РЕШЕНИЕ
Номер 25520.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500502 по описа за 2020 година
Предмет на настоящето производство са две жалби срещу решение № 1595 от
20. 11. 2019г. постановено по гр. д. № 07369 / 2018г. описа на Пернишкия
районен съд :
- Едната е въззивна жалба от А. И. М. , чрез адвокат А. А., в частта му, с
която А. И. М. е осъдена да заплати на В. М. В. , по исковете с правно
основание чл. 30, ал.3 от ЗС, сума в общ размер на 888,50лв., представляваща
½ част от стойността на направените разходи за ремонт, включваща
закупуване на материали и стойността на направените разходи за труд, за
общите части на сграда, находяща се в ***, съответстваща на идеалните
части на А. М. в съсобствеността и включваща сумата от 797лв.,
представляваща стойност на разходи за поставяне на изолация на сградата и
сумата 91,50лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на
водопроводни и канализационни тръби от уличния водопровод до общия
водопровод на сградата, със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24. 10. 2018г. до
окончателното им изплащане, както и в частта му, с която тя е осъдена да
заплати на В. М. В. сумата 205,04лв. разноски, а по сметка на Пернишкия
районен съд да заплати държавна такса.
1
В жалбата се моли решението, в обжалваните му части, да бъде
отменено като незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове от В. М. В. . Моли се да му бъдат присъдени направените разноски
пред двете съдебни инстанции.
В. М. В. е подал отговор на въззивната жалба, чрез адвокат Р. П.. С него
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
- Другата е насрещна въззивна жалба, формулирана като „жалба“ с рег. №
3508 от 03. 02. 2020г., на Пернишкия районен съд, подадена от В. М. В. , чрез
адвокат Р. П., в частта, с която са отхвърлени исковете на В. М. В. срещу А.
И. М. за заплащане на горницата над 91,50лв. до пълния предявен размер от
600лв. /т.е. за сумата от 508,50лв.представляваща стойност за разходи за
поставяне на водопроводни и канализационни тръби от уличния водопровод
до общия водопровод на сградата, изцяло за сумата от 600лв., представляваща
стойност на разходи за поставяне на улуци на сградата и сумата от 600лв.,
представляваща стойност на разходи за поставяне на плочки до общия вход
на сградата, със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на исковата молба – 24. 10. 2018г. до окончателното им изплащане.
В жалбата са развити доводи, че тези разходи са направени със суми на
насрещния жалбоподател, те са разходи за необходим ремонт и всеки от
съсобствениците следва да участва в разноските за поддържане и ремонт на
общата им вещ съгласно притежаваните от тях идеални части. Моли
решението в тези части да бъде отменено и предявените искове за тези суми
да бъдат уважени. Моли в останалата част решението да бъде потвърдено
като законосъобразно. В насрещната въззивна жалба не са направени
доказателствени искания.
А. И. М. не е подала писмен отговор на тази насрещна жалба.
В съдебно заседание А. И. М. , чрез адвокат А. А., е депозирала писмена
молба, с която поддържа предявената от нея въззивна жалба и моли да бъде
уважена.
В съдебно заседание насрещния въззивен жалбоподател В. М. В.
2
поддържа насрещната си жалба, чрез адвокат Р. П., и оспорва въззивната
жалба на А. И. М. .
След като взе предвид направените с жалбите възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване, държавната такса е внесена и подлежи на
разглеждане по същество.
Насрещната въззивна жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване, държавната такса е внесена и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти. Не са
налице отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иска
и са налице всичките положителни процесуални предпоставки за неговото
предявяване. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск. Решение № 649
от 02. 08. 2014г., постановено по гр. д. № 01168 / 2014г. по описа на Пернишкия
районен съд, няма сила на пресъдено нещо по отношение на процесните искови
претенции, тъй като с него е разгледаната друга искова претенция между
същите страни – за СМР на покривната конструкция на сградата и комините на
същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложените доводи във въззивната
жалба, от тези на насрещната страна, както и от събраните по делото
3
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира, следното :
Съдът намира, че на първо място следва да обсъди оплакването в жалбата
на А. М., че тя не е пасивнолегитимирана да отговаря по предявения иск, тъй
като е придобила имота през ***г., а в исковата молба се твърди, че описаните
СМР са извършени от ищеца пред пролетта и лятото на ***г., поради което
такива се явяват собствениците на имота към извършването на процесните СМР
– нейните родители.
По делото не се спори, че ищецът е собственик на втория етаж от
процесната къща, представляващ самостоятелен обект, с идентификатор
55871.503.740.1 по КККР на ***, одобрени със Заповд *** г. на изп. директор на
АГКК, със застроена площ от 69 кв. м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 55871.503.740 с административен адрес: ***.
Към пролетта и лятото на ***г., когато се твърди, че са извършени
процесните МРС, което се доказва и от разпитаните по делото трима свидетели
/без съдът да обсъжда кой точно е извършил поставянето на плочките/ и от
заключението и допълнителното заключение на вещото лице инж. А. П.,
собственици на първия етаж от същата къща, представляващ самостоятелен
обект, са били И. и Г. З.. Към този период ищецът е бил собственик на ½
идеална част от общите части на къщата и на ½ идеална част от дворното място,
а на останалите ½ идеална част от общите части на къщата и на останалата ½
идеална част от дворното място собственици са били И. и Г. З..
На ***г. И. и Г. З. са дарили на дъщеря си А. И. М. първия етаж от същата
къща, представляващ самостоятелен обект, ½ идеална част от общите части на
къщата и ½ идеална част от дворното място.
Горната фактическа обстановка се установява и от Нотариален акт за
покупко-продажба № *, том ***, дело № 1217/20.11.1965 г. на Пернишки
народен съдия, Нотариален акт за покупко – продажба № **, том ***, дело №
3812/28.07.1975 г. на нотариус при ПНС, Удостоверение за наследници с изх. №
*** г. и Удостоверение за наследници с изх. № *** г. двете, издадени от
Община ***, Скица на поземлен имот № *** г. и Нотариален акт за дарение №
***, том *, рег. № ***, дело № 183/15.12.2017 г. на нотариус В. Д..
4
По делото не се спори, че между съсобствениците не е имало решение за
извършването на каквито и да било СМР по общите части на къщата и
поставянето на плочки в двора.
От свидетелските показания на А. А. В., които съдът възприема в тази им
част, се установи, че ищецът през пролетта и лятото на ***г. е извършил ремонт
на улуците на къщата, тъй като предишните са течали и поставил безшевни
такива, че е извършил подмяна на старата водопроводна тръба, която е
захранвала цялата къща, но е течала, с нова гъвката такава, че е извършил
поставяне на външна изолация на къщата – на междуетажното пространство и
на подпокривното пространство, както и че е поставил половината от плочките
в двора, тъй като старите били вече амортизирани – всичко с негови средства и
материали. От свидетелските показания на З. М. З. се установи, че бащата на
ответницата е заплатил на ищеца за поставянето на улиците сумата 600лв., а от
свидетелските показания на З. М. З. и Б. Х. А., които кореспондират помежду си
и съдът им дава вяра, че установи, че бащата на ответницата - И. е закупил
останалата половина от плочките и те са били поставени от майсторите,
работещи по външната изолация и с помощта на свид. А., а И. е заплатил труда
на майсторите.
Съдът намира принципно, че подмяната на течащи улуци, с нови,
безшевни такива и подмяната на течаща водопроводна тръба, захранваща къща
с вода, представляват неотложни разноски, а поставяне на външна изолация на
къщата – на междуетажното пространство и на подпокривното пространство,
както и поставяне на плочки в двора, тъй като старите са амортизирани,
представляват подобрения – полезни разноски.
Изхождайки от съдебната практика - ПП на ВС № 6 / 27. ХII. 1974г., ТР на
ВС № 85 / 1968г. на ОСГК, ТР № 48 от 3. IV. 1961г. на ОСГК, Определение №
394 / 17. 07. 2018г. на ВКС по гр. д. № 144 / 2018г., I г.о., ГК на ВКС, Решение
№ 3324 от 18. XII. 1978г. и Решение № 180 от 17. 12. 2015г. на ВКС по гр. д. №
2921/2015г., Пернишкият окръжен съд намира, че на формулираното по – горе
оплакване във въззивната жалба на А. М., следва да се даде следния отговор :
За извършените небходими разноски за общите части от къщата, пасивно
легитимирани да отговарят по иска по чл. 30, ал.3 от ЗС, са собствениците на
останалата ½ идеална част от къщата, към момента на извършването на същите.
5
Следователно частната приобретателка А. И. М. , която е придобила първия
етаж от къщата, ½ идеална от общите части на къщата и ½ идеална част от
двора в по – късен момент на ***г., не е пасивно легитимирана да отговаря по
исковете за извършените необходими разноски. Исковите претенции на ищеца
по отношение на нея за заплащане на претендираната сума за поставяне на
водопроводни тръби от уличния водопровод до къщата и за заплащане на
претендираната сума за подмяна на улуците на къщата с нови, безшевни такива,
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание.
За извършените подобрения – полезни разходи - поставяне на външна
изолация на къщата – на междуетажното пространство и на подпокривното
пространство, както и поставяне на плочки в двора, тъй като старите са
амортизирани, пасивно легитимирана да отговаря е ответницата А. М., която от
***г. е приобретател на първия етаж от къщата, на ½ идеална част от нея и на ½
идеална част от двора, тъй като същата освен, че е приобретател, но и като
дъщеря на предишните собственици е заела за извършването на тези
подобрения. След като работата по тези подобрения е била предприета от ищеца
и в негов собствен интерес, то съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД
ответницата би следвало да отговоря не за ½ идеална част от стойността на
същите, като сбор от стойностите за материали и труд, а за ½ от увеличената
стойност на имота. Пред първоинстанционния съд не са ангажирани
доказателства в тази насока, нито с въззивната жалба е искано назначаването на
експертиза, която да даде заключение в същата насока. Следователно искът за
извършеното подобрение – поставяне на външна изолация на подпокривното
пространство се явява недоказан, а искът за извършеното подобрение –
поставяне на плочки в двора, се явява неоснователен.
При това положение въззивната жалба на А. М. се явява основателна, а
въззивната жалба на В. М. В. се явява неоснователна.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, в
частта, с която исковите претенции са били уважени срещу ответницата, в
частта, с която ответницата е осъдена на заплати на ищеца 205,04лв. разноски,
както и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати 35,54лв. държавна
такса по сметка на Пернишкия районен съд и тези искови претенции следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
6
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени
лихви за забава и исковата претенция за присъждане на лихви за забава, също
следва да бъде отхвърлена.
В останалата отхвърлителна част решението следва да бъде потвърдено по
други съображения, изложени по – горе.
Ответницата е направила разноски пред Пернишкия районен съд в размер
на 980лв., от които - 720лв. адвокатско възнаграждение, 250лв. възнаграждение
за вещо лице и 10лв. за 2бр. съдебни удостоверения, поради което ответникът й
дължи заплащане на сумата 980лв. Пернишкият районен съд й е присъдил
сумата 645,10лв. разноски, поради което с настоящето решение следва да й бъде
присъдена и сумата в размер на 334,90лв. разноски пред Пернишкия районен
съд.
М. е направила разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 25лв.
за държавна такса, поради което насрещната страна следва да бъде осъдена да й
заплати тази сума.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 1595 от 20. 11. 2019г. постановено по гр. д. № 07369 /
2018г. описа на Пернишкия районен съд, в частта, с която А. И. М. е осъдена да
заплати на В. М. В. , по исковете с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, сума в
общ размер на 888,50лв., представляваща ½ част от стойността на направените
разходи за ремонт, включваща закупуване на материали и стойността на
направените разходи за труд, за общите части на сграда, находяща се в***,
съответстваща на идеалните части на А. М. в съсобствеността и включваща
сумата от 797лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на изолация
на сградата и сумата 91,50лв., представляваща стойност на разходи за поставяне
на водопроводни и канализационни тръби от уличния водопровод до общия
водопровод на сградата, със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24. 10. 2018г. до
7
окончателното им изплащане, в частта, с която тя е осъдена да заплати на В. М.
В. сумата 205,04лв. разноски, както и в частта, с която е осъдена да заплати по
сметка на Пернишкия районен съд да заплати държавна такса в размер на
35,54лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
Отхвърля исковете на В. М. В. , с ЕГН **********, с които моли да бъде
осъдена А. И. М. , с ЕГН **********, от ***, да му заплати сума в общ размер
на 888,50лв., представляваща ½ част от стойността на направените разходи за
ремонт, включваща закупуване на материали и стойността на направените
разходи за труд, за общите части на сграда, находяща се в ***, съответстваща
на идеалните части на А. М. в съсобствеността и включваща сумата от 797лв.
представляваща стойност на разходи за поставяне на изолация на сградата и
сумата 91,50лв., представляваща стойност на разходи за поставяне на
водопроводни и канализационни тръби от уличния водопровод до общия
водопровод на сградата, със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 24. 10. 2018г. до
окончателното им изплащане, като неоснователни и недоказани.
Потвърждава решение № 1595 от 20. 11. 2019г. постановено по гр. д. №
07369 / 2018г. описа на Пернишкия районен съд, в останалата му обжалвана
част.
Осъжда В. М. В. , с ЕГН **********, да заплати на А. И. М. , с ЕГН
**********, от ***, още 334,90лв. разноски пред Пернишкия районен съд,
както и сумата 25лв. разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8