РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров,
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600105 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 424, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В срока по чл. 421, ал. 3 НПК е постъпило искане на осъдения
И. М. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № ""/2021
г. по описа на К.Р.С., постановената по което присъда е потвърдена с решение
по ВНОХД № ""/2024 г. на Окръжен съд – П. и връщане на делото за ново
разглеждане на въззивния или първоинстанционния съд. Алтернативно се
иска П. да бъде признат за невинен и оправдан. В искането се излагат доводи
за наличието на касационни основания по 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия съд защитникът на
осъдения адв. С. П. поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият се присъединява към изложеното от защитника му,
в последната си дума моли наказателното производство да бъде възобновено.
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура
изразява становище, че искането на осъденото лице е неоснователно.
1
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намира за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо,
подадено е от активно легитимирана страна и се отнася до съдебен акт,
непроверен по касационен ред. Основава се на разпоредбата на чл. 425, ал. 1,
т. 5 НПК и е направено в шестмесечния преклузивен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С присъда № 4/29.03.2022 г., постановена по НОХД № ""/2021
г. по описа на Районен съд - К., подсъдимите И. М. П. и П. Д. Я. са признати за
виновни в това, че на 12.02.2019 г. в с. В., обл. П., след предварителен сговор в
немаловажен случай, са отнели чужди движими вещи, а именно - 12 броя овце
от “Местна порода”, на обща стойност 1273,60 лева и 15 броя агнета от
“Местна порода”, на обща стойност 1230,70 лева, всички на обща стойност
2504,30 лева, от владението на Р. Т. М. от с. В., обл. П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.
195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК всеки от тях е осъден на по
една година лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 НК, е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК, от така
наложеното на всеки от подсъдимите наказание лишаване от свобода е
приспаднато времето, през което е бил задържан по ЗМВР, считано от
13.02.2019 г. до 14.02.2019 г.
Със същата присъда е извършено разпореждане с
приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимите
са възложени направени по делото разноски.
По жалба на подсъдимия И. М. П. срещу така постановената
присъда е образувано ВНОХД № ""/2022 г. по описа на Окръжен съд - П.. По
делото е постановена присъда № 33/28.03.2023 г., с която
първоинстанционната присъда е:
- отменена в частта, в която подсъдимият И. М. П. е признат за
виновен и осъден, като вместо това същият е признат за невинен и оправдан
2
по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194,
ал. 1 НК; отменена в частта относно приложението на чл. 59 НК по отношение
на подсъдимия П.; отменена в частта, в която в тежест на подсъдимия П. са
възложени направени по делото разноски, като е постановено същите да
останат за сметка на Държавата;
- изменена в частта, в която подсъдимият П. Д. Я. е признат за
виновен, че е осъществил деянието, предмет на делото, след предварителен
сговор с И. М. П., в немаловажен случай, като вместо това същият е признат
за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на
кражбата при условията на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК.
В останалата й част първоинстанционната присъда е
потвърдена.
По протест на Окръжна прокуратура – П. срещу
постановената присъда № 33/28.03.2023 г. по ВНОХД № ""/2022 г. е
образувано н.д. № ""/2023 г. на ВКС, ІІ н.о. По делото е постановено Решение
№ ""/18.03.2024 г., с което въззивната присъда е отменена и делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
След връщане на делото, е образувано ВНОХД № ""/2024 г. по
описа на Окръжен съд – П.. По делото е постановено решение № ""/26.11.2024
г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена. Решението е
окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му.
Преди всичко следва да се отбележи, че когато се иска
възобновяване на наказателното производство, по което са постановени
съдебни актове от първата и въззивната инстанция, на проверка по реда на
Глава тридесет и трета от НПК подлежи въззивния съдебен акт. Поради това,
независимо, че с искането се претендира възобновяване на наказателното
производство по НОХД № ""/2021 г. по описа на К.Р.С., настоящият състав ще
обсъди наличието на твърдените основания за възобновяване при
осъществяване на контролната инстанционна дейност от Окръжен съд – П. по
ВНОХД № ""/2024 г.
Настоящата инстанция намира за неоснователно
възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъкнатите
в тази насока доводи, че постановената срещу П. осъдителна присъда се
3
основава само на база уличаващите обяснения на подсъдимия П. Я., т.е. на т.
нар. „оговор“, не могат да бъдат споделени. То не се подкрепя от данните по
делото. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на
доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Първата и въззивната инстанция са изпълнили в пълен обем
процесуалните си задължения за обективно, вестранно и пълно изследване на
доказателствата по делото, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса. При това съдилищата не са възприели превратно
доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или
не инкриминираното деяние и от подсъдимия П., е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите,
приложените писмени доказателства и заключенията на вещите лица, чрез
които точно са установени правно -релевантните факти. След като е
установено, че и подсъдимият П. е осъществил състава на инкриминираното с
обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите
и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не
е допуснала нарушение на процесуалния закон. В изпълнение на
процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи,
мотивирано е обосновала отказа да приеме, че подсъдимият П. не е участвал в
извършване на кражбата. В тази връзка доводите на защитата, че въззивният
съд не е направил собствен анализ на обясненията на подсъдимия Я., а общо и
лаконично е препратил към мотивите на районния съд, са несъстоятелни.
Точно обратното, при описанието на фактическата обстановка
първостепенния съд е съобразил всички установени в хода на проведеното
пред него съдебно следствие обстоятелства, като последните са намерили
отражение в подробното описание на фактическата обстановка. На свой ред,
при извършената въззивна проверка, окръжният съд не просто се е съгласил с
приетата за установена от първоинстанционния съд фактология, а подлагайки
на преценка всеки факт и на задълбочен анализ събраните и в хода на
въззивното съдебно следствие доказателства, в изпълнение на указанията в
отменителното решение на ВКС, е допълнил установените фактически
положения, с оглед на което не може да бъде поставян и въпрос за липса на
мотиви. Несъмнено, осъждането на един подсъдим, не може да бъде
4
изградено само на базата на обясненията на друг подсъдим. В тази посока
съдебната практика е последователна и безспорно обясненията на този
подсъдим следва да бъдат подкрепени с други доказателства. В случая,
обвинението срещу П. не е подкрепено единствено от оговора в уличаващи го
обяснения на подсъдимия Я., дадени пред съдия в хода на досъдебното
производство и прочетени от районния съд на основание на чл. 279, ал. 1, т. 3
НПК. В тази връзка, преди всичко, следва да се отбележи, че за приобщаване
на обясненията на обвиняем по посочения ред, в закона не е предвидено
изискване тези обяснения да са дадени в присъствието на защитник, в каквато
насока са твърденията на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение, поради липса на такъв. Такова присъствие, за да бъдат приобщени
по надлежен ред, е предвидено в разпоредбата на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1 т. 3
НПК, ако обясненията са дадени пред орган на досъдебното производство. На
следващо място – и двете инстанции подробно са анализирали
доказателствената съвкупност, като действително на обясненията на
подсъдимия Я. е отделено специално внимание. За да кредитират именно
последните като достоверни и годни да послужат за изграждане на изводите
на съда, а не тези, дадени в хода на първоинстанционното и въззивното
съдебно следствие, и двете инстанции са ги подложили на задълбочена
проверка и съпоставка с останалите гласни доказателствени средства и
приложените писмени доказателства, като в резултат на тази оценка, и
районният, и окръжният съд, са изложили подробни съображения в кои части
и относно кои обстоятелства ги кредитират с доверие и в унисон с другите
събрани доказателства. Както е отбелязано в мотивите на районния съд,
възприети напълно от окръжния съд, те кореспондират изцяло с показанията
на свидетеля С., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, в които същият
е заявил, че сутринта на 12.02.2019 г. именно с подсъдимия П. е провел
телефонен разговор за оглед и продажба на процесните животни, като при
пристигане на указаното му от последния място са били и двамата подсъдими,
от които е взел овцете и агнетата и са се уговорили за последващото им
заплащане. Уличаващите подсъдимия П. в авторството на извършената кражба
обяснения на подсъдимия Я. и кредитираните показания на свидетеля С.
кореспондират и със заключението на съдебно-техническата експертиза,
назначена от въззивния съд. В резултат на проведеното изследване на
телефонни апарати и СИМ карти на подсъдимите, както и на приложените по
5
делото трафични данни, вещото лице е установило, че в 08.45 ч. и в 09.11 ч. на
12.02.2019 г. от телефона, ползван от подсъдимия П., са проведени разговори
по телефона на свидетеля С..
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че като са
кредитирали именно обясненията на подсъдимия Я., дадени пред съдия в хода
на досъдебното производство както първата, така и въззивната инстанция, не
са допуснали твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение, с
което да са ограничили правото на защита на подсъдимия П..
При приетите за установени и от въззивния съд фактически
положения, материалният закон е приложен правилно. Описаното в съдебния
акт неправомерно поведение на подсъдимия П. правилно е квалифицирано по
чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Правните съображения и на окръжния
съд в полза на осъдителната присъда по отношение на подсъдимия П. по
същество са израз на съгласие с приетата от първоинстанционния съд правна
квалификация на инкриминираното деяние, която е потвърдена и от
събраните в хода на въззивното производство доказателства. При
установяване на правно-релевантните факти въззивната инстанция не е
възприела превратно събраните по делото доказателства. Изводите за
виновността и на подсъдимия П. в осъществяването на престъплението от
обективна и субективна страна са подкрепени изцяло от обясненията на
подсъдимия Я., приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, от показанията
на свидетеля С., прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, от
показанията на свидетелите М., С. и Г., от приложените писмени и веществени
доказателства и заключенията на съдебно –оценъчната и съдебно-техническа
експертизи. Вътрешното убеждение на съда е изградено въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Безспорно е доказано съавторството на подсъдимия П. в извършване на
инкриминираното деяние. Правилна е констатацията, споделена от двете
инстанции, че от субективна страна престъплението е осъществено от
подсъдимия П. с пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния
характер, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни
последици и е искал и целял тяхното настъпване.
Настоящата инстанция споделя изводите на районния и
окръжния съд относно постановената осъдителна присъда по отношение на
6
подсъдимия П.. Мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа представляват
подробен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и съдържат
ясни правни съображения по инкриминираните факти и не навеждат на
вменените с искането пороци на проведеното спрямо осъдения П. наказателно
производство, които да налагат неговото възобновяване.
В искането не са изложени доводи за явна несправедливост на
наложеното на осъдения П. наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК,
поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения искането на осъдения И. М. П.
следва да бъде оставено без уважение, поради което Пловдивският апелативен
съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. П. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № ""/2024 г. на П.
окръжен съд и НОХД № ""/2021 г. на К.Р.С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7