№ 11200
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110170917 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца А. Г. А., ЕГН **********, срещу ответника
***************, ЕИК *********, обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. 1 , първо ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ******,
сключен между страните, а в условията на евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, предл.
първо, второ, евентуално трето ЗЗД във вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 29 от Договор за потребителски кредит №
******, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение.
Ищецът А. Г. А., ЕГН **********, излага твърдения, че на 09.05.2023 г. сключил
Договор за потребителски кредит № ****** със ***************, по силата на който
последният, в качеството си на кредитодател, отпуснал сумата от 400 лв. срещу
задължението на ищеца да я върне в 30-дневен срок при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,58
%. Сочи, че в чл. 19 от договора било уговорено предоставяне на обезпечение, като
при неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения
кредит съгласно чл. 29. Твърди, че била начислена неустойка в размер на 108 лв.
поради непредоставяне на предвиденото в договора обезпечение. Поддържа, че
процесният договор е недействителен, тъй като не била спазена предвидената от
закона форма. Липсвал съществен елемент от съдържанието на договора – ГПР.
Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР. Поддържа, че
действителният размер на ГПР надхвърлял законоустановения максимален праг.
Заявява, че клаузата за неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави. Сочи,
че същата не била индивидуално договорена. С нея се уговаряло едно допълнително
1
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение. Заявява, че с неустойката се
нарушават добрите нрави, доколко излиза извън присъщите си функции. Сочи, че
размерът й е необосновано висок. Твърди, че така уговорена неустойката представлява
допълнителна печалба за кредитора. Дължимостта на неустойката поради
непредоставяне на изисканото обезпечение не зависи от изпълнението на главното
задължение по кредита за връщане на отпусната сума, с оглед което се нарушавал
принципа за добросъвестност. Сочи, че клаузата за неустойка противоречи на целта на
Директива 2008/48, вкл. на нормата на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Оспорва клаузата за неустойка
да е индивидуално уговорена. С уговорката за неустойка се заобикаляла забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради факта че се касаело за разход по договора за кредит и същият
следвало да се счита включен към ГПР. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***************, ЕИК *********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. Х. Н., с който оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва, че между страните е възникнало облигационно отношение
по Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който е предоставил на
ищеца сумата от 400 лв. Поддържа, че процесната неустойка не е била начислена, като
въпреки това счита клаузата, с която е предвидена, за действителна и отговаряща на
законовите изисквания. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, принципа
на добросъвестност, респективно – да излиза извън присъщите си функции. Поддържа,
че няма въведено ограничение за размера на неустойката, като същата можело да
надхвърля и размера на главното задължение. Дори неустойката да е прекомерна, то тя
нямало да е нищожна, а ще бъде намалена по размер. Поддържа, че ищецът е бил
недобросъвестен, тъй като е знаел при подписване на договора, че няма да може да
изпълни задължението си да предостави обезпечение. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
За уважаване на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че на 09.05.2023 г. между А. А. и *************** е бил сключен
Договор за потребителски кредит № ******, с посоченото съдържание, както и
обстоятелствата, от които произтича, че договорът, респ. оспорената клауза, са
недействителни на заявените правни основания. В тежест на ответника е да установи,
че сочената като неравноправна клауза на договора за кредит е индивидуално
уговорена / т.е. не е била предварително изготвена от кредитодателя или дори да е
била, то ищецът е имал възможност да я обсъди с ответника и да влияе върху
съдържанието /.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е възникнало
2
облигационно отношение по силата на сключен Договор за потребителски кредит №
******/09.05.2023 г., по силата на който е предоставил на ищеца сумата от 400 лв. В
тежест на ищеца, в качеството му на кредитополучател, е било предвидено
задължение, уредено в чл. 19 от процесния договор, за предоставяне на обезпечение в
3-дневен срок под формата на гарант или банкова гаранция. Неустойката е била
предвидена в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита главница за всеки
ден, през който е налице неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Съгласно погасителен план неустойката е в размер на 108 лева.
От прието по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че
в случай че при изчисляване на ГПР се включи разход за лихва в размер на 15 лева и
неустойка в размер на 108 лева за срок от 30 дни, ГПР е в размер на 2333,95 %.
Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е
налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която
ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет. В конкретния случай видно от заключение на ССчЕ установява, че размерът на
ГПР при включване на неустойката многократно надхвърля законоустановения
максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като достига размер от 2333,95 %. Съдът счита, че
вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора
и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора,
така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката
сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в
полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с
кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с
погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на
кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано
оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в
3
тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена,
то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния
договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК / в този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17, Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д.
№ 9991/2020 г. и др./.
Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит,
поради противоречие на същия с посочените императивни материалноправни
разпоредби на закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание.
С оглед уважаването на главния иск, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане исковете за нищожност, предявени в условията
на евентуалност, поради което не дължи произнасяне по тях.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски 50 лв. за държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице и 2200 лв. за
адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно договор за правна защита и
съдействие и фактура, ведно с фискален бон от 19.05.2025 г. / л. 44-л. 45/ за сумата от
2200 лева. Доколкото за претенцията за разноски съдът не следи служебно, при
присъждането им съдът е ограничен до претендирания и доказан размер. С оглед на
гореизложеното и при липса на направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2200 лева за
адвокатско възнаграждение.
4
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес:
************************************** срещу ****************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление/: ************************ иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на договор за
потребителски кредит № ******/09.05.2023 г., сключен между тях, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление/: ************************ да заплати на А. Г.
А., ЕГН **********, с адрес: ************************************** сумата от 2
450 лв. / две хиляди четиристотин и петдесет лева/– разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5