Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2588 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 ПТЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Н.е.к.“ ЕАД, твърди, че има качеството на обществен доставчик на електрическа енергия и като такъв е координатор на специална балансираща група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, образувана на основание Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, приети от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като той има задължението да изкупува произведената от тези производители електрическа енергия. ППТЕ се прилагат от 01.06.2014 г., която дата е определена за начална дата на стартиране на балансиращия пазар от независимия преносен оператор – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Посочва, че ответникът „С.Х.д.Б.“ ЕООД произвежда електрическа енергия от ВЕЦ „Пасарел“, който ВЕЦ е с обща инсталирана мощност над 10 MW. Ищецът твърди, че на 20.06.2013 г. сключил с ответника договор за продажба на електрическа енергия, който е със срок на действие 31.12.2013 г. След посочената дата ищецът продължил да изкупува произведената от ответника електрическа енергия в изпълнение на законовите си задължения като обществен доставчик. На 23.06.2014 г. между страните е сключен и договор за участие в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство за обект ВЕЦ „Пасарел“. От 01.07.2014 г. ищецът е преустановил изкупуването на електрическа енергия от ответното дружество на основание чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници и в изпълнение на решение на КЕВР, който факт е предвиден в ПТЕЕ като основание за ответника да смени балансиращата група. С оглед на това ответникът е отправил предизвестие за прекратяване на договора за участие в специална балансираща група, сключен на 23.06.2014 г., което е обективирано в писмо с вх. № 26-165-21/ 30.06.2014 г. Ищецът счита, че посоченият договор е прекратен считано от 01.08.2014 г., от която дата е регистрирана смяната на координатор от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Счита, че ответникът дължи да изпълнява поетите с този договор задължения до 01.08.2014 г., което той не е направил. Твърди, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по договора да заплати на ищеца сума в размер на 234 198, 29 лв., представляваща дължима парична сума за разходи при отчетен небаланс за месец юли 2014 г. на балансиращия пазар на електрическа енергия, изчислен на база сетълмента за месец юли 2014 г. То е изпаднало в забава и дължи да заплати на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от 18.09.2014 г. до 25.08.2017 г. възлиза на сумата от 69 873, 43 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 234 198, 29 лв., представляваща дължима такава за разходи при отчетен небаланс за месец юли 2014 г. на балансиращия пазар на електрическа енергия, както и сумата от 69 873, 43 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 18.09.2014 г. до 25.08.2017 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът – „С.Х.д.Б.“ ЕООД, оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване по давност на процесните вземания, като се позовава на кратката тригодишна давност, предвидена в чл. 111, б.„в“ ЗЗД. Твърди, че от 01.07.2014 г. между страните по спора няма отношения по повод изкупуването на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ „Пасарел“, тъй като към тази дата са прекратени сключените между тях договор за изкупуване на електрическа енергия и договорът за участие в балансираща група. Основание за прекратяване на последния договор е обстоятелството, че е прехвърлена отговорността за балансиране предвид факта, че „НЕК“ ЕАД е преустановил изкупуването на електрическа енергия, произвеждана от централата на ответника. Ответникът посочва, че за периода 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. е продавал произведената от ВЕЦ „Пасарел“ електрическа енергия на свободния пазар, по свободно договорени с дружеството „М.Е.“ АД цени и е поел задължение сам да отговаря за небалансите на своите обекти съгласно възможността за това, предвидена в чл. 57, ал. 1, т. 2 ПТЕЕ. Твърди, че е изпълнявал точно и правилно указанията на „НЕК“ ЕАД и на „ЕСО“ ЕАД относно известяване на графиците в MMS системата на „ЕСО“ ЕАД. Счита, че общата цена за небаланс по действащите към м. 07.2014 г. цени за ВЕЦ „Пасарел“ възлиза на сумата от 2 981, 75 лв. с ДДС, а не на претендираната от ищеца сума, която е много завишена. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 16.05.2003 г.
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на „С.Х.д.Б.“ ЕООД е
издадена лицензия за производство на електрическа енергия № Л-124-01/
16.05.2003 г.
На 23.06.2014 г. между „Н.е.к.“ ЕАД /„НЕК” ЕАД/, като координатор на балансиращата група, и „С.Х.д.Б.“ ЕООД, като участник в балансиращата група, е сключен договор за участие в специална балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство. В чл. 2 от договора е предвидено, че с него се уреждат взаимоотошенията между координатора и участника в специалната балансираща група по отношение на : 1. условията за участие в специалната балансираща група и прехвърлянето на отговорността за балансиране от участника в специалната балансираща група, 2. методиката за разпределение на задълженията по небалансите в специалната балансираща група между отделните членове, 3. сделките за задълженията по небалансите за всеки период на сетълмент на участника в специалната балансираща група, 4. изискванията на координатора относно известяването на графиците за доставка на електрическа енергия от страна на участника в деня D-1. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че участникът – производител на електроенергия изпраща на координатора известие за дневен почасов график за очакваното си производство. С чл. 12, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че при разпределяне на небалансите координаторът спазва изискванията на раздел VI и VII от Общи принципи като използва Методиката. В тази норма е предвидено, че координаторът разпределя и фактурира разходите за небаланс за всеки период на сетълмент на участниците в съответствие с Методиката. С чл. 12, ал. 2 от договора е уговорено, че след получаване на месечното извлечение за сетълмент на специалната балансираща група от ЕСО координаторът изготвя отделно за всеки участник на балансиращата група, месечно извлечение, което включва агрегираните стойности от дневния сетълмент за периода. Месечното извлечение съдържа минимум следната информация: 1. дата на изготвяне, период и идентификационен номер на участника; 2. агрегиран енергиен излишък; 3. агрегира енергиен недостиг; 4. нетен месечен небаланс; 5. единична цена и обща стойност на задълженията на участника; 6. единична цена и обща стойност на вземанията на участника. В чл. 13, ал. 1 е предвидено, че координаторът фактурира дължимите плащания по този договор чрез издаване на фактура, на база месечните извлечения за сетълмента, като съгласно чл. 14, ал. 1 от договора участникът заплаща фактурата до 15-то число на месеца, следващ отчетния. С чл. 20 от договора страните са постигнали съгласие, че договорът може да бъде прекратен в следните случаи: 1. по взаимно съгласие на страните; 2. едностранно от участника с 30 дневно писмено предизвестие при преминаването му в друга балансираща група съгласно реда и условията на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ за смяна на координатора на балансираща група; 3. едностранно от страна на координатора съгласно чл. 7, ал. 1; 4. едностранно от всяка страна с 10-дневно предизвестие в случай, че обстоятелствата на непреодолима сила продължават повече от 180 дни; 5. едностранно от страна на координатора след 30-дневно предизвестие при промяна на нормативната уредба в областта на енергетиката, засягаща взаимоотношенията между участника и координатора.
По делото е представено Приложение 2 към описания договор, което е наименувано „общи принципи за разпределяне на небалансите в рамките на специалите балансиращи групи с координатор „НЕК” ЕАД”. В чл. 2, т. 7 от тези общи принципи е дадено определение на понятието „небаланс” като е посочено, че то представлява разликата между количествата потребена/ произведена енергия и количествата по графиците за доставка/ производство съгласно сключените договори. В чл. 11 от общите принципи е предвидено, че когато броят на участниците в специалната балансираща група е по-голям от един, се създават условия за групов ефект на балансиране. Когато всички участници в групата в даден период на сетълмент са с еднаква посока на отклонение – положителна или отрицателна, не възниква групов ефект. Когато един или повече от участниците са в различна посока на отклонение, тогава възниква групов ефект, т.е. намаление на общия измерен небаланс на групата спрямо случаите, в които всеки член на групата е сам координатор на балансираща група. Съгласно чл. 12 небалансите на групата се определят на база агрегирани измерени стойности за производство и физически обмени, отнесени към утвърден график на координатор на специалната балансираща група за всеки период на сетълмент. В чл. 13 е предвидено, че небаланс на групата е сумата от положителните и отрицателните небаланси на всички членове на групата за всеки период на сетълмент. Съгласно чл. 17 небалансът на всеки участник е отрицателен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка, изпратен към координатора, е по-голямо от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник. Съгласно чл. 18 небалансът на всеки участник е положителен, когато количеството електрическа енергия по прогнозния график за доставка, изпратен към координатора, е по-малко от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка на този участник. В чл. 19 е предвидено, че за всеки период на сетълмент, координаторът изчислява и разпределя небалансите между членовете на групата съобразно методика, представляваща неразделна част от договора за участие в специалната балансираща група, която съгласно чл. 20 урежда правилата за изчисление на паричните задължения и вземания по сделки за покупко-продажба на енергиен небаланс между „НЕК” ЕАД и участниците в специалната балансираща група с цел компенсиране на реализираните от тях небаланси.
С писмо изх. на „НЕК” ЕАД № 91-ТИД-67 от 25.06.2014 г. „НЕК” ЕАД уведомява „С.Х.д.Б.“ ЕООД, че с решение № ТЕ-023/ 29.05.2014 г. на ДКЕВР са определени количествата електрическа енергия, които общественият доставчик ще изкупува за регулирания пазар и за клиентите на ДПИ за период от една година, считано от 01.07.2014 г., като не е предвидено да се изкупуват количества електрическа енергия, произведена от ВЕЦ с инсталирана мощност над 10 MW, които не са собственост на „НЕК” ЕАД. Във връзка с това решение „С.Х.д.Б.“ ЕООД е информирано, че считано от 01.07.2014 г. „НЕК” ЕАД няма основание да извършва покупка на произведената от него електрическа енергия по регулирана цена и ще прекрати нейното изкупуване.
С писмо изх. № 089/ 30.06.2014 г. „С.Х.д.Б.“ ЕООД е уведомило „НЕК” ЕАД, че на основание чл. 20, т. 2 от сключения договор за участие в специална балансираща група от 23.06.2014 г. отправя предизвестие за неговото прекратяване предвид регистрацията му на свободния пазар на електрическа енергия и прехвърляне на отговорността за балансиране към координатор на стандартна балансираща група. В писмото е посочено, че считано от 00:00 часа на 01.08.2014 г. дружеството ще урежда взаимоотношенията си по реализираните небаланси с координатор на балансираща група на либерализирания пазар.
По делото е представено писмо от 17.10.2014 г., изходящо от „Електроенергиен системен оператор” ЕАД, с което „НЕК” ЕАД е уведомено, че дружеството „С.Х.д.Б.“ ЕООД е подало необходимите документи за прехвърляне на отговорността за балансиране на друг координатор на 08.07.2014 г. Към тях е подадена и декларация, с която това дружество е заявило, че прехвърля отговорността за балансиране на обект ВЕЦ Пасарел, считано от 00:00 часа на 01.08.2014 г. С оглед на това електроенергийният системен оператор регистрира смяната на координатора на балансиращата група от 1-во число на месец август за дружеството „С.Х.д.Б.“ ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От направените
от ищеца в исковата молба твърдения е видно, че предявеното в процеса главно
вземане, което се твърди, че е възникнало в негова полза срещу ответника, е
такова за получаване от последния на сума, която представлява възложените в
негова тежест разходи от образувани небаланси за произведена от негова централа
електрическа енергия, които разходи се разпределят в рамките на специална
балансираща група, на която ищецът е координатор, в качеството си на обществен
доставчик на електрическа енергия от възобновяеми източници.
Дейността по
производство, пренос и разпределение на електрическа енергия е обществено
значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури качествено и
сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, като
същевременно нейното упражняване трябва да има за цел и постигането на енергийно
развитие и енергийна сигурност на страната при ефективно използване на енергията
и енергийните ресурси. Ето защо и обществените отношения, които възникват между
отделните правни субекти по повод производството, преноса и разпределението на
електрическа енергия, са законово регулирани с императивни правни норми, с
които е ограничена свободата на договаряне между участниците на пазара на
електрическа енергия. Такива норми се съдържат в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и
в Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени въз основа на него от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно
наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата
делегация, дадена с чл. 91, ал. 2 ЗЕ.
С оглед на това
и съдът за да определи какви са правата и задълженията, които са възникнали
между страните по спора във връзка с разпределяне на отговорността за
балансиране на енергията, произведена от собствената на ответника централа, съдът,
на първо място, трябва да се произнесе по това какви са императивните правила,
предвидени в ЗЕ и в ПТЕЕ, които трябва да се спазват при извършване на
дейността по балансиране и при разпределяне на отговорността за балансиране при
производство на електрическа енергия.
Основен принцип
на пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ и ПТЕЕ е осигуряване
на баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. В чл. 99,
ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на производството и
потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа
организира пазар на балансираща енергия. Съгласно ПТЕЕ отговорността за
балансиране се осъществява като се въвежда принципа на формиране на балансиращи
групи, което има следните посочени в чл. 56, ал. 1 цели: 1) да бъде въведена нова
организация при администриране на сделките с електрическа енергия, реалното им
изпълнение и сетълмент; 2) да бъде подобрено планирането на състава на
генериращите мощности и определянето на балансиращите източници за поддържане
на баланса на електроенергийната система; 3) да
бъдат разделени задълженията по физическата доставка на електрическа
енергия от финансовите взаимоотношения при отклонение на реалното
производство/консумация от предварителните прогнози, регистрирани графици и
диспечерски инструкции от независимия преносен оператор; 4) да бъдат агрегирани
небалансите на търговските участници и смекчаване на икономическите последици
от цените на балансиращата енергия; 5) да бъдат съсредоточени отговорностите по
обмен на информация с независимия преносен оператор при малък брой участници на
пазара. В ПТЕЕ са определени по императивен и изчерпателен начин видовете
балансиращи групи, които се формират, както и това кои правни субекти могат да
бъдат координатори на всеки различен вид балансираща група, както и кои субекти
могат да бъдат участници в тях.
В чл. 56, ал. 2
ПТЕЕ е предвидено, че балансиращите групи, които се формират са четири вида: 1.
стандартни балансиращи групи; 2. комбинирани балансиращи групи; 3. специални
балансиращи групи, които се регистрират от независимия преносен оператор и към
които се прилагат еднакви принципи за балансиране; 4. виртуална търговска
балансираща група на обществения доставчик. Специалните балансиращи групи са
дефинирани в ПТЕЕ и разграничени от останалите видове балансиращи групи като са
посочени кои са субектите, които могат да бъдат техни координатори и са
регламентирани условията, на които трябва да отговаря едно лице, за да има
правото да участва в тях. При тълкуване на разпоредбите на чл. 56, ал. 4 ПТЕЕ и
чл. 56, ал. 8 ПТЕЕ се налага изводът, че общественият доставчик може да бъде
координатор на балансираща група на производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство, в която
обаче не могат да участват всички производители на електрическа енергия от
възобновяеми източници, а само тези, чиято енергия се изкупува от обществения
доставчик и които не са избрали друг координатор на балансираща група, каквато
право те имат /чл. 56, ал. 8, т.1.1. ПТЕЕ/.
В исковата молба
се твърди, че правоотношението по разпределяне на отговорността за балансиране
между страните е възникнало по повод на участието им именно в специална
балансираща група, поради което и с оглед посочената нормативна уредба, с която
са установени императивни изисквания, на които трябва да отговарят както
координатора, така и участниците в такъв вид балансираща група, съдът трябва да
се произнесе дали ищецът и ответникът са ги изпълнили.
В производството
не е спорно, а и това се установява от представените писмени доказателства, че
ищецът „Н.е.к.“ ЕАД има качеството на обществен доставчик на електрическа
енергия съгласно § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ. Следователно това юридическо лице може
да бъде координатор на специалната балансираща група с участници
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и централи с
комбиниран цикъл на производство, посочени в чл. 56, ал. 8, т. 1 ПТЕЕ.
По делото не е
спорно и това, че ответното дружество „С.Х.д.Б.“ ЕООД е производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници, като притежава следните два
обекта за производство на електрическа енергия: 1) ВЕЦ „Пасарел“, който е с обща
инсталирана мощност над 10 MW и 2) ВЕЦ „Кокаляне”, който също е с обща
инсталирана мощност над 10 MW. Не се спори и че за времето от 20.06.2013 г. до
30.06.2014 г. това дружество е продавало електрическата енергия, произведена от
собствената му централа ВЕЦ „Пасарел“, на обществения доставчик „НЕК” ЕАД,
който за периода от 20.06.2013 г. до 31.12.2013 г. я е изкупувал въз основа на
сключен между страните договор за продажба на електрическа енергия, а след това
до 30.06.2014 г. съгласно задължението, което е възникнало за него по силата на
закона.
След като
ответното дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем
източник и тази енергия се е изкупувала от обществения доставчик, то за периода
от 20.06.2013 г. до 30.06.2014 г. то е отговаряло на установените в чл. 56, ал.
8, т.1.1. ПТЕЕ императивни изисквания и е можело да бъде участник в специалната
балансираща група на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници и централи с комбиниран цикъл на производство с координатор
общественият доставчик „НЕК” ЕАД.
В ПТЕЕ е
предвидено, че отношенията във връзка с отговорността за балансиране, които
възникват между производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници и високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия, които са членове на съответната балансираща група, и координаторите
както на специалните балансиращи групи, така и на комбинирани балансиращи групи,
се уреждат с договор за участие в балансираща група /чл. 11, т. 9 ПТЕЕ и чл.
70, ал. 2 ПТЕЕ/. От събраните в производството доказателства се установява, че такъв
договор е сключен между страните по спора на 23.06.2014 г. С него „С.Х.д.Б.“
ЕООД, като участник в специална балансираща група на производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано
производство, е прехвърлил на обществения доставчик „НЕК” ЕАД, който е
координатор на тази балансираща група, отговорността за балансиране по
отношение на енергията, произвеждана от неговата водноелектрическа централа ВЕЦ
„Пасарел“.
Доколкото обаче
и от двете страни в производството се твърди, че считано от 01.07.2014 г. „НЕК”
ЕАД е преустановила изкупуването на електрическа енергия, произвеждана от
ответника в собствената му централа ВЕЦ „Пасарел“, то съдът трябва да отговори
как се отразява този факт на отношенията по разпределяне на отговорността за
балансиране, които са възникнали между страните по силата на този договор и с
оглед изпълнението на императивните изисквания на подзаконовите разпоредби на
ПТЕЕ.
В тази връзка на
първо място с оглед специфичната функция, която изпълнява общественият
доставчик на пазара на електрическа енергия, трябва да се отговори на въпроса
при какви факти за него възниква задължение да изкупува електрическа енергия,
която определено лице произвежда като се анализират разпоредбите в тази връзка,
предвидени в ЗЕ и специалните такива, предвидени в производство Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, с които се регламентират
спецификите във връзка с производството и продажба на електрическа енергия,
произвеждана от възобновяеми източници.
При тълкуване на
разпоредбата на чл. 91 ЗЕ се налага изводът, че продажбата на произведена
електрическа енергия се осъществява въз основа на сделки, които се сключват по
регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени цени между страни и
на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, при
спазване разпоредбите на този закон и правилата за търговия с електрическа
енергия /чл. 91, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Общественият доставчик е страна по сделки за
продажба на електрическа енергия като в закона с изрични правни норми са
уредени случаите, в които той може и същевременно е длъжен да изкупува
електрическа енергия и производителите, от които той може и е длъжен да прави
това. В чл. 93а, ал. 1 ЗЕ, в редакцията на разпоредбата действаща към процесния
период, който е месец юли 2014 г., е предвидено, че общественият доставчик
изкупува: 1) електрическата енергия от производители, присъединени към
електропреносната мрежа, 2) електрическата енергия по договори за дългосрочно
изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, 3) електрическата енергия,
произведена от възобновяеми източници, от високоефективно комбинирано
производство на електрическа и топлинна енергия, както и 4) количеството
електрическа енергия, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ. Освен това
общественият доставчик не може да договоря с производителите, от които изкупува
електрическа енергия, количеството такава, което ще бъде предмет на договора за
продажба, нито пък покупната цена, при която да бъдат сключени тези сделки. Съдържанието
на тези съществени елементи на договора за продажба на електрическа енергия,
който се сключва между производителя и обществения доставчик, се определят по
административен ред от ДКЕВР /сега КЕВР/, а не по волята на страните - в чл.
93а, ал. 2 е предвидено, че общественият доставчик изкупува това количество електрическа
енергия, което е определено в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т.
21 ЗЕ, която от своя страна се определя от ДКЕВР; в чл. 97, ал. 1 ЗЕ е
предвидено, че общественият доставчик изкупува електрическа енергия,
включително от производители, само по регулирани цени, т.е. по цени, определени
от ДКЕВР. От посочените разпоредби следва да се заключи, че общественият
доставчик може да изкупува електрическа енергия само в изчерпателно посочените
в закона хипотези и само въз основа и в рамките на решението на ДКЕВР /сега
КЕВР/, с което се определя разполагаемостта за производство на електрическа
енергия на производителите, от които общественият доставчик да изкупува
електрическа енергия, както и само съобразно решението на ДКЕВР, с което се
определя цената, при която общественият доставчик ще изкупува електрическа енергия
от конкретен производител. Ако в закона, както и в решение на ДКЕВР не е
предвидено общественият доставчик да изкупува електрическа енергия, която е
произведена от определена инсталация за производство на енергия, то той не може
да направи това, дори и да има сключен договор с конкретен производител –
последният не би могъл да породи правни последици.
Предвид
изложеното следва да се заключи, че за да се приеме, че „НЕК” АД, в качеството
му на обществен доставчик, изкупува електрическата енергия, произведена от
ответника от водноелектрическата му централа ВЕЦ „Пасарел”, трябва това да е
предвидено в закона и в решението на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, за определяне
на разполагаемостта за производство на електрическа енергия на производителите,
от които общественият доставчик да изкупува електрическа енергия.
При анализ на
законовите норми, действащи към месец юли 2014 г., се установява, че липсва
такава, която да предвижда, че за обществения доставчик съществува задължение да
изкупува електрическата енергия, произведена от собствената на ответника
централа ВЕЦ „Пасарел”. Такова задължение не възниква за „НЕК” ЕАД на основание
чл. 31 ЗЕВИ, тъй като посочената водноелектрическа централа, от която се
произвежда енергията, е с инсталирана мощност над 10 MW, а в чл. 31, ал. 2, т.
3 ЗЕВИ е предвидено задължение за обществения доставчик да изкупува електрическата
енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10
MW, както и поради факта, че към месец юли 2014 г. между ответника и „НЕК” АД
няма действащ договор за продажба на електрическа енергия, а в чл. 31, ал. 2
ЗЕВИ наличието на такъв договор е предвидено като условие, за да бъде
изкупувана електрическата енергия от обществения доставчик /срокът на действие
на договора за продажба на електрическа енергия, сключен между страните е
изтекъл на 31.12.2013 г./.
Установява се,
че изкупуването от обществения доставчик на каквото и да е количество
електрическа енергия, произведена от ВЕЦ „Пасарел”, не е предвидено да се
извършва и с решението на ДКЕВР, с които се определя разполагаемостта по чл.
21, ал. 1, т. 21 ЗЕ за периода от 01.07.2014 г. и с решението на ДКЕВР за определяне
на преференциалните цени, по които ще се изкупува енергия, произведена от
възобновяеми източници, считано от 01.07.2014 г. /решение № ТЕ -023 от
29.05.2014 г. на ДКЕВР и решение № Ц-13 от 01.07.2014 г. на ДКЕВР/. С решение №
ТЕ-023 от 29.05.2014 г. на ДКЕВР комисията е определила каква е разполагаемостта
за производство на електрическа енергия, считано от 01.07.2014 г., в
съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани
цени с обществения доставчик. От съдържанието му е видно, че задължение за
изкупуване на електрическа енергия от ВЕЦ възниква за обществения доставчик
само за енергията, произведена от централи с инсталирана мощност над 10 MВт, които
са негова собственост, но не и за енергията, произведена от водноелектрически
централи с мощност над 10 MВт, които са собственост на други производители,
каквато е и процесната ВЕЦ „Пасарел”.
Предвид
изложеното, трябва да се обобщи, че
за процесния период от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. ищецът „НЕК” ЕАД, в
качеството му на обществен доставчик, няма задължение и не може да изкупува
каквото и да било количество електрическа енергия, която е произведена от
ответното дружество „С.Х.д.Б.“ ЕООД в собствената му водноелектрическа централа
ВЕЦ „Пасарел”, тъй като това не е предвидено нито в закона, нито с решението на
ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, отнасящо се за месец юли 2014 г. От
01.07.2014 г. ответното дружество продължава да има правото да продава
електрическа енергия, която произвежда в собствената си водноелектрическата
централа ВЕЦ „Пасарел”, но не по регулирани цени на обществения доставчик, а
като сключва сделки по свободно договорени цени, което е предвидено в чл. 31,
ал. 5, т. 3 ЗЕВИ вр. чл. 100 ЗЕ.
След като считано от 01.07.2014 г. „НЕК”
ЕАД не просто няма задължение, а и не може да закупува електрическата енергия,
произведена от водноелектрическата централа на ответника ВЕЦ „Пасарел”, то следва
да се приеме, че от тази дата последният вече не може да бъде участник в
специална балансираща група с координатор обществения доставчик, тъй като не
отговаря на задължителното условие за това, предвидено в нормата на чл. 56, ал.
8, т. 1.1 ПТЕЕ, а именно произведената от неговата централа електрическа
енергия от възобновяеми източници да се изкупува от обществения доставчик и
съответно от този момент „НЕК” ЕАД не може да носи отговорността за небалансите
на тази централа на ответника. С оглед на това съдът намира, че от 01.07.2014
г. е настъпила невъзможност за ищеца да изпълнява основното задължение, което
възниква за него по договора за участие в специална балансираща група, сключен
между страните, на 23.06.2014 г. – не може да поеме отговорността за балансиране
по отношение на енергията, произвеждана от „С.Х.д.Б.“ ЕООД в неговата водноелектрическа
централа ВЕЦ „Пасарел“, тъй като не са налице предвидените с императивни
законови норми необходими условия, при съществуване на които може да стане
това. Тази невъзможност за изпълнение не е в резултат на някакво поведение на
обществения доставчик. Тя е обективна - резултат е от издадения от държавния
регулатор индивидуален административен акт, с който на „НЕК” ЕАД се отнема
правото да изкупува произведената от ответника електрическа енергия по
регулирани цени. След като за една от страните по договора е настъпила
обективна невъзможност да изпълни задължението, което е възникнало за нея,
което е и една от съществените престации, които характеризират този вид сделка,
то трябва да се приеме, че приложение намира чл. 89, предл. 1 ЗЗД и сключеният
договор се счита развален по право. Развалянето е осъществено от датата на
настъпване на невъзможността за „НЕК” ЕАД да бъде координатор на балансираща
група, в която ответникът да има право да участва и да поеме отговорността за
балансиране на неговия обект - ВЕЦ „Пасарел”, т.е. от 01.07.2014 г. От този
момент действието на разваления договор е преустановено и той не обвързва
дружествата, които са го подписали – „НЕК” ЕАД и „С.Х.д.Б.“ ЕООД и от него не
възникват никакви права и задължения за тези юридически лица, включително
задължението за координатора да отговаря за небалансите на обекта на
производителя пред независимия преносен оператор и задължението за производителя
да поеме определена част от разходите за небаланси, отчетени в рамките на
цялата специална балансираща група за времето след развалянето.
По делото се установява, че след развалянето на
сключения с „НЕК” ЕАД договор „С.Х.д.Б.“ ЕООД е започнало да продава електрическа
енергия по свободно договорени цени, като на 23.06.2014 г. е сключило сделка за
това с дружеството „М.Е.” АД. Не е спорно между страните, че за времето от
01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. ответникът не е прехвърлил отговорността за
балансиране, която възниква след като той произвежда и продава енергия и която
вече не може да се носи от ищеца, в качеството му на обществен доставчик, на
друг координатор на балансираща група. Това е станало едва от 01.08.2014 г., от
който момент той участва в стандартна балансираща група и е прехвърлил
отговорността за балансиране на нейния координатор.
С оглед на тези факти трябва да се отговори на
въпроса кой носи отговорността за балансиране за месец юли 2014 г. след като за
ответното дружество, от една страна, е отпаднало правото да бъде участник в
специалната балансираща група с координатор „НЕК” ЕАД, а от друга страна, това
дружество не е прехвърлило отговорността за балансиране на друг координатор на
балансираща група – дали до избора на нов координатор отговорността за
балансиране продължава да се носи от обществения доставчик, или се разпределя в
тежест на друг от участниците в пазара на електрическа енергия, или пък се носи
от самия производител.
При тълкуване на нормите на чл. 56 и
чл. 57 ПТЕЕ в редакцията им действала към процесния период – юли 2014 г., се
налага изводът, че основният принцип, който е залегнал в нормативно
установените правила за разпределяне на отговорността за балансиране е че това
става чрез създаване на балансиращи групи, в които участват производителите на
електрическа енергия, и координаторите на балансиращите групи са тези, които
носят отговорността за балансиране. Изключение от този принцип е предвидено в
нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 ПТЕЕ, в която е посочено, че отговорност за
балансиране носят освен координаторите на балансиращи групи, така също и търговските
участници, но не всички, а само тези, които сключват сделки по свободно
договорени цени. По аргумент за обратното от тази разпоредба следва, че тези
търговски участници, включително производителите на електрическа енергия, които
продават енергията по регулирани по административен ред цени, включително по
преференциални такива, не могат да отговарят сами за небалансите на своите обекти.
Те са длъжни да участват в балансираща група и да прехвърлят отговорността за
балансиране на координатор на балансираща група. Доколкото в чл. 57, ал. 1, т.
2 ПТЕЕ е предвидено, че търговските участници, продаващи енергия на свободния
пазар, носят сами отговорността за балансиране само за времето, през което не
са прехвърлили отговорността си за балансиране на координатор на балансираща
група, съдът счита, че тази възможност е предвидена само временно, а не може да
е постоянно състояние – само до момента, в който те прехвърлят отговорността за
балансиране на координатор на стандартна балансираща група, което те са длъжни
да направят, тъй като участието в групи е принципът, по който в закона и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове е предвидено да се
организира разпределянето на отговорността за балансиране на пазара на
електрическа енергия.
Освен това в ПТЕЕ са създадени и специални
правила, касаещи разпределяне на отговорността за балансиране на
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, каквото
качество има ответното дружество „С.Х.д.Б.“ ЕООД, които съдът трябва да
съобрази при формиране на правен извод за това кой носи отговорността за
небалансите от ВЕЦ „Пасарел” за месец юли 2014 г.
В чл. 57, ал. 2 ПТЕЕ в редакцията на
нормата, която е действала към месец юли 2014 г., е предвидено, че производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия са длъжни да
прехвърлят отговорността за балансиране на координатор чрез договор по чл. 11,
т. 9 ПТЕЕ. За да бъде изпълнено това изискване в ПТЕЕ са създадени няколко
норми, които указват как се процедира в случаите, когато тези производители не
са направили избор да прехвърлят отговорността си за балансиране на координатор
на балансираща група. В ПТЕЕ са налице и специални правила относно вида на
балансиращите групи, в които могат да вземат участие производители на електрическа енергия от възобновяеми източници.
В
чл. 56, ал. 15 ПТЕЕ е предвидено, че комбинирана балансираща група е група, в
която участват само производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и
електрическа енергия, а съгласно чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ в случаите, когато
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не
са прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана
балансираща група, те са в балансиращите групи с координатори общественият
доставчик или крайният снабдител в зависимост от сключените договори за
изкупуване на електрическа енергия. Същото по съдържание правило, като това,
уредено в чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ, е предвидено и с разпоредбата на чл. 63, ал. 2
ПТЕЕ. От тези разпоредби се налага изводът, че производители на електрическа
енергия от възобновяеми източници, които както беше посочено на основание чл.
57, ал. 2 ПТЕЕ са длъжни да прехвърлят отговорността си за балансиране на координатор
на балансираща група, могат да участват само в два вида балансиращи групи – или
в избрана от тях комбинирана балансираща група, или при липса на избор те
задължително участват в специална балансираща група с координатори общественият
доставчик или крайният снабдител, което зависи от сключените договори за
изкупуване на електрическа енергия. За да се отговори на въпроса спрямо кои
производители са приложими цитираните норми и създадените с тях правила, съдът
счита, че те трябва да се тълкуват във връзка с нормата на чл. 70, ал. 4 ПТЕЕ,
тъй като само по този начин се разкрива техния действителен смисъл.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 56, ал. 5 и
ал. 15 ПТЕЕ и чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ във връзката им с чл. 70, ал. 4 ПТЕЕ съдът
намира, че ограниченията, които се създават с тях относно вида на балансиращите
групи, в които могат да участват производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, не се отнася за всички такива производители, а само за
тези, които продават произведената в техни обекти електрическа енергия по
регулирани цени, т.е. по такива, определени от ДКЕВР и то на точно определени
субекти - на обществения доставчик съответно на крайните снабдители. Тези
ограничения не се отнасят за тези производители на електрическа енергия от
възобновяеми източници, които продават произведената от тях енергия по свободно
договорени цени, което законът допуска съгласно чл. 31, ал. 5, т. 3 ЗЕВИ вр.
чл. 100 ЗЕ.
В чл. 70, ал. 4 ПТЕЕ е предвидено, че производителите
на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия, които продават произведената
електрическа енергия по преференциални цени и по показанията на средствата за
търговско измерване, нямат право да участват в стандартни балансиращи групи. От
текста на тази норма следва, че забраната за участие в стандартни балансиращи
групи е само за тези производители, които продават произведената от техни
централи електрическата енергия по преферециални цени, които се определят от
ДКЕВР и следователно само те са тези, които трябва да участват винаги в специална
или комбинирана балансираща група съгласно чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ. Тази забрана не
се отнася за тези производители, които продават произведената от възобновяеми
източници енергия на свободния пазар, по свободно договорени цени. Последните
по общо правило могат да участват в стандартни балансиращи групи по чл. 56, ал.
3 ПТЕЕ.
Доколкото
ограниченията за участие само в комбинирана или специална балансиращи групи се
отнасят само за тези производители, които продават енергията от възобновяеми
източници по регулирани от ДКЕВР /сега КЕВР/ цени, но не и за тези, които
сключват договори за продажба на енергията по свободно договорени цени, то
трябва да се приеме, че всички норми в ПТЕЕ, които уреждат хипотези, при които
са създадени специални правила за участие на производители на такъв вид енергия
само в тези два вида групи, включително в случаите на липсата на упражнен от
производителя избор, са приложими само при продажбата на електрическата енергия
на регулирания пазар, на купувач общественият доставчик или крайният снабдител
и по определени от държавния регулатор цени и не се прилагат спрямо
производители, които продават енергия на свободния пазар. Това са нормите на
чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ и тази на чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, с които, както беше посочено, е
регламентирано едно и също правило за задължително участие на производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници или в комбинирана балансираща група
или в балансиращите групи с координатори общественият доставчик или крайният
снабдител, дори и при липса на изразена воля за прехвърляне на отговорността за
балансиране.
Изводът за неприложимост на разпоредбите на чл.
56, ал. 5 ПТЕЕ и чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ по отношение на производителите на електрическа
енергия от възобновяеми източници, които я продават по свободно договорени
цени, следва и от това, че съгласно правилото на чл. 56, ал. 8 ПТЕЕ те не могат
да бъдат изобщо членове на специална балансираща група, тъй като когато
продават произведената енергия на свободния пазар, а не на регулирания, те
нямат и не могат да имат сключени договори за продажба с обществения доставчик
или с крайните снабдители, които субекти не могат да купуват енергия по свободно
договорени цени, а само по регулирани от ДКЕВР цени /съгласно чл. 100, ал. 2 ЗЕ
в редакцията на разпоредбата към месец юли 2014 г. общественият доставчик на
електрическа енергия може само да продава определен вид електрическа енергия по
свободно договорени цени, но не и да купува електрическа енергия на свободния
пазар/. Ето защо и тези производители не могат да изпълнят задължителното
изискване, което трябва да е налице, за да бъдат участници в специална
балансираща група, предвидено в чл. 56, ал. 8, т.1.1 ПТЕЕ – произведената от
тях енергия да се изкупува от обществения доставчик, и няма как да бъдат
регистрирани в такава по реда на чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ и чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ.
След
като по отношение на производителите на електрическа енергия от възобновяеми
източници, които продават енергията по свободно договорени цени, не са
приложимите нормите на чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ и чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, то по отношение
на тях приложение намират тези правила, които се отнасят за всички
производители на електрическа енергия, които търгуват с нея на свободния пазар
и по конкретно следните: - че те могат да бъдат участници в стандартни
балансиращи групи по чл. 56, ал. 3 ПТЕЕ и че за времето докато прехвърлят
отговорността за балансиране на координатор на стандартна балансираща група или
на координатор на комбинирана балансираща група, което са длъжни да направят, те
сами ще отговарят за небалансите на своите обекти съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2
ПТЕЕ.
С
оглед горното и доколкото считано от 01.07.2014 г. ответникът „С.Х.д.Б.“ ЕООД
продава произведената от собствената му водноелектрическата централа ВЕЦ
„Пасарел” електрическа енергия по свободно договорени цени, а не по регулирани
цени, то за времето до прехвърляне на отговорността за балансиране на координатор
на стандартна балансираща група, т.е. за времето от 01.07.2014 г. до 31.07.2014
г., той отговаря пряко за небалансите на тази своя централа пред независимия
преносен оператор – „ЕСО” ЕАД, съгласно правилото, предвидено в чл. 57, ал. 1,
т. 2 ПТЕЕ. Отговорността за небаланси за този период не се носи от „НЕК” ЕАД,
защото ответникът не отговаря на предвидените в ПТЕЕ, условия за да бъде
участник в специалната балансираща група, на която това дружество е координатор
и сключеният между тях договор за балансиране е развален по право, като
приложение не намират нормите на чл. 56, ал. 5 ПТЕЕ и чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, тъй
като ответникът не продава енергията, произведена от водноелектрическата си
централа на обществения доставчик по преференциални цени.
Трябва
да се посочи, че в настоящата хипотеза не са приложими правилата, предвидени в чл.
103 ПТЕЕ за смяна на координатор на балансираща група, на които се позовава
ищецът и от които прави извод, че той носи отговорността за небалансите от
собствената на ответника водноелектрическа централа до датата на която тази отговорност
преминава върху новия координатор на балансираща група, избран от
производителя. Това е така, тъй като с тях се уреждат отношенията между
производителя, стария и новия координатор на балансираща група тогава, когато промяната
на лицето, на което се прехвърля отговорността за балансиране, е в резултат на
изразена от производителя свободна воля за това, каквато липсва в случая, в
който промяната произтича в резултат от настъпване на обективно обстоятелство. В
ПТЕЕ има уредена една хипотеза, при която възниква необходимост от промяна на
координатора на балансираща група, на която производителят прехвърля
отговорността за балансиране, и която промяна е предизвикана не от негов избор,
а от обстоятелство, което стои извън неговата воля. Тя е регламентирана в чл.
68 ПТЕЕ и касае случаите, при които независимият преносен оператор е отстранил
от електроенергийния пазар координатор на балансираща група. В чл. 68, ал. 4
ПТЕЕ е предвидено как се разпределя отговорността за небаланси при настъпване
на това обективно обстоятелство и от тази разпоредба е видно че даденото с нея разрешение
е съвсем различно от случаите, при които търговският участник по своя воля
променя принадлежността си към балансираща група и прехвърля отговорността за
балансиране на различен субект. Съгласно чл. 68, ал. 4 ПТЕЕ членовете на
балансиращата група с отстранен координатор отговарят за собствените си небаланси,
считано от датата на отстраняване и имат право да прехвърлят отговорността за
балансиране на друг координатор. Именно това е и разрешението, което трябва да
се приложи при невъзможност за обществения доставчик да отговаря за небалансите
на конкретен търговски участник, която настъпва и при други обективни
обстоятелства – промяна на закона съответно промяна в режима за изкупуване на
електрическа енергия от обществения доставчик, породена от индивидуален
административен акт, издаден от ДКЕВР /сега КЕВР/, което се извежда и при
съвкупно тълкуване на нормите чл. 56, ал. 5, ал. 8, ал. 15 ПТЕЕ, чл. 57, ал. 1,
т. 2 ПТЕЕ, чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ и чл. 70, ал. 4 ПТЕЕ.
В обобщение на всичко
изложено, трябва да се приеме, че за периода от 01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. договорът за участие в специална
балансираща група на производители на електрическа енергия от възобновяеми
източници и от високоефективно комбинирано производство, сключен на 23.06.2014
г., не е
действал и не е обвързвал страните по него, които са ищецът и ответникът,
поради което и от него не са възникнали каквито и да било задължения за
ответника „С.Х.д.Б.“ ЕООД,
включително и задължението да заплаща на „НЕК“ ЕАД уговорени суми за
разпределяне на разходите за небаланси в тази специална балансираща група, което е предмет на
предявения в процеса главен иск. За този период „НЕК“ ЕАД не носи отговорността за балансиране на електрическа енергия,
произведена от ответника от неговата водноелектрическа централа ВЕЦ „Пасарел” и
по силата на някоя законова или подзаконова разпоредба. За времето от
01.07.2014 г. до 31.07.2014 г. „С.Х.д.Б.“ ЕООД отговаря за небалансите на тази
своя централа сам, директно пред независимия преносен оператор – „ЕСО” ЕАД и
ако за него е възникнало задължение да заплаща разходи за това, то те биха били
дължими не към ищеца „НЕК“ ЕАД, с който това дружество не е в никакви
облигационни отношения, а към „ЕСО” ЕАД. Това прави предявеният от „НЕК“ ЕАД иск
за главница изцяло неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск,
неоснователен е и акцесорният спрямо него иск по чл. 86 , ал. 1 ЗЗД за присъждане
на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 9 633, 20 лв., от които сумата от 500 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице и сумата от 9 133, 20 лв. – адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия, поради което не е прекомерно.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.е.к.” ЕАД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.Х.д.Б.” ЕООД, с ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, искове, както следва: иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 9 от Правилата за
търговия с електрическа енергия за осъждане на „С.Х.д.Б.” ЕООД да
заплати на „Н.е.к.” ЕАД сума в размер на 234 198, 29 лв. /двеста тридесет и четири хиляди сто
деветдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща възложените в тежест на „С.Х.д.Б.” ЕООД разходи
от образувани небаланси за произведена от неговата водноелектрическа централа ВЕЦ
„Пасарел” електрическа енергия, които разходи се разпределят в рамките на
специална балансираща група, на която „Н.е.к.” ЕАД е координатор, в качеството
си на обществен доставчик на електрическа енергия от възобновяеми източници,
съгласно договор за участие в специална балансираща група на производители на
електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано
производство, сключен на 23.06.2014 г., както и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „С.Х.д.Б.” ЕООД да заплати на „Н.е.к.”
ЕАД сума в размер на 69 873, 43 лв. /шестдесет и девет хиляди осемстотин
седемдесет и три хиляди лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща
обезщетението в размер на законната лихва, начислено за периода от 18.09.2014
г. до 25.08.2017 г., за забавено плащане на главницата в размер на 234 198, 29 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Н.е.к.” ЕАД да заплати на „С.Х.д.Б.” ЕООД сума в размер на 9 633, 20 лв. /девет хиляди шестстотин тридесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: