Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 08.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осми ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№3957 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
565,88 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 90,93 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, срещу Ц.Д.Н., ЕГН********** ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№898/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес *** с аб.№***.
Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответника е клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова
за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди, че ответника, съгласно
приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № ***
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от
01.03.2009г. - 31.12.2015г. и не е погасил задължението си. Твърди, че
сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди, че сумите
за ТЕ за периода от 01.01.2013г. - 31.12.2015г. са начислявани от “*** по
изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва,че
претендираните суми за процесния период са:
сума за отопление-167,45 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация-
383,38 лв., услуга дялово разпределение- 15,05 лв. Твърди, че
в имота на ответника няма монтирани ИРУ и водомер. Отправя се искане, за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата 565,88 лева за главница за периода 01.01.2013г. –
31.12.2015 г. и лихва върху главницата в размер на 90.93 лева за периода
04.03.2013 г. до 05.02.2016 г. и законната лихва върху главницата от 15.02.2016
г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение
в производството по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 898/2016г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който твърди, че искът е
недопустим поради липса на идентичност във времевия период и в размера на
търсеното вземане, посочени в исковата
молба и в заповедното производство. Твърди, че в заповедта за изпълнение е
посочено, че вземането за главницата обхваща периода от 01.03.2009 до
31.12.2015г. и сумата от 1373,28лв., а в исковата молба - от 01.01.2013г.до
31.12.2015г. и за сумата от 565,88лв. Вземането за лихвата в заповедта е за
периода 07.05.2009г. - 05.02.2016г. и е в размер на 489,30лв., а в
установителния иск е за периода 04.03.2013г. до 05.02.2016г. и в размер на
90,93лв. Освен това, в заявлението за издаване на процесната заповед за
изпълнение като сума по вземането за лихва е посочена 3127,20 лв., а в
издадената заповед за изпъленение същата претенция е в размер на 489,30лв.
Твърди, че разликата в периода и сумите на претендираните вземания не се дължи
на плащане. Счита, че подобно разминаване е недопустимо и противоречи на
особения характер на производството по чл. 410 от ГПК. Излага съображения, че
спецификата на заповедното производство се състои в това, че претенцията на заявителя
се разглежда в две взаимно обусловени фази - по чл.410 от ГПК и тази по
установяване на вземането чрез иска по чл.422 от ГПК. Характеристиките на
притезанието в първата фаза са зададени в заявлението - като основание, размер
и страни. Предмет на исковото производство, като продължение на заповедното, е
да установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и срещу която
е подадено възражение от длъжника. Затова и предметът на иска по чл.422 от ГПК е обусловен от
издадената заповед за изпълнение. Счита, че е обсолютно задължително да има
идентичност между претенциите в тези две фази - по основание, размер и страни. Твърди,
че в тази насока е налице богата и непротиворечива съдебна практика, обобщена с
Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г., както и постановените по реда
на чл.290 от ГПК Реш.№152/28.04.2014г. на ВКС, по гр.д. №7541/2013г., IV г.о,
Реш.№152/15.11.2012г., пост. по
т.д.№1058/2011г., II
т.о., Реш.№88/27.05.2011г.,
Реш.№89/02.06.2011г., II т.о. и Опр.№16/12.01.2011г.на ВКС, ТК, I т.о. Счита,
че в този смисъл, ако ищецът претендира различни суми и периоди от издадената
заповед за изпълнение на парично задължение, то същата трябва първо да бъде
обезсилена и едва след това да се издаде друга за новите суми и периоди.
Твърди, че в исковата молба липсват
подробни фактически твърдения как е формирана претендираната главница по
предявения установителен иск. Съобразно чл. 142, ал. 2 от Закона за
енергетиката, топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост се
дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части, топлинна енергия за отопление на имотите, а съгласно
чл. 140а от ЗЕ се начислява и стойност за битово горещо водоснабдяване.
Позоваването на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК не е достатъчно за да се счита, че е налице изложение на
обстоятелствата, на които се основава искът, съгласно чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК. Твърди, че в исковата молба липсва изложение за това как е формирана
главницата, за какъв от гореизброените видове топлинна енергия се претендира,
въз основа на какви първични документи са определяни стойностите на показатели,
релевантни за всеки от отделните компоненти на топлоенергия, по какви цени е
начислена цената на топлинната енергия. Счита, че това препятства определяне на
предмета на спора, а оттам ангажирането на адекватната защита на правата на
ответницата. Счита предявените искове за неоснователни поради липсата на
фактически твърдения в предявения установителен иск за това как е формирана
процесната сума. В представеното по делото извлечение от сметка липсва
позоваване на първични счетоводни документи. Счита, че е недоказано
твърдението, че ответникът е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия за
процесния период и за претендираната сума. Недоказано е и твърдението за
извършване на дялово разпределение на топлинната енергия в сградата на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение. От представените от страна на
ищеца документи не е видно какво количество топлоенергия реално е доставено и
правилно разпределено на ответника. В тази връзка прави възражение, че
представеното извлечение от сметка не е достатъчно да се направи обосновано
правилен извод за доставка и коректно начисляване на услугата. Освен това
липсват твърдения от страна на ищеца как е извършено начисляването на
процесиите суми, какви са били действащите през исковия период цени, на какъв
период са отчитани показанията на уредите. По отношение на иска за лихва и поради
неговия акцесорен характер, счита същия за неоснователен поради липса на яснота
относно елементите на предмета на главния иск и липса на фактически твърдения
за това как е формирана главницата. От представените от страна на ищеца
документи и по-конкретно от уточняваща молба на ищеца до съда, касаеща
ответницата Ц.Н. с абонатен №*** се сочи, че в имота на същата няма монтирани
отоплителни тела. В самата справка, обаче, се сочи, че на ответницата са
начислени суми за отопление без ИРУ - в баня с щранг-лира в размер на 167,
45лв. Твърди, че последната не носи нито името на изготвилия го служител, нито
подписа на представляващия дружеството ищец, поради което няма качеството на
документ. Ето защо, счита, че посредством процесната справка ищецът не доказва
налице ли е или не щранг-лира в процесното жилище, нито задълженията описани в
същата. Счита, че искът е неоснователен, тъй като начисляването на такса
сградна инсталация и сума за отопление представлява таксуване за непоискана от
страна на ответника услуга. Излага съображения, че в тази връзка, Директива №83
на ЕС, в чл.27 гласи, че „Потребителят е освободен от задължението за насрещна
престация в случай на непоръчана доставка на стоки вода, газ, електрическа
енергия, централно отопление или цифрово съдържание или предоставяне на услуга,
която не е поръчана".Нормите на Директива №83 са възпроизведени в Закона
за защита на потребителите, а именно в чл. 62, който гласи: (1) Забранява се
доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно
отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу
заплащане без искане от негова страна. (2) При доставка на стоки, както и на
вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да
възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който
я е изпратил или предоставил. (3) Липсата на отговор от страна на потребителя
относно доставката на стоки и услуги по ал. 1 не се смята за съгласие. Твърди,
че поради това ответницата не дължи суми за услуга, която не е поискала, чиято
стойност не може да си позволи поради тежкото си финансово състояние и
неяснотата на нейната цена предварително. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.Претендира направените по делото разноски.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***, ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Молба от 13.08.2000г., същата е подадена
от Ц.Д.Н. за откриване на партида за заплащане на отопление и топла вода, тъй
като от 14.06.2000г. е закупила жилището от ***, за което е съставен НА № 145,
том I, дело 118/2000г.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр.Плевен, приети
с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото.
Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на
топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови
нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл.
14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна
на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на
топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при
промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14
заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са
приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на
правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Установява се от Свидетелство за проверка на СИ №
314/25.03.2014г., че монтирания топломер в абонатната станция, в който се
намира процесния топлоснабден имот е минал на проверка, резултата от която е,
че същия съответства. Срока на валидност на проверката е до 25.03.2016г.
Видно от Свидетелство за проверка на топломер №
275/22.03.2016г., топломера е минал на периодична проверка, като резултата е,
че съответства на одобрения тип. Срока на валидност на проверката е до
м.03.2018г.
Съдът възприема заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено
задължение на ответницата за топлинна енергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.
е в общ размер от 565,88 лв. главница/167,36 лв.-ТЕ за отопление, 383,38-ТЕ за
сградна инсталация и 15,05 лв.- такса услуга дялово разпледеление/. Лихвата за забава
върху горепосочената главница за периода от изпадане на ответницата в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.02.2016г. е в
размер на 92,49 лв.
Съдът възприема заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. Неоснователни са твърденията за пристрастност на вещото лице
като бивш служител на ищцовото дружество и бивш управител на фирма за дялово
разпределение, която не е извършвала отчитане и дялово разпределение на
доставената до процесния топлоснабден имот топлоенергия. Посочените дейности на
вещото лице не го правят пристрастен, а само сочат на неговата компетентност.
От заключението в неговия писмен вид, както и направените уточнения и
допълнения в съдебно заседание се установява, че в банята на процесния
топлоснабден имот има монтирана щранг-лира, представляваща 2 броя гладки
стоманени тръби със среден диаметър 1 и ½ цола, преминаващи вертикално
през баните на всички апартаменти- общо 2 тръби по 2,6м. дължина- 5,20 метра
тръби. В процесния топлоснабден имот тръбите до половината са от 1 цол, а
другата половина са 2 цола, или средно – един цол и половина. В приложената
таблица е посочено потребеното количество топлоенергия, отделена от
щранг-лирата в процесното топлоснабдено жилище за всеки от месеците поотделно
за процесния период от м.01.2013г. до м.12.2016г. самостоятелното изчисление в
посочената таблица от вещото лице, съвпада с изчислената топлоенергия от
дружеството за дялово разпределение. Отопляемия обем на процесния
топлоснабден имот е 173,94 куб.метра, общия отопляем обем на сградата е 7413,12
куб.метра. Делът на отдадената топлоенергия за сгладна инсталация в процесната
топлоснабдена сграда е определен съгласно т.6.1.1 от Методика за разпределение
на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл.61, ал.1 от
Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г. В таблица е посочен дела на
имота от топлинната енергия за сградна инсталация в мегаватчаси за периода от
м.01.2013г. до м.12.2015г. Самостоятелното изчисление в изготвената от вещото
лице таблица съответства на изчисленията, изготвени от топлинния счетоводител.
Топломерът в абонатната станция е монтиран съгласно техническите изисквания на
производителя. Топломерът е преминал първоначална проверка и последващи такива.
Показанията на топломера са отчитани ежемесечно от районен техник в
присъствието на представител на етажната собственост. От действително
отчетената топлоенергия всеки месец се приспадат технологичните загуби в
абонатната станция. Тези загуби се измерват през определен период от време от
независимо лице. На фирмата за дялово разпределение, топлоразпределителното
дружество предоставя данните за доставена топлоенергия след приспадане на
технологичните разходи. Доставената до абонатната станция топлоенергия е била с
необходимите топлотехнически параметри. За процесния период няма неправилни
отчитания на ежемесечните показания в АС на сградата. За същия период няма
неправилно разпределение на топлинна енергия за жилището на ответника.
Количеството топлоенергия за сградна инсталация се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект съгласно т.6.1.3 от Методиката.
Отоплението в банята се осъщесвява чрез щранг-лира и потреблението се изчислява
съгласно т.6.9 от Методиката. В таблица е посочено общото потребление на
топлоенергия на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот за
процесния период от м.01.2013г. до м.12.2015г.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира за неоснователни развитите
съображения за нередовност и недопустимост на исковата молба, тъй като
претендираните суми не съответстват на сумите по издадената заповед за
изпълнение. Съгласно чл.415, ал.2 ГПК, когато заявителят не представи
доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта
за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.
418. Видно е, че няма никаква пречка да бъде предявен иск за установяване
дължимостта само на част от вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение и в частта, в която е налице постъпило в срок възражение от
длъжника, а не е предявен иск от заявителя за установяване на вземането му, заповедта
за изпълнение подлежи на частично обезсилване, но не от съда в исковото
производство, а от съда по заповедното производство. По същество е предявен иск
за установяване само на част от вземането по издадената заповед за изпълнение.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 565,88 лв.:
Ответницата оспорва, че е собственик на процесния
топлоснабден имот. От представената по делото Молба от 13.08.2000г., подадена
от Ц.Д.Н. за откриване на партида за заплащане на отопление и топла вода, се
установява, че тя е подала същата, тъй като от 14.06.2000г. е закупила жилището
от ***, за което е съставен НА № 145, том I, дело 118/2000г. По същество
подадената от Ц.Н. молба представлява извънсъдебно признание за неизгоден за
нея факт, поради което съдът приема за доказан факта, че ответницата по делото
е придобила правото на собственост на процесния топлоснабден имот считано от 14.06.2000г. Ответницата
твърди, че декларацията касае период, който предшества процесния период, но не
е ангажирала доказателства, че се е разпоредила с процесния топлоснабден имот,
а дори не са налице и твърдения в този смисъл, поради което съдът приема за
доказан факта, че ответницата след като
е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот през 2000
г. е негов собственик и през процесния перидо от м.01.2013г. до м.12.2015г.
