О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

18.06.2020 год.,  гр.Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански  състав

на      18     юни    2020  година

в закрито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА                                                

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                                                                                 2. МАРТИНА КИРОВА

 

секретар                                                             

като разгледа докладваното от съдия Мартина Кирова

възз.гр.дело   № 340  по описа на ЯОС за  2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ОД на МВР – Ямбол,  представлявана от ст.к. К. М., депозирана от юрисконсулт З.А. против Решение №46/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№3445/2019 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил ОД на МВР – Ямбол,  представлявана от ст.к. К. М. да заплати на Г.Р.В., с ЕГН ********** сумата от 3 240,14 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд и положен извънреден труд, трансформиран в нощен за периода 01.09.2016 год. – 30.06.2019 год. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.09.2019 год. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 86,ал.1 от ЗЗД сумата от общо 529,47 лв. – лихва за забава за периода 01.10.2016 год. – 30.09.2019 год., както и на основание чл.78 от ГПК сумата от 400,00 лева - разноски по делото. Със същото Решение ЯРС е осъдил ОД на МВР – Ямбол,  на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ЯРС сумата от 179,61  лв. – държавна такса и 250 лв. – разноски за вещо лице.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът излага, че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, доколкото ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и съгласно чл.2 от същата норма статутът му се урежда от специалния ЗМВР, както и от подзаконовите нормативни актове по приложението на този закон. Изтъква се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за часовете нощен труд, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 и в резултат на това получени като разлика над нормата. Твърди се, че за процесния период правната уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 178, ал.1 от ЗМВР вр.с ал.3 и чл.179 от с.закон, както и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност, като именно тези нормативни актове изчерпват правната регламентация на нощния труд на държавните служители по ЗМВР, поради което е недопустимо приложение на НСОРЗ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Възразява се, че неправилно е прието, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определен по правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Неправилно е атакуваното Решение на ЯРС и по отношение позоваването като аргумент на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като в тази насока се изтъкват аргументи за неприложимост доколкото съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР е визирано, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а видно от §6 на ЗР на НРВПО, същата е приета на основание чл.139 ал.5, чл.155 ал.5, чл.163 ал.16, чл.164б ал.12 и чл.167а ал.9 от КТ, т.е. това е подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ и използването му при аргументиране на първоинстанционното решение по отношение на служебно правоотношение по ЗМВР е неправилно, тъй като е налице специална правна уредба по ЗМВР и подзаконов акт по прилагането му. По отношение на нощния труд на служителите по ЗМВР, законодателят е приел, че за същия се изплаща допълнително възнаграждение - чл.179 ал.1 от ЗМВР и такова видно от представените доказателства е изплатено на ищеца. По отношение на исковата претенция за заплащане на положени 32 часа извънреден труд, извън месечната норма от 160 часа, чиято парична равностойност е 288.32 лева, които не са заплатени на ищеца, се релевира възражение, че вземането е погасено по давност и с оглед на това не е следвало да бъде уважено. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение  пред двете съдебни инстанции при условията на чл.78 ал.8 от ГПК, което да бъде определено съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ за двете съдебни инстанции. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Р.В., чрез пълномощника му - адв.С.К. *** който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението на ЯРС. По изложени съображения и аргументи се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на въззивната жалба не са направени.

Съгласно разпоредбата на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да насрочи делото за разглеждане в открито заседание.

В изпълнение на горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ОС-Ямбол намери въззивната жалба за допустима, като подадена в предвидения в закона срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана в о.с.з.

Доказателствени искания страните не са направили.

Водим от изложеното,   

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 04.08.2020 г. от 09,30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.