№ 3019
гр. София, 27.02...23 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
..221110118190 по описа за ..22 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна
лихва за забава в плащането на цената. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Ищецът поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период и до процесния имот топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Поради неплащане на падежа,
предвиден в приложимите за процесния период общи условия, се дължала и
лихва за забава върху съответните суми за доставена ТЕ и дялово
разпределение. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.
Ответникът М. М. е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
посочва, че е сключил споразумение с ищеца за разсрочено плащане на
претендираните вземания, което представя.
Третото лице помагач на страната на ищеца взима становище за
1
основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи
възникването на облигационно отношение между страните по договор за
продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Видно от приетия по делото нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № .., том I, рег. № .., дело № 18 от 11.03...05 г., В. К. М. и М.
Д. М. са придобили при равни квоти, съобразно презумпцията на чл. 30, ал. 2
ЗС, собствеността върху процесния имот - апартамент 7, находящ се в гр. С...
От изготвената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
14/18.11...09 г. се установява, че В. К. М. е починала на 27.07...19 г., като
нейни наследници по закон при равни квоти са Д. М. М. – син и М. Д. М. –
преживял съпруг. Следователно след смъртта на В. М. ответниците са били
съсобственици на имота при квоти: 3/4 за М. М. и 1/4 за Д. М..
Доколкото по делото е обявено за безспорно, че в сградата е въведена
система за дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена
топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на
претендирания, съдът намира за установено по делото възникването на
облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка
на топлинна енергия в твърдените количества за топлоснабден имот –
апартамент 7 в гр. С.., абонатен № .., задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжниците.
Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.
С оглед изявленията на страните по делото, съдът приема за установено,
че в хода на производството – на 02.06...22 г. ответникът М. М. е превел на
ищеца сумата от 459,82 лева за погасяване на част от процесните суми, за
които между него и ищеца има сключено споразумение за разсрочено
плащане. Този факт на частично погасяване на задължението чрез плащане в
хода на делото не се оспорва от ищеца. Същият следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от
2
значение за спорното право. Поради правопогасяващия му ефект предявените
срещу ответника Николай Нейчев искове следва да се отхвърлят в частта по
отношение на сумата 459,82 лв., с която са погасени дължимите суми за
мораторни лихви и главница за предоставена услуга дялово разпределение,
както и част от главницата за предоставена топлинна енергия, а именно -
сумата 276,71 лв.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
ответникът Д. М. да бъде осъден да заплати сумата от 302,64 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05...18 г. до м.04..... г., ведно със законната лихва
считано от 05.04...22 г. до окончателното плащане, сумата от 54,63 лв.
мораторна лихва за периода 15.09...18 г. – 23.03...22 г., сумата 4,97 лв.
главница за дялово разпределение за периода от 31.03...19 г. до 23.03...22 г.,
ведно със законната лихва считано от 05.04...22 г. до окончателното плащане
и сумата 1,43 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.03...19 г. – 23.03...22 г.
Ответникът М. М. следва да бъде осъден да заплати сумата от 631,21
лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05...18 г. до м.04..... г., ведно със законната лихва
считано от 05.04...22 г. до окончателното плащане.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски съобразно размера на уважените претенции и размера на
претенциите, платени в хода на процеса в размер на 158,.. лв. за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответниците не са сторили разноски в производството
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 302,64 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05...18 г. до м.04..... г., ведно със законната лихва
3
считано от 05.04...22 г. до окончателното плащане, сумата от 54,63 лв.
мораторна лихва за периода 15.09...18 г. – 23.03...22 г., сумата 4,97 лв.
главница за дялово разпределение за периода от 31.03...19 г. до 23.03...22 г.,
ведно със законната лихва считано от 05.04...22 г. до окончателното плащане
и сумата 1,43 лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.03...19 г. – 23.03...22 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 39,55 лв. разноски по делото, които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент 7, находящ се в гр. С.., абонатен № ...
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 631,21 лв.,
представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05...18 г. до м.04..... г., ведно със законната лихва
считано от 05.04...22 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 118,65 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за предоставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен
размер от 907,92 лв., иска за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на 163,88 лв. за периода 15.09...19 г.
– 23.03...22 г., иска за главница за дялово разпределение в размер на 14,93 лв.
за периода 01.07...19 г. – 30.04..... г. и иска за сумата 4,30 лв. - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03...19 г. –
23.03...22 г. като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса, които
суми касаят топлоснабден имот - апартамент 7, находящ се в гр. С.., абонатен
№ ...
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4