О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 701
гр.Враца,
21.11.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, V - ти състав в закрито заседание на 21.11.2019
г. в
състав:
Административен
съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Раденкова адм. дело № 809 по описа на АС-Враца за 2019
г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.
127ж и чл.
121а, ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба
на „М.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от управителя М.И.П., депозирана чрез
адв. А.П., срещу Решение №240/31.10.2019г.
на зам. Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което е
отхвърлена жалбата на дружеството срещу действия на органи по приходите при
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечаване на доказателства,
свързани с движение на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за
предприети действия за обезпечаване на доказателства № 010101370309_3/22.10.2019г.
Иска се отмяна на
оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушения на производствените правила, отмяна на извършените действия по
обезпечаване на доказателствата, обективирани в Протокол № 010101370309_3/22.10.2019г.
и връщане на внесената гаранция, ведно със законната лихва за изминалия период.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски от 1050, 00 лева, от
които 50,00 лева държавна такса, 500,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящето производство и 500,00 лева направени разноски за
адвокатско възнаграждение при обжалването пред горестоящия административен
орган.
Ответникът по делото
– Директора на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си представител,
ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Оспореното
решение е постановено на 31.10.2019г. Жалбата срещу него е подадена в ТД на НАП
– В. Търново на 06.11.2019 г., което на основание чл.
24, ал. 1, т. 4 от ДОПК се установява от датата на изпращане на
електронното съобщение, като е входирана с №28668#3/06.11.2019
г. по описа на ТД на НАП – В. Търново. Следователно жалбата е подадена в срока
по чл.
41, ал. 3, изр. първо от ДОПК, от лице, имащо правен интерес и е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество е частично основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 22.10.2019 г., в 11,54 часа в гр.Враца е извършена проверка на място на
разтоварване/получаване на стока с висок фискален риск, находящо се в гр.В.,
ул.“И.“ №***, от инспектори по приходите към Главна дирекция „Фискален
контрол“, като проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството М.И.П.
Констатирано е
съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и
количество на стоката, както и че поставеното техническо средство за контрол не
е с нарушена цялост. При извършена справка в ПП „СУП“ за назначените лица е
установено, че в проверяваното дружество за периода от м. септември 2018 г. до м.
август 2019 г. са назначени 2 лица. Направен е извод, че това е показател за
липса на достатъчно ангажиран персонал с цел обезпечаване на осъществяваните от
проверяваното лице търговски сделки със стоки с висок фискален риск, в немалък
размер. Също така е прието, че средномесечният оборот за предходните 24 месеца
е под 30 000 лева, индикатор за недостатъчен финансов ресурс. Така установените
факти са мотивирали служителите на приходната администрация да направят извод,
че проверяваното лице не изпълнява вменените му данъчно - осигурителни
задължения /носи висок данъчен риск, а събирането на дължимите данъци, които ще
възникнат при реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително
затруднено. Съставен е протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010101370309_3/22.10.2019г., с който е определено
обезпечение в размер на 18333,87 лева, представляващо 30 % от пазарната цена на
стоката от 61112,91 лева. Със същия протокол стоката е иззета със срок на
действие 72 часа, освободена след плащане на обезпечението.
Съдът
намира, че съгласно чл.
41, ал. 1 от ДОПК, Решение №240/31.10.2019г.
е постановено от компетентен орган –
Заповед №ЗЦУ-ОПР 36/07.11.2017г. на изп. директор на НАП и заповед за
командировка..
Съгласно приложимите
разпоредби на чл.
121а, ал. 1 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск органът по приходите може да поиска от публичния
изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху
имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци,
които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност
на стоката в случаите на: 1.
нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. неспазване на забраната по чл. 13, ал. 3, т. 4; 3. несъответствие между посоченото в
документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. неявяване на водача на транспортното
средство или на получателя/купувача на стоката на мястото на
получаването/разтоварването й.
Според
ал.
2 на чл. 121а от ДОПК, мерките по ал. 1 могат да се наложат и когато
органът по приходите установи, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
От
своя страна разпоредбата на чл.
121а, ал. 3 от ДОПК предвижда, в случаите по ал.
2 на чл. 121а от ДОПК, органите по приходите предприемат действия за
обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на
съда, като стоката и документите за стоката се изземват и в този случай
забраната за разпореждане по чл.
13, ал. 3, т. 4 ДОПК, продължава своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от
пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и
съхранението й.
С
оглед цитираната нормативна уредба и след анализ на представените по делото
доказателства съдът намира, че в настоящия случай не е извършено нарушение от
дружеството жалбоподател на чл.
121а, ал. 1, т. 1, т.
2, т.
3 и т.
4 от ДОПК. В хипотезата на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК органът по приходите е длъжен да изследва, установи и
посочи конкретните обстоятелства, водещи до извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено. Установява се, че протоколът за предприемане на действия
за обезпечаване на доказателства не съдържа описание на конкретни факти и
обстоятелства във връзка с посоченото правно основание по чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, а именно че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Бройката на назначените лица и средномесечният оборот не са законови
критерии за приложимост на цитираната разпоредба. Тези обстоятелства
действително не са доказани, доколкото не са приложени извлечения или други
документи от информационните системи на органите по приходите, с които да се
удостоверят фактите. Дори същите да са обективно отразени в протокола, те не са
основание сами по себе си, да се приеме наличие на риск за събиране на
публичните вземания. По делото не са представени доказателства, че дружеството има
непогасени данъчни и осигурителни задължения. Осъществява търговска дейност,
като оборот под 30 000 лева месечно не може да се приеме за нисък. Нито
средномесечният оборот, нито бройката на персонала, при липса на законови
изисквания за минимални такива, мотивират наличие на данъчен риск.
Не
са налице условията на ал.
1 от чл. 121а от ДОПК, тъй като целостта на
техническото средство не е била нарушена - изрично констатирано в протокол за
отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол, не е налице
хипотезата на чл. 13, ал. 3, т. 4; не е налице несъответствие между посоченото
в документите и установеното при проверката вид и/или количество на стоката,
обстоятелството е изрично констатирано в протокол, изрично е посочено и че
проверката е извършена в присъствието на упълномощен представител на
дружеството.
Не
са налице и условията на чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, тъй като
мерките в този случай се налагат, когато органът по приходите установи, че при
последващото разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. В протоколите, обективиращи
оспорените действия не са посочени обстоятелства, от които да бъде направен
извод, че събирането на дължимите данъци при последващото разпореждане със
стоката ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като не са посочени,
а и не са приложени никакви доказателства, установяващи такива данни. Изложените
твърдения за броя на наетите лица и средномесечения оборот са ирелевантни за
извършването на процесните действия.
Следва
да се посочи, че предприетите действия засягат неблагоприятно правната сфера на
лицето в голяма степен, поради което с оглед прокламирания в чл. 6 от АПК принцип за съразмерност на използваната държавна принуда,
предприемането на действия по обезпечаване на доказателства по чл.
121а, ал. 3, връзка с чл. 40 от ДОПК следва да се основава на обективни данни, а не на субективни
предположения на органа по приходите. Поради това, тези действия трябва да се
извършват само по изключение, в разписаните от ДОПК случаи, а не периодично,
системно или необосновано.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че не са налице доказателства, от които
да се установява, че при последващото разпореждане със стоката събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, което да
налага предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по реда на чл.
121а, ал. 3 от ДОПК.
Нарушена
е и разпоредбата на чл.
50, ал. 2, т.
8 от ДОПК, във връзка с чл.
59, ал. 2 от АПК, доколкото в оспорения протокол липсват задължителните
реквизити - установените факти и обстоятелства, въз основа на които са
предприети действията по обезпечаването на доказателства. Това препятства,
както преценката дали действително осъществилата се фактическа обстановка е
подведена под релевантния по време, място и лица закон, така и възможността на
провереното лице да реализира адекватна правна защита, представляващо
самостоятелно основание за отмяна действията на органите по приходите поради
допуснати съществени процесуални нарушения. В случая при съставяне на
протоколите за действията по обезпечаване, предмет на оспорване, органите по приходите
от дирекция „Фискален контрол“ не са се позовали на конкретни данни от
информационните масиви на НАП, до които заинтересованото лице и съдът нямат
достъп, а и не са препратили към мотиви, съдържащи се в друг, наличен до
момента по преписката документ. Ето защо, не става ясно въз основа на какво
органите по приходите са приели, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
И
на последно място, но не и по значение, в конкретния случай не са представени и
доказателства, установяващи компетентността на служителите в Дирекция „Фискален
контрол“, които са извършили проверката, предприели са обезпечителните действия
и са документирали същите посредством изготвянето на протокола.
С
оглед изложеното, съдът намира, че оспорените действия на органите по приходите
обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010101370309_3/22.10.2019г. и потвърдени с Решение №240/31.10.2019г. на зам. Директора на ТД на
НАП-Велико Търново
са неправилни и незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед
направеното искане от жалбоподателя и тъй като в случая не става въпрос за
недължимо внесена/събрана сума или за сума, подлежаща на възстановяване,
съгласно данъчното или осигурителното законодателство по смисъла на чл.
128 от ДОПК, а за предоставено
обезпечение в пари, то процедурата по чл. 129 от ДОПК е неприложима и
преписката следва да се върне на органите по приходите от Главна дирекция
„Фискален контрол“, които са извършили неправомерното обезпечаване,
обективирано в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010101370309_3/22.10.2019г., за отмяна на обезпечението в
размер на 18333,87 лева, предоставено по реда чл. 121а, ал. 3, изр. 2 от ДОПК и
възстановяване на сумата.
Претенцията
за присъждане на законната лихва за
изминалия период, върху размера на внесената гаранция е неоснователна.
Внесената паричната
гаранция осъществява обезпечителна функция. Претенцията за присъждане на лихва
върху внесена гаранция за изминало време освен, че не е уточнена по размер и
период, е и недопустима за разглеждане в настоящето производство.
При посочения изход на спора, на
основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените
разноски по производството, които се констатираха в размер на 550,00 лева,
от които 50,00 лева – държавна такса и 500,00 лева - платено в брой адвокатско
възнаграждение за съдебното обжалване, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 31.10.2019г.
Неоснователно се явява възражението на ответния административен орган за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В
настоящия случай се касае за оспорване на действия на органите по приходите
пряко и непосредствено засягащи имуществената сфера на жалбоподателя, което
определя настоящия административноправен спор като такъв с материален интерес. Следва
да се отбележи, че фактическата и правна сложност на настоящото дело, не зависи
от обстоятелството дали делото се разглежда в открито или закрито съдебно
заседание. В този смисъл, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева е съответно на минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
По разноските направени при обжалването пред горестоящият
административен орган:
В законодателството липсва специален ред, по който страната в оспорване
на административен акт по административен ред може да търси направените разходи
по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и
присъждане на разноските при съдебното обжалване - чл. 161 от ДОПК. В глава
осемнадесета на ДОПК - чл. 152 - чл. 155 „Обжалване на
ревизионния акт по административен ред“, липсва разпоредба, която да урежда въпроса с разпределението на понесените от
страните разноски при обжалването по административен ред; няма нарочна уредба в
субсидиарно приложимия АПК, нито в уреждащия гражданското съдопроизводство ГПК.
Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК
относно процесуален ред за присъждане на понесените от страната разноски в
производството по административно обжалване. На органа по приходите не е
вменено задължение да се произнесе за разноски във фазата на административното
обжалване, така както съдът дължи произнасяне при направено искане в хода на
съдебно обжалване. В случая решението на решаващия орган не съдържа
разпореждане относно разноските, а и решаващият орган не разполага с подобно правомощие. При липсата
на друг специален ред за обезщетяване, за страната,
направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава
единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски
по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
По изложените
съображения настоящият състав намира, че липсва основание за предприемане на
действия по чл.
121а, ал. 3, във вр. с чл. 40 от ДОПК и същите са извършени незаконосъобразно, в противоречие с материалния
закон. Жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорените
действия за обезпечаване на доказателства да се отменят като незаконосъобразни, с всички законни последици от това.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
действията на органи по приходите по обезпечаване на доказателствата,
обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 010101370309_3/22.10.2019г., потвърдени с Решение №240/31.10.2019г. на зам. Директора на ТД
на НАП-Велико Търново.
ИЗПРАЩА
преписката на органите по приходите от Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, които са извършили обезпечаване обективирано в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 010101370309_3/22.10.2019г., за
отмяна на предоставено по реда чл. 121а, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, обезпечение в
размер на 18333,87 лева и
възстановяване на сумата.
ОСЪЖДА ТД на НАП–Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя М.И.П. направените в настоящето производство разноски в размер на 550,00 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на „М.“ ЕООД ***, ЕИК ***, представлявано от
управителя М.И.П. за присъждане на законна лихва върху внесената гаранция за
изминал период.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно чл. 41, ал. 3 от ДОПК.
Да се уведомят страните,
като им се изпрати препис от настоящото определение.
Административен
съдия: