Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1033
гр. Пловдив, 13.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети
април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1445/2018г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 1106 от 11.12.2017г. издадено от Г. Д. М., на длъжност З.-к. ОР
в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 15ОА3157/24.11.2015г. на Кмета на
Община Пловдив, с което на А.Ж.Г., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на
50,00лв. /петдесет лева/, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив, за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
В жалбата се
застъпва становище за незаконосъобразност на наказателното постановление като
се излагат съображения в подкрепа на твърдяното. В съдебно заседание се явява
лично жалбоподателя като моли да бъде отменено обжалваното НП като излага
допълнителни съображения.
Ответната
страна Община Пловдив редовно и своевременно призована се представлява от
гл.юрк. Т.Т. която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, като наказателното постановление е връчено на 24.02.2018г., видно
от разписката, а жалбата е подадена чрез Община Пловдив до Районен съд Пловдив,
на 28.02.2018г. съгласно входящия номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 20.10.2017г.,
в 10.00ч., в гр. Пловдив, на ул. „Полковник Дрангов“ срещу № 2, свидетелят И.Д.Б.,
в качеството му на о. в ОП „Общинска охрана“ установил, че на същото място било
паркирано МПС марка „Форд“, с Рег.№ …, върху тротоара, без разрешение от
собственика на пътя или администрацията. Ето защо, на място и в отсъствието на
лице нарушител, свидетелят Б. съставил фиш № ********** от 20.10.2017г. за глоба в размер на 50 лева,
за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Като нарушител бил
отразен собственикът на установеното МПС -
А.Ж.Г..
Срещу същия фиш
постъпила жалба от А.Ж.Г., пред Директора на Общинска охрана Пловдив. Във
връзка с нея на жалбоподателя Г. бил съставен АУАН № 036375 от 13.11.2017г., за
нарушение по чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив. Акта бил съставен в
присъствието на нарушителя и бил подписан от него на датата на която бил
съставен. В акта било отразено че нарушението било установено с глоба с фиш №
00021836 от 20.10.2017г. Същия е запознат с правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, като в тридневния срок направил възражения до административно наказващия
орган. В самия АУАН жалбоподателят е написал като възражение че не е съгласен с
направените в акта констатации, законността на фиша и размера на глобата.
Въз основа на
същия акт било издадено облажваното наказателно постановление. В него
нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин, с даденото в АУАН,
като било уточнено че НП се издава на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН тъй като
в АУАН съставената глоба с фиш не е описана правилно и е следвало да бъде
записан фиш с № ********** от 20.10.2017г.
Така описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел И.Д.Б., доколкото той заявява че не помни конкретната ситуация при
която е извършено нарушението, но заявява че след като е съставен фиш значи колата
е била паркирана в нарушение. В последствие си припомня че колата е била
паркирана перпендикулярно на оста на пътя. Показанията на разпитания свидетел
съдът кредитира като истинни и непротиворечиви, както и от всички писмени
доказателства по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
След преценка
на цялата доказателствена съвкупност, не
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което А.Ж.Г., виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив, за това,
че на 20.10.2017г., в 10.00ч., в гр. Пловдив, на ул. „Полковник Дрангов“ срещу
№ 2 е паркирал МПС марка „Форд“, с Рег.№ …, върху тротоара, без разрешение от
собственика на пътя или администрацията.
В тежест на
наказващия орган е да обезпечи доказателствена съвкупност, обосноваваща
достатъчно данни за извършено нарушение, при издаване на наказателно
постановление.
В случая от
разпита на актосъставителя се установява, че в гр. Пловдив., на ул. „Полковник
Дрангов“ срещу № 2 е имало паркиран автомобил върху тротоара перпендикулярно на
оста на пътя за който е съставил фиш. Същия заявява че подкрепя всичко описано
в акта. Жалбоподателя не оспорва извършеното нарушение доколкото в направеното
възражение срещу съставения фиш е отразил че той е паркирал. Посоченото
обстоятелство обаче не се съдържа в жалбата до съда. Следва да се отбележи, че
в случая е неприложима разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, доколкото не се
касае за АУАН, съставен по ЗДвП, а такъв по Наредба за реда за спиране, престой
и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
Отделно от
горното, наказващия орган твърди не само, че МПС марка „Форд“, с Рег.№ …, е
било паркирано върху тротоара, без разрешение от собственика на пътя или
администрацията, но и че това е сторил лично жалбоподателя А.Ж.Г.. Последното е
видно от описанието на нарушението, отразено в наказателното постановление, съставено
против Г., съгласно което „г-н Г. е паркирал
МПС марка "Форд" с ДК № … върху тротоара на
посочения адрес без разрешение от собственика на пътя или администрацията“. За подобни действия
в лично качество от страна на жалбоподателя Г., не са установени никакви данни,
такива явно не са събирани и в хода на административно-наказателното
производство.
Следва да се
има предвид, че съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
отговорност за извършено нарушение по същата наредба може да носи както лицето,
управлявало МПС, така и собственикът на същото МПС, ако водачът не бъде
установен. Въпреки това, ако в случая се вменява отговорност на жалбоподателя Г.
като собственик на МПС, а не като водач, то същото следва да бъде отразено
както в АУАН, така и наказателното постановление. Подобно посочване обаче в
същите липсва, напротив – твърдят се лични действия на Г., за които няма
събрани доказателства. Впрочем липсват доказателства и за това че същия е
собственик на посоченото МПС.
За пълнота
следва да се посочи, че наказващият орган незаконосъобразно е определил и
наказанието за твърдяното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив актуална към датата на извършеното нарушение
20.10.2017г. – „На нарушителите на забраната
на чл. 4, ал.2 и ал.3, т.2, т.3 и т.4, чл.5, чл.6, ал.2, чл. 7, ал.1 и чл.8,
ал.1 от настоящата Наредба, се налага глоба в размер от 30 (тридесет) до 50
(петдесет) лева“. В случая е
определено наказание в размер на 50 лева, или над минималния предвиден размер.
Същия размер на глобата е незаконосъобразен като необоснован, до колкото не се
сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито
във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на
дееца. Не се твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни
последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от
типичната, не се коментира личността на дееца и др.
Предвид горното
настоящия състав счита атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно
като неправилно, издадено при липса на данни за осъществено нарушение.
Воден от
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1106 от
11.12.2017г. издадено от Г. Д. М., на длъжност З.-к. ОР в Община Пловдив,
упълномощен със Заповед № 15ОА3157/24.11.2015г. на Кмета на Община Пловдив, с
което на А.Ж.Г., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 50,00лв.
/петдесет лева/, на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив,
за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства на територията на град Пловдив.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.