№ 2045
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330205872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по
подадена жалба от „Бътерфлай 2020“ ООД, против наказателно
постановление № 16- 003273/ 25.08.2021г. на А.А.Ч., ** на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за извършено
нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ. В жалбата си сочи, че наказателното
постановление било незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Приетата фактическа обстановка не съответствала на действителното
фактическо положение. За да било съставомерно деянието по чл. 63 ал.2 от
КТ, следвало в качеството си на работодател жалбоподателят да бил допуснал
до работа работник, преди да му представи копие от трудов договор и
уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Сочи, че
разпоредбите на чл.63 ал.2 и чл.63 ал.1 от КТ били различни и визирали
различни по вид нарушения, като с изписването на двете разпоредби било
допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че дружеството не
стопанисвало обект на ул. Капитан Райчо № 2. Административнонаказващият
орган не бил отчел съществуването на привилигирован състав на същото
нарушение в чл.415в от КТ, тъй като нарушението било отстранено веднага и
преди съставяне на АУАН. Счита, че в настоящият случай била приложима
1
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен. Не била
взета предвид и спецификата на **а, която не следвало да се приравнява към
другите видове дейности. Излага подробни съображения в подкрепа на
основателността на жалбата. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.
Р.М. от АК- Варна, която поддържа подадената жалба. Излага подробни
съображения в нейна подкрепа. Сочи, че не било установено лицето Т.З.В. да
е била допусната до работа, без да й е било връчено уведомление за
постъпването й. Към момента на проверката същата се била намирала в
обекта на основание граждански договор, който бил за период от 10 дни.
Сочи, че било налице маловажен случай. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от
** отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ Н.К.,
магистър по право с придобита юридическа правоспособност, която оспорва
подадената жалба. Излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи,
че към момента на проверката на 13.06.2021г. Т.В. се намирала в обекта, като
се била самоопределила като **. Установявало се, че на 12.06.2021г. била
постъпила на работа, съгласно трудовия договор. Справката за приети и
отхвърлени уведомления удостоверявала, че този трудов договор бил
регистриран в ТД НАП на 14.06.2021 г., т.е. ден след проверката в обекта.
Фактически било невъзможно към момента, в който била извършена
проверката на лицето да било представено копие от уведомление по чл. 62,
ал.3, тъй като това обстоятелство се удостоверявало именно с подпис на
лицето върху тази справка за приети и отхвърлени уведомления, и с изходящ
номер от дата последваща датата на проверката. Неоснователно било
твърдението, че лицето към момента на проверката било работило по
граждански договор доколкото в самия вече сключен трудов договор било
посочено, че на 12-ти била постъпила на работа, именно по този трудов
договор. Не било налице маловажен случай. Моли съда да потвърди
наказателното постановление. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
2
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка-
на 13.06.2021г. в периода от 00.15 часа до 01.15 часа е извършена проверка в
нощен бар „Бътерфлай“ в гр.Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, стопанисван
от „Бътерфлай 2020“ ООД. При проверката е установено да работи като **
Т.З.В., ЕГН: **********. В разговор и в писмен вид в декларация по чл.402 от
КТ Т.В. декларирала, че работи като ** в обекта с работно време от 01.00 часа
до 05.00 часа, почивни дни неделя и още един ден седмично, и уговорено
трудово възнаграждение на ден в размер на 20 лева. На 16.06.2021г. в ДИТ-
Пловдив е представен трудов договор № 30 от 11.06.2021г. сключен с Т.В., и
справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП по чл.62 ал.5 от
КТ с изх.№ 03388213069755 от 14.06.2021г. 18.07 часа. От извършената на
13.06.2021г. проверка в обекта на контрол и от представените на 16.06.2021г.
в ДИТ Пловдив документи е установено, че на 13.06.2021г. в нощен бар
„Бътерфлай“ в гр.Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, от страна на
дружеството- работодател е допусната до работа като ** Т.З.В., ЕГН:
**********, без да й е предоставено преди постъпването й на работа копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Нарушението е
извършено на 13.06.2021г. в нощен бар „Бътерфлай“ в гр.Пловдив, ул.
„Капитан Райчо“ № 2. С това е нарушен чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, поради
което на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.414 ал.3 от КТ на жалбоподателя
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1500.00 лева.
От показанията на свид. Н.Б. актосъставител, работещ като главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив се установява, че на
13.06.2021 г. около полунощ с представители на полицията и представители
на НАП посетили нощен бар „Бътерфлай“, който се намира в гр.Пловдив, в
хотел „Тримонциум“ на ул. Капитан Райчо. Обектът работил като имало
клиенти. Отвън също имало клиенти, които да влизат в бара. В момента на
влизането се спряла музиката, като имало двама клиенти, които излезли и
3
останал само персонала и контролните органи. Едно от лицата, които било
там е лицето, на което съставил АУАН- Т.В.. Тя му обяснила, че е **ка, че
има работно време от 00,00 часа до 05.00 часа сутринта, че почива в неделя и
още един ден седмично, който е различен. Казала, че взема 20 лева на ден,
което и декларирала писмено. В разговор с нея разбрал, че тя работи там, като
посочила, че работи там около седмица. Казала, че имала граждански
договор. След поискване на документи, били предоставени в Инспекция по
труда, трудов договор от 11-ти, според който постъпва на работа на 12-ти,
справката за регистрацията му в ТД на НАП била от 14-ти, т.е. на 13 юни не е
имало такава справка и работодателят нямал право да допуска работника на
работа преди да му връчи копие от справката. За нарушението съставил
АУАН, като работодателят нямал възражение. Гражданските договори не
били достатъчни. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството
си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са
логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на
делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото
доказателства- в това число приложените по делото писмени доказателства-
декларация от Т.В. по чл.402 от КТ, справка изх.№
03388213069755/14.06.2021г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП,
трудов договор от 11.06.2021г., декларация от 14.06.2021г .по чл.348 ал.3 от
КТ, декларация от 14.06.2021г за безопасност на труда и декларация от
14.06.2021г. за обработване на лични данни. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия
(както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при
съотнасяне с останалите доказателствени източници, както и с писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, и съдържими обстоятелства в писмените доказателства от
4
АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на
извършената проверка. Не без значение е и обстоятелството, че същите
възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на Т.В., към момента на
извършване на проверката, която му е заявила, че е била на работа в обекта и
то преди извършване на проверката, което е посочила и в декларацията, като е
посочила и, че не е получила уведомление. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно
безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост.
От показанията на свид. М.В.- пълномощник на фирмата жалбоподател
се установява, че дружеството се занимава със стопанисване на обекти
заведения. Има няколко такива като едното, от които е в град Пловдив, в
хотел „Тримонциум“. Това заведение по принцип работило два месеца след
това било дълго време затворено. Било й възложено, като пълномощник да
осъществи контакт с институциите след направената проверка и да проучи
какво се случило. Сочи, че Т.В. била подписала граждански договор един или
два дни преди да решила, че можела да бъде на трудов договор. В крайна
сметка била решила, че желае и може да работи във фирмата, като **. Подала
си била молбата до **я на дружеството, която била придвижена към град
Варна за подпис и за съставяне на трудов договор. На 11-ти бил съставен
трудов договор. Първо била на граждански подписан на 9-ти от нея. Работила
по него на 9-ти и 10-ти. Подписала била разписка за възнаграждение, което
била получила. Подала си била на 10-ти молба за назначаване, а на 11-ти бил
съставен трудовият договор и бил изпратен до тук, за да можела да бъде
запозната с трудовия договор, с условията по него, за да бъде придвижен
обратно, след подписването за подпис на **я и заверка. Предвид на това, че
придвижването между градовете било трудно, попадайки в края на седмицата
предвижването на договора било закъсняло. На 12-ти било трябвало да
постъпи на работа. Сочи, че в понеделник на 14.06.2021г. били връчени
договорите и всички останали бележки, а справката била подадена на
14.06.2021г. предвид събота и неделя. Била разбрала, че Т. не работила към
5
момента на проверката, но не било сигурно дали ще работи, тъй като нямало
клиенти. **ите работили ако имали заявен танц. Договорът на Т. бил с
изпитателен срок. Свидетелят сочи, че по време на проверката не е била в
обекта, като всичко заявено от нея й било съобщено от хората, с които
разговаряла. Тя нямала преки впечатления. Сочи, че когато **ите нямали
клиенти могат да стоят в обекта в рамките на работното време, но не и в
къщи. Сочи, че персонала обичайно половин час преди началото на работното
време трябвало да е в заведението. Съдът не дава вяра на показанията на
свидетеля, тъй като същите са нелогични, непоследователни, заинтересовани
от изхода на делото, предвид връзката с жалбоподателя, опровергават се от
другите събрани по делото доказателства и представляват възпроизведени
факти и обстоятелства, които свидетелят е разбрал, възприел и чул от
проведени разговори с други трети лица. Свидетелят не възпроизвежда лични
и непосредствени придобити впечатления, които могат да допренесат за
изясняване на фактическата обстановка, а сочи факти, които са в интерес на
жалбоподателя и не опровергават или разколебават фактическата обстановка
посочена в АУАН и НП и приета от настоящият съдебен състав. Всъщност, в
частта, в която свидетелят сочи, че Т.В. е била на трудов договор от
11.06.2021г., била е в обекта на 13.06.2021г. по време на проверката, че на
14.06.2021г. й е връчен трудовият договор и другите документи се подкрепят
от другите събрани по делото доказателства и са в унисон с приетата в АУАН
и НП фактическа обстановка.
Посочените факти и обстоятелства в представените по делото- трудов
договор от 11.06.2021г., справка изх.№ 03388213069755/ 14.06.2021г. за
приети и отхвърлени уведомления от НАП, декларация от 13.06.2021г. по
чл.402 ал.2 от КТ от Т.В., че работи във фирмата на жалбоподателя от
09.06.2021г. в нощен бар „Бътърфлай“ и, че не е получила уведомление,
молба за назначаване от Т.В., декларация от 14.06.2021г. от Т.В. за съгласие
за обработване на лични данни, длъжностна характеристика връчена на
14.06.2021г., декларация от 14.06.2021г. на Т.В. за запознаване с правилата за
безопастност на труда, служебна бележка, декларация от 14.06.2021г. на Т.В.
за съхранение на трудовата книжка, изцяло кореспондират с констатациите
направени в АУАН и НП, и се подкрепят от другите събрани по делото
доказателства, в частност показанията на актосъставителя- Н.Б.. С правна
6
преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че представеният
граждански договор по делото е с недостоверна дата, съставен само и
единствено за целите на настоящото производство и не се кредитира и приема
от съда с доверие. Всъщност, дори и представеният граждански договор да е
валиден и да е породил правното си действие, това само по себе си не
променя изводът, че Т.В. на 13.06.2021г. е престирала труд въз основа на
сключения между тях трудов договор от 11.06.2021г, предвид фиксирането на
работно място, работно време, уговорени условия на работа в това число
трудово възнаграждение и дата на постъпване на работа- 12.06.2021г., т.е.
всички условия изпълващи съдържанието и изискването в изпълнение на
трудов договор. Предвид което, настоящият съдебен състав приема, че
служителят Т.В. към момента на проверката – 13.06.2021г. е била допусната
до работа, без да й е предоставено преди това уведомление по чл.62 ал.3 от
КТ, заверено в ТД на НАП, и е престирала труд, именно по сключения между
тях трудов договор.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото
доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на
актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди
констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с
детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени
в АУАН и НП се потвърждават частично и от другият разпитан по делото
свидетел, както и от събраните писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
7
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в
АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН,
като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и поне
един от свидетелите посочени в него (в случая двама), предявен е на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от
акта е връчен на нарушителя. Предоставена е възможност на нарушителя за
излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него,
видно от текста на АУАН, в който е посочено „ще внесем в законовия срок“,
поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на
наказания субект. Възражения по реда на чл.44 от ЗАНН са постъпили.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и
местоработата, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената,
точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на
раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на
номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и
8
датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на
нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата,
които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански
номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и
кому са поверени за пазене.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
9
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 20, ал.3, т.4 от
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ (ДВ бр. 44/2008), и от приложената
по делото Заповед № 3- 0058/ 11.02.2014г. на Изпълнителния ** на
изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Неоснователно е възражението за неправилна установеност на
фактическата обстановка и по-конкретно, че работодателят бил допуснал
работника до работа без да й е предоставено преди постъпването й на работа
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ. Актосъставителят категорично
заяви, че при проведен разговор към момента на извършване на проверката с
Т.В., последната е заявила, че е на работа в нощния клуб. Освен това, в този
смисъл са и всички приложени и приети по делото писмени доказателства.
С оглед особения кръг на обществените отношения, регулирани от КТ,
а именно тези предоставящи закрила на работната сила, законодателят е
предвидил в чл. 402 КТ по-широк кръг от допустими доказателствени
средства за установяване на правно релевантните обстоятелства по трудови
дела или по дела за реализиране на административно-наказателна
отговорност за нарушаване на трудовото законодателство- декларация по чл.
402 КТ от работниците, сведения, обяснения от работодателя. С особено
доказателствено значение е декларацията на Т.В., в която е посочено, че
работи в проверявания обект на жалпободателя и, че не е получила заверено
уведомление. В случаите, когато те съдържат изявления за неизгодни за
работодателя факти, те представляват извънсъдебно признание за
допуснатите нарушения и се ползват с материална обвързваща съда
доказателствена сила, до оборването им с други годни доказателства и
доказателствени средства. Това взето в предвид и с извънпроцесуалните
признания на Т.В., че работи там, възпроизведени от актосъставителя и
липсата на доказателства от жалбоподатепя за оборване на констатациите,
води до обоснованият извод на съда, че Т.В. е била допусната до работа преди
да й бъде връчено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нормите на чл.63
ал.1 и ал.2 от КТ визирали различни нарушения. Това е така, тъй като ал.2 от
10
посочената разпоредба посочва забраната на работодателя да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите,
визирани в ал.1. Т.е. самата разпоредба на ал.2 е препращаща към ал.1 на
чл.63 от КТ, която ал.1 изброява изчерпателно визираните документи.
Предвид което, правилно е приложен материалния закон като е посочено
нарушението на чл.63 ал.2 вр.ал.1 от КТ. Трайно установено положение в
съдебната практика е, че нарушенията по чл. 63, ал.2 КТ и по чл. 62, ал.1 КТ
са алтернативни. В случай, когато по време на проверката не са налични
документите от трудовото досие на работника, съответният проверяващ орган
следва да ги изиска. Ако се окаже, че към момента на проверката работникът
въобще не е имал сключен в писмена форма трудов договор, нарушението
следва да се квалифицира като такова по чл. 62, ал.1 КТ. В случай, че трудов
договор е сключен към момента на проверката, но не е регистриран все още в
ТД на НАП и за това не е предоставено уведомление на работника
нарушението следва да се квалифицира по чл. 63, ал.2 КТ. Така Решение №
314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2352 от 23.11.2015 г. по н. д. №
2046/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2196 от
22.10.2013 г. по н. д. № 2353/2013 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2210 от 22.10.2013 г. по н. д. № 1464/2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив. Точно такъв е и настоящия
случай. Към момента на проверката на 13.06.2021г. документите от трудовото
досие на работника не са били налични. По тази причина те са били изискани
от работодателя. На 16.06.2021г. са били представени справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ, от която е видно, че трудовият
договор е регистриран в НАП след проверката, а именно на 14.06.2021, което
води до извода, че няма как уведомлението да е връчено на работника преди
извършване на проверката.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не бил стопанисвал
обект на посочения адрес, а именно в гр.Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2.
От показанията на актосъставителя Н.Б., свид. М.В., декл.по чл.402 ал.2 от
КТ от Т.В. и другите събрани по делото писмени доказателства се установява
точно обратното, а именно, че дружеството жалбоподател е стопанисвал
проверявания обект.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
11
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, доколкото са
налице и трите кумулативно изискуеми предпоставки за това: 1. сключен
трудов договор с работника; 2. реално допускане на работника до работа; 3.
липса на връчено уведомление по чл. 62, ал.3 КТ на работника към момента
на допускане до работа. Приложена е и коректната санкционна норма –чл.
414, ал.3 КТ.
В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ се съдържа изрична
забрана за това. С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата
начин е указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и
изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogate lex generali.
С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения
предмет на защита преценката за маловажност на случая е направена по
императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени
предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са
маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и случаите, които никога не са
маловажни, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл е и
преобладаващата практика на административен съд Пловдив- Решение №
1024 от 13.06.2017 г. по н. д. № 1038 / 2017 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 822 от 18.05.2017 г. по н. д. №
456 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
376 от 14.03.2017 г. по н. д. № 37 / 2017 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 784 от 20.04.2015 г. по н. д. № 396 / 2015 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2362 от 23.11.2015 г.
по н. д. № 2154/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2100
от 30.10.2015 г. по н. д. № 1633/2015 г. на Административен съд – Пловдив,
Решение № 527 от 12.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 97/2021 г.,
Решение № 631 от 29.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 423/2021
г., Решение № 1045 от 21.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
605/2021 г.
Конкретно за случая на нарушение по чл. 63, ал.2 КТ в практиката на
Административен съд Пловдив е застъпено становището, което се споделя и
12
от настоящия състав, че при актуалната редакция на чл. 415в, ал.2 КТ
отстраняването на нарушението още същия ден и следващият /какъвто е и
настоящия случай/, не може да доведе до извод за маловажност на случая, но
следва да се вземе предвид при индивидуализация на административно-
наказателната отговорност в смисъл да се наложи минималното предвидено в
закона наказание. Така изрично Решение № 2362 от 23.11.2015 г. по н. д. №
2154/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 853 от 17.4.2013
г. по н. д. № 492/2013 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Предвид гореизложеното, подадената жалба е неоснователна, а
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и
следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който изрично е поискал присъждането им. Съгласно чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН възнаграждението в полза на юридическите лица се присъжда в
размер, определен от съда. При определяне на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2 от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006
г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към
максималния размер на възнаграждението, т. е. към сумата от 120 лева, като
съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на
посочената максимална горна граница. В настоящото производство
наказващият орган е защитаван от служител с висше юридическо
образование, като по делото е представено пълномощно. Макар длъжността
на процесуалния представител да не е юрисконсулт, то за преценката по чл.
63, ал. 5 от ЗАНН от значение е не формалното наименование на длъжността,
а нейният характер и упражняваните правомощия. Да се приеме противното,
би означавало да се поставят в неравноправно положение лицата, защитавани
от служители с юридическо образование, които формално не са назначени на
длъжност юрисконсулт, но по същество изпълняват еднаква като съдържание
трудова функция. Следователно юрисконсултско възнаграждение следва да
13
се присъжда при благоприятен изход на спора във всички случаи, когато
защитата е осъществена от лице, което отговаря на критериите по Решение №
10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело № 3/2016 г. на Конституционния
съд, а именно: лицето да има юридическо образование; да е назначено на
трудово или служебно правоотношение в ЮЛ, ЕТ, държавно учреждение или
организация и да е включено в организационната му структура, независимо от
наименованието на заеманата длъжност; лицето да разполага с изрично
пълномощие да осъществява процесуално представителство. В този смисъл е
практиката на Върховния административен съд по чл. 144 вр. чл. 143 от
АПК – така Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело №
5/2009 г. на ВАС; Решение № 2652 от 19.02.2020 г. по адм. дело № 7832/2019
г. на ВАС; Решение № 3752 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 7075/2017 г. на
ВАС; Решение № 8849 от 06.07.2017 г. по адм. дело № 3415/2016 г. на ВАС;
Определение № 8710 от 05.07.2017 г. по адм. дело № 6178/2017 г. на ВАС;
Решение № 5139 от 19.04.2018 г. по адм. дело № 3266/2017 г. на ВАС;
Решение № 10230 от 24.07.2020 г. по адм. дело № 11280/2019 г. на ВАС.
Следователно страната, представлявана от лице с висше юридическо
образование, ще има право на юрисконсултско възнаграждение независимо от
наименованието на заеманата от процесуалния представител длъжност, а
според нейния характер. В тази връзка разноски се дължат и на въззиваемата
страна, като справедливият размер на възнаграждението е 100 лева, който е
съобразен с извършените по делото следствени действия, конкретната
фактическа и правна сложност, както и с правилата за определяне на
възнаграждението. За заплащане на разноските следва да бъде осъдена
ответната страна в процеса – жалбоподателят. По аргумент от § 1, т. 6 от
допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да бъдат присъдени в
полза на това юридическо лице, от което е част административнонаказващият
орган, а в случая това е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
съгласно чл. 2, ал. 1 от устройствения й правилник.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003273/
25.08.2021г. на А.А.Ч.- ** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с
14
което на „Бътерфлай 2020“ ООД, ЕИК: *********, адрес и седалище на
управление: гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 8, представлявано от М.М.М..-
**, на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.414 ал.3 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева,
за извършено нарушение по чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Бътерфлай 2020“ ООД, ЕИК: *********, адрес и седалище
на управление: гр.Варна, бул. „Мария Луиза“ № 8, представлявано от
М.М.М..- **, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, сумата от 100.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15