Решение по дело №2832/2018 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

     №

                             гр. Велико Търново, 28.01.2019г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Анита Бижева

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2832 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. 8 ал. 1 ЗАЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е собственик на земеделски земи в землището на гр. Вълчедръм и в землището на с. Септемврийци, обл. Монтана, представляваща съответно имот № 049183 с площ от 12, 300 дка и имот № 034110 с площ от 20, 640 дка. Ищецът посочва, че тези имоти са отдадени под аренда на ответника с договори от 27.11.2008г. и 04.08.2005г., като с анекс от 22.07.2014г. е договорено размер на арендното плащане по тях за стопанската 2014/2015г. да възлиза на 60 лв. на дка Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за арендно плащане за стопанската 2014/2015г. в предвидения в договорите срок. По тези съображения ищецът отправя искане до съда за осъждането на ответника да му заплати сумата от 738 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2014/2015г. по договор за аренда от 27.11.2008г. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 203 лв. за периода от 30.12.2015г. до 14.09.2018г., както и сумата от 1238, 40 лв. - представляваща арендно плащане за стопанската 2014/2015г. по договор за аренда от 04.08.2005г. и обезщетение за забава върху тази сума в размер на 361, 66 лв. за периода от 30.10.2015г. до 14.09.2018г. Претендира разноски.

Препис от исковата молба с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК, чрез служител съгласен да получи съобщението. В указания му едномесечния срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото по делото редовно съдебно заседание, за което е надлежно призован отново в хипотезата на чл. 50 ал. 3 ГПК, не изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 21.01.2019г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.

Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. Последните позволяват да се установи, че страните са обвързани с договори за аренда на земеделски земи в землището на гр. Вълчедръм и в землището на с. Септемврийци, обл. Монтана, представляваща съответно имот № 049183 с площ от 12, 300 дка и имот № 034110 с площ от 20, 640 дка. Съгласно подписан между страните анекс от 22.07.2014г. за стопанската 2014-2015г. ответникът – арендатор се е задължил да заплаща на ищеца – арендодател по 60 лв. на декар за арендуването на горепосочените имоти. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил това си задължение в уговорения между страните срок, поради което е изпаднал в забава и дължи заплащането на мораторна лихва за периода от забавата до посочената в исковата молба дата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 200 лв. и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общо 300 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА "СПРИНК" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ. В. Търново, Стопански двор, представлявано от управителя М.К.МДА ЗАПЛАТИ на „РОСАГРОФОНД” ООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Георги Гюлмезов” № 7, представлявано от управителя С.И.С., на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. 8 ал. 1 ЗАЗ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 738 лв. /седемстотин тридесет и осем лева/ – главница, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015г. за имот № 049183 с площ от 12, 300 дка по договор за аренда на земеделски земи от 27.11.2008г. и СУМАТА от 203 лв. /двеста и три лева/ - обезщетение за забава върху главницата за периода 30.12.2015г. – 14.09.2018г., както и СУМАТА от 1238, 40 лв. /хиляда двеста тридесет и осем лева и 40 стотинки/ - главница, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015г. за имот № 034110 с площ от 20, 640 дка по договор за аренда на земеделски земи от 04.08.2005г. и СУМАТА от 361, 66 лв. /триста шестдесет и един лева и 66 стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода 30.10.2015г. – 14.09.2018г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2018г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА "СПРИНК" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ. В. Търново, Стопански двор, представлявано от управителя М.К.МДА ЗАПЛАТИ на „РОСАГРОФОНД” ООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Георги Гюлмезов” № 7, представлявано от управителя С.И.С. СУМАТА от 300 лв. /триста лева/ - разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението. Препис от него да се връчи и на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: