Решение по дело №993/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление – специализирано звено към АПИ – гр. София, чрез юрисконсулт Д. М. срещу решение № 503 от 25.10.2023 г., постановено по АНД № 1230/2023 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че оспореният електронен фиш (EФ) е издаден от орган с материална компетентност, при спазване на административно наказателните правила и материалния закон. Посочва се, че съдът неправилно е интерпретирал разпоредбите на ЗДвП, тъй като с разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил отговорност за собственика на превозното средство, чието задължение е да установи размера и да заплати пътната такса. В случая изцяло не е заплатена дължимата пътна такса и не са извършени действия по установяване на размера на дължимата пътна такса – чрез използване на бордово устройство, което подава тол декларации или използване на маршрутна карта. Сочи се, че от естеството на тол таксата, като такса дължима и определена въз основа на изминато разстояние, се извежда обоснован извод, че заплащането й поглъща и изпълнението на задълженията по установяване на размера й. Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че неправилно на дружеството-жалбоподател е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Сочи се в тази връзка, че макар в нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да е направено препращане единствено към нарушенията по чл.179, ал.3 от ЗДвП, то от разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП става ясно, че ЕФ може да се издава и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Като допълнителен аргумент в подкрепа на доводите си сочи и разпоредбите на чл.187а, ал.4 и ал.5 от ЗДвП. Излагат се аргументи, че заплащането на тол таксата става въз основа на реално получени тол данни, дружеството не е подало тол декларации за конкретния пътен участък, в резултат на което не са изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса, за процесното ППС не е заплатена пътна такса към момента на извършване на нарушението, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на юридическото лице. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на ЕФ, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от ответната страна, което моли да бъде намалено до законово определения минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съдебно заседание касаторът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Х. К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, счита решението за неправилно и незаконосъобразно и моли за негова отмяна и потвърждаване на ЕФ. По отношение на решението на СЕС счита, че същото се отнася единствено до принципа за пропорционалност на наказанията, но в конкретния случай пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда изолирано от останалите две изисквания за ефективност и възпиращ ефект. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът – „Октопод инвест холдинг“ ЕАД – гр. Варна не е подал отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, чрез адвокат Г. Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, като се позовава на решение на СЕС по дело № С-61/2023г. и излага доводи за несъразмерност на наказанието. Моли да се остави в сила решението на районния съд, претендира разноски по представен списък.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го потвърди в този му вид.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд - Плевен е отменил електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от С. И. Д. е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, затова, че на 31.03.2021 г. в 08:29 часа е установено нарушение № BF9920B83B73512EE053011F160AFE0C, с ППС Влекач МАН ТГХ , с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-3 км 100+471.

Касационният състав намира решението, предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, по следните съображения:

В случая за нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП е предвидено на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП, административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, което противоречи на принципа на пропорционалността/съразмерността.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите- членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

По преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, СЕС с решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

С оглед на горното, съдът намира, че наложената санкция с ЕФ е в колизия с правото на Съюза, обективирано в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

По силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съобразявайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като размерът на имуществената санкция е в противоречие с чл. 9а от Директивата – налице е липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Поради горното правилни като резултат са изводите на РС, че обжалваният електронен фиш се явява издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменен.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, следва на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева, съобразно представен списък за разноски и нормата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., като възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е на минимума и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия на адвоката.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 503 от 25.10.2023 г., постановено по АНД № 1230/2023 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати в полза на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, представлявано от С. И. Д., направените разноски за касационното производство в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.