№ 22
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110211885 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. И. З., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 21-4332-028298/27.06.2022 г., издадено
от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на С. И. З. са наложени
административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 29.11.2021 г.,
около 00:51 часа, по АМ“Тракия“, с посока на движение от ул.“Околовръстен
път“ към разклона за с.Л., управлява лек автомобил "........." с рег. № .........,
негова собственост, който е дерегистриран на 21.09.2021 г. по чл. 143, ал. 10
ЗДвП – автомобил без гражданска отговорност.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че издаващият наказателното постановление
административен орган не притежава съответната материална компетентност,
че съставените АУАН и НП не съдържат задължителните и предвидени в
ЗАНН реквизити, както и че са налице съществени напълноти в отразената в
1
АУАН и в НП фактическа обстановка. Отделно от това се поддържа, че в
случая жалбоподателят не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил
служебно дерегистриран, като няма данни органите на реда да са правили
опити да уведомят собственика за дерегистрацията. По посочените
съображения се счита, че нарушението е несъставомерно от субективна
страна и се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.
В съдебното заседание въззивникът С. И. З., редовно призован, се явява
лично, като поддържа жалбата изцяло по изложените в същата съображения.
В дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на С. И. З. срещу Наказателно постановление № 21-4332-
028298/27.06.2022 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 29.11.2021 г., около 00:51 часа в Столична община, по АМ “Тракия“, с
посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към разклона за с.Л.,
жалбоподателят С. И. З. управлявал собствения си лек автомобил "........." с
рег. № .......... Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от
екип на СДВР – ОПП, при която се установило, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация на 21.09.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
2
поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На 29.11.2021 г. срещу жалбоподателя С. И. З. св. С. Й. К. - младши
автоконтрольор в СДВР-ОПП съставил АУАН № 220632/29.11.2021 г.
Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП. След като се запознал със съдържанието на съставения АУАН
нарушителят З. го подписал без конкретни възражения.
Възражения срещу така съставения акт не са били депозирани и в
законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
По случая била извършена проверка, която приключила с постановление
на СРП от 08.06.2022 г. за отказ да се образува наказателно производство,
като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка
наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно
производство и налагане на административно наказание на С. З..
В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел
"Пътна Полиция" на 27.06.2022 г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което жалбоподателят С. И. З. е санкциониран за нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
му е наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 29.08.2022 г., който в законоустановения срок на 01.09.2022
г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния
автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 23491/2022 г.
по описа на СРП, справка картон на водача, Заповед № 513з-2507/21.04.2015
на директора на СДВР, Заповед № 8121к-13140/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от
Гаранционен фонд за сключена „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил "........." с рег. № ........., както и гласните
доказателствени средства – показанията на свидетеля –актосъставител С. Й.
3
К..
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля К., поради което възприема
показанията му като обективни и безпротиворечиви. Същият е установил
нарушението и е съставил процесния АУАН. В случая следва да се отбележи,
че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя, налице е спор по
приложимото право.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на
процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона,
доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността
му – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити,
посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е
съобразено с изискванията на процесуалния закон, респективно и доводите на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2
ЗАНН, доколкото с постановление от 08.06.2022 г. СРП е постановила отказ
за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-
СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране
административнонаказателната отговорност на С. И. З.. Посочената
разпоредба въвежда изключение от императивното изискване преписката да
се образува със съставянето на АУАН, единствено, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В случая
приложена е втората хипотеза на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. От събраните по
делото доказателства се установява, че в хода на образуваното наказателно
производство санкционираното с НП лице не е привлечено в качеството на
4
обвиняем. След като не е предявено обвинение, същото е следвало да бъде
направено от административнонаказващия орган със съставяне на АУАН.
Привлеченият към административнонаказателна отговорност не е имал
качеството на лице, спрямо което е образувано наказателно производство и на
което се търси отговорност за престъпно деяние. Безспорно, при
прекратяването на наказателното производство, когато нарушителят вече е
бил обвиняемо лице, не е необходимо да се издава акт за установено
административно нарушение на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, тъй като
възбуденото наказателно преследване се трансформира в административно.
При тази законова хипотеза се облекчава правното положение на дееца, като
от евентуалното реализиране на наказателна отговорност му се налага
наказание за административно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и
като основен процесуален акт във фазата по установяване на
административното нарушение към АУАН са въведени точно определени
изисквания на закона, а именно - да е съставен в писмена форма и да съдържа
предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Законодателят е въвел тези
формални изисквания не само защото чрез съставянето на акт се установява
административно нарушение, но и поради факта, че актът има и функцията на
официално обвинение в извършване на правонарушение. По силата на закона
всяко лице има право да узнае какво е административнонаказателното
обвинение, повдигнато спрямо него, за да организира защитата си адекватно
още в началния етап на административнонаказателното производство.
Само лице, срещу което е повдигнато и предявено обвинение, е имало
възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защитава
срещу тях. За всяко друго лице, независимо дали е участвало в наказателното
производство в друго процесуално качество, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за ангажиране на
административнонаказателната му отговорност за деяние, с фактите по което
се запознава за първи път с издаденото наказателно постановление. В
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, функцията на АУАН се изпълнява от
прокурорските актове. Липсата по делото на доказателства за връчването на
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство сочи на
неизпълнение на задължението по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съответно
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените. В
5
обобщение, нормата на чл. 36, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, не може да
се тълкува разширително и изключенията касаят само хипотезите, в които
лицето е било субект на наказателно преследване, в това му качество то е
имало право и възможност да участва в производството по установяване на
нарушението, в чието извършване е обвинено. Само и единствено в тези
случаи може да се образува административнонаказателно производство без
съставен АУАН и то при условие, че съставите на наказателната и
административнонаказателната отговорност са напълно идентични и
съответно отговорното лице е получило препис от прокурорския акт, от който
да разбере в какво е обвинено. Неспазването на гаранциите за съответна на
обвинението защита, е винаги основание за отмяна на НП. Несъставянето на
АУАН с оглед разгледаните му функции и значението му на правен акт, с
който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение, пряко негативно рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
В конкретния случай по преписката е наличен АУАН № 220632 от
29.11.2021 г., който не се споменава в процесното НП. Същевременно,
описанието на извършеното нарушение в този акт е идентично с описанието в
прокурорското постановление и в описаното в НП, съответства на
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е връчен лично на въззивника срещу
подпис, поради което по мнението на настоящия съдебен състав може да се
приеме, че изпълнява горепосочените функции, респективно че с него се
осигурява спазване правото на защита на жалбоподателя.
В настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната
дата 29.11.2021 г. жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил "........."
с рег. № ........., чиято регистрация е била служебно прекратена на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на
вмененото му нарушение.
Същевременно, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение
е това деяние, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В конкретиката на процесния случай,
настоящата съдебна инстация намира, че не би могъл да се релевира извод, че
поведението на въззивника З., което се субсимира под състава на
6
административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно. В
тази връзка е необходимо да се има предвид, че превозното средство,
управлявано от жалбоподателя, е било служебно дерегистрирано в резултат
на данните, получени по електронен път от Гаранционния фонд, сочещи на
липсата на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При това
обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден
какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е
уведомен собственикът на автомобила, въпреки изричното указание на чл.
143, ал. 10 ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (в този смисъл Решение №
7423 от 21.12.2020 г. по адм. д. № 8338/2020 г. по описа на АССГ и други).
В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т. е.
такова лишено от общественоопасни последици, по дефиниция вината е
възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните
елементи на състава на нарушението обаче, а именно –прекратяването на
регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение,
доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по
смисъла на чл. 14 НК вр. чл. 11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По
делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган,
извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не
може да се твърди и че същата е известна на лицето.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на административния орган. От страна на последния не са ангажирани
доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно
- наличието на знание у страна на дееца за обстоятелството, че управляваното
от него МПС е с прекратена регистрация. Не е имало и обективни признаци,
от които деецът да си направи този извод, тъй като автомобилът е бил с
регистрационните си табели към датата на проверката.
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63д от ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, но същият не е направил
7
искане за присъждането на такива, респективно и не е ангажирал
доказателства в тази насока, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028298/27.06.2022 г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на С. И. З. са
наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8