№ 96991
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20251110134025 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на „А.Б.Б.“ ЕООД срещу длъжникът Д. Д. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да
заплати на сумите 500,00 лева (петстотин лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № 599425 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от
10.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 49,91 лева (четиридесет и девет лева и 91
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 25.02.2020 г. до 25.07.2020 г.,
сумата 382,65 лева (триста осемдесет и два лева и 65 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 25.07.2020 г. до 31.05.2025 г., 931,79лева (деветстотин тридесет и един
лева и 79 стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № VIII неустойки, чл. 17 от
договор за потребителски кредит 599425 , както и държавна такса в размер на 37,29 лева
(тридесет и седем лева и 29 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева (петдесет лева).
Съдът е издал заповед за изпълнение за вземанията, които се претендират като дължими по
Договор за потребителски кредит № 599425 от 25.02.2020 г., сключен между длъжника и „Стик
кредит“ АД, прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 22.03.2024г.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят
се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или
банкова гаранция.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното производство следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. При
констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за наличие на
такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен да откаже издаване на 1
заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК
обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако
съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на дадена клауза е достатъчно
основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и да отхвърли заявлението
предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в договора за паричен заем за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
1
(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Тази
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на регламентираната неустойка излиза
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този
смисъл са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР №
1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона
съдът следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение. Отделно от това, по този начин
се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда,
че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до
кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение,
което е недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 931,79 лева. Касае за
вземане, произтичащо от нищожна клауза, което се явява недължимо и същото надвишава
размера на претендираната главница. На основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
клаузите, уреждащи тези неустойки, са нищожни и не обвързват потребителя по договора за
заем. Осигуряването на такова обезпечение следва да бъде поставено като условие за
сключване на договора, а не като задължение в него, неизпълнението на което да бъде
обвързано с неустойка. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на изискването за
добросъвестност, посочено в чл. 143 ЗЗП.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
201639/10.06.2025г. на „А.Б.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Д. Р. в частта за сумата от 931,79лева, представляваща
съгласно раздел № VIII неустойки, чл.17 от Договор за потребителски кредит № 599425 от
25.02.2020 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждането, като
довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3