Съдът намира, че страните по делото са
в облигационно правоотношение при общи условия. Съгласно редакцията
на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна
енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва
имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на
ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на
ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик
или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на
право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид
гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия.
Установи се, че процесния топлоснабден
имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване. В качеството
си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна
енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за
услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва в заплащането на
отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с
оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6
от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ,заплащането
на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от
реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни
права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение,от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира за неоснователни развитите съображения от ответника по делото,
че в настоящия случай става дума за непоискана услуга по смисъла на чл.62 ЗЗП,
поради което не дължи заплащането й. На първо място видно е, че лично ищцата е
отправила молба от 13.08.2000г. за откриване на партида за заплащане на
отопление и топла вода, поради което услугата се явява поискана. По делото не
се представиха доказателства, ответницата да е направила искане до ищеца по
делото, да бъде преустановена доставката на топлоенергия до топлоснабдения
имот. Отделно от това, според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм.
бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към
своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът
"клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно
услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в
закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото
топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично
не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части
топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на
конкретни имоти, те са съсобственици на сградната
инсталация и на общите части в сградата. Затова те следва да поемат припадащата им се
част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички
собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. Нещо повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС,
се сочат изрично като разходи за
управление и поддържане наред с другите изброени и разходите за електрическа
енергия, вода, отопление. При невъзможността топлофикационната услуга да
съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната
инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не
води сам по себе си до отпадане на дължимостта на
останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до
тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio
legis и в крайна сметка – прилагане на
по-неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото
прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно
третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази
гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от проф.д-р Иван Русчев по повод тълкувателно дело №2/2016 на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по
делото доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертиза се установи и този факт не
се спори между страните, че до имота на ответницата не е доставяна топлоенергия,
отделяна в имота от монтирани в имота
отоплителни тела, на които да е монтиран уред за дялово разпределение. Налице е
само щранг-лира, която е отделяла топлина в имота на
ответницата, както и е начислявана и сума за сградна инсталация. Съдът приема,
въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищеца е доставил на ответницата твърдяното количество, съобразно дължимото качество топлинна енергия,
както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия,
доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено
съобразно предвидените нормативни правила, но само за периода от 25.03.2014г.
до 31.12.2015г., тъй като за периода от 01.01.2013г.
до 25.03.2014г. ищеца не ангажира доказателства, че топломера, монтиран в
абонатната станция е преминал през задължителен контрол за изправност. По
делото бяха представени 2 протокола за проверка на топломера, като първия е за
периода от 25.03.2014г. до 24.03.2016г., а другия е за периода от 22.03.2016г.
до м.03.2018г., който период е последваш процесния. След самостоятелни
изчисления на основание чл.162 ГПК и съобразно посоченото в заключението на
съдебно-икономическата експертиза съдът намира, че искът е основателен и
доказан за сумата от 265,14 лв., за периода от м.04.2014г. до м.12.2015г. за
която сума следва искът да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от
565,88 лв. следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 90,93 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения
на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и
обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е
следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за
които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на
главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на
потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима
изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е
изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на
претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по
делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК в размер на 20,35 лв. за която сума искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до 90,93 лв.
следва искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 33,30
лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ в размер на 319,48 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция в размер на 282,67
лв. за адвокатско възнагражение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на Ц.Д.Н., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ
на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: *** сумата 265,14 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2015г.,
в едно със законната лихва от 15.02.2016г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 581/15.02.2016г. по ч.гр.д.№898/2016 по описа на РС-Плевен, а за
разликата до предявения размер от 565,88 лв., отпвърля иска като неоснователен
и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника Ц.Д.Н., ЕГН********** ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление: ***, сумата 20,35 лева, представляваща лихва
за забава върху 265,14 лв. за периода 04.03.2013г. – 05.02.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
581/15.02.2016г. по ч.гр.д.№898/2016 по описа на РС-Плевен, а за разликата до
предявения размер от 90,93 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Д.Н., ЕГН********** *** ДА ПЛАТИ на “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 33,30 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.898/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ц.Д.Н., ЕГН********** *** ДА ПЛАТИ на “***
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 319,48
лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение
и депозит за ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК“*** гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: *** да плати на Ц.Д.Н., ЕГН********** *** сумата от 282,67 лв. направени
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца ***, ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: