Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли 02.І.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд
в открито заседание на трети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин
Коларов
при секретаря Антония Тенева с участието на прокурора .......................
, като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 776 по описа на съда за 2019г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно и
субективно съединени осъдителни искове: първи-ят от които за присъждане на сума
в размер на 1 322лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., намиращ правно ос-нование в чл. 179 ал.1 ЗМВР, иск за сумата в размер на 140лв., представляваща лихва за забава върху
главницата (изчислена върху всяко неплатено задължение –допълнително
възнаграждение за положен нощен труд), считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска с правно
основание чл.86 от ЗЗД и иск за лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба К.В.В. ЕГН ********** от гр.Хар-манли твърди,
че от 1994г. работи в ГД „Пожарна безопасност и защита на население-то” МВР, РСПБЗН-Харманли
на длъжност „пожарникар” и „ ст.пожарникар и водач на специален автомобил”.
През периода 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г. изпълнявал служеб-ните си задължения
на смени, всяка, от които с продължителност от 24 часа, поради естеството на
работа, съгласно месечни графици, при сумирано отчитане на работното време на
тримесечие, по правилата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди се , че през посочения
период ищецът отработил 201смени по 24-ча-са, в които полагал труд между 22.00ч. и 06.00ч. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.179
ал.1 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграж-дения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22.00ч. до 06.00ч., за полага-не на труд на официални празници
и за времето на разположение. За това време, по си-лата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 от ЗМВР, били действащи
последо-вателно: Наредба № 8121з-592 от
25.V.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016г. -издавани от Министъра на
вътрешните работи, всяка от тях уреждаща
реда за органи-зацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, както и Наредба №
8121з-908 от 02.VІІІ.2018г. за условията и реда за изплащане на допълни-телни възнаграждения на държавните служители в
министерството на вътрешните ра-боти за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специ-фични служебни дейности, в сила от 14.VІІІ. 2018г.
Сочи се, че Наредба № 8121з-592
от 25.V.2015г., обнародвана в ДВ, бр. 40 от 02.VІ.2015г., в сила от
01.ІV.2015г. била отменена с Решение № 8585 от 11.VІІ.2016 г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обна-родвано. В периода от отмяната, до издаването и
обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016 г.), действала Наредба № 8121з-407 от
11.VІІІ.2014г., в разпоредбата на чл.31 ал.2 на която изрично било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработено-то време
общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 06.00ч. за отчетния период се
умножава по 0.143. В Наредба № 8121з-592
/обн.ДВ бр.40 от 02.VІ.2015г./ и Наредба № 8121з-776 /обн. ДВ бр.60 от
02.VІІІ.2016г./, липсвала изрична норма съответстваща на чл. 31 ал.2 от Наредба
№ 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд.
Ищецът счита, че липсата на
изрична норма, не следва да се тълкува като за-коново въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часо-ве нощен труд в дневен (каквато
изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работ-ното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното ра-ботно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните слу-жители в Министерството на вътрешните работи. Този извод следвал и от приемането, на
изричната Наредба № 8121з-908 от 02.VІІІ.2018г. в сила от 14.VІІІ.2018г.,за условия-та и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд, която
обаче също не урежда начина и коефициента на превръщане на нощния труд в
дневен. Сочи се, че при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организа-цията на работната заплата (обн.ДВ от 26.І.2007г.),
където в чл.9 ал.2, било предвиде-но при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Сочи се , че понятието „нощен
труд” намира легално определение в чл.140 от Кодекса на труда, съгласно който:
ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната про-дължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 7часа. Ал.2 - Нощен е трудът, който се полага от 22.00ч. до 06.00ч.
Следователно коефициен-тът се определя като нормалната
продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност
от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Ищецът счита, че положеният от
него труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч. за периода
29.VІІ.1016г.-29.VІІ.2019г. е в размер на 1 608ч., които следвало да бъдат
приравнени към дневен труд с коефициент 1.143 и да му бъдат изплатени 1838ч.
Такова преизчисляване не било направено от работодателя ГД „Пожарна безопасност
и защита на населението”. В резултат на това на ищеца не били изплатени 230ч.
положен нощен труд, представляващи допълнително възнаграждение в размер на 1
322.00лв. Това по-родило правния интерес и ищеца от предявяване на
настоящата исково претенция .
За изплащане на допълнително възнаграждение за положения
нощен труд, преизчислен към дневен за периода 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г.,
ведно с лихва за заба-ва, изчислена върху всяко
неплатено задължение - допълнително възнаграждение за по-ложен нощен труд, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска, както и
законна лихва до окончателното им изплащане.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” МВР
да заплати на ищеца: сумата от 1 322лв.,
представляващи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от
22.00ч. до 06.00ч. за периода 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г. , сумата в размер
на 140лв. лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено
задължение -допълнително възнаграждение за положен нощен труд, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване
на иска, ведно с законна лихва върху сумата по главния иск, считано от
29.VІІ.2019г.(датата на предявяване на иска) , до окончателно изплащане.
Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен
срок ответника Главна Дирекция „Пожар-на
безопасност и защита на населението” при МВР, чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт С.С. е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено
становището, че предявените искове са процесуално допустими като предяве-ни в законоустановения срок и от лице имащо право на иск.
Не се оспорва, че през про-цесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание Закона за
министерството на вътрешните работи. Оспорват се предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В отговора на исковата молба
подробно са изложени съображенията на проц. представител на ответника относно
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с
коефициент на плащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като
извънреден такъв за процесния период от 29.VІІ.2016г. до 29.VІІ. 2019г.
Твърди се, че НСОРЗ се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1 т. 2 от
допълнителните раз-поредби на Кодекса на труда (КТ),
независимо от формата на собственост и източници-те па финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в
дър-жавната администрация, за които
се прилага чл. 107а КТ (чл. 2. ал. 2 НСОРЗ).
Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било
уредено в специал-ния ЗМВР. Правилото за
преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за
работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била рег-ламентирана различна нормална продължителност на дневния
и на нощния труд. Нор-малната продължителност на
работното време през деня била до 8часа (чл.136 ал. 3 КТ), а на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа (чл.140. ал.1, изречение
второ КТ).
Сочи се, че съгласно специалния
закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР била 8 часа дневно и 40
часа сед-мично при 5-дневна работна седмица (чл.187 ал.1 ЗМВР). Съгласно ал.3
при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч.
и 06.00ч., като работните часове, не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8часа, с оглед на което не била налице твърдяната
от ищеца празнота на правната уред-ба.
Проц. представител на ответника
сочи , че през процесния период са
дейст-вали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на рабо-тата извън редовното работно
време, режима за дежурство, времето за отдих и почив-ките на държавните служители в МВР: Наредба № 8121з—592 от 25.V.2015 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компен-сирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ. бр. 40 от 02.VІ.2015 г., в сила от 01.ІV.
Твърди се , че в разпоредбата на
чл.187 ал. 3 ЗМВР, законодателят бил
опре-делил продължителност на нощния труд от 8часа, поради което не била налице празно-та, а било налице специфична законова уредба, различна от общата, с която
била допус-ната продължителност на нощния
труд от 8 часа. Според специалната разпоредба на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон
нормална-та продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР била 8 часа (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР), а положения
труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-ча-сов период - следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187
ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл.187 ал. 3)
е 8ч. : 8ч., което се равнявало на
коефициент 1, а не както било по КТ - 8ч : 7ч. – коефициент 1.143.
Проц. представител на ответника
счита, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
ЗМВР (какъвто е ищеца), когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.Х.2014г. на министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.
С отговора на исковата молба се
оспорват твърденията на ищеца, че същия е положил извънреден труд , който не му
е заплатен, като се твърди, че всеки положен от ищеца час труд своевременно му
е бил заплащан ежемесечно,което се установявало с писмени доказателства ( платежните бележки). Твърди се също така,
че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143, било
установено с цел увеличава-не заплащането за положен нощен
труд с допълнително възнаграждение от 0.25лв, а не за генериране и заплащане на
извънреден труд. В МВР било разрешено
полагане на 8 нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е
разрешено полага-нето на 7 часа нощен труд. Това
водило до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал
от съотношението на 8ч. дневен труд към 7ч. нощен труд. Сочи съдебна практика в
тази насока.
По отношение на претенциите за
лихви се сочи , че ти имат акцесорен харак-тер и са в пряка зависимост от
дължимостта на главницата. С оглед оспорването на главното вземане, се оспорва
и претенцията за лихви като неоснователна.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
С отговора на исковата молба се
прави възражение за прекомерност на адво-катското възнаграждение. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание страните
редовно призовани се представляват както следва: ищецът чрез пълномощника си
адв.С. поддържа предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът чрез
процесуалния си представител юрк. С. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им
като неоснователни.
На основание чл.214 ал.1 от ГПК,
съдът с протоколно определение от 03.ХІІ. 2019г. допусна изменение на
предявените искове чрез увеличаване размера на същите, като искът по чл.179
ал.1 от ЗМВР се увеличава от 1322лв. на 1
667.06лв., а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД
се увеличава от 140 лв. на 218.70лв.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
Не се спори, а и от приобщената
като доказателство – заверено като препис ксерокопие на Служебна бележка с
рег.№125700-554/19.VІІІ.2019г. на Директора на
РД ПБЗН-Хасково се установява , че страните по делото са обвързани по силата на
служеб-но правоотношение през процесния период 29.VІІ.2016г. - 29.VІІ.2019г.,
като ищецът е бил назначен на длъжността „водач на специален автомобил І
степен „ и „пожарникар” в РСПБЗН – Харманли при ответната Главна дирекция пожарна безопасност и
защита на населението – МВР, на 24-часов сменен режим.
Видно от Заповед №8121з-791 от
28.Х.2014г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 от ЗМВР, е определено за всеки отработен но-щен час или част от него между
22.00 ч и 06.00 ч на държавните служители да се изпла-ща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
По делото са приобщени като
доказателства платежни бележки за заплатени на ищеца възнаграждения, вкл. за
нощен труд, за периода 01.VІІ.2016г. - 30.VІІ.2019г., както и протоколи за
отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00 ч, времето на разположение
и положения труд по време на официални празници в РС „ПБЗН”-Харманли и
УПБЗН-Маджарово за периода от м.юли 2016г. до м.юли 2019г., в които са
направени съответните отбелязвания за ищеца, от които се установява, че същият
е по-лагал нощен труд през процесния период. Тези обстоятелства не се и
оспорват от стра-ните по делото.
Налице са и графици за
осъществяване на дежурство от ДС на РС „ПБЗН”-Харманли за периода от м.юли 2016г.
до м.юли 2019г., в които е отразено времето, през което ищецът е бил на смяна
за съответния месец.
За правилното изясняване на спора
от фактическа страна съдът, по искане на ищеца е назначил съдебно счетоводна
експертиза, която не се оспорва от страните и заключението по която възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото съдът установи,че
броят на отработените от ищеца В. смени, в които е полагал нощен труд между
22.00ч. и 06.00ч. за процесния период от 29.VІІ.2016г. до 29.VІІ.2019г. е 213.75смени,
а положените от него часове нощен труд за същия пери-од без преобразуването им
в дневни е 1 710часа, а след преобразуването им – 1 954.53ч. Вещото лице е
посочило също, че за процесния период на ищеца са изплатени допълни-телни
възнаграждения за отработените от него 1 710ч. нощен труд, възлизащи в размер
на 427.50 лв., като според експертизата това е и дължимата сума за 1 710ч.
нощен труд без превръщането им в дневни. Отразено е също, че на ищеца не са
изплащани допъл-нителни възнаграждения за положените от него часове нощен труд
след преобразува-нето им в дневни, като е посочено, че в този случай и за този
период от време, размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд
възлиза на сумата от 1 667.06лв.
Вещото лице е определило и размерът
на мораторната лихва върху допълни-телното възнаграждение за нощен труд след
преобразуването му в дневен , който въз-лиза в размер на 218.70лв.. по
отношение на лихвата за забава върху
допълнителното възнаграждение - без преобразуване на нощния труд в дневен,
вещото лице е посочило, че не се дължи лихва за забава. В заключението е
установено също, че отработения от ищеца нощен труд не е превръщан в дневен с
коефицент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, уста-новени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
При така установената
фактическата обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд, каквато е и претенцията на ищеца,
заявена с исковата молба, намиращ правно
основание в чл.179 ал.1 от ЗМВР, съдът намира за неоснователен по следните
съобра-жения:
Не се спори, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по За-кона за Министерството на вътрешните
работи, доколкото ищецът е държавен служи-тел в РД „Пожарна безопасност и
защита на населението”, какъвто е бил и през процес-ния период: 29.VІІ.2016г.-
29.VІІ.2019г., заемащ длъжността „пожарникар” и „ ст.по-жарникар и водач на специален
автомобил ”в РСПБЗН – Харманли. Това се установява и от приобщените по делото
писмени доказателства .Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения
е ЗМВР, който е и специален по отношение на Закона за държавния служител и по
отношение на Кодекса на труда съгл. чл.142 ал.2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187 ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Според тази норма, при ра-бота на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта от 22.00 до 06.00ч., а отработеното работно време се е
изчислявало су-марно, за което обстоятелство също липсва спор между страните, а
и се потвърждава от писмените доказателства: Протоколи за отчитане на
отработеното време между 22.00 ч и 06.00ч, времето на разположение и положения
труд по време на официални празници в РС „ПБЗН”-Харманли и УПБЗН-Маджарово за
периода от м.юли 2016г. до м.юли 2019г., Графици за осъществяване на дежурство
от ДС на РС „ПБЗН”-Харманли за пе-риода от м.юли 2016г. до м.юли 2019г. и Заключението
по съдебно-счетводната експер-тиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 176
от ЗМВР, брутното месечно възнагражде-ние на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в закона допълнителни
възнаграж-дения е и допълнително месечно възнаграждение за нощен труд – за
времето от 22.00ч. до 06.00ч. - чл. 179 а.1 от ЗМВР, а съгл. ал.2 на същата
разпоредба условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 се определят с наредба на ми-нистъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед. Съгласно чл. 187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
С оглед посочената правна уредба,
следва да се отбележи, че през процесния период (29.VІІ.2016г. – 29.VІІ.2019г.)
действащи са били следните наредби: Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016г. за реда
за организацията и разпределянето на работното вре-ме, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно вре-ме, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, в която в чл.3 ал.3 е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и 06:00ч., като работ-ните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, както и Наред-ба
№ 8121з-908 от 02.VІІІ.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности (обн., ДВ, бр. 67 от 14.VІІІ.2018г.,
в сила от 14.VІІІ.2018г., отм., бр. 78 от 04.Х.2019г., в сила от 04.Х.2019г.),
в която в чл.9 е посочено, че за всеки отрабо-тен нощен час или за част от него
от 22.00ч. до 06.00ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд.
Заповедите относно определяне размера на допълнителните възнаграждения за
нощен труд през процесния период са били: Заповед № 8121з-1429 от 23.ХІ.2017г.
относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на
труд през нощта между 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане
на държавните слу-жители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която (т.1) за всеки отрабо-тен
час през нощта или за част от него между 22.00ч. и 06.00ч. на държавните служите-ли
се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лв. Същият е
размерът на този вид допълнително възнаграждение, определен и с предходно
действа-щата Заповед №8121з-791 от 28.Х.2014г. на М-ра на вътрешните работи
(отм.).
Отчитайки, че по делото безспорно
се установява и не се оспорва от страни-те, че ищецът през процесния период е
полагал нощен труд от 22.00ч до 06.00ч. и с ог-лед разпоредбите на чл.179 ал.1
от ЗМВР и чл.9 от Наредба № 8121з-908 от 02.VІІІ.
В настоящия случай от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно
изготвено и от компетентно вещо лице, се установява, че положените от ищеца
часове нощен труд за процесния период без преобразуването им в дневни са 1 710ч.,
като за отработването им на ищеца са изплатени допълнителни въз-награждения в
размер на 427.50лв. Вещото лице е изчислило и че сумата от 427.50лв. е и
дължимата сума за 1 710ч. нощен труд, без превръщането им в дневни – 1 710ч. х
0.25лв. съгл.Заповед №8121з-1429 от 23.ХІ.2017г. и Заповед №8121з-791 от 28.Х.2014г.
на М-ра на вътрешните работи (отм). Следователно ответната дирекция доказа
запла-щането на ищеца на дължимите му се допълнителни възнаграждения за нощен
труд.
Според състава на съда в конкретния случай са неприложими
Наредба № 8121з-407/11.VІІІ.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Ми-нистерството на вътрешните работи (отм., бр. 40 от 02.VІ.2015г.,
в сила от 01.ІV.2015г. ), в която в чл.31 ал.2 е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава с 0.143, как-то и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която в чл.9 ал.2 е предвидено, че
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отно-шението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, по следните
съображения:
В отменената Наредба №
8121з-407/11.VІІІ.2014г. е предвидено
преобразу-ване на нощните работни часове в дневни и за държавните
служители в МВР, но такова превръщане не се съдържа и не е регламентирано в
действащата за процесния период и понастоящем Наредба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016г.,
нито пък е имало предвидено тако-ва преобразуване по предходната Наредба №
8121з-592 от 25.V.2015г. на М-ра на вът-решните работи (отм. с Решение № 8585 /
11.VІІ.2016г. на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г.– ДВ.
бр.59 от 29.VІІ.2016г.). Недопустимо е обаче прилагането на отменени разпо-редби
за правоотношения, за които има действаща правна уредба, като според съда
липсата на изрично предвидено за служителите на МВР преобразуване на нощните
отработени часове в дневни не съставлява законодателен пропуск, който да следва
и най вече да е допустимо и законосъобразно да бъде отстранен чрез прилагане на
вече отменени правни норми, каквато е разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.VІІІ.2014г.
Неприложима е и сочената от ищеца
Наредбата за структурата и организа-цията на работната заплата и предвиденото в
чл.9 от нея, доколкото същата касае уред-бата на трудови правоотношения по КТ,
но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгл.чл.
142 ал.2 от ЗМВР, според която разпоредба ста-тутът на държавните служители по
ал.1, т.1 (полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението) се урежда с този закон. С НСОРЗ се определят структурата и
организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на
допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и
изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите (чл.1) и
същата важи за работниците и служителите по трудово правоотношение (чл.2), т.е.
не е приложима за настоящия случай, касаещ служебно правоотношение по ЗМВР. В
аналогичен смисъл е и Решение № 55 от 07.ІV.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5169/2014 г., III г. о., ГК, в което е посочено, че отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсира-нето на извънредния труд се уреждат от
специалния закон - ЗМВР, поради което общи-те разпоредби на КТ са неприложими.
Следващ аргумент за неприложимост
на НСОРЗ е и разпоредбата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, изрично предвиждаща
делегация на министъра на вътрешните работи от-носно редът за организацията,
разпределянето, отчитането на работното време на дър-жавните служители към МВР
чрез издадената от него наредба по тези въпроси – Наред-ба № 8121з-776 от 29.VІІ.2016
г., както и разпоредбите на чл.179 ал.3 и ал.4 от ЗМВР, също предвиждащи
делегация на м-ра на вътрешните работи относно определянето на условията, реда
и размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд чрез изда-дените от
него Наредба № 8121з-908 от 02.VІІІ.2018г. и съответно Заповед № 8121з-1429 от
23.ХІ.2017г. Следователно не е налице
нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на НСОРЗ, на
което се позова ищецът.
Следва да се отбележи, че в МВР е
разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни
служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до
неприложимост на посочения в чл.9 ал.2 от НСОРЗ коефици-ент, тъй като същият се
получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се
извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8
ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд.
Според съдебния състав, макар да
липсва отправена по надлежния ред (с пре-дявяването на първоначалната искова
молба) претенция по чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал. 5 т.2 от ЗМВР за заплащане
на възнаграждение за извънреден труд, следва да се отбеле-жи, че такова би се
дължало само при твърдения и доказателства за полагане на труд извън
установеното работно време. В случая липсват както доказателства, така и твър-дения
ищецът да е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за смяна. Нито пък
недопустимото преобразуване на нощните работни часове в дневни би могло да
обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време, тъй като
самото увеличаване по този начин на броя отработени часове реално не отговаря и
не съот-ветства на действително отработените часове.
Изложените мотиви обуславят
отхвърлянето на иска по чл.179 ал.1 от ЗМВР за сумата от 1 667.06лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за нощен труд, като неоснователен.
Извода на съда за неоснователност
на предявения иск по чл.179 ал.1 от ЗМВР, води до неоснователност и на обусловения от
неговия изход акцесорен иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД- за заплащане на сумата от общо 218.70лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от общо 1 667.06лв. –
допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на 29.VІІ.2019г. Такава
мораторна лихва би се дължала единствено в случай на доказано неизпълнение на
задължението на ответника - да заплати дължи-мите на ищеца допълнителни
възнаграждения за нощен труд, което не се установи по делото. С оглед на това
като неоснователен следва да се отхвърли и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД. По
изложените съображения на ищеца не се следва да се присъжда и законна-та лихва,
считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане.
Предвид изхода на спора –
отхвърляне на предявените искове, на ищеца не следва де се присъждат разноски
по делото.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ,
на ответника ГД „ПБЗНС” – следва да се присъдят разноските за юрисконсултско
възнаграждение, които на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП и чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя на 100лв. Тези
разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Държавните такси по делото и
разноските за вещо лице, следва да останат за сметка на съда съгласно чл.83
ал.3 от ГПК и чл.126 от ЗДС, както и с оглед т.23 от ТР по т.д.№6/2012г. на
ВКС, предвид отхвърлянето на предявените искове като неоснова-телни и с оглед
безплатността на производствата за държавните служители в МВР по граждански
дела, свързани с техните служебни правоотношения.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.В.В. ЕГН ********** *** против Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „П.” № ... представлявана от Директора гл.комисар Н.Н.,
иск с правно основание по чл.179 ал.1 от ЗМВР- за заплащане на сумата от 1 667.06лв.,
представляваща допълни-телно възнаграждение за нощен труд за периода от 29.VІІ.2016г.
до 29.VІІ.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
иска на 29.VІІ.2019г. до оконча-телното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.В.В. ЕГН ********** *** против Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „П.” № ..., представлявана от Директора гл.комисар Н.
Н., иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от общо
218.70лв., представляваща лихва за забава върху главницата от общо 1 667.06лв.
– допълнително възнаграждение за нощен труд, считано от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане, до предявяване на иска на 29.VІІ.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.В.В.
ЕГН ********** ***, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София
ул. „П...” № ...., представлявана от Директора гл.комисар Н. Н., нап-равените
по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: ........................