Р Е Ш Е Н И Е  № 159

Гр. Сливница, 24.01.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря МАРИЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 276 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

 

 

 

Образувано е по жалба на „П. ****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., община Д., ул. „В.“ № 1, представлявано от управителя А. Л. Й., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 327737-0201655/20.03.2018г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – С.в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 39, ал.5 и ал. 6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, затова че на 18.11.2017г. при извършена проверка в търговски обект – тоалетна по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС, находящ се в с. К. – Бачовска бара, стопанисван от „П. ****“ ЕООД, се установило, че не съхранява пълен дневен финансов отчет за 15.11.2017г., 16.11.2017г. и 17.11.2017г. в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко фискално устройство и съдържаща страници за всеки календарен ден. Не са описани кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалния номер на ФУ, както и промените на данни за деня на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект.

 

 

 

 

В жалбата се поддържат доводи относно незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП, както и позоваване на маловажност на случая. Моли се за отмяна на НП.

 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от същия в което са изложени съображения по съществото на правния спор. Претендира се отмяна на обжалваното НП.

 

 

 

 

Въззиваемата страна ЦУ на НАП не изпращат представител. С представена по делото писмена защита изготвена от М. Ерска – гл. юрисконсулт се претендира потвърждаване на НП.

 

 

 

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 

 

 

 

На 18.11.2017 г. е извършена оперативна проверка по спазване на данъчното законодателство в търговски обект - тоалетна, находящ се в с. К. – Бачовска бара, стопанисван от „П. ****“ ЕООД. В хода на проверката била направена контролна покупка от свидетелката И.Д., за което бил издаден касов бон. Последната установила положителна разлика в наличните в касата финансови средства, която се изразявала в това, че евровите монети не били отчетени чрез фискалното устройство. Това споделила работничката която обслужвала тоалетната, тъй като тези монети не били българска валута.

Била констатирана също така липсата на дневен отчет в касовата книга за три дни – 15-17.11.2017г. Констатациите от проверката били отразени в съответните констативни протоколи №№ 0818986/18.11.2017г. и 1106805/22.11.2018г. приложени към АНП. За посочените нарушения били съставени два АУАН.

Установеният факт касаещ липсата на дневни отчети в касовата книга за посочените три дни, се явявал предпоставка за налагане на санкция по  чл. 39, ал.5 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

 

 

 

 

 

 

 

 

На 22.11.2017 г. свидетелката И.Б.Д. на длъжност инспектор по приходите в дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с оглед констатациите по време на извършената проверка съставил на „П. ****“ ЕООД АУАН № 0201655/22.11.2017 г. за нарушение на чл. 39, ал.5 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

 

 

 

 

Актът е предявен и подписан от А. Л. Й. - управител на дружеството на същата дата, като по него не е постъпило възражение по реда на чл. 44 от 1 от ЗАНН. В самия акт, представителя на санкционираното дружество собственоръчно е посочил, че има възражения по него.

 

 

 

 

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, като в същото е отразено, че са били нарушени разпоредбите на чл. 39 ал. 5 и ал. 6 от чл. 39, ал.5 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Т.е. била е разширена правната квалификация на деянието едва в обжалваното НП.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изложената фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, както и на база писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

 

 

 

 

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

 

 

 

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда в тази насока са следните:

 

 

 

 

След служебна проверка на законосъобразността на НП съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Според настоящия съдебен състав не са спазени разпоредбите на чл. 42, т. 5 и съответно на чл. 57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Това е така, т.к. в АУАН е посочена като нарушена законова норма единствено тази на чл. 39, ал.5 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, докато в обжалваното НП са въведени текстовете : чл. 39 ал. 5 и ал. 6 от чл. 39, ал.5 вр. ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от цитираната Наредба, гласи : „Кочанът с касови бележки се прономерова и прошнурова от лицето по чл. 3. На първа страница в книгата по чл. 39, ал. 5 се посочват началният и крайният номер на касовите бележки в кочана. Не се допускат касови бележки с повтарящи се или липсващи номера.

(3) (Нова – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)Лицето по чл. 3 съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по чл. 3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект. При продажби на стоки и услуги от автомати на самообслужване лицето по чл. 3 не води книга за дневните финансови отчети“.

Нормата на чл. 39 ал. 6 от Наредбата съдържа следния текст: „Дните, в които търговският обект не е работил, се вписват в книгата по ал. 5 с текст "неработен ден", удостоверено с подпис“.

Посоченото разминаване в правната квалификация на извършеното нарушение отразено от една страна в АУАН, а от друга в НП, води до неяснота свързана с правилната и точна квалификация на извършеното нарушение, а в този смисъл и до невъзможност на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е извършил.

От друга страна,  според решаващия съдебен състав посочените като нарушени законови норми, не съдържат задължително правило за поведение, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС. Това е така, т.к. цитирания законов текст урежда отношения свързани с нарушение на нормата на чл. 118 от ЗЗДС. Действително нормата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС предвижда санкция при извършване на нарушение на чл. 118 от ЗДДС. В случая обаче АНО е посочил, че установеното нарушение е във връзка с разпоредбата на чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Текста на ал. 4 предвижда създаването на наредба от Министъра на Финансите, с която се определят реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или сервизно обслужване на фискалните устройства и издаваните от тях документи. След като посочената санкционна правна норма касае само фискалните устройства, тя по никакъв начин не е относима към допуснатото нарушение -  липса на дневен финансов отчет в касовата книга находяща се в обекта. Това води до невъзможността на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и за какво му е наложено наказание. По този начин съществено се нарушава правото на защита и води до незаконосъобразност на издаденото НП.

В случая въобще липсва в приложените по делото административни актове описание от страна на АНО, както в изготвените протоколи за извършена проверка от, дали допуснатото нарушение води до неотразяването на приходи, или не. Липсата на отразяване на този обективен признак на деянието в така съставените административни актове, води до невъзможност за ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционираното дружество, т.к. препятства възможността за осъществяване на обективен контрол за преценка правилността на наложената имуществена санкция, а именно наличието на основание за приложение нормата на 185 ал. 2 изр. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС.

По изложените основни съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като освен липсата на прецизно описание на нарушената законова норма, в него не е посочен съществен елемент характеризиращ изпълнителното деяние, а именно: липсата на данни, дали в случая нарушението е довело до неотразяване на приходи, или не, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.

 

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 327737-0201655/20.03.2018г., издадено от Началник сектор „Оперативни дейности“ – С.в ЦУ на НАП, с което на „П. ****“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., община Д., ул. „В.“ № 1, представлявано от управителя А. Л. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 39, ал.5 и ал. 6 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС, затова че на 18.11.2017г. при извършена проверка в търговски обект – тоалетна по смисъла на § 1, т. 41 от ПР на ЗДДС, находящ се в с. К. – Бачовска бара, стопанисван от „П. ****“ ЕООД, се установило, че не съхранява пълен дневен финансов отчет за 15.11.2017г., 16.11.2017г. и 17.11.2017г. в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко фискално устройство и съдържаща страници за всеки календарен ден. Не са описани кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалния номер на ФУ, както и промените на данни за деня на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.ОБЛАСТ в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: