№. 260088 / 23.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
23.03.2021 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 25.02.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 1686 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
ИЩЕЦЪТ, В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Д.С.,xxx, е предявил иск срещу „Б. С. А. Е. 1., със седалище и адрес управление гр. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. представлявано от Р. Д. Ч. и цена на иска: 2 224,82 лв., от които: 1 926,46 лв. главници и 298,36 лв. законна лихва, изчислена до 25.10.2018 г.
В исковата си молба твърди, че е работел при ответника по трудов договор, прекратен със Заповед №. 22 от 01.06.2017 година, считано от 01.06.2017 година.
В Заповедта е записано, че следва да му се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за неизползван платен годишен отпуск за 2015, 2016 и 2017 година, общо за 34 дни, в размер на 173,25 лева.
Към настоящия момент ответникът не му е изплатил следните суми за трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 224 от КТ (за неизползван отпуск):
172,65 лв. за м. май 2016 година;
119,87 лв. за м. юни 2016 година;
115,55 лв. за м. юли 2016 година;
4,75 лв. за м. август 2016 година;
165,86 лв. за м. март 2017 година;
316,62 за м. май 2017 година;
1031,16 - обезщетение по чл. 224 КТ.
Общо главници 1 926,46 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 25.10.2018 г. до пълното изплащане на вземането.
Не му е изплатил и дължимата лихва върху главниците, считано от падежа на всяко вземане до датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК:
Лихва: 40,78 лв. в/у 172,65 лв. лихва от 01.07.2016 г. до 25.10.2018 г.
Лихва: 25,25 лв. в/у 119,87 лв. лихва от 01.08.2016 г. до 25.10.2018 г.
Лихва: 25,35 лв. в/у 115,55 лв. лихва от 01.09.2016 г. до 25.10.2018 г.
Лихва: 1,05 лв. в/у 4,75 лв. лихва от 01.10.2016 г. до 25.10.2018 г.
Лихва: 25,09 лв. в/у 165,86 лв. лихва от 01.05.2017 г. до 25.10.2018 г.
Лихва: 180,84 лв. в/у 1347,78 лихва от 01.07.2017 г. до 25.10.2018 г.,
За посочените неизплатени суми работодателят му издал Справка от 28.06.2018 г., която е приложил към заявлението по чл. 410 от ГПК.
Подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч. гр. д. №. 75093/2018г. по описа на СРС, ІІ ГО, 64 състав. Районният съд уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение. Срещу Заповедта за изпълнение е подадено възражение от ответника, за което е уведомен от съда на 06.06.2019 г.
Моли съда да постанови Решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. С. - А. Е. 1., със седалище и адрес управление гр. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6., представлявано от Р. Д. Ч., че ЗАДЪЛЖЕНИЕТО му към В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, е в размер на 1 926,46 лева главници (трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 224 от КТ за неизползван отпуск):
172,65 лв. - за м. май 2016 година;
119,87 лв. за м. юни 2016 година;
115,55 лв. за м. юли 2016 година;
4,75 лв. за м. август 2016 година;
165,86 лв. за м. март 2017 година;
316,62 за м. май 2017 година;
1031,16 - обезщетение по чл. 224 КТ,
лихва върху главниците, считано от падежа на всяко вземане до датата на подаване на заявлението, в размер на 298.36 лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите (главници), считано от 25.08.2018 година до пълното издължаване на сумите, за които суми по ч. гр. д. №. 75093/2018 г. Софийския районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение.
Претендира ответника да му заплати разноските в заповедното производство и разноските в настоящото производство.
Ответникът ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.
Оспорва ги изцяло като неоснователни и недоказани. Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията.
Не отговарят на истината твърдениятата на ищеца В.М., че не са изплатени трудовите възнаграждения. На първо място не става ясно по какъв начин ищецът е изчислил дължимото му възнаграждение за съответния месец. Той претендира някакви суми за неизплатени трудови възнаграждения като не е уточнил в какъв размер са били тези възнаграждениям, колко е било брутното му трудово възнаграждение, дали са му удържани суми за задължителните осгуррителни вноски и данъци или не.
Исковата молба е прекалено кратка неясна необоснована. Ищецът не е представил като доказателство трудов договор, от който да стане ясно дали е бил в трудови правоотношения с ответника и какво е било брутното трудово възнаграждение. Няма представени други доказателства,(трудов догвор, копие от трудова книжка), които да доказват твърденията му и претендираните от него суми. С оглед на това смятат, че искът е необоснован и недоказан.
По отношение на трудовите възнаграждения за месеците май, юни, юли и август на 2016 година, въз основа на чл.111 б.”в от ЗЗД правят възражение за изтекла погасителна давност, тъй като е изминал период по-дълъг от З/три/ години отпадежа на фактурите до завеждането на исковата молба и считат, че възнаграждението за трудови възнаграждения за тези месеци е погасено по давност, (съгласно Тълкувателно решение №. 3/2011 г. на Върховният Касационен съд на Република България). В това решение ВКС определя, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или ДРУГИ заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Поради това плащането на трудови възнаграждения представлява периодично плащане.
Представя вносна бележка от 13.05.2019г., от която е видно, че са платени възнагражденията за юли и август 2016 г.
С оглед на всичко това намират, че с изложеното в исковата си молба и представените доказателства ищецът не установява, че има неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения от ,,Б.- С.” АД.
Моли съда да отхвърли предявените искове срещу ,,Б.- С.” АД като неоснователни и недоказани.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и приложено ч. гр. д. №. 75093/2018 г. по описа на Районен съд С., ІІ ГО, 64 състав.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.Д., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, съобрази и заповедното производство, осъществено в Районен съд С. след прекратяване на производството пред Районен съд Монтана, на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
В хода на производството се установи, че настоящото производство е продължение на заповедно производство, образувано пред Районен съд С. по частно гражданско дело №. 75093/2018 година.
С Разпореждане от 11.12.2018 година по ч.гр.д.№. 75093 по описа за 2018 година на Районен съд С., е осъден длъжника Б. – С. А. Е. 1., представляван от Р. Ч., да заплати на кредитора В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата 895.30 лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода м.05.2016 – м.05.2017 г.включително, заедно със законната лихва от 27.11.2018 година да изплащане на вземането, сума в размер на 117.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2016 г. до 25.10.2018 година, 365.00 лв. разноски по делото – възнаграждение на адвокат.
Тъй като производството е по реда на чл.357 от КТ и се претендира установяване на неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, дължими по КТ, то доказателствената тежест е изместена и е на ответника, длъжен да установи в срок изплащане на положен труд и при прекратяване на трудовия договор – дължими обезщетения.
Няма спор между страните, че между В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и „Б. С. А. Е. 1., със седалище и адрес управление гр. С. р. „. И. з. ". у. 3. №. 3. е. 6. представлявано от Р. Д. Ч. е съществувало валидно сключено трудово правоотношение. Трудовият договор е прекратен със Заповед №. 22 от 01.06.2017 година, считано от 01.06.2017 година.
По основателността на иска:
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при условията на чл.415 ал.1 т.1 ГПК е поради направено в срок възражение от дръжника. Предявеният иск е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч.гр.д. №. 75093 по описа на Районен съд С. за 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415, ал.1 т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането и в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при условията на чл.415 ал.1 т.1 ГПК – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът е основателен отчасти.
При предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение. В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Производството по разглеждане на иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим и при условията на чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК против издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл. 415 ал.4 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение. В случая, по безспорен и категоричен начин се установи съществуването на облигационното отношение между страните, предоставените средства по разрешените и изплатени суми на кредитополучателя, не връщането на договорените суми и в установени срокове предоставения заем. Налице е неизпълнение на задължението за изплащане трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение и неизправната страна по тези отношения е ответникът.
Установено е по делото, че ответникът, след подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение, на 13.05.2019 г. е изплатил на ищеца трудовото му възнаграждение за месец юли 2016 г. и за месец август 2016 година в размер на 120.30 лв. неизплатените суми за трудово възнаграждение са 775.00 лв. Над този размер искът се явява неоснователен. Но съдът не може да излезе от пределите, които заповедният съд е присъдил в издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 11.12.2018 година по частно гражданско дело №. 75093 по описа за 2018 година на СРС. В това разпореждане липсва присъждане на сумата за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка, съдът намира, че предявеният специален установителен иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на 775.00 лв., отнасящ се за неизплатеното трудово възнаграждение и 117.52 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2016 г. до 25.10.2018 г.
Макар по делото да е прието заключение по допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, в чиито констатации е отразено, че е начислено, но неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от ищеца и е посочен точния му размер, то липсата на произнасяне на заповедния съд е пречка за преценка основателността на искането в настоящото производство, тъй като то е продължение на заповедното т.. За това обезщетение следва да се предяви осъдителен иск спрямо ответника.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване вземането по давност, тъй като трудовият договор е прекратен на 01.06.2017 година, а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано пред Районен съд Монтана на 06.11.2018 година. Освен това, през май 2019 година сам ответникът е заплатил трудово възнаграждение на ищеца за месеците юли и август 2016 г., което е признание за съществуване на задължение за плащане и е прекъснал давността.
При този изход на делото, в тежест на ответника са разноските, направени от ищеца в заповедното и исково производство за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ към 06.11.2018 година на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за сумите, както следва: 775.00 лв., представляващи неизплатено трудово възнаграждение за месеците май и юни 2016 година и за месеците март и май 2017 година, ведно със законната лихва от 06.11.2018 година да изплащане на вземането, сумата в размер на 117.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2016 г. до 25.10.2018 година, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело №. 75093/2018 г. по описа на Районен съд С., ІІ ГО, 64 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx срещу ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6., представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., над размера на сумата от 775.00 лв. до предявения такъв от 1 926.46 лв. главница и над размера на 117.52 лв. обезщетение за забава до предявения такъв от 298.36 лв., за признаване съществуване на вземане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 365 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело №. 75093/2018 г. по описа на Районен съд С., ІІ ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на В.К.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 365 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд С. сумата от 25.00 лв., представляващи държавна такса по заповедното производство, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело №. 75093/2018 г. по описа на Районен съд С., ІІ ГО, 64 състав.
ОСЪЖДА ,,Б.-С.” А. вписано в Агенция по вписвания, търговски регистър, Е. 1., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1360, р. В., ж.к. И. з. ". у.3. №. 3. е. 6. представлявано от Изп.директор Р. Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Районен съд Монтана сумата от 25.00 лв. дължима държавна такса за исковото производство, 180.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: