Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 08.09.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание седми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8 436
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал.1 от ГПК.
Ищецът – Р.В.К. твърди, че на
16.11.2009г. е издаден изпълнителен лист от СРС, ГО, 62-ри състав, въз основа
на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48273/2009г.,
съгласно който ЕТ „Р.- 13- Б.К.", Б.Г.К., В.Р.К.и Р.В.К., са осъдени
солидарно да заплатят на „П.К." ЕАД, сумата от 19 994, 83 евро /равняващи
се на 39 106, 49 лева/, ведно със законната лихва от 26.10.2009г., до изплащане на вземането, която до момента - 25.06.2019г.,
възлиза на 19 758, 05 евро /равняващи се на 38 643, 39 лева/, както и 782, 11
лева - разноски по делото. В искането за издаване на заповед за парично задължение
е посочено, че вземането произтича от запис на заповед от 30.04.2009г. На
05.02.2010г. по молба на „П.К." ЕАД е образувано изпълнително дело №
20107810400060 по описа на ЧСИ Г.Д.срещу длъжниците.
Последното изпълнително действие по отношение на ищеца е запор върху трудовото
й възнаграждение от 02.03.2010г. От тази дата, в продължение на две години, не
са искани или извършвани никакви изпълнителни действия, така изпълнителното
производство срещу нея е прекратено на 02.03.2012г., по силата на закона - чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 22.03.2018г. по молба на ответника, въз основа на
същия изпълнителен лист, е образувано изп.дело №
20187810400164 по описа на ЧСИ Г.Д.. Ищецът оспорва дължимостта
на вземанията по това изпълнително дело на следните основания:
-
ответникът не е надлежен кредитор на ищеца, тъй като последната не е уведомена
да съществува някакво облигационно правоотношение между тях, с предмет
прехвърляне на вземанията по процесния изпълнителен
лист,
-
вземанията, по издадения изпълнителен лист за погасени по давност. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което се признае за установено, че ищцата не
дължи на ответника следните суми, тъй като вземанията са погасени по давност:
-
сумата от 19 994, 83 евро /равняващи се на 39 106,49 лева/,
-
законната лихва върху тази сума за периода от 26.10.2009г. - до датата на
подаване на исковата молба - 25.06.2019г. и
-
сумата от 782, 11 лева - разноски по делото. В допълнителната искова молба се
посочва, че изп. д. №20097810400930 не е относимо, тъй като съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗЗД давностните срокове текат отделно за солидарните длъжници. Поддържа, че в случая при определяне на давностния срок не е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като изпълнителния лист е издаден въз основа на издадена заповед за
изпълнение. По делото е депозирана писмена защита от тази страна.
Ответникът
- „П.Б.(България)” ЕАД в депозирания от него писмен отговор признава
настъпването на следните факти:
- с
молба от 05.02.2010 г. е образувано изп.дело №
20107810400060 по описа на ЧСИ Г.Д.и
- след прекратяване на изп.дело
№ 20107810400060, с молба от 22.03.2018 г. е образувано изп.дело
№ 20187810400164.
Посочва,
че със същата, взискателят е поискал присъединяване
на така образуваното изпълнително дело към изп.дело №
20097810400930 по описа на същия ЧСИ, което искане е удовлетворено с
постановление от 08.02.2010 г. като изп.дело №
20107810400060 е присъединено към изп.дело №
20097810400930. Посочва, че по изп.дело № 20097810400930
са осъществени множество действия след посочената от ищеца дата, които
прекъсват давността, а именно: на 22.06.2011 г. е извършен опис на МПС, след
което последователно са насрочвани публични продани
на същото - до 30.08.2011 г., до 10.11.2011 г., до 19.01.2012 г., до 22.03.2012
г., а с постановление за възлагане от 27.03.2012 г., МПС е възложено след
успешна продан; на 20.03.2013 г. е наложен запор на трудово възнаграждение; на
09.10.2013 г. е поискано налагане на запор на трудово възнаграждение.
Впоследствие са искани справки - 09.10.2013г., представени са доказателства за
извършена цесия - 19.03.2015г. Твърди, че вземането не е погасено по давност.
Поддържа, че е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД на съдебно
удостоверено вземане и давността следва да бъде 5 години. Моли да се постанови
съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск и се присъдят направените
по делото разноски. Поддържа, че перемирането на
изпълнителното дело не настъпва по отношение на всеки длъжник. На страница 79
от делото е представен списък на претендираните
разноски от тази страна съгласна чл. 80 от ГПК. По делото е депозирана писмена
защита от тази страна, към която е представен документ за движение по сметки
относно втората част от адвокатския хонорар, който се претендира от тази
страна.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът с определение постановено на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните факти:
- издаване на изпълнителен лист от СРС,
ГО, 62 – ри състав въз основа на подлежаща на изпълнение заповед по гр. д.
№48 273/2009г., с който ЕТ „Р.- 13- Б.К.", Б.Г.К., В.Р.К.и Р.В.К., са
осъдени солидарно да заплатят на „П.К." ЕАД, сумата от 19 994, 83 евро /равняващи
се на 39 106, 49 лева/, ведно със законната лихва от 26.10.2009г., до изплащане на вземането, която до момента - 25.06.2019г.,
възлиза на 19 758, 05 евро /равняващи се на 38 643, 39 лева/, както и 782, 11
лева - разноски по делото,
- образуване на изпълнително дело
№20107810400060 и
- след прекратяване на това
изпълнително дело, образуване на ново изпълнително дело №20187810400164, въз
основа на същия изпълнителен лист.
По делото е представено в заверен препис
изп. дело №20107810400060, което е образувано по молба
от 05.02.2010г., към която е приложен описания по-горе изпълнителен лист
издаден по гр. д. №48273/2009г. по описа на СРС, 62 – ри състав. Със съобщение
изх. № 02679 от 02.03.2010г. адресирано до „П.11“ ЕООД и получено от последния
на 10.03.2010г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника Р.К.. С
писмо изх. № 20923 от 28.12.2017г., съдебният изпълнител е уведомил
кредитора- „П.К.“ ЕАД, че процесното изпълнително дело е прекратено на основание чл.
438, ал.1, т. 8 ГПК, поради това, че не са поискани повече от 2 години
изпълнителни действия.
Страните не спорят, че на същата дата –
22.03.2018г. по молба на ответника, въз основа на същия изпълнителен лист, е
образувано изп.дело № 20187810400164 по описа на ЧСИ Г.Д..
По делото е представен заверен препис и
на изп. дело № 20097810400930. Това изпълнително дело е образувано по молба
на „П.К.“ ЕАД подадена на 09.11.2009 г., към която е приложен изпълнителен лист
издаден по ч. гр. д. № 48272/2009 г. по описа на СРС, 72 – ри състав срещу длъжниците - ЕТ „Р.13-Б.К.“ и В.Р.К.. По това изпълнително
дело не са извършвани никакви изпълнителни действия по отношение на ищеца в
настоящото производство.
При така установените факти съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно направения по делото доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:
- на коя дата е поискано/извършено
последното изпълнително действие по изп. д.
№20107810400060 по описа на ЧСИ с per. №781.
От описаните действия по представените изпълнителни дела се установява, че последното извършено по отношение на ищеца изпълнитено действие е на 10.03.2010г. - налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява в случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. В този случай не е необходимо издаване на нарочен акт за това от съдебния изпълнител, за да настъпи посочената в цитираната норма последица, а предпоставка за това е единствено изтичане на посочения срок и бездействие от страна на взискателя. С оглед на описаното и чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва, че изп. д. № 20107810400060 е прекратено по силата на закона на 10.03.2012г. След прекратяване на едно производство всички последващи действия от страните или съдебния изпълнител по него са незаконосъобразни, и не могат да имат правни последици идентични с тези в едно висящо изпълнително производство.
Съгласно дадените разяснения с ТР №
2/2015 г. по т.д. № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява поради перемция
на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Правно ирелевантно
е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване принудителното
изпълнение, тъй като давността се прекъсва според чл. 116, б. "в" ЗЗД
с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено поради давност. Съгласно разясненията
дадени с тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Страните не спорят, че заповедта за
незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е
влязла в сила. Съдебната практика трайно приема, че влязлата в сила заповед за
изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността за погасяването на
вземането по нея е петгодишна, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД /определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О ., определение
№ 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015г./
Съгласно посоченото тълкувателно решение
на ВКС погасителната давност започва да тече от датата, на която е извършено
последното изпълнително действие в производството. Това е логично с оглед на
фактът, че погасителната давност е свързана с период на бездействие от страна
на титуляра на правото да реализира същото. В конкретния
случай е наложен запор на трудовото възнаграждение с връчване на запорното съобщение на ЧСИ Г.Д.– 10.03.2010 г., тоест от
тази дата е започнала да тече погасителна давност относно процесните
вземания. И съответно петгодишният период е изтекъл на 10.03.2015 г. по
отношение на вземанията, които са предмет на изпълнителния лист от 16.11.2009
г. С оглед на изложеното съдът приема, че към датата на образуване на изп. д. № 20187810400164 г. по описа на ЧСИ Г.Д.е изтекла
погасителната давност по отношения на вземанията, които са вписани в
изпълнителния лист, поради което предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени, като се признае за установено между страните, че ищецът няма
задължения към ответника както следва:
- сумата от 19 994, 83 евро /равняващи
се на 39 106,49 лева/,
- законната лихва върху тази сума за
периода от 26.10.2009г. - до датата на подаване на исковата молба -
25.06.2019г. и
- сумата от 782, 11 лева - разноски по
делото.
Спорно е между страните дали в случай на
множество длъжници погасителната давност за вземането
може да настъпи поотделно за всеки от тях. Настоящият състав приема, че в
случаите на множество длъжници по едно и също
изпълнително дело, както погасителната давност за вземането, така и перемпцията на изпълнителното дело може да настъпи по
отношение както на всички тях, така и само по отношение на отделен длъжник.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист се касае до поето при условията
на пасивна солидарност задължение спрямо тримата длъжници.
От една страна, солидарността има т. нар. абсолютно и относително действие
спрямо длъжниците. Едно от проявленията на
относително действие на солидарността е предвидено в нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, в която е предвидено, че прекъсването и спирането на давността срещу един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници,
но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той
има иск срещу освободените вследствие на давността.
Относно направените по делото разноски
Размерът
на минималното адвокатско възнаграждение съобразно петитума
на предявените искове и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размера на адвокатските възнаграждения е както следва:
- размерът
на предявените искове първият – 39 106, 49 лв., вторият - 38 642, 63
лв. - сумата на законната лихва върху 39 106, 49 лв. за периода от 26.10.2009
г. – 25.06.2019 г. и 782, 11 лева, представляващи разноски или общо – 78 531,
23 лв. и съответно минимално адвокатско възнаграждение е в размер на 2 885,
93 лв.
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищцата адв. Р.П. адвокатско възнаграждение в размер на 2 885,
93 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото /страница 39 от делото/,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 3 160 лв.
Предвид
изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за
присъждане на направените от него разноски в тежест на ищцата.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от Р.В.К., ЕГН - ********** със съдебен адрес:
*** - чрез адвокат Р.П. срещу „П.Б.(България), ЕИК - ********със седалище и адрес на управление:***,
чрез адвокат А. Д., че Р.В.К., ЕГН - ********** не дължи на „П.Б.(България),
ЕИК - ********следните суми:
- сумата от 19 994, 83 евро /равняващи се на 39
106,49 лева/ - главница,
- законната лихва върху тази сума за периода от
26.10.2009г. - до датата на подаване на исковата молба - 25.06.2019г. и
- сумата от 782, 11 лева - разноски по делото, за
която е издаден изпълнителен лист на 16.11.2009 г. по гр. д. № 48273/2009 г. по
описа на СРС, 62 – ри състав, тъй като тези задължения са погасени по давност
преди датата на образуване на изпълнително дело № 20187810400164 г. по описа на
ЧСИ Г.Д.с рег. № 781.
ОСЪЖДА „П.Б.(България), ЕИК - ********със
седалище и адрес на управление:***, чрез адвокат А. Д. да заплати на адвокат Р.Е.П.
– САК, с личен номер -******** с адрес: гр. София, ул. ********на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
сумата от 2 885, 96 лв.
ОСЪЖДА „П.Б.(България),
ЕИК - ********със седалище и адрес на управление:*** - чрез адвокат А. Д. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2
сумата от 3 160 лв.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: