и да иска намаляване на неустойката.

Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди – горецитираното ТР № 1/15.06.2010 г. на ВКС.

Изцяло в тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за прекомерност на неустойката. Преките и непосредствени вреди - претърпяна загуба или пропусната полза (чл. 82 от ЗЗД) от неизпълнението, респ. от забавеното и частичното изпълнение на парично задължение, могат да са, както по-големи, така и по-малки от размера на законната лихва за съответния период от време (която е 10 пункта над основния лихвен процент). След като ответникът, направил възражението за прекомерност на неустойката, съобразно тежестта за доказване в процеса не е ангажирал доказателства за техния действителен размер, то нито от закона, нито от правилата на логиката следва предположение, че те се съизмеряват със законната лихва, респ. че в този случай неустойката следва да бъде намалена от съда до размера на законната лихва. Възприемането на обратното, би обезсмислило института на договорната неустойка за забава при неизпълнение на парично задължение, при положение, че самият закон (чл. 86 от ЗЗД) установява обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата – Решение № 104/13.03.2012 г. по гр. д. № 1745/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС.

Ответникът не е представил по делото доказателства за действителния размер на вредите, въз основа на които да се направи преценка за съотношението им с  претендираната неустойка, поради което възражението му за намаляване на същата се явява неоснователно.

В съвкупност от изложеното съдът намира исковата претенция за установена по основание и до предявения размер, като такава същата следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски по делото в общ размер  1 966.20 лв., от които 416.20 лв., държавна такса, 350 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице и 1 200 лв., адвокатско възваграждение, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Предвид основателността на иска на ответника не се следват разноски, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА община Поморие, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул. ., представлявана от кмета И.А., със съдебен адрес ***, чрез адв. дружество „Г. и Бари“  чрез адв. Д.Г.,  да заплати на „РТК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр., представлявано от Н.Г.И., със съдебен адрес ***, чрез адв.В. А., сумата 10 403.30 лв. (десет хиляди четиристотин и три лева и тридесет стотинки), представляваща договорна неустойка за забава по договор № Д-160/02.12.2016 г., за обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в община Поморие, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 28.07.2020 г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА община Поморие, ЕИК *********, да заплати на „РТК“ ООД, ЕИК *********, сума в размер 1 966.20 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и шест лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на община Поморие, ЕИК *********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :