№ 1488
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501444 по описа за 2022 година
Образуваното е производство е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по възражение вх. № 1836/24.01.2022 г. по описа на ПОС, подадено от
„Топ стандарт“ ЕООД, с. Войводиново, обл. Пловдив, длъжник по изп. дело № 385/2012г. по
описа на ЧСИ П.И., с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, до Окръжен съд
Пловдив, в което се моли за прекратяване на изпълнителното дело, съгласно чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК, поради изтекла погасителна давност, тъй като повече от 10 години взискателят не
е поискал изпълнителни действия спрямо него, като съдлъжник.
Възражението е било подадено и адресирано до Окръжен съд Пловдив, където с
разпоредено да се изпрати на ЧСИ П.И. за свързване с делото и надлежно администриране,
след което да се изпрати по компетентност на ПОС. Възражението е администрирано, като е
събрана държавна такса, изпратени са преписи за становища на страните, след което
възражението, ведно с копие от изпълнителното дело, е изпратено на ПОС, заедно с мотиви
на ЧСИ И. по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, като становище от другата страна не е постъпило.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител изразява
становище, че жалбата е недопустима, тъй като по изпълнителното дело не е постъпвала
молба за прекратяване на производството, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което и
съдебният изпълнител не се е произнасял по такова искане, съответно по делото не е
постановен отказ за прекратяване на производството, който да подлежи на обжалване,
съгласно изчерпателното изброяване в чл. 435, ал. 2 от ГПК. Изразява и становище, при
условие, че съдът приеме жалбата допустима, за нейната неоснователност. Моли жалбата да
бъде оставена без разглеждане, в случай, че бъде допусната до разглеждане, да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, при наличие на правен интерес.
1
Пловдивският окръжен съд намира жалбата за недопустима, по следните
съображения:
Съгласно чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство
може да обжалва само изчерпателно посочените в правната норма действия на съдебния
изпълнител, като в т. 6 на ал. 2 е посочено, че длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Или на обжалване пред съда подлежи отказа на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В конкретния случай акт на съдебния изпълнител, с който да е
отказал да прекрати изпълнителното производство не е постановен, тъй като ЧСИ е приел,
че по изпълнителното дело не е постъпвала молба от длъжника, с която да иска прекратяване
на изпълнителното производство, тъй като възражението е подадено пред ПОС. По
направеното искане за прекратяване на производството, с подаденото пред ПОС
възражение, съдебният изпълнител се е произнесъл само в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от
ГПК, но то не е обективирано в надлежен акт, който да е съобщен на длъжника и да подлежи
на обжалване в определения от закона срок.
Действително, възражението е подадено от длъжника пред ПОС и е направено искане
до съда да прекрати изпълнителното дело, поради изтекла погасителна давност, тъй като не
са поискани действия от взискателя спрямо него, като солидарен длъжник, повече от 10
години. Така подаденото възражение е нередовно, тъй като не е ясно дали се иска
прекратяване на изпълнителното производство, поради изтичане на повече от две години, в
които не е поискано извършване на изпълнителни действия от взискателя, спрямо този
солидарен длъжник, или се твърди изтичане на погасителна давност по отношение на
вземането, предмет на изпълнение в изпълнителното производство. Двата срока са различни
и влекат различни правни последици при изтичането им и доколкото не заглавието, а
съдържанието на искането определя съответната квалификация, която страната не е длъжна
да прави, то следва възражението да бъде оставено без движение и да се изясни волята на
жалбоподателя. Поради това следва да бъде върнато делото на ЧСИ, който следва да укаже
на длъжника да уточни дали желае прекратяване на изпълнителното производство, поради
това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо него, като
солидарен длъжник, в продължение на повече от десет години, или твърди, че вземането по
издадения изпълнителен лист е погасено, поради изтичане на погасителна давност, и
оспорва изпълнението.
При положение, че длъжникът желае да бъде прекратено изпълнителното
производство, поради липса на поискани изпълнителни действия спрямо него от взискателя
в продължение на две години, то компетентен да се произнесе по това искане е ЧСИ, на осн.
чл. 433, т. 8 от ГПК, искането е несочено към него, независимо, че искането е озаглавено
възражение и е отправено до ПОС. Съдебният изпълнител дължи изрично произнасяне по
молбата на длъжника, удостоверявайки изпълнителното действие по реда на чл. 434 от ГПК
- с разпореждане, респективно постановление, което от своя страна може да бъде предмет на
проверка за законосъобразност в производството по чл. 435, ал. 1 и, ал. 2 ГПК, доколкото
2
попада в изброяването от посочената норма.
Ако длъжникът уточни, че желае да се прекрати изпълнителното производство,
поради липса на поискани спрямо него изпълнителни действия в продължение на две
години, на практика това ще е искане за перемиране на изпълнителното производство, по
което следва да се произнесе ЧСИ с нарочен акт, който би подлежал на обжалване, при
наличие на законовите предпоставки за това. Следователно, след произнасяне от ЧСИ и при
постъпване на жалба по чл. 435 от ГПК, при наличие на правен интерес и преценка за
нейната редовност, същата следва да бъде администрирана и изпратена на ОС Пловдив за
произнасяне.
Тъй като в настоящия случай не е налице изричен отказ за прекратяване на
производството от съдебния изпълнител с изричен писмен акт, то обжалването е
преждевременно, а така подаденото възражение с искане за прекратяване на производството
от ПОС е недопустимо, тъй като няма подлежащ на обжалване акт, постановен от ЧСИ и
следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по него следва да бъде
прекратено.
Ако, след дадените му указания, длъжникът уточни, че прави искане за прекратяване
на изпълнителното производство, поради изтекла погасителна давност по отношение на
вземането, предмет на изпълнението, то това искане е недопустимо да бъде разглеждано в
изпълнителното производство, нито от съдебния изпълнител, нито от съда по реда на
обжалване на действията на съдебния изпълнител, а може да бъде направено само в исково
производство. Поради това съдебния изпълнител следва да изпрати искането на
компетентния съд за разглеждането му по исков ред.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 1836/24.01.2022 г. по описа на
ПОС, подадено от „Топ стандарт“ ЕООД, с. Войводиново, обл. Пловдив, в качеството му на
съдлъжник по изп. дело № 385/2012г. по описа на ЧСИ П.И., с рег. № 821, с район на
действие ОС Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1444/2022 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
ВРЪЩА делото на ЧСИ П.И., рег. № 821, район на действие ПОС, за извършване на
следващите се процесуални действия, съгласно мотивната част на определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